№ 20855
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110113144 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. М. С. и Сдружение (ИМЕ) против (ИМЕ) и Т. Р.
С., с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на солидарна
отговорност на ищеца Г. М. С. сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения и обидни изрази,
изложени в статия, озаглавена „СИГНАЛ ДО (ИМЕ) Ж.Н източва родната риболовна
федерация ( СНИМКИ)“, публикувана на 26.11.2021 г. на интернет страница (ИМЕ) ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба на 11.03.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят при
условията на солидарна отговорност на ищеца Сдружение (ИМЕ) сумата в размер на 500
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
публикувани неверни клеветнически твърдения, които уронват репутацията на сдружението,
обективирани в процесната статия, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба на 11.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, а в условията на
евентуалност всеки от ответниците да бъде осъден да заплати сумата от по 250 лева на всеки
от ищците.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 26.11.2021 г., ответникът „Нюз 24“
ООД публикувал на управлявания от него електронен новинарски портал (ИМЕ) статия от
автора Т. Р. С. със заглавие „СИГНАЛ ДО (ИМЕ)! Ж.Н източва родната риболовна
федерация (снимки)“. Процесуалният представител на ищците излага твърдения, че
процесната статия съдържа обидни изрази и клеветнически твърдения, насочени към Г. М.
С., който бил назован с трите си имена и посочване на длъжността, която заема в Сдружение
(ИМЕ) – председател на управителния съвет, като били публикувани и негови снимки.
Еднозначно било и посочването на другия ищец - Сдружение (ИМЕ). Статията била
публикувана на интернет страницата на ответното дружество в рубрика „Криминални“,
като към момента на депозиране на исковата молба била с над 60 000 прочитания. Уводната
част на статията гласяла следното: „Приказка за човек, който е обграден с мнозинство от
негови хора в управителния съвет, без контрол използва федерацията за лични облаги. Г. М.
С. – председателят на Б.Ф.П.С. Г. М. – Ж.Н си мисли, че сме захранка, и че сме лесно
уловими шарани. Това пише до редакцията на Информационна агенция (ИМЕ) анонимен наш
1
читател, но от сигнала изпратен до медията става ясно, че има и много други пострадали
хора от далаверите на Г. М. по известен с прякора Ж.Н“. Статията съдържала името на
автора публикувал т. нар. „анонимен сигнал“, който съдържал неверни твърдения относно
извършени от ищците морално укорими действия, както и отправени по адрес на Г. С.
обидни изрази, именно „гнида, която даже взема заплата за „труда, който полага“. С
публикацията било отправено послание към читателите, че ищецът Г. С. „източвал“
Федерацията, както и че облагодетелствал други лица и себе си за сметка на Сдружението,
като били описани и конкретни „схеми“, които не отговарят на обективната действителност.
Процесуалният представител на ищците поддържа, че изложените в статията твърдения за
„източване“ на Федерацията се опровергава от финансовите отчети на Сдружението, което
за 2020г. е отчело положителен финансов резултат от 9 000 лева и налични средства в размер
на 91 000 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че изнесената в статията
информация цели оклеветяване на Федерацията пред обществото, пред чуждестранни и
български партньори, увреждат правото на добро име, чест и достойнство. Процесуалният
представител на ищците поддържа, че са налице всички законови предпоставки за
възникването на солидарна отговорност на ответниците да репариране на вредите, които
същите виновно са причинили на Г. С. и Сдружение (ИМЕ) с публикуваните твърдения,
чиято истинност не е проверена от автора, разпространени са сред неограничен кръг
читатели на електронното издание „News24“, накърнено е правото на добро име, чест и
достойнството на Г. С. и е накърнена репутацията на Федерацията. В исковата молба са
развити доводи, че вината се предполага до доказване на противното, а ответниците –
авторът на статията и издателят на електронните новинарски материали отговарят
солидарно за обезщетяване на причинените вреди. Изложени са твърдения, че
разпространяването на неверни факти от страна на ответниците довели до редица негативни
емоции за Г. С., който изпитвал чувство на срам, неудобство и притеснение от това как
лицето ще бъде възприемано от близкото обкръжение и обществеността. Направено е искане
сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът (ИМЕ) не депозира отговор на исковата
молба.
Ответникът, Т. Р. С., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адвокат М. Н., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва предявените искове по
основание и размер. В депозирания отговор са изложени съображения, че по делото липсват
доказателства относно авторството на процесната статия, тъй като лицето посочено като
автор на статията е индивидуализирано с две имена, поради което не може да бъде
установена идентичност между автора и ответника Т. Р. С.. Особеният представител
поддържа, че изложените в статията обстоятелства представляват оценъчни съждения, а не
твърдения за факти. В депозирания отговор са развити съображения, че съгласно практиката
на касационната инстанция оценъчните съждения не могат да се проверяват за вярност, тъй
като представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. Особеният представител поддържа, че претърпените от
юридическо лице вреди поради увреждане на доброто име и репутация имат всякога
конкретни имуществени измерения, поради което не подлежат на обезщетяване по
правилото на чл. 52 ЗЗД. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да
бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
приема от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е прието извлечение от публикация от
26.11.2021 г. от интернет сайт (ИМЕ) със заглавие „СИГНАЛ ДО (ИМЕ) Ж.Н източва
родната риболовна федерация ( СНИМКИ)“ със следния увод: „Приказка за човек, който е
обграден с мнозинство от негови хора в управителния съвет, без контрол използва
федерацията за лични облаги. Г. М. С. – председателят на Б.Ф.П.С. Г. М. – Ж.Н си мисли,
2
че сме захранка, и че сме лесно уловими шарани. Това пише до редакцията на
Информационна агенция (ИМЕ) анонимен наш читател, но от сигнала изпратен до
медията става ясно, че има и много други пострадали хора от далаверите на Г. М.
по-известен с прякора Ж.Н“. На следващ абзац от статията е посочено следното: „Ето какво
се казва в сигнала изпратен до електронната поща на (ИМЕ):”, като са изброени шест броя
т. нар. „схеми“, както следва: „Схема 1: Всички разходи са за сметка на федерацията: по
време на националните състезания се обикаля да се търсят разходни фактури за спане на
състезателите, събират се фактури за гориво и каквото е възможно да мине като разход.
Всичко се заплаща от джоба на самите състезатели“; „Схема 2: По време на домакинство
на международно състезание. Федерацията събира пари освен за такса за участие (която
не е никак малка над 1000 евро) и пари за нощувки от гостуващите отбори. Това е много
сладко защото се фактурира скъпото спане, а на хотела реално се плаща по-
малко. Същото е и за цялата консумация които си заплащат състезателите се издава
фактура за разход на федерацията.“, „Схема 3: Защо мислете преди време
Председателят милееше за зарибяване. И ходеше по министерства и искаше да излизат
състезатели на протест!? Много просто – защото вече има рибовъдно стопанство за
пъстърва и трябва да има какво да зарибява. Досещате се, че контрола е много слаб, и по
негово искане председателя на **** е в УС на федерацията. Защо от федерацията се
отлъчва клуб, който казва истината и се възпротивява в желанията на Председателя да
арендова участъци от реки за да може уж да ги зарибява?“, „Схема 4: Как така и по
какъв принцип федерацията избра турнирите по пъстърва да се зарибяват от
стопанството на Председателя. Това не е ли конфликт на интереси!? Как така буса на
федерацията е преоборудван с бидони за разнасяне на риба, снабдява поръчки на частни
водоеми. Горивото за сметка на федерацията ли е!? Има ли разрешение на УС да се
ползва!? Отделно по време на държавните пъстървата се фактурира на федерацията, а
на самите състезатели се събира такса без бележка за зарибяване.“, „Схема 5: Клуб
Корморани - само тази година община Пловдив са превели 50000 лв за организиране на
Световно първенство по фидер и уж Балканско, което не се състоя. А защо не се види от
2016 колко пари още са превеждани? Какво става с тези пари!? Бъдете сигурни, че нито
лев не стигнал във федерацията. Във федерацията влизат достатъчно пари, но много са
разходите. И докато има такива Председатели като г-н Нафтата пари няма да има за
нищо и винаги няма да стигат. Тази федерация е създадена с цел развиване на риболовния
спорт. Най – много опит се трупа когато се участва на международни турнири. Обаче
парите като влезнат в джоба вече трудно се вадят.“. За финал в статията е посочено: „На
края в сигналът се призовава: „Състезатели, изчегъртвайте тази гнида, която даже взима
и заплата за „труда който полага“ като Председателя и неговите лакей от федерацията
и изберете честни хора! Трудно ще стане с Общо събрание защото пак за сметка на
федерацията има доста хора почерпени и нахранени. След тази статия дано се сезират
съответните служби и инспектората към Министерството на младежта и спорта“. За
автор на статията е посочено лицето Т. С..
Като писмено доказателство по делото са приети извлечения от интернет сайт (ИМЕ)
3
като в раздел „За платформата“ е посочено, че издател на електронното издание е ***** а
лице с имена Т. С. е изпълнителен директор и главен редактор на медията.
Като писмено доказателство по делото са приети протокол № 140/14.10.2019 г. от
заседание на Централната избирателна комисия, съгласно който по т. 4 от дневния ред е
разгледан сигнал от лице с имена Т. Р. С. – „изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция *** и протокол № 151/26.10.2019 г. от заседание на ЦИК, съгласно който е разгледан
сигнал на лице с имена Т. Р. С. – „изпълнителен директор на Изпълнителна агенция **
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от Централна избирателна
комисия, съгласно което лице с имена Т. Р. С. е бил акредитиран в качеството на главен
редактор на медията „(ИМЕ)“ за периода от 25.10-10.11.23 г. от ЦИК да отразява медийно
работата на комисията по организиране и провеждане на изборите за общински съветници и
за кметове на 29.10.2023 г. и за втори тур на 05.10.2023 г.
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от Дирекция **** при
Народно събрание на Република България, съгласно което лице с имена Т. Р. С. в качеството
му на главен редактор и журналист в Информационна агенция „(ИМЕ)“ е получило
постоянна акредитация за отразяване дейността на парламента въз основа на формуляр за
постоянна акредитация от 13.09.2022 г.
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение с изх. № 20.А-
43/12.12.2023 г., издадено от Администрация на Министерски съвет, съгласно което за лице с
имена Т. Р. С. с посочен в документа единен граждански номер са подавани заявления за
получаване на акредитация, като лицето не е получило такава.
С доклада по делото по искане на ищците е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на твърдените вреди възникнали в резултат на процесната статия. В проведено
открито съдебно заседание от 07.11.2023 г. процесуалният представител на ищците е заявил,
че допуснатият свидетел е възпрепятстван да се яви в заседанието, поради което е направено
искане делото да бъде отложено за друга дата за изслушване на лицето. С протоколно
определение от същата дата съдът е указал на ищците, че ако не доведат допуснатия им
свидетел за следващото съдебно заседание на основание чл. 158, ал. 1 ГПК съдът ще
разгледа делото без това доказателство. В следващото съдебно заседание допуснатия на
ищците свидетел не се е явил, поради което и предвид липсата на други доказателствения
искания съдът е намерил делото за изяснено от фактическа страна.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищците по предявените искове с правно основание чл.
49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД против (ИМЕ) е да установят при условията на пълно и главно
доказване, че ответната страна е публикувала и разпространила статия със заглавие
„СИГНАЛ ДО (ИМЕ)! Ж.Н източва родната риболовна федерация (снимки)“ на електронно
медийно издание на интернет сайта (ИМЕ) със соченото в исковата молба съдържание;
противоправност на извършеното деяние; претърпените неимуществени вреди; причина
4
връзка между публикацията и вредите, като по предявения иск с правно основание чл. 45
ЗЗД против Т. Р. С. следва да установят и обстоятелството, че автор на процесната статия е
именно ответника физическо лице, доколкото се търси отговорност за вреди от личното му
поведение, както и основанието за възникване на солидарна отговорност. В доказателствена
тежест на ответниците е да установят истинността на публикацията.
Отговорността на ответника (ИМЕ) за съдържанието на електронната медия (ИМЕ) е
аналогична с тази на издателя и редактора на печатно произведение, който носи отговорност
за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно
журналистическо разследване при спазване на конституционно прогласените принципи за
неприкосновеност на личния живот. Издателят отговоря за причинени вреди от авторите на
статии, публикувани в това издание, като отговорността му произтича от качеството на
възложител, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към
областта, в която той упражнява дейност и резултатът, които ще рефлектира в неговото
имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него
в трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти. От изложеното
следва, че ответникът (ИМЕ) отговаря за съдържанието на изнесената информация и в
случаите когато се касае за разпространена информация по анонимен читателски сигнал.
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че автор на процесната статия е именно ответника Т. Р. С.. Действително в
материала са посочени единствено две имена на автора – Т. С., но от приетите документи от
Централна избирателна комисия, Народно събрание на Република България и
Администрация на Министерски съвет се установява, че Т. Р. С. е автор при „(ИМЕ)“, респ. в
това си качество е получил акредитация да отразява медийно редица обществени събития.
От представеното на лист 141 от делото извлечение от сайта, в който е публикувана
процесната статия, се установяват имената на авторите към медията, сред които лица има
само едно с имена Т. С., от което следва, че получилият акредитация Т. Р. С. е именно автор
на статията, респ. същият носи отговорност при разгласяване на обидни или клеветнически
твърдения.
Обстоятелството, че в статията не е посочено името на подателя на сигнала не
освобождава ответникът юридическо лице от отговорност като издател на електронното
издание, нито журналистът подготвил материала за съдържанието на разпространената
информация ( така и Решение № 404/13.07.2010 г. по гр. дело № 430/2010 г. на ВКС, III ТО).
С Решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на ВКС, III ГО, е разяснено, че
когато се изнасят засягащи честта на друго лице факти журналистът трябва да провери
тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни
или не, правно значение оценките имат само ако са обидни. Неблагоприятните за другиго
факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги
разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма.
Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил
потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на добросъвестната
5
проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В
този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и
журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение.
Професионалната етика на журналиста изисква той да упражнява професията си като
предоставя на обществото точна и проверена информация, без преднамерено да скрива или
изопачава факти, или да публикува информация, която знае, че е невярна, както и да
подвежда обществото.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 на Конституцията на Република България се уреждат
права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния
принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано,
ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на
прокламирани права, в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез
упражняването на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.
39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби
изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности каквито са
правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на
Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана
с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи
интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за
разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични
граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени
ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз
основа на обстоятелствата на всеки отделен случай (така Решение № 581/30.09.2010 г. по гр.
д. № 1019/2009 г., на ВКС, III ГО ). Свободата на изразяване на мнения, включително
свободата да отстоява свое мнение, да получава и разпространява информация и идеи без
намесата на държавните власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 от КЗПЧОС. Пределите,
до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати
неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е очертаната правна рамка, в
която упражняването на посочените права, в частност правото да се изразява свободно
мнение и да се разпространява информация е правомерно, т.е не е обидно или клеветническо
и не накърнява доброто име на лицето, което се предполага, а не подлежи на доказване от
страна на ответника. Разпространяването на информация накърнява доброто име, когато за
дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да
засегнат честта, достойнство и добро му име. Ако фактите са верни, информирането за тях
не е противоправно.
Обидата представлява противоправно деяние, като тя ще е налице, ако се каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл.
146, ал. 1 НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
6
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Следователно обидата е лично
унизяващо отнасяне към някого.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета (чл. 147, ал. 1 от НК). С това
деяния се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета“ от обективна страна
се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него
престъпление.
С оглед дадените дефиниции, за да е обидно или клеветническо дадено изявление
(или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого),
респ. – за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, респ. по чл. 49 ЗЗД,
изявлението следва да визира определено физическо лице или юридическо лице. Обидният
(унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното чрез
изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо
лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление. Увреденото
(обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите
имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата
личност. Само в такъв случай, при предявен деликтен иск съдът може да приеме, че са
накърнени доброто име, честта или достойнството, именно на ищеца, респ. – че именно той
е противоправно увреден – така Решение № 439/20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на
ВКС, IV ГО. Непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че уронването на
авторитета на търговско дружество чрез изнасяне на обидни, клеветнически твърдения в
средства за масова информация съставлява нарушение на защитимо право, чието засягане
няма парична оценка, поради което причинените неимуществени вреди подлежат на
обезщетяване / така Решение № 29/10.03.2020 г. по гр. д. 1690/2019 на ВКС, IV ГО, Решение
№ 274/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 206/26.03.2019 г. по
гр. д. № 4762/2017 г. на ВКС, III ГО, Решение № 265/05.12.2019 г. по гр. д. № 1661/2019 г. на
ВКС, IV ГО др./.
Разграничителния критерий между двата вида деяние ( обида и клевета) е изяснен от
теорията и практиката, и това е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. В
първия случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата
на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При
клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни
обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не
7
е извършил.
Съдът намира, че използваните в заключението на процесната статия изрази „гнида,
която даже взима и заплата за „труда който полага“ са обидни за личността на ищеца Г.
М. С. доколкото същите са унизителни за честта и достойнството му. Думата „гнида“ е със
силна негативна конотация, като с използването по отношение на дадено лице се цели
същото да бъде определено като вредно и ненужно за обществото. В случая унизителният
характер на израза „гнида“ се подсилва с посочване на обстоятелството, че лицето взима
незаслужено трудово възнаграждение. Така посочените унизителни за честта и
достойнството на ищеца физическо лице изрази съставляват обида и не подлежат на
проверка за тяхната вярност по изложените в съдебното решение съображения. Съдът
намира, че същите не представляват оценъчни съждения касателно личността на засегнатото
лице и неговите качества, тъй като същите имат целенасочено унизителен за засегнатия
характер. Разпространяването на обиди е винаги противоправно, респ. ответниците носят
деликтна отговорност за разпространяването на унижаващите достойнството на пострадалия
изрази.
Съдът намира, че с изброяване в процесната статия на конкретни „схеми“ с участието
на Г. М. С. и Сдружение (ИМЕ) свързани с неправомерно отчитане на разходи и приходи на
сдружението, съставяне на документи с невярно съдържание, безотчетно разхождане на
средства и присвояване на суми, са разгласени позорящи ищците обстоятелства, които
неминуемо водят до уронване на доброто име и злепоставяне както на председателя на
управителния съвет, така и на сдружението. По делото не са събрани доказателства, че по
така изнесената „информация“ от анонимен читателски сигнал е извършена добросъвестна
журналистическа проверка. По делото също така не се установява, че така изнесената
информация отговаря на обективната действителност. При непозволеното увреждане в
гражданското право, за разлика от наказателното право, деецът носи отговорност и за
небрежност /арг. чл. 94, ал. 1 ЗЗД/, която форма на вина се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като
тази презумпция подлежи на оборване по правилата на чл. 154, ал. 2 ГПК единствено чрез
доказването от страна на ответника на наличието на външна обективна причина, довела до
неговото деяние В този смисъл, ответниците, нито са доказали, че фактите, съдържащи се
т.нар. „читателски сигнал“, изнесени в процесната статията, са верни, нито че е извършена
добросъвестна журналистическа проверка на получената информация. Доколкото неверните
факти са от такъв характер, че обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и
доброто име на лицата, за които се отнасят, в случай е налице противоправно деяние.
При претендирана отговорност от разпространение на обидни изрази и
клеветнически твърдения в тежест на пострадалите е да докажат засягането на съответното
благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид
отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – така решение № 138 от
8
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015 г. по гр. д.
№ 2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Съдът намира, че с разпространяване в публичното
пространство на обидни изрази и клеветнически твърдения по отношения на Г. М. С. и
Сдружение (ИМЕ) безспорно е накърнено правото на ищците на добро име и авторитет в
обществото, респ. същите търпят вреди, които не следва да бъдат доказвани поотделно
доколкото са логично следствие от противоправното деяние.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. При определяне на обезщетението следва да бъдат взети предвид
и обществено-икономическите условия, които се отразят на размера на обезщетението
доколкото са израз на икономическата конюнктура, поради което тенденциите относно
увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и
тенденцията за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на
покупателната стойност са все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като
израз на конкретните обществено-икономически отношения при определянето на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Съдът, като съобрази характера на изнесената информация, и
това, че същата е разпространена до неограничен кръг лица в интернет пространството,
както и обстоятелството, че Г. М. С. заема ръководна длъжност в Сдружение (ИМЕ), което
от своя страна е регистрирано като сдружение с нестопанска цел в обществена полза за
развитие и усъвършенстване на риболовните спортове в страната, респ. за пълноценно
осъществяване на дейността си същото следва да се ползва с безукорна репутация и
авторитет, намира, че на всеки един от ищците се следва обезщетение в размер на по 500
лева.
Съобразно разясненията дадени с Решение № 503/21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009
г. на ВКС, III ГО, и Решение № 261/02.11.2016 г. по гр. д. № 1243/2016 г. на ВКС, IV ГО,
пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението от деликта солидарно
срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата, респ. налице с
пасивна солидарна отговорност между издателя на електронната медия и автора на
процесната статия.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се следват
сторените по делото съдебни разноски в размер общо на 300 лева, от която 100 лева внесена
държавна такса за разглеждане на спора и 200 лева депозит за назначаване на особен
представител на ответника Т. Р. С.. При определяне на разноските, които да се възложат на
ответниците следва да бъде съобразено процесуалното им поведение, което е станало повод
за направа на определени разноски. Предвид изложеното (ИМЕ) следва да заплати на
ищците сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени разноски в производството
9
срещу сочения ответник, а Т. Р. С. сумата в размер на 250 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в производството срещу сочения ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (ИМЕ), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), и Т. Р.
С., с адрес в гр. (АДРЕС), да заплатят на Г. М. С., ЕГН **********, с адрес в с. (АДРЕС), при
условията на солидарна отговорност на основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер
на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
клеветнически твърдения и обидни изрази, изложени в статия, озаглавена „СИГНАЛ ДО
(ИМЕ) Ж.Н източва родната риболовна федерация ( СНИМКИ)“, публикувана на 26.11.2021
г. на интернет страница (ИМЕ) ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба на 11.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА (ИМЕ), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), и Т. Р.
С., с адрес в гр. (АДРЕС), да заплатят на Сдружение (ИМЕ), ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление в гр. (АДРЕС) при условията на солидарна отговорност на основание чл. 49,
вр. с 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения, изложени в статия, озаглавена
„СИГНАЛ ДО (ИМЕ) Ж.Н източва родната риболовна федерация ( СНИМКИ)“,
публикувана на 26.11.2021 г. на интернет страница (ИМЕ) ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба на 11.03.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА (ИМЕ), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), да
заплати на Г. М. С., ЕГН **********, с адрес в с. (АДРЕС), и Сдружение (ИМЕ), ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 50 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Т. Р. С., с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на Г. М. С., ЕГН **********, с адрес
в с. (АДРЕС), и Сдружение (ИМЕ), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 250 лева, представляваща
сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10