РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Търговище, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря А. Г. А.
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20233530100672 по описа за 2023 година
Предявен е иск, с правно осн. чл.258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, с цена 17 683,88 лв.
Ищецът твърди в молбата, че между него и ответника е имало сключен договор за
строителство от 10.10.2022 год., по силата на който ищецът е следвало да извърши СМР,
изразяващи се в направата на хидроизолация с битумна мушама, както и тухлена зидария,
срещу ответно задължение ответника да заплати на ищеца стойността на извършените
ремонти дейности, определени в договора в размер на 40 323,73 лв., като авансово била
платена сума в размер на 13 900 лв., а остатъка е следвало да се плати след съставяне на
протокол обр.19. Твърди се в молбата, че ищецът в изпълнение на договора е извършил
възложеното, като на 17.10.2022 год. между страните бил съставен протокол № 1, обр.19, с
който се установява извършената работа и приемането й от ответника, а последния издал
фактура № 464 / 07.10.2022 год. за окончателното плащане, след приспадане на аванса на
стойност 23 375,88 лв., с ДДС. Ищецът твърди, че плащането следвало да бъде извършено в
14-дневен срок, съгласно изискването на чл.303а, ал.3 от ТЗ, а именно до 21.11.2022 год., но
ответника в този срок не извършил плащане, като след многобройни разговори превел на
25.11.2022 год. сумата от 6000 лв., но останал задължен със сумата от 17 375,88 лв. Поради
забавата на ответника ищеца претендира и мораторна лихва в размер на 308 лв. за периода
21.11.2022 год. до завеждане на иска. Считайки, че е изправна страна по договора и е
извършил възложената му работа ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 17 375,88 лв., мораторна лихва в размер на 308 лв., ведно
1
със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като се присъдят и
направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа молбата си, чрез
пълномощник.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. В отговора ответникът
не оспорва, че между страните са на лице облигационни отношения по договор за
строителство, но оспорва размера на предявения иск, като твърди, че част от възложено
работа – тухлената зидария не е изпълнена качествено и точно, в съответствие с
техническата документация, от ищеца, поради което неизплатеното възнаграждение следва
да се намали, на осн. чл.265, ал.1 от ЗЗД. Оспорва , че дължи мораторна лихва, като твърди,
че не е бил поканен от ищеца да изпълни доброволно. В съдебно заседание поддържа
наведените доводи за частична неоснователност на иска.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното: Страните не спорят, а е видно и от приложените по делото писмени доказателства,
че между страните на 10.10.2022 год. е бил сключен договор за строителство, по силата на
който ищецът се е задължил да извърши СМР, изразяващи се в направата на хидроизолация
с битумна мушама, както и тухлена зидария ( СМР подробно са посочени в Приложение №
1, неразделна част от договора), в имот на ответника – цех за пелети в *******, в срок од
20.11.2022 год., срещу задължение ответника да заплати на ищеца стойността на
извършените ремонти дейности, определени в договора, в размер на 40 323,73 лв., с ДДС. В
чл.12 от договора страните са определили начина на плащане, като ответникът е следвало да
внесе авансово сумата от 13 900 лв. с ДДС, а остатъка до пълния размер след издаване на
протокол 19. Безспорно е по делото, че ответникът е заплатил на ищеца авансово сумата от
13 900 лв. с ДДС. На 17.10.2022 год. между страните е бил съставен Протокол № 1, обр.19 за
установяване на извършването и заплащането на натурални видове СМР, с който протокол
ответникът е приел извършената от ищеца работа, като няма доказателства по делото, а и
ответникът не твърди да е имал възражения по качеството и количеството на свършената
работа, поради което и ищецът е издал фактура № 464 / 07.11.2022 год. за дължимото
окончателно плащане в размер на 23 375,88 с ДДС. От приложеното по делото банково
извлечение се установи, че ответникът на 25.11.2022 год. е превел на ищеца сумата от
6000,00 лв., като е останал задължен за остатъка в размер на 17 375,88 лв., с ДДС. От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че срокът
за заплащате на издадената от ищеца фактура е 14 дни, съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, с
крайна падежна дата 21.11.2022 год., след която дата ответникът е изпаднал в забава, поради
неплащане на сумата по фактурата. Установи се също, че след извършен превод на
25.11.2022 год. на сумата от 6000,00 лв. ответникът е останал да дължи на ищеца 17 375,88
лв., което задължение е отразено и в счетоводството на ответното дружество, а дължимата
мораторна лихва за периода на забавата от 21.11.2022 год. до завеждане на иска е в размер
на 309,29 лв. От заключението на съдебно-техническата експертиза и изслушването на
вещото лице в съдебно заседание се установи, че извършените от ищеца СМР, описани в
договора и Приложение № 1 отговарят на тези, които са осъществени на място от ищеца,
2
както и че няма отклонение от строителните норми при извършените от ищеца СМР.
При така установеното съдът прави следните изводи: Между страните е бил
сключен договор за строителство, по силата на който ответникът е възложил на ищеца
извършване на СМР, подробно посочени в договора, срещу ответно задължение да заплати
тяхната стойност. Ответникът не е оспорил наличието на облигационна връзка между него и
ищеца, възникнала именно от посочения по-горе договор. Същият не е оспорил и
извършването на СМР от ищеца, тяхното приемане, както и не оспорва, че не е изплатил в
пълен размер договореното възнаграждение. Ответникът е навел доводи за намаляване на
дължимото възнаграждение поради некачествено и неточно изпълнение на възложената
работа. Тези твърдения на ответника съдът счита за неоснователни. Установи се по делото,
че на 17.10.2022 год. е бил съставен протокол, с който ответникът е приел извършената от
ищеца работа, като до завеждане на иска не се установи да е имал възражения по качеството
и количеството на свършената работа, да е подавал рекламация до ищеца, да е искал
поправка на изработеното, като едва след подаване на иска и едва в отговора навежда
такива възражения. Установи се безспорно по делото от заключението на съдебно-
техническата експертиза, че СМР, извършени от ищеца съответстват на възложените му от
ответника, както и че при извършване на СМР няма отклонение от строителните норми, т.е.
не е налице твърдяното от ответника некачествено изпълнение. Други доказателства за
наличието на некачектвена работа на ищеца не се представиха. Според задължителната
съдебна практика тежестта на доказване, че задължението на изпълнителя не е изпълнено,
или е изпълнено лошо е върху възложителя, чието е и възражението, че не дължи плащане.
В този смисъл е Решение № 34/22.02.2010г. на ВКС по т.д. № 588/2009г.,IIт.о.,ТК. Предвид
изложеното съдът счита, че ответникът дължи на ищеца пълния размер на неизплатеното
възнаграждение в размер на 17 375,88 лв. Възражението на ответника, че не дължи
мораторна лихва, тъй като не е изпаднал в забава, поради липса на покана за доброволно
изпълнение съдът счита същото за неоснователно. Задължението е установено с издадената
от ищеца фактура № 464 / 07.11.2022 год., получена от ответника на 07.11.2022 год., като
видно от същата в нея няма определен срок на изпълнение на паричното задължение, при
което приложение намира разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, съгласно която ако не е
уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен
срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В настоящия случай
ответникът е имал задължение да изпълни в срок до 21.11.2022 год., считано от получаване
на фактурата, без да е необходима отделна покана на кредитора, като от всички събрани по
делото доказателства се установи, че той не е платил на ищеца сумата по фактурата, като
едва на 25.11.2022 год. частично е погасил задължението си, а остатъка е останал дължим,
като предвид изложеното твърденията на ответника, че не е в забава се явяват
неоснователни и същият дължи мораторна лихва за периода от 21.11.2022 год. до завеждане
на иска в размер на 308,00 лв., каквато е претенцията на ищеца, въпреки установения от
вещото лице по-висок размер.
При така установеното съдът счита, че предявените искове са основателни и
3
доказани и следва да бъдат уважени. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 17 375,88 лв., представляваща неизплатената част от цената на извършени СМР по
договор за строителство, сумата от 308,00 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 21.11.2022 год. – 20.01.2023 год., както и направените по делото разноски в размер
на 3731,82 лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца за един адвокат на осн. чл.78, ал.5 от ГПК съдът счита за неоснователно,
тъй като минималния размер на възнаграждението за осъществяване на адвокатска защита
по предявените искове, съобразно тяхната цена, опредЕ. по правилата на чл.7, ал.2 от
Наредба № 1 / 2004 г. на ВАдС е в размер на 2363,83 лв., а заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в размер на 2400 лв., което е много малко над-минималния размер, а и
съдът счита, че съответства на осъществената от адвоката защита и предприети процесуални
действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Чефи 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Търговище, ул. „Христо Смирненски“ № 13, представлявано от С. Е. Д.,
действащ чрез пълномощник ***.Н. Ф. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.
„Лилия“ № 4, вх.Б, ет.1, офис 3 да заплати на ЕТ „Уют 05 – Милен Блажев“ ”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Левски, ул.“Ангел Кънчев“ № 12,
представляван от М. Б., действащ чрез пълномощник ***.Д. П. от АК – Плевен, със съдебен
адрес: 1113 гр.София, ул.“Ген. Щерю Атанасов“ № 5, „Интерюс“ сумата от 17 375,88 лв.,
представляваща неизплатена част от цената на извършени СМР по договор за строителство
от 10.10.2022 год., сумата от 308,00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
21.11.2022 год. – 20.01.2023 год., както и направените по делото разноски в размер на
3731,82 лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4