РЕШЕНИЕ
№…
28.03. 2018 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар
ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор …………………
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД
№84 по описа за 2017 год.
1.Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.421, ал.1 от ТЗ с цена на иска
30 000 евро.
2. Иск
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.421, ал.1 от ТЗ с цена на иска 35 000 евро.
3. Иск
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.421, ал.1 от ТЗ с цена на иска 17500 евро.
4. Иск
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.421, ал.1 от ТЗ с цена на иска 15 000 евро.
Ищцата Д.Х.А.
с ЕГН********** твърди, че в периода от
15.09.2009 г. до 14.12.2011 г. е внасяла при
банката – ответник ТБ „ *******“АД
с ЕИК******** суми от 30 000 евро, 35 000 евро,
17 500 евро и 15 000 евро, за което при банката са открити депозитни
влогове на името на ищцата с определени условия, които ищцата посочва в
исковата молба.Твърди се, че при проверка за наличност по тези банкови сметки
ищцата е установила, че сумите не са в наличност, като банката е представила
документи, че сумите са изтеглени за определени периоди от време или са
прехвърлени по други банкови сметки.Въз основа на изложеното ищцата твърди, че по едната сметка
следва да е налична сумата от 62 500 евро, а по другата сметка следва да е
налична сумата от 35 000 евро, за които ответникът твърди, че не са
налични и отказва да изплати на ищцата.
Ищцата е отправила искане да
бъде осъден ответникът да заплати определени суми по следните обективно
съединени искове:
1. Иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл421
от ТЗ с цена на иска 30 000 евро, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.;
2. Иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл421
от ТЗ с цена на иска 35 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.;
3. Иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл421
от ТЗ с цена на иска 17500 евро, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.;
4. Иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл421
от ТЗ с цена на иска 15 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сумасчитано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът ТБ „ *******“АД с ЕИК******** е изразил становище, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.Твърди се, че не са
предоставяни във влог при банката твърдяните суми от ищеца, поради което сумите
са недължими от ответника.Същият е направил възражение за изтекла давност на
основание чл.55, ал.1 от ЗПУПС и на основание чл.110 от ЗЗД.Отправено е искане
за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото ведно с исковата молба са представени следните договори за
откриване и водене на влогове в ответната банка на името на ищцата:
1. Договор за
откриване и водене на безсрочен влог от 26.10.2001 г. под №BG******************в евро;
2. Договор за
срочен депозит “ VIP” от 15. 09. 2011
г. за вложена сума от ищцата в размер на 30 000 евро за срок от 6 месеца
по сметка № BG***************** с падеж 15.03.2012 г.;
3. Договор за
срочен депозит “ VIP” от 10. 01. 2012
г. за вложена сума от ищцата в размер на 35 000 евро за срок от 6 месеца по
сметка № BG****************** с падеж 10.07.2012
г.;
4. Договор за
срочен депозит “ VIP” от 06. 06. 2012
г. за вложена сума от ищцата в размер на 15000 евро за срок от 6 месеца с падеж
06.12.2012 г. по сметка
№ BG*******************;
5. Договор за
срочен депозит “ VIP” от 14. 06. 2012
г. за вложена сума от ищцата в размер на 17500 евро за срок от 6 месеца с падеж
14.12.2012 г. по сметка № BG*****************.
Съгласно заключението на съдебно – графологическата експертиза ( второто
заключение) договорите от 15.09.2011 г.,
06.06.2012 г., 10.01.2012 г. и 14.06.2012 г. са подписани от ищцата и за
представител на ответника от А. А..
На 02.06.2017 г. ответникът е получил от ищцата покана за плащане
вх.рег. № ... – .../ .....г., с която ищцата е отправила искане до банката –
ответник да бъде извършена проверка по сметките на ищцата, като бъдат
възстановени липсващите суми по горепосочените банкови сметки в общ размер от
97 500 евро.Банката е поканена да изплати сумата на ищцата в тридневен
срок.
За изясняване на спорните въпроси по
искане на страните съдът е допуснал съдебно- счетоводна и съдебно –
графологическа експертиза.Съдът възприема изцяло заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и второто заключение на съдебно- графологическата
експертиза като компетентни , пълни и безпристрастни и основава част от фактическите си констатации въз
основа на тези заключения.Съдът не възприема първото заключение на съдебно-
графологическата експертиза, тъй като не е използван от вещото лице изцяло
посоченият от страните сравнителен материал за установяване на подписите и
печатите върху оспорените доказателства.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че в
ответната банка са открити три банкови сметки на ищцата с № BG**************, представляваща безсрочен влог в евро, открита
на 26.10.2001 г. и активна към датата на изготвяне на заключението; № BG***************** , представляваща
депозитна сметка в евро, открита на 15. 09. 2012 г. и закрита на 09.12.2009 г.
и №BG****************, открита на
19.12.2000 г. и представляваща безсрочен влог в лева.Вещото лице е посочило, че
за останалите три сметки, отразени в договорите за срочен влог от 2012 г. няма информация при ответната банка.
В отговор на поставен въпрос вещото
лице е посочило, че за сумите от 35 000 евро( по срочен влог от 10.01.2012
г.), от 15 000 евро( по срочен влог от 06.06.2012 г.) и от 17 500
евро( по срочен влог от 14.06.2012 г.) са представени вносни бележки от ищцата,
но в ответната банка няма информация за съществуването на сметките, по които са
отразени сумите във вносните бележки, както и няма информация за внос по тези
сметки.Относно наличността на суми по сметките на ищцата вещото лице е
посочило, че по сметката по договора от 26.10.2001 г. е нулева наличността на
суми, а сметката в евро , открита на 15.09.2009 г. с № BG*****************, е закрита на 09.12.2009 г., като сумата е била изтеглена към
закриването на сметката.
От заключението на съдебно-
графологическата експертиза се установява, че
вносните бележки за сумите от 35 000 евро, от 15000 евро и от
17 500 евро са подписани от ищцата като титуляр. Подписите върху вносните
бележки за същите суми за представител на ответната банка са подписани от А. А.,
която е била служител на ответната банка за посочения период.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Между страните са спорни следните
въпроси: открити ли са в полза на ищцата посочените в исковата молба банкови
сметки, внесени ли са от ищцата процесните суми по петте банкови сметки,
получила ли е ищцата сумите по процесните банкови сметки, налице ли е изтекла давност по смисъла на
чл.110 от ЗЗД за сумите, които са претендирани от ищцата, налице ли е изтекла
давност по смисъла на чл.55 от ЗПУПС( отм.) и съответно какви са дължимите суми
от ответника на ищцата въз основа на доказателствата по делото.
Съгласно чл.421, ал.1 от ТЗ при паричен влог банката дължи
паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената
лихва.
От доказателствата по делото
съдът приема за установено, че ищцата е сключила с ответника пет договора за
безсрочен и срочен влог в евро, които са описани по- горе и са представени по
делото ведно с исковата молба в периода от 20001 г. до края на 2012 г. общо за
сумата от 97 500 евро.Това се установява, както от представените по делото
договори, така и от заключението на съдебно- графологическата експертиза,
затова, че договорите са подписани от ищцата като влогодател и от А. А. като
служител на ответната банка.
От заключението на съдебно-
графологическата експертиза се установява, че вносните бележки за сумите от
35 000евро от 10.01.2011 г., вносната бележка от 14.12.2011 г. за сумата от 17 500 евро и
вносната бележка от 06.06.2011 г. за
сумата от 15 000 евро са подписани от ищцата като вносител и от А. А. като представител на ответната банка. От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза се установява, че само по договорите от 26.10.2001 г. и от 15.09.2011 г. са открити банкови сметки, а за
останалите три срочни влога от 2012 г. банкови сметки в ответната банка не са
открити.
По отношение на договора от
15.09.2011 г. ищцата твърди, че е вложила сума от 30 000 евро ,
внесена на 15.09.2009 г. по банкова сметка №
BG*****************, впоследствие прехвърлена по сметка №
BG******************.От
доказателствата по делото се установява, че по сметката действително е била
вложена от ищцата сумата от 30 000 евро, но впоследствие не е налице
прехвърляне на тази сума по посочената в исковата молба сметка.Независимо от
това от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че сметката е
закрита на 09.12.2009 г., като по делото
липсват данни тази сума да е изплатена на ищцата или да е прехвърлена по друга
сметка на ищцата.С оглед изложеното съдът приема, че банката се е задължила с
договора за откриване на платежна сметка
на ищцата и съответно за изплащане на суми на ищцата при определени в договора
условия, както и съответно е задължена да изплати сумата на ищцата при
поискване от същата по надлежния ред.По делото не са налице данни за такова
обратно изплащане от банката на ищцата, а съответно от доказателствата по
делото се установява, че сумата е изтеглена на 09.12.2009 г., когато и сметката
е била закрита.
По изложените съображения съдът
приема за установено, че сумата от 30 000 евро е вложена от ищцата, същата
не е била изплатена на същата при закриване на сметката,банката не е доказала,
че сумата е била изплатена на ищцата, поради което въз основа на сключения
договор за паричен влог ответникът следва на основание чл.421, ал.1 от ТЗ вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата от 30 000 евро на ищцата, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
По въпроса за договорите за
срочните депозити от 2012 г. по
делото са представени договорите, които са подписани от ищцата и
представителката на банката А. А..Ответникът е оспорил подписа на А.., но
съгласно заключението на съдебно- графологическата експертиза подписът и на
четирите договора е положен от А.., поради което следва да се приеме, че
оспорването на договорите не е успешно за ответника и същевременно съдът приема
за установено, че договорите са сключени от надлежен представител на банката –
ответник.От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че
по трите договора от 2012 г. липсват данни по делото да са открити сметките,
които са отразени по договорите.От друга страна , по делото са представени
вносни бележки за внесени суми от 35 000 евро, 15 000 евро и
17 500 евро от ищцата за ВИП
депозити за шест месеца, като вносните бележки също са подписани от А. А. като
представител на ответната банка.Въз основа на тези неуспешно оспорени от
ответника доказателства съдът приема за установено, че посочените суми са били
приети от ответната банка чрез надлежен представител, след това са подписани и
срочните договори за шестмесечни депозити, без обаче отразените в договорите
сметки да са били открити от банката.Независимо от това обстоятелство съдът
приема за установено, че банката като страна по
договорите за срочен депозит се е задължила да открие тези сметки,
съответно да вложи представените от ищцата средства в съответните банкови
сметки и съответно да изплати обратно сумите по договорите със
съответната лихва при поискване от страна на ищцата.Такова искане и за четирите
договора ищцата е направила с поканата за плащане, получена от банката на
02.06.2017 г. и по делото липсват данни за плащане, а това не се оспорва и от
ответника, че тези суми не са платени обратно на ищцата като влогодател.
Данните по делото налагат извода, че тези средства би следвало да са останали в
държане на А. А., но този въпрос е ирелевантен за настоящия спор, тъй като
ответникът следва да разреши този въпрос със своя служител извън пределите на
настоящото производство.
Въз основа на изложеното съдът
приема за установено, че ищцата е вложила средствата, отразени по договорите за
срочен ВИП депозит от 2012 г., банката се е задължила с договорите да върне паричните средства при поискване от
влогодателя, такова искане е налице и съответно
страните не оспорват фактите, че плащания по договорите от 2012 г. не са
извършвани от банката към ищцата.С оглед изложеното съдът счита, че банката по
силата на договорите за срочен депозит от 2012 г. се е задължила да изплати
обратно при поискване сумите и след като не го е направила, същата на основание
чл.421, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде осъдена да заплати
вложените по трите договора суми в размер на 35 000 евро, 15 000 евро
и 17500 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за изтекла давност на основание чл.55, ал.1 от
ЗПУПС( отм.) и на основание чл.110 от ЗЗД.Ответникът твърди, че ищцата не е
поискала корекция по реда на чл.55 по платежните операции по сметките, поради
които правата й за търсене на плащане са
преклудирани към датата на предявяване
на иска.
Съдът счита, че твърденията на ответника относно приложението на чл.55
от ЗПУПС са неоснователни и не следва да бъдат уважени.Съдът не възприема тези
твърдения като възражение за изтекла давност, тъй като разпоредбата на чл.55,
ал.1 от ЗПУПС( отм.) дава възможност на влогодателя в определен максимален срок до 13 месеца от задължаване
по сметката му, в които би могло да бъде коригирана на неразрешена и неточно
изпълнена операция от банката.След изтичането на този срок безспорно
ползвателят на платежни услуги не може да иска такава корекция от
банката, но това не изключва отговорността на банката като доставчик на платежни услуги да заплати
обратно при поискване от влогодателя на вложената в банката сума.Обратното разбиране би довело до значително нарушаване
правата на влогодателя и ограничаване на правната му възможност да изисква от
банката изпълнение на задълженията й като доставчик на платежна услуга.
Ответникът с отговора на исковата молба е направил и възражение за
изтекла давност по реда на чл.110 от ЗЗД.Развити са доводи затова, че през 2015
г. ищцата е получила по нейно искане справка за състоянието на сметките й и от
този момент за нея е възникнала възможността да предяви иска си срещу ответната
банка.
Съдът счита, че възражението за
изтекла давност от ответника е неоснователно и не следва да бъде уважено,
поради което и в мотивите за конкретните
искове съдът е приел, че същите са основателни изцяло за предявените и доказани
суми по влоговете.Видно от доказателствата по делото ищцата не е поискала да й
бъдат изплатени сумите по срочните влогове на определения в договора
падеж.Съгласно клаузите и на четирите
договора страните са приели, че ако влогодателят не се разпореди с депозираната
сума на падежа, договорът се подновява при уговорените в него условия и в същия
срок при актуална тарифа за лихви , такси и комисионни.От доказателствата по
делото е видно, че ищцата до 02.06. 2017 г. не
се е разпореждала със сумите по договорите и не е правила искания до
банката за обратно изплащане на сумите по влоговете.Следователно е била
приложена цитираната клауза за подновяване на срочния депозит до датата на
поканата за плащане, отправена до банката от ищцата.Въз основа на това съдът
приема, че към датата на предявяване на иска не е изтекъл давностният срок по
чл.110 от ЗЗД, тъй като с всяко изтичане на срока по договора, е налице
подновяване на същия, започва да тече нов
6 – месечен срок и така до момента, в който е настъпило искането от
ищцата за плащане от ответника.Следователно, петгодишната давност за всеки нов
срок по договора за депозит към датата на предявяване на иска не е изтекъл,
поради което неоснователно ответникът се позовава на изтекла давност по чл.110
от ЗЗД.
В отговора на исковата молба
ответникът е приел, че от 2015 г., когато ищцата е получила справка за част от
сметките си, е започнала да тече давност по
чл.110 от ЗЗД, но до датата на предявяване на иска петгодишният
давностен срок не е изтекъл, поради което и на това основание възражението за
изтекла давност е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения съдът
приема,че предявените обективно съединени искове са основателни в размера, в
който са предявени, ведно със законната лихва върху съответната главница, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 13377, 73 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.421, ал.1
от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД ТБ „*******“АД с ЕИК *******,със седалище и адрес
на управление гр.С., б..“Б.“ № **, представлявано от изпълнителните директори В.
И. К.– Д., П. Й. М. и З. Р. Р. чрез пълномощника си адв.Й.Д. от САК с АДРЕС ***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.А. с ЕГН********** с
адрес *** , чрез адв.Ц.А. – В. от САК, СЪДЕБЕН АДРЕС ***$78 сумата от 30 000
евро, представляваща вложена и
неизплатена сума по Договор за срочен
депозит VIP от 15.09.2011
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.421, ал.1
от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД ТБ „*******“АД с ЕИК *******,със седалище и адрес
на управление гр.С., б..“Б.“ № **, представлявано от изпълнителните директори В.
И. К.– Д., П. Й. М. и З. Р. Р. чрез пълномощника си адв.Й.Д. от САК с АДРЕС ***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.А. с ЕГН********** с
адрес *** , чрез адв.Ц.А. – В. от САК, СЪДЕБЕН АДРЕС ***$78 сумата от 35 000
евро, представляваща вложена и
неизплатена сума по Договор за срочен
депозит VIP от 10.01.2012
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.421,
ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД ТБ „*******“АД с ЕИК *******,със седалище и
адрес на управление гр.С., б..“Б.“ № **, представлявано от изпълнителните
директори В. И. К.– Д., П. Й. М. и З. Р. Р. чрез пълномощника си адв.Й.Д. от
САК с АДРЕС *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.А. с
ЕГН********** с адрес *** , чрез адв. Ц.А. – В. от САК, СЪДЕБЕН АДРЕС ***$78
сумата от 15 000 евро, представляваща вложена и неизплатена сума по Договор за срочен депозит VIP от 06.06.2012 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.06.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.421,
ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД ТБ „*******“АД с ЕИК *******,със седалище и
адрес на управление гр.С., б..“Б.“ № **, представлявано от изпълнителните
директори В. И. К.– Д., П. Й. М. и З. Р. Р. чрез пълномощника си адв.Й.Д. от
САК с АДРЕС *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.А. с
ЕГН********** с адрес *** , чрез адв. Ц.А. – В. от САК, СЪДЕБЕН АДРЕС ***$78
сумата от 17 500 евро, представляваща вложена и неизплатена сума по Договор за срочен депозит VIP от 14.06.2012 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.06.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр.
чл.80 от ГПК„*******“АД с ЕИК *******да заплати на Д.Х.А. с ЕГН**********
направените по делото разноски в размер на 13 377, 73 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: