РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен,
07.10.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и трети септември две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№5207 по описа за 2020година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е молба от „Изи финанс“ ООД
против И.Д. , в която се твърди, че на 13.02.2019г., дружеството сключва, в
качеството на кредитодател с ответника по делото -кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 241654, при условията на ЗПФУР.Договорът е сключен чрез кредитен
посредник - „У.Б.2.“ ООД.Твърди се, че ответницата е изразила съгласието за
сключване на договора чрез поставяне на саморъчен подпис на него. Подписала е и
общите условия, декларация за обработка на лични данни и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребители на кредити, който е
съгласно образец в Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. С това са изпълнени
изцяло законовите разпоредби за сключване на договор за кредит. Спазена е
писмената форма, съгласно чл. 9 от ЗПК, като самия договор има всички реквизити
по чл. 11 от ЗПК.Твърди се, че са спазени стриктно законовите разпоредби за
предоставяне на информация,поради това потребителят е знаел, в какво
правоотношение встъпва.По този начин кредитополучателят сключва договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят
му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са
преведени по посочения от него начин.До входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма постъпили
плащания.Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което
на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лв. /седемстотин
лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по
посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи
пей“ АД. Моля, с цел спестяване на процесуално време и на основание чл. 192 от ГПК служебно да се изиска от „Изи пей“ АД с
разписката, която се попълва от касовия получател на сумата по повод плащане от
„И.ф.“ ЕООД към „Изипей“ АД № 2000000172162257 от
13.02.2019г.
Видно от чл. 4, ал. 3,
т. 2 от Договора за кредит вземането за главница 12 вноски за периода
15.03.2019г. - 08.02.2020г., от които 11 са в размер на 58.33 лв. и последната
12-та вноска в размер на 58.37 лв.. Дължима е цялата сума, а именно за периода
от следните месеци: 15.03.2019г. - 08.02.2020г. в размер на 700.00 лв.При
изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница,
още и договорна лихва. Договорната лихва е уточнена в Договора. Размера е
фиксиран и не подлежи на изменение през целия периода ма договора Съгласно чл.
2, ал. 1, т. 3 от него годишния лихвен процент е в размер на 40.15 %..
Вземането за договорна/възнаградителна лихва е дължимо за периода претендирал в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение: 13.02.2019г. -
08.02.2020г., като е в размер на 150.18 лв.Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по
погасителен план, а именно: 08.02.2020г. Същият не е погасен. Поради това на
основание чк, 86, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране
на целия кредит - 08.02.2020г. За периода от тази дата до 13.03.2020г. тече
лихвата за забава. Крайната дата е 13.03.2020г., поради обявеното обявено
извънредно положение, по време на което не течеше лихва за забава. Размера за
този период е 6.81 лв. Без времето до 15.07.2020г.
Не се претендират вземания за неустойка и разходи за извънсъдебно
събиране.
Всички вземания са с
настъпил падеж към датата на входиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК
Правени са опити за
уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен
ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно
договореното. Вследствие дружеството депозира пред Районен съд Плевен заявление
по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. №
1658/2020г., 7 с-в. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е
надлежно връчена на ответника по делото. Длъжникът не е открит на постоянен и
настоящ адрес, нито е установен работодател чрез който да му се връчат книжата.
Поради това връчване е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез
залепване на уведомление.
Съгласно чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК съдът е указал да предявят
установителен иск, за да докажат вземането си, Към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят
дължи на Кредитодателя сумата от 873.52 лв., от
които: 700.00 лв., главница по предоставения кредит, 150.18 лв., претендирана
със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за
периода 13.02.2019г. - 08.02.2020г., 6,81 лв., представляващи лихва за забава
за периодите 08.02.2020г. - 13.03.2020г, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до
пълното погасяване на дължимата сума.Претендират съдебни разноски.
В
срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК е депозиран такъв, изключително
подробно, като са направени възражения за нищожност на договора , оспорва се,
че сключен и не е подписан такъв,
нищожност поради неравноправност
на клаузите неконкретизиране
на дължимите суми, неравноправност на възнаградителната лихва относно начина на формиране,
нищожност поради противиречие с добрите нрави,
противоречие със закона, не е
представена преддоговорна информация,клаузите не са
индивидуално уговорени.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от процесуалния представител
на ответницата.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на
основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 884/24.04.2020г.
по ч. гр.д.№1658/2019г. по описа на ПлРС, за следните
суми: за
сумата 700лв. главница ,150,18лв.,
договорна лихва за периода 13.02.2019г.-08.02.2020г., сумата 6,81лв. лихва за
забава за периода 08.02.2020г.-13.03.2020г., ведно със законната лихва, считано
от 15.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.Вземането произтича от
сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние№241654/13.02.2019г.
„Изи Асет Мениджмънт” АД
e финансова институции по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ, поради което
има право да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими
средства. В този смисъл дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
Спорни по делото са
въпросите: наличието
на валиден договор между него и ответника,
съответствието на договорните уговорки с изискванията на ЗПК и ЗПП,
качеството си на кредитор за всеки
един компонент на претенциите си, предоставяне на сумата по кредита, ликвидност и изискуемост на вземането, размера и периода на
лихвите.
По делото е приет като доказателство
договор. Във връзка оспорване автентичността на документа е установено, че същият,
както и всички приложения са подписани
от ответницата.Съдът приема аргументите на ищеца, че макар и да няма подписи на всички страници от
страна на ответницата върху договор, то от Приложение №2, съдържащо всички клаузи на договора и подписано
от кредитополучателката, става ясно че е подписала
такъв договор.Още повече, че копието на л.к. е подписана от същата , няма данни
за загубена или открадната лична карта и превода в „Изипей
е направен по сметка на името на ответницата ,като е посочено и
основанието- процесния договор. При това положение, съдът приема, че е налице
сключен между страните договор, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника потребителски кредит с главница 700лв., ГЛП 40,14 процента, налице е
и погасителен план, инкорпориран в договара, като са
посочени отделно чиста сума на главница и договорна лихва.Кредита е падежирал на 08.02.2020г.
За
да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1
т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.В исковата молба са изложени
обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор, поради
липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, като
е направено искане за прогласяване на недействителност на договора на основание
чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. След
изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията
към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Видно
от договора е посочен лихвеният процент
по кредита, който е 40,14 % фиксиран годишен лихвен процент по заема,
представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия
период от договора, посочени са и условията за прилагането му и как се изчислява
- в чл.9, т.9.2 и т.9.3. същият,съобразно дата на сключване на договора
отговаря на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
В
договора има записване на главница и договорна лихва, като е посочено и
поотделно за всяка вноска.Но дори и да не беше посочен размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно
изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в
чл. 11 ЗПК
или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на
договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК.
Претенцията
за прогласяване на недействителност на договора, основана на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно, че към договора липсва погасителен план също е неоснователна.
Видно от самия договор в чл.11, т.11.2 е инкорпориран погасителен план, в който
са посочени броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските,
периодичността на вноските, както и размерът на всяка една от вноските. Тъй
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за
всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не се установяват в случая.
Съдът намира за неоснователен доводът на
ищеца за нищожност на договора, тъй като ответникът не му предоставил по пълен
и разбираем начин преддоговорна информация, като
намира, че в договора ясно и пълно са посочени параметрите му, които са били
известни на ищеца към момента на сключването му и което е било потвърдено и от
представител на трето лице- помагач.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и неоспорени от
страната. От заключението на същата се установява, че: към датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК се дължи сумата по ИМ, няма отразени плащания.А и
по делото не са представени такива доказателства.
Предвид
горното, следва да се уважи исковата претенция.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да
направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е
била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 75лв., съобразно предявените претенции.
Следва да
се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в размер от 150лв., с оглед продължителността на делото и правната
сложност.Следва да се осъди ответника да заплати направени разноски в
настоящето производство общо 421,80лв. на ответника.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл.
422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника И.Х.Д.,
ЕГН********** ***, че дължи на кредитора „И.Ф. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, партер, представлявано от ***- Управител, сумата
главница – 700 лв., възнаградителна лихва 150,18 лева за периода 13.02.2019г.
до 08.02.2020г., 6,81лв. лихва за забава за периода
08.02.2020г.-13.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.04.2020г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №884/24.04.2020г. по
ч.гр.д.№1658/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И.Х.Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ „И.Ф. ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, партер, сумата общо 421,80лв., представляваща
деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА ГПК И.Х.Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ „И.Ф. ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, партер,
сумата общо 75лв. - разноски по ч.гр.д.№1658/2020г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :