РЕШЕНИЕ
№ 13248
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110169488 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [населено място], [район], [жк], [улица], с която срещу Х. М. Н., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [улица], по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени
искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване вземане в размер от 1500 лева, ведно
със законна лихва за периода от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, представляващи
неплатена от ответника главница по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № [номер]/08.01.2015 г., сключен
между [фирма], кредитор, и Х. М. Н., кредитополучател, вземанията по който са били
прехвърлени в полза на [фирма], което от своя страна ги е прехвърлило в полза на [фирма],
а последното ги е прехвърлило на ищеца, както и за вземане в размер от 594,52 лева -
мораторна лихва за периода 25.06.2016 г. - 23.06.2021 г.
Ищецът твърди, че на 08.01.2015 г. между ответника и [фирма] е бил сключен договор за
потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт, по силата на който банката е отпуснала на
ответника кредит в размер от 1500 лв., а за кредитополучателя е възникнало задължение да
върне сумата при условията и в сроковете, регламентирани с договора. На 25.05.2016 г.
договорът е бил изменен с анекс № 1 към същия, към която дата по договора е останало
непогасено задължение в размер на сумата от 1741,80 лева, което кредитополучателят се е
задължил да погаси до 11.11.2017 г. Поддържа се, че с три последователни цесии, сключени
1
съответно на 04.12.2017 г., 26.09.2018 г. и на 15.10.2018 г. вземанията, произтичащи от
процесния договор за кредит са били прехвърлени на [фирма], ЕИК [ЕИК], на [фирма] и на
ищеца. Поддържа, че ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянията на
вземанията с връчване на препис от исковата молба.
Ответникът Х. М. Н. не е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК. С депозираното по ч.гр.д .
№ 36344/2021 г. възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оспорва вземането за лихва, както и
твърди, че е погасила сума в размер 500 лева, дължима главница по договора за кредит. В
проведеното на 29.09.2022 г. ответницата заявява, че не оспорва, че е имала сключен
договор за кредит с [фирма], усвояван чрез овърдрафт, по който твърди, че е извършвала
погасявания.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото като доказателство е приет сключеният между Х. М. Н., като кредитополучател, и
[фирма], като кредитодател, договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № [номер]/08.01.2015 г. с посочено в
исковата молба съдържание. Със същия е договорен размер на кредита в размер на 1500
лева при уговорен месечен лихвен процент от 0,35 %, фиксирана надбавка към пазарния
лихвен индекс в размер от 12,60 % и годишен лихвен процент – 12,95 % за срок от 12
месеца, а кредитополучателят се задължил да го погасява, ведно с дължимите лихви по
посочена в чл. 7 от договора банкова сметка, като крайният срок за погасяване на кредита е
бил 08.01.2016 г.
Видно от представения по делото анекс № 1 от 25.05.2016 г. към горепосочения договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № [номер]/08.01.2015 г., редовният дълг
/формиран от неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата в размер на 1500
лева, начислена просрочена и изискуема лихва в размер на 141,80 лева и еднократна
комисиона за определяне степента на кредитния риск в размер на 100 лева/, считано от
датата на анекса е в размер на 1741,80 лева, който кредитополучателят се задължил да
погаси до 11.11.2017 г. Съгласно анекса годишният лихвен процент е в размер от 12,95 %,
годишният процент разходи – в размер от 13,7487 %. Съгласно чл. 7.3 от анекса,
задължението за връщане на усвоените суми е следвало да се изпълни на равни месечни
вноски в срок до 11-то число от календарния месец съгласно погасителен план. Договорена
е с клаузата на чл. 5.8 неустойка /обезщетение/ за забава относно изплащане на
задълженията по анекса в размер на 10.01 %, начислявана за срока на просрочие върху всяка
просрочена сума по кредита.
Установява се по представения в производството договор за продажба на вземания /цесия/
от 04.12.2017 г., че на посочената дата страните по същия са постигнали съгласие за
прехвърляне на вземания от [фирма], като цедент, в полза на [фирма] като цесионер. По
делото не е представено приложение № 1, посоченот като неразделна част към договора в
чл. 1.1, в което следва да са били индивидуализирани вземанията, предмет на договора за
цесия.
2
По делото е представено пълномощно, по силата на което [фирма] е упълномощило
цесионера да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за извършената цесия.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.09.2018 г., по
силата на който страните по същия са постигнали съгласие за цедиране на вземания от
[фирма], като цедент, в полза на [фирма], като цесионер. Съгласно Приложение № 5 към
договора за цесия, цедентът е потвърдил извършената цесия на всички вземания,
прехвърлени към цесионера по силата на договора от 26.09.2018 г.
Видно от Приложение № 1 към договора за цесия, предмет на същия са били и вземанията
на [фирма] към ответника Х. М. Н., произтичащи от договор за кредит № [номер] от
08.01.2015 г.с размер на главница 1548,26 лева и лихви към 31.08.2018 г. в размер на 546,26
лева.
От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.10.2018 г. се
установява, че на посочената дата [фирма], като цедент, е прехвърлило вземанията си на
ищеца, като цесионер. Съгласно Приложение № 5 към договора за цесия, цедентът е
потвърдил извършената цесия на всички вземания, прехвърлени към цесионера по силата на
договора от 15.10.2018 г.
Съгласно Приложение № 1 към договора за цесия предмет на същия са били и вземанията на
[фирма] към ответника Х. М. Н., произтичащи от договор за кредит № [номер] от 08.01.2015
г. с размер на главница 1548,26 лева и лихви към 31.08.2018 г. в размер на 546,26 лева.
Представено е пълномощно, съгласно което [фирма] /предишно наименование [фирма]/, в
качеството си на пълномощник на [фирма], преупълномщава [фирма] и ищеца да уведомят
длъжниците за сключения договор, с който вземанията се прехвърлят.
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението
по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. Д. въз основа на
материалите по делото, извършена справка при ищеца и проверка на удостоверения от
[фирма] от 02.09.2022 г. и 28.09.2022 г., лихвен лист по кредит, движения по контракт,
служебна бележка от ищеца. Същото, като обективно и компетентно изготвено, отговарящо
в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът кредитира и ползва при
изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От съдържанието
му се установява следното:
Съгласно договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № [номер]/08.01.2015 г., [фирма] е предоставило на
ответника сумата в размер от 1500 лева при годишен лихвен процент – 1М Софибор +
12,60% надбавка = 12,95 % при сключване на договора, като срокът на погасяване на
кредита е бил 08.01.2016 г. Между страните е било договорено, че при забава се начислява
обезщетение под формата на неустойка в размер на законната лихва. От движението по
кредита е видно, че на 10.05.2016 г. е налична усвоена главница в размер на 1500 лева, като
към 30.05.2016 г. са начислени следните неплатени задължения: неплатена главница в
размер от 1500 лева, неплатена договорна лихва в размер от 128,11 лева, неплатена
3
договорна лихва върху просрочена главница – 7,35 лева, неплатена неустойка върху
просрочена главница – 5,84 лева, неплатена неустойка върху просрочена лихва – 0,50 лева,
неплатена комисиона за кредитен риск – 100 лева, или общото задължение към 30.05.2016 г.
възлиза на сумата от 1741,80 лева.
На следващо място, вещото лице е установило, че на 25.05.2016 г. със сключения анекс № 1
към договора за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт,
кредитът е преоформен като стандартен кредит на физическо лице. Всички задължения по
договора за кредит /посочени по-горе/ са отразени като редовен дълг, който е в размер от
1741,80 лева /новосформирана главница/, чието погасяване е предвидено съгласно
погасителен план на равни месечни вноски по главницата, при годишен лихвен процент =
3М Софибор + 12,807% надбавка = 12,95 % при сключването, обезщетение за забава под
формата на неустойка – в размер на законната лихва, като срокът на погасяване е бил
11.11.2017 г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза е извършено погасяване на
задължения от страна на кредитополучателя в размер на сумата от 228,93 лева, които са
послужили за погасяване на следните задължения: главница в размер от 81,64 лева и
договорна лихва в размер от 10,65 лева по вноска с падеж 11.06.2016 г.; главница в размер
от 15,13 лева, 0,08 лева договорна лихва по просрочена главница, 0,06 лева неустойка за
просрочена лихва по вноска с падеж 28.06.2016 г.; главница в размер 96,77 лева, договорна
лихва в размер 17,75 лева по вноска с падеж 11.07.2016 г. и сумата от 6,85 лева договорна
лихва относно вноската с падеж 11.08.2016 г., или погасена е главница с падежи от
11.06.2016 г. до 11.07.2016 г. в размер от 193,54 лева, погасена е договорна лихва с падежи
от 11.06.2016 г. до 11.08.2016 г. /частично/ в размер от 35,25 лева, погасена е договорна
лихва върху просрочена главница в размер от 0,08 лева и неустойка върху просрочена
главница в размер от 0,06 лева. Не са налице последващи плащания. Посочено е, че на
11.11.2017 г. срокът на договора е изтекъл. Посочените плащания са извършени съгласно
погасителен план, относим към сумата от 1741,80 лева.
Незаплатените суми съгласно заключението на вещото лице са както следва: неплатена
главница с падежи от 11.08.2016 г. до 11.11.2017 г. в размер на сумата 1548,26 лева,
неплатена договорна лихва с падежи от 11.08.2016 г. /частично/ до 11.11.2017 г. в размер на
сумата 135,17 лева, неплатена неустойка в размер на законната лихва върху просрочената
главница за период от 11.08.2016 г. до 22.06.2021 г. в размер на сумата от 664,11 лева.
На вещото лице е представено удостоверение, изх. № 0890-49-053600/05.09.2022 г., с което
[фирма] е удостоверило, че поради изискуемост потребителският кредит от 08.01.2015 г.,
усвояван чрез овърдрафт, е преоформен с Анекс № 1 от 30.05.2016 г. в банков
потребителски кредит на физическо лице с кредитен контракт № [номер], вземанията по
който са били цедирани на [фирма] на 04.12.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
4
С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че е сезиран
с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 99,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. По
предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор за
потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на
предоставената му сума в размер на процесната; че е настъпил падежът на задължението за
връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, изменен с Анекс № 1 към
същия, както и че вземането по договора за кредит е било валидно прехвърлено с три
последователни договори за цесия, сключени между [фирма] и [фирма], ЕИК [ЕИК], между
последното и [фирма], както и между [фирма] и ищеца.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи валидно
договорена между страните неустойка за забава, дължима върху просрочените суми, както и
размера на същата.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
Установява се, че съгласно договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № [номер]/08.01.2015 г., сключен между
[фирма] и Х. М. Н. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което банката
е отпуснала на ответника кредит в размер от 1500 лв., а за кредитополучателя е възникнало
задължение да върне сумата в срок до 08.01.2016 г. Установява се, че по този договор за
кредит ответницата не е изпълнявала задълженията си, като към изтичане на срока на същия
непогасени са били следните суми: неплатена главница в размер от 1500 лева, неплатена
договорна лихва в размер от 128,11 лева, неплатена договорна лихва върху просрочена
главница – 7,35 лева, неплатена неустойка върху просрочена главница – 5,84 лева, неплатена
неустойка върху просрочена лихва – 0,50 лева, неплатена комисиона за кредитен риск – 100
лева, или общото задължение към 30.05.2016 г. възлиза на сумата от 1741,80 лева.
Съдът приема, че представеното по делото съглашение, обективирано в Анекс №
1/25.05.2016 г., e насоченo към уреждане на последиците от неизпълнение от страна на
ответницата на задълженията й по договора за кредит. Съгласно обсъждания анекс
изискуемите задължения по договора за кредит са сборувани като едно новосформирано
задължение в размер на сумата от 1741,80 лева / сбор на просрочената главница в размер от
1500 лева, неплатена договорна лихва в размер от 128,11 лева, неплатена договорна лихва
върху просрочена главница – 7,35 лева, неплатена неустойка върху просрочена главница –
5,84 лева, неплатена неустойка върху просрочена лихва – 0,50 лева, неплатена комисиона за
кредитен риск – 100 лева/. Съгласно анекса така посоченото задължение съставлява
главница и върху същото се дължи както възнаградителна лихва, така и неустойка за забава
при просрочия съгласно погасителния план към анекса.
Въз основа на събраните в производството писмени доказателства и заключението на ССчЕ
съдът приема за установено, че е налице нищожна клауза по повод съглашението, при което
към главницата по договора за кредит са добавени за капитализиране начислени лихви,
5
които са увеличили финансовата тежест върху кредитополучателя, тъй като върху тях е
договорено да се начислява договорна лихва, а също и неустойка за забава при просрочие.
Съобразявайки и практиката на ВКС /Решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019
г., І ТО, Решение № 30 от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 739/2019 г., I т. о., ТК и др./,
настоящият съдебен състав намира, че уговорката за прибавяне към размера на главницата
на просрочени задължения за лихви, върху които да се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Поради това съдът приема, че обсъжданият Анекс № 1 съдържа уговорка за анатоцизъм,
която противоречи на закона и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Ето защо и при извършване на преценка относно размера на дължимата
и непогасена главница, съдът приема, че същата е в размер на 1500 лева /съгласно
заключението на ССчЕ/. Не следва да се вземат предвид и в нея да се включват
капитализираните лихви, присъединени към главницата.
Относно дължимостта на сумата за кредитен риск в размер на 100 лева, за която е
установено, че е била включена като част от главницата съгласно условията на анекса към
договора за кредит, съдът приема, че също не е дължима от потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът
оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, такава,
която е получена от потребителя, чрез извършване на справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособностга на потребителите. Прилагайки чл. 16, ал. 1 ЗПК, кредитодателят е
длъжен да извърши оценката на риска, която оценка предхожда сключването на договора и е
свързана с кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация. От
текста на разпоредбата става ясно, че се касае за законоустановено задължение на
кредитодателя, който следва да вземе обосновано решение дали да предостави в заем
конкретна парична сума или не.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и
такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
След като по отношение на кредитора е разписано законоустановено изискване за
извършване на проверка на кредитоспособността на потребителя, предвидената еднократна
такса за оценка на риска не следва да се дължи, доколкото в договора не е посочено за какви
действия, извън законово изискуемите се дължи, т.е. таксата за оценка на риска е в
противоречие с разпоредбите на ЗПК и на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК е недължима, респ.
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Установено е на следващо място, че след изтичане на срока на договора за кредит дължими
са били и следните вземания: неплатена договорна лихва 128,11 лева, неплатена договорна
лихва върху просрочена главница в размер на 7,35 лева, неплатена неустойка върху
6
просрочена главница в размер на 5,84 лева и неплатена неустойка върху просрочена лихва в
размер на 0,50 лева. От заключението на ССчЕ е установено, че ответницата е извършила
погасявания след сключването на анекса в размер на сумата 228,93 лева. Същите не се
явяват платени без основание, доколкото ответницата е имала изискуеми задължения към
кредитора, произтичащи от договора за кредит. В случая следва да се приложи правилото на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като дължимите по договора за кредит лихви в общ размер на 141,80 лева
следва да се считат погасени, а останалата част от платените суми в размер на 87,13 лева
следва да се отнесе за погасяване на главницата. Следователно дължимата от ответницата по
силата на договора за кредит, усвояван чрез овърдрафт, изменен с Анекс № 1, без отчитане
на нищожните клаузи от същия, сума за главница е в размер на 1412,87 лева.
По отношение на вземането за неустойка за забава в размер на сумата от 594,52 лева,
начислена за периода 25.06.2016 г. – 13.03.2020 г., от представените писмени доказателства
и от заключението на ССчЕ се установява, че същото е начислено именно като мораторна
неустойка въз основа на сключения между [фирма] и ответницата Анекс № 1 към
горепосочения договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
[номер]/08.01.2015 г. Тук е мястото да се посочи, че по арг. от чл. 26,а л. 4 ЗЗД наличието на
нищожни уговорки в договор не води до нищожност на целия договора между страните,
защото процесният договор може да се прилага и без нищожните клаузи, а именно като
задължението на длъжника по договора за кредит се определи, без към размера на
главницата да се прибавят суми за изтекли лихви. Тази частична нищожност съдът приема,
че не рефлектира и върху клаузата за мораторна неустойка, дължима на основание чл. 5.8 от
Анекса, начислявана върху просрочените от ответницата вноски по договора за кредит.
Доколкото в случая ищецът не претендира възнаградителна лихва, а единствено
обезщетение за забава, съдът приема, че не е налице пречка да определи размера на това
вземане, ползвайки данните от заключението на ССчЕ, като по реда на чл. 162 ГПК и чрез
лихвен калкулатор изчисли размера на това вземане.
Установява се от заключението на ССчЕ, че ответницата е изпаднала в забава за заплащане
на задълженията по договора за кредит, считано от 12.08.2016 г. Както се посочи, съдът
приема, че неустойка за забава следва да се начисли върху просрочената по договора за
кредит главница, без да се вземат предвид включените към главницата изтекли лихви и
такса за оценка на кредитния риск. Искът за неустойка за забава съдът приема за
основателен за периода 12.08.2016 г. - 22.06.2021 г. и за сумата от 602,02 лева. Ищецът
претендира сума в по-нисък размер, с оглед което и съществуването на това вземане се
приема за доказано по делото.
По отношение на материалната легитимация на ищеца в конкретния случай от страна на
ответника не са релевирани конкретни възражения.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, че по
силата на договора за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2017 г., в полза на
[фирма] са били прехвърлени вземания, произтичащи от процесния договор за кредит, във
връзка с който между страните по същия е бил подписан Анекс № 1 и при [фирма] е
7
придаден нов номер [номер], вземания по който впоследствие са били прехвърлени на на
[фирма] с договор за цесия от 26.09.2018 г., като последното дружество е прехвърлило
вземанията, произтичащи от договорното правоотношение за кредит. Съдът приема за
установено, че от доказателствената съвкупност материалната легитимация на ищеца по
правоотношението е доказана, като именно ищецът се явява кредитор на дължимите по
силата на договора за кредит, усвояван чрез овърдрафт, сключен между [фирма] и
ответницата, вземания.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ГПК предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Задължението не е за лично незаместимо
действие, с оглед което на общо основание страната може да упълномощи друго лице, което
от нейно име и за нейна сметка да изпълни задължението, като уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия /в този см. Определение № 213
от 16.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1745/2015 г., II т. о., ТК/.
В конкретния случай от представените по делото пълномощни се установява, че [фирма]
/първоначалният цедент/ е упълномощило цесионера [фирма] да уведоми длъжниците по
прехвърлените вземания за извършената цесия, а последното е преупълномощило [фирма] и
ищеца да изпращат уведомления до длъжниците за съответния сключен договор, с който
вземанията се прехвърлят.
Съдът приема, че настъпилото прехвърляне е надлежно съобщено на ответника, доколкото
към исковата молба е приложено уведомление за цесията от цедента, чрез цесионера като
негов пълномощник. Това уведомление е редовно връчено на ответника като приложение
към исковата молба. Такова разрешение е възприето напр. с Решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, а именно, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо и съдът приема, че ищецът
се явява легитимирана страна по материалното правоотношение.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че ищцът е установил в производството
дължимостта на сума в размер на 1412,87 лева, представляваща остатък от дължима
главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № [номер]/08.01.2015 г., сключен между [фирма] и
ответницата, което вземане е било валидно прехвърлено на ищеца. За разликата до пълния
предявен размер от 1500 лева искът за главница, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Искът за мораторна неустойка е изцяло основателен, с оглед което и същият
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
8
При този изход от спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ответникът не е претендирал такива, поради което разноски се следват само на ищеца,
съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
настоящото производство в размер на сумата от 352,64 лева от общо реализирани 368,11
лева, от които за държавна такса – 68,11 лева, за вещо лице 300 лева /съгласно приложен
списък по чл. 80 от ГПК - л.159 от делото/.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
страната се следва сумата от 40,13 лева /от общо реализирани разноски в размер на сумата
от 41,89 лева за заплатена държавна такса/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-
И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [жк],
[улица] искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Х. М. Н., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица]
ДЪЛЖИ на [фирма-И] сумата от 1412,87 лева, ведно със законната лихва за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /23.06.2021 г./ до
окончателното плащане, представляваща главница по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
[номер]/08.01.2015 г., сключен между [фирма] и Х. М. Н., както и сумата от 594,52 лева,
представляваща мораторна неустойка за периода 12.08.2016 г. – 22.06.2021 г., които
вземания са били прехвърлени на [фирма] с договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 04.12.2017 г., което от своя страна ги е прехвърлило в полза на [фирма] с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 26.09.2018 г., а последното ги е прехвърлило на
[фирма-И] с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.10.2018 г. и Приложения
№ 1 към тези договори, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 36344/2021 г. по описа на СРС, 41 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за
разликата до пълния претендиран размер от 1500 лева.
ОСЪЖДА Х. М. Н., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица], да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [район], [жк], [улица], сумата от 352,64 лева, представляваща разноски за
исковото производство, както и сумата от 40,13 лева, представляваща разноски за
заповедното производство.
9
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10