Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........
гр.Варна, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2807 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от К.С.Р. срещу Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на дискриминационното му третиране
на признак „лично положение“ – осъден на „доживотен затвор“, изразяващо се в
поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лишени от
свобода в затвора Варна, Ловеч, Плевен и София, поради липса на поставени
плътни преградни стени и врати на изградения в спалното му помещение санитарен
възел и иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 001 лева,
представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи
се в търпени негативни изживявани, унизено човешко достойнство и емоционален
стрес за периода от м. 09.2012г. до 07.07.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
08.02.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба и уточняващата такава ищецът твърди, че изтърпява присъда
в затвора в гр. Варна, като от август 2007г. е настанен в първи коридор, килия
23. Излага, че през есента на 2012г., в първи коридор е извършен ремонт, при
който всички единадесет килиите били модернизирани, като били поставени
тоалетни чинии с казанчета с вода и чешми с течаща вода и малки мивки. Твърди
обаче, че в две от килиите – 15-та и 25-та, тоалетните чинии и мивките били
отделени с преградни стени и врати, както и изпълнена и вентилация, така както
са обособени санитарните възли в затворите София, Плевен и Ловеч в зоните за
засилен надзор и охрана. Твърди, че килията, в която е настанен, е с малки
размери и по този начин удовлетворява физиологичните си нужди пред погледа и в
присъствието на други лишен от свобода, с когото обитават помещението, а в не
редки случаи и пред служителите на затвора. Твърди, че не би могъл да ползва
общата тоалетна в коридора, тъй като същата е с изключително лоши хигиенни
условия от една страна, а от друга – също е открита и не позволява уединение, а
и може да се ползва само три пъти дневно, когато отключват килиите им за
закуска, обяд и вечеря. Въпреки многократно отправените искания за обособяване
на санитарния възел в спалното му помещение с преградна стена, служителите на
ответника не са предприели нужните действия, поради което и счита отношението
им спрямо него е дискриминационно по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗДискр. на лично
положение, поради което и сезира съда с искане за установяване на това
дискриминационно третиране и присъждане на обезщетение за търпените от него
неимуществени вреди.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете, считайки същите за неоснователни.
Счита, че твърдяното от ищеца неосигуряване на подходящи битови условия от
страна на администрацията на затвора в гр. варна не водят до извод, че са
настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушени правата му по чл. 3
ЗКПЧ и чл. 3 ЗИНЗС. Твърди, че предвид наложеното наказание на К.Р., режимът,
при който е поставен в затвора Варна, не е надхвърлен минималния предел на
ограниченията, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за
извършеното престъпление. Обстоятелството, че на всички лишени от свобода се
осигуряват оптимални условия при изтърпяване на наложеното наказание, при пълно
съобразяване с режима и личностните им особености, осигуряване на необходимата
медицинска грижа, осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, налага
извода, че спорното отношение не е достигнало минимално изискуемата сериозност,
за да попадне в обхвата на чл. 3 ЕКПЧ и да се приеме, че лишеният от свобода е
третиран унизително или нечовешко. Сочи, че всеки затвор осигурява различни
условия за живот на осъдените, като разликите са обективно обусловени от
различно местоположение, брой осъдени лица, редът, наложен от вътрешните
правилници, констатираните нарушения, поведението, личностовите
характеристични данни на лишения от свобода, рискът за останалите лишени от
свобода и персонала на затвора и други. Твърди, че затворите, като места, в
които се изтърпява наказание лишаване от свобода, се подчиняват на определен
режим и порядък за обслужване на лишените от свобода.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните е безспорно обстоятелството, че ищецът К.С.Р. изтърпява
наказание „доживотен затвор“, приведено с начало 19.07.1989г., което се
установява и от приложената на л. 27 от адм.д. №
359/2017г. справка. Видно от последната, че ищецът е приведен в затвора – Варна
на 11.06.1999г., като считано от 01.06.2009г. изтърпява наложеното наказание
при строг режим.
Не се спори и, че за процесния период ищецът е
бил настанен в спално помещение № 23, като видно от приложената на л. 25-26 от адм.д. № 359/2017г. справка, че в същото има санитарен
възел, личен шкаф за дрехи на лишените от свобода, поставка и телевизор, легло,
маса и стол. Осигурени са естествена светлина и проветряемост
чрез врата и ПВЦ прозорец. Посочено е, че през 2016г. е извършван основен
ремонт на корпус затвора – Варна, при който в горното спално помещение е
изградена нова ВиК инсталация, подменена е старата
ПВЦ дограма, стените са облицовани и боядисани, сменена е стара тоалетна чиния
с нов метален моноблок с мивка. Посочено в справката
е, че ищецът има две протестни декларации от 2016г. и 2017г. по отношение на
това, че изградения през 2012г. санитарен възел в спално помещение № 23 няма
преградни стени.
Приобщени към доказателствения материал по делото
са и молби К.С.Р., адресирани до началника на затвора – Варна. С молба от
29.04.2014г. /л. 68 от адм.д. № 359/2017г./ е
отправил искане да бъде заградена тоалетната в килия № 23. Върху същата е
поставено разпореждане „КД“ от същата дата.
Посочено в представената справка от 26.04.2017г. /л. 84-85 от адм.д. № 359/2017г./ е, че всички лишени от свобода се
настаняват в спално помещение и преместват в друго след преценка на
администрацията на затвора, като обединяващият принцип е лишените от свобода да
бъдат третирани в стандартна, унифицирана среда, без дискриминационни признаци
в това отношение. Посочено е, че няма установена практика лишените от свобода
сами са посочват или определят спалното помещение, в което , като не е
установена практика лишените от свобода сами да посочват или определят спалното
помещение, в което да бъдат настанени, освен в случаите на несходство в
характерите, което крие риск от конфликт, нарушаване на права свързани с етнос,
религия и раса, медицински проблеми и други такива, свързани с пренаселеност,
битови условия, режим на изисквания. Отразено в коментираната справка е, че за
периода м. 09.2012г.-м.09.2016г., спални помещения 15 и 25 са били заети
непрекъснато от лишени от свобода, с изключение на периода от 08.07.2016г. до
м. 08.2016г., когато спално помещение № 25 е било освободено, с установяване на
статута му в зона с повишена сигурност. Посочено в справката е, че за процесния период няма регистрирани молби от К.Р., в които
последният да е изявявал желание за преместването му в спално помещение № 15
или № 25. Установява се от справката, че през м. 08.2016г., след предварително
проведен разговор с ищеца и по преценка на ръководството, същият е настанен в
спално помещение № 25.
От приложената на л. 94 от адм.д. № 359/2017г.
справка от 25.05.2017г., изготвена от началника на затвора-Варна, се
установява, че всички спални помещения са обезпечени със санитарни възли и
течаща вода. От общия брой санитарни възли само в 13 броя (два от които в
наказателни килии) не са обособени с преградни стени. Посочено е, че цялостен
ремонт в корпус затвора Варна е извършен в периода м. 09.2016г. до м. 02.2017г.
Приобщено към доказателствения материал по делото
е и решение от 17.11.2015г. на Европейския съд по правата на човека, видно от
което е, че на ищеца Р. е присъдено обезщетение в размер на 8000 евро за
претърпени неимуществени вреди в резултат на изолация, в която е бил поставен и
липсата на постоянен достъп до тоалетна за периода от 1999г. до 2004г. и от
2007г. до 2012г.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Г.Н. *** и М.Ж., изтърпяващ наказание в затвора-Варна.
От показанията на свидетеля Н. се установява, че в зоната с повишена
сигурност има единадесет спални помещения, в които са настанени лишени от
свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право
на замяна“, както и изолирани по чл. 248 ЗИНЗС. Във всички тези помещения има
изградени санитарни възли – мивка и тоалетна чиния с течаща вода, като само в
две те са отделени от останалото помещение с преградни стени. На въпроса „Кое е
наложило само в две от помещенията да бъдат изградени преградни стени?“,
свидетелят заявява, че това не е въпрос от компетентността на длъжността, която
заема. Предполага, че това е обусловено от факта, че тези помещения са с
по-големи размери и е имало възможност за изграждане на санитарни възли. Сочи,
че помещението, в което е настанен ищецът К.Р., първоначално е нямало санитарен
възел, какъвто е изграден при извършвания ремонт в зоната за повишена
сигурност. Поради малките размери на помещението и липсата на техническа
възможност преградни стени между санитарния възел и останалата част от
помещението не са изградени. В това помещение освен ищецът бил настанен и друг
лишен от свобода. Свидетелят няма съхранен спомен дали ищецът се е оплаквал от
това, че няма изградени преградни стени между санитарния възел и останалата
част от помещението или да е искал да бъде изместен в друго спално помещение.
Свидетелят М.Ж. излага, че от 2012г. до 2016г. с ищеца са били настанени в
една килия. Последната сочи да е с размер 2 метна на 3 метра. В същата има две
легла на вишка, два шкафа, една маса, тоалетна в
единия ъгъл. Тази тоалетна се намирала на разстояние около 50-60см от леглото.
Преградна стена между тоалетната и останалата част от помещението е нямало. В
зоната за повишена сигурност излага да има две спални помещения, които са с
по-големи размери и в които санитарните възли били обособени от останалата част
от помещението. В едно от тези помещения сочи свидетелят и ищецът да се били
настанени в края на 2016г. за около половин година. За периода от 2012г. до
лятото на 2016г. тези две по-големи помещения с обособен санитарен възел не са
били свободни. Излага макар и едно от помещенията да се е освободило през
2016г., служителите на затвора умишлено ги държали в спално помещение № 23, тъй
като делели служителите на такива с положение отвън, с по-добро финансово
положение. Излага, че за процесния период ищецът
многократно е искал да бъде преместен, но служителите отговаряли, че щели да
правят килия за чужди делегации, нямало да настаняват там затворници. Излага,
че създалата се ситуация се отразила зле на ищеца, той спорил със служителите
на затвора и те го намразили. От както познава К.С., от преди 2012г., ищецът
посещавал редовно лекар и те му давали медикаменти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове черпят правното си
основание в нормата на чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр.,
страната, която твърди че е била жертва на дискриминация следва да докаже само
фактите, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
а ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
В настоящия случай ищецът твърди, че спрямо него е осъществена пряка
дискриминация по признак „лично положение“ – осъден на „доживотен затвор“,
изразяващо се в поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с
другите лишени от свобода в затвора Варна, Ловеч, Плевен и София, поради липса
на поставени плътни преградни стени и врати на изградения в спалното му
помещение санитарен възел.
Съгласно чл. 4 ЗЗДискр., забранена е всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Определението за „пряка дискриминация“ е дадено в чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Според цитираната разпоредба „пряка дискриминация“
е всяко по-неблагоприятно третиране на едно лице на основата на признаците по
ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравнително сходни обстоятелства. „Неблагоприятно третиране“ по смисъла на
§ 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр. (в редакцията до изм. – ДВ,
бр. 105 от 2016г.“) е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси.
Или, това, което е относимо за едно лице, е относимо и за всички лице от определена група с оглед
личностните им качества при наличие на наказание „доживотен затвор“ или
„доживотен затвор без замяна“ /така решение № 3 от 22.07.2013г. на ВКС по гр.д.
№ 534/2012г., ІV г.о./, но само в рамките на изтърпяващите наказанието си в
затвора – Варна. Както е прието в решение № 244 от 14.08.2012г. на ВКС по гр.д.
№ 777/2011г., ІV г.о., по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода в
зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е
сред признаците предвидени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
или в друг закон и не представлява дискриминация по признак лично или
обществено положение.
Съгласно чл. 38а НК доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения
до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Правното положение на лишените от свобода лица е уредено в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Уредба относно изпълнението на наказанието „доживотен затвор“ и „доживотен
затвор без право на замяна“ се съдържа в глава Петнадесета, съдържаща разпоредбите
на чл. 197, ал. 1, чл. 198 и чл. 199 ЗИНЗС. Чл. 197, ал. 1 ЗИНЗС изисква
посочените наказания да се изпълняват в отделни затвори или в обособени отделния
към другите затвори. Алинея 2 на цитираната норма установява, че доколкото в
глава ХV не е предвидено друго, при изпълнение на наказанието доживотен затвор
и доживотен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби. Доколкото и в
нормите на чл. 198 и чл. 199 ЗИНЗС не се съдържат изисквания относно спалните
помещения, в които се настаняват лишените от свобода, изтърпяващи посочените
две наказания, то и по отношение на същите следва да намерят приложение общите
правила и в частност това на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Според същото, на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода през
нощта се осъществява в спалните помещения.
В настоящия случай между страните не се спори, че ищецът от 11.06.1999г.
изтърпява наказанието си „доживотен затвор“ в затвора-Варна, като в периода /а
и преди това/ м. 09.2012г. до 07.07.2016г. е бил
настанен в спално помещение № 23. Установи се, че в това спално помещение до
2012г. е нямало санитарен възел, като през посочената година в същото е
изпълнен такъв, без обаче той да бъде обособен от останалата част от
помещението. Установи се на следващо място, че в зоната за повишена сигурност
през същата тази година в две от спалните помещения, в които също са настанени
лишени от свобода с наказание „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без
замяна“ е изграден обособен от останалата част на спалното помещение санитарен
възел. Горното налага извода на съда, че ответната главна дирекция не е създала
еднакви условия за лишените от свобода, изтърпяващи някое от посочените две
основания. В депозирания отговор не са наведени конкретни фактически твърдения
за причините, които са наложили изграждането на преградни стени между
санитарния възел и останалата площ на спалното помещение само в две от
помещенията, а в други - не, като в писмени бележки се поддържа, че последното
е обусловено от материално-битовите условия. Действителност по делото се
установи, че спалното помещение, в което е бил настанен ищеца е с не големи
размери, в сравнение с останалите две, в които са обособени отделено от
спалната площ санитарни възли. Последното обаче не е от естество да обуслови
извода на съда, че не е налице нееднакво третиране на лишените от свобода,
доколкото отделянето на санитарния възел от спалната площ непременно не изисква
изграждането на масивни преградни стени, а би могло да бъде осъществено и с
други подходящи средства. С поставянето просто на тоалетна чиния в спалното
помещение, не може да се приеме, че са изпълнени правилата за изтърпяване на
наказанието и то еднакво по отношение на другите лица от затвора Варна,
изтърпяващи същото наказание. Последното почти е равнозначно на положението от
периода, в който К.Р. е следвало да облекчава физиологичните си нужди в кофа. С
оглед горното и при условията на чл. 9 ЗЗДискр.,
следва да се приеме, че ответната главна дирекция не успя да докаже, че правото
на равно третиране на лицата, изтърпяващи наказание доживотен затвор или
доживотен затвор без право на замяна в затвора – Варна не е нарушено.
Претенцията с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Относно претенцията за неимуществени вреди, съдът намира, че по делото
остана недоказано ищецът да е търпял вреди извън презюмираните
такива, доколкото необходимостта от облекчаването на физиологични нужди пред
другия лишен от свобода или лица имащи достъп до спалното помещение, неминуемо
води до неудобства и унижение, които Р. е търпял в периода м. 09.2012г. до 07.07.2016г. Размерът на обезщетението следва да бъде
определено на 1000 лева. Този размер съдът намира, че удовлетворява принципа на
справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, като в тази връзка отчете и определеното
обезщетение от Европейския съд по правата на човека – 8 000 евро, но за вреди
от липса на достъп до тоалет от една страна и от друга за изолация, търпени в
период от 10 години /от 1999г. до 2004г. и от 2007г./. Претенцията за разликата
над 1000 лева, до предявения размер от 100 001 лева следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва
да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете. В случая ищецът е представил доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева. Доколкото не е
посочено по всеки един от исковете какъв размер на възнаграждението е уговорен,
респ. платен, съдът приема, че хонорарът по всяка една от претенциите е по равно.
Следователно в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 125 лева за
уважения изцяло иск и 1.25 лева – за частично уважената претенция, или общо
сумата от 126.25 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, в полза на ответната главна дирекция
също се следват разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая
страната е представлявана от юрисконсулт, поради които и следва да бъде
определено възнаграждение за такъв в размер на 200 лева, съгласно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ /само по оценяемия
иск, доколкото неоценяемият такъв е уважен и разноски
на ответника не се следват/. Съразмерно с отхвърлената част от иска в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 198 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.С.Р., ЕГН **********, пребиваващ
понастоящем в затвора-Бургас, осъден с наказания „доживотен затвор“, че за
периода от м. 09.2012г. до 07.07.2016г. Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ е извършила нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравното му третиране по лично
положение – липса на поставени преградни стени между спалното помещение и изградения
в същото санитарен възел, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21, да заплати на К.С.Р.,
ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас, сумата от 1000.00 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на горното
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. от страна на
ответника Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, търпени за
периода от м. 09.2012г. до 07.07.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 1000.00 лева до предявения
размер от 100 001.00 лева, на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21, да заплати на К.С.Р.,
ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас, сумата от 126.25 лева /сто двадесет и шест лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща сторените в производството
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в
затвора-Бургас, да заплати на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр.
София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21, сумата от 198.00 лева /сто двадесет и осем лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: