№ 194
гр. Пазарджик , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201462 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Т. С., ЕГН **********, с адрес с. Д., обл.
Пазарджишка, ул. „16-та“ № 6, против Наказателно постановление № 494 от
24.09.2020 г. издадено от заместник-кмета на Община Пазарджик, с което за
нарушение на чл.2 т.1 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик,
приета с Решение № 42/2015 г. на ОбС- Пазарджик на основание чл.28 от
Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик е наложена глоба в размер на
50 (петдесет) лева.
В жалбата обобщено се твърди, че отразената в НП фактология не отговаря
на действителната и че НП е издадено върху АУАН, който не бил съобразен с
действителната фактология. Иска се НП да бъде отменено.
Жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, чрез който
поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна НП като
незаконосъобразно, тъй като извършеното не съставлявало нарушение, като се
излагат аргументи в тази насока. Не се претендират разноски.
1
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и излага обосновани доводи за законосъобразност на НП,
издадено в пълно съответствие с относимите материално правни и процесуални
разпоредби, подкрепени от писмени бележки, като иска НП да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Съдът, след като провери основателността на жалбата, като прецени
изложеното в нея и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, за това че на
16.07.2020 г., около 11,50 часа, в с. Д., в улица с основни точки 43а- 43б, е
предизвикал скандал и нападение (с вила) срещу С. В. С. от гр. Пазарджик, с което
е нарушил морала и добрите нрави на обществено място.
Това представлявало нарушение на чл.2 т.1 от Наредба за обществения ред в
Община Пазарджик, приета с решение № 42/2015 г. на ОбС Пазарджик.
За така установеното нарушение св. С.С.- мл. полицейски инспектор в РУ-
Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, съставил на жалбоподателя АУАН с бл. №
766867/16.07.2020 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен
срещу подпис. В акта жалбоподателят написал собственоръчно като обяснения и
възражения следното: „не ми се позволява да се запозная със съдържанието и съм
писал простотии в присъствието на двамата С. П. и У.“, „не съм нарушител в
собствения си имот“.
Въз основа на акта на 24.09.2020 г. било издадено и атакуваното НП,
връчено на С. по пощата на 25.09.2020 г. (л.16). Жалбата против НП била
депозирана от санкционираното лице лично чрез АНО до съда и входирана в
деловодството на Община Пазарджик на 01.10.2020 г. (л.3), поради което е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП
и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите С.С., С.С. и Н.М..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
2
очертават гореописаната фактическа обстановка.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Първо следва да се каже, че съдът при служебната си проверка не
констатира допуснати СПН в АНП. То е започнало със съставянето на АУАН,
което е станало в присъствието на нарушителя и на двама свидетели, като актът е
предявен и е връчен екземпляр от него на жалбоподателя. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им и в
законоустановените срокове. И двата акта отговарят на изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, съдържат данни за дата и място на извършване на нарушението,
пълно описание на същото- действията с които е осъществено, както и е дадена
съответната правна квалификация.
В този смисъл съдът не приема възраженията, направени в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че не била спазена
процедурата по издаване и връчване на АУАН. Вярно е, че актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, които не са очевидци на нарушението, а такива
на установяване на същото и съставяне на акта, въпреки че е имало очевидци на
нарушението. В съдебно заседание обаче актосъставителят обясни причините
поради което не е вписал за свидетели при съставянето на АУАН очевидците на
нарушението, единият от които е бил страна в конфликта, а другият- съпругата на
жалбоподателя, която имала здравословен проблем и не искала да се занимава с
дела. Съдът обаче намира, че в този случай не е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като тази разпоредба разписва, че АУАН
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване на нарушението (очевидци) или установяване на нарушението.
Именно вписаните в АУАН свидетели- полицейски служители са свидетели на
установяване на нарушението. Те са пристигнали заедно с актосъставителя на
мястото на случилото се, след подадения сигнал на тел. 112 и са присъствали при
установяване на нарушението. В този смисъл не е допуснато нарушение на
процесуалния закон при съставяне на АУАН, още по-малко съществено такова,
което да ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Не е нарушена и разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН, тъй като АУАН е бил
връчен на нарушителя след предявяването и подписването му. Твърденията в
самия акт написани от жалбоподателя, че не му било позволено да се запознае със
3
съдържанието на акта се обориха от показанията на свидетелите С. и С.. Но дори и
хипотетично да се допусне, че при предявяването на АУАН жалбоподателят е бил
лишен от възможността да се запознае с неговото съдържание, то отново правото
му на защита не е накърнено, тъй като той е получил екземпляр от акта и е имал
възможността да се запознае с неговото съдържание и да го оспорва, както е и
направил с депозираната жалба срещу НП.
Поради всичко изложено съдът намира, че в проведеното АНП не е
допуснато нарушение на процесуалния закон.
Съдът счита също, че не е налице претендираната от жалбоподателя и
процесуалния му представител материално правна порочност на НП. Според
настоящия съдебен състав е налице несъмнена доказаност на вмененото
нарушение. На инкриминираните дата и място, жалбоподателят е извършил
действия, на обществено място, с които е нарушил морала и добрите нрави.
Всички обстоятелства по деянието, с което е осъществено това нарушение
са доказани от показанията на свидетелите С., С. и М., както и от приетите
писмени доказателства основните от които Заповед № 1355/06.06.2016 г. на Кмета
на Община Пазарджик, платежни нареждания и Акт № 4782 за частна общинска
собственост от 23.03.2017 г.
От показанията на тримата свидетели стана ясно, че при опит свидетелите
С. и М. да преместят поставено от жалбоподателя ремарке на улица-тупик в с. Д.,
което е възпрепятствало преминаването на св. С. по улицата, за да достигне до
имота си, жалбоподателят е излязъл от дома си и е започнал да се разправя с тях.
От показанията на св. М. стана ясно, че след като жалбоподателят им се развикал,
започнала разправия между него и С. и затова той ги оставил и си тръгнал. Вярно
е, че той заяви, че не чул обидни думи разменени между двамата, нито е видял С.
да взима вила и да посяга с нея срещу С., но е безспорно че съобщава за
възникнал скандал между С. и С. и то предизвикан от последния. За това че, С. по
време на този скандал е нападнал с вила С., съобщава в показанията си последния,
както и св. С., който преразказва съобщеното от св. С.. Вярно е, че
жалбоподателят в обясненията си отрича такова нападение, като сочи че в един
момент М. пуснал ремаркето и тежестта паднала върху С., който залитнал и го
бутнал, като при падането си той се хванал за вилата. Св. М. обаче не сочи такива
обстоятелства. Той заяви, че не са успели да преместят със С. ремаркето, защото
имало развъртяна гума, която С. започнал да я прави и тогава излязъл С. и им се
4
развикал, като двамата със С. започнали да се разправят и той ги оставил и си
тръгнал. Логично е, че не е станал свидетел на нападение с вила от страна на С.
към С., защото последният сам сочи в показанията си, че това нападение е станало
след като М. си тръгнал. Затова и той е подал сигнал на телефон 112 и е съобщил
именно за това нападение. При това положение е несъмнено, че поведението на
жалбоподателя- викане на висок тон, предизвикване на скандал и разправа със
С.С. и опит да го нападне с вила, безспорно нарушават морално-етичните норми и
добрите нрави.
Разпоредбата на чл.2 т.1 от НОР на Община Пазарджик забранява
извършването на такива действия на обществено място. Според §2 т.4 от ДР на
НОР на Община Пазарджик „обществени места“ са общодостъпните за всяко лице
места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или
развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. Следва да се
отбележи, че изброяването е само примерно и че водещ критерий за това едно
място да е обществено е неговата общодостъпност за всяко лице.
От описанието на нарушението в АУАН и НП, а и от показанията на
свидетелите става ясно, че случилото се, респ. поведението на жалбоподателя, е
реализирано на улица-тупик в с. Д.. Макар статутът на тази улица- която да
обслужва един имот, който няма излаз на улица от никъде и преминава през
съседни имоти, част от които са отчуждени, не я прави необщодостъпна. Това е
така, тъй като по тази улица, за да е стигне до съответния имот, която тя
обслужва, могат да преминават не само собствениците на този имот, но и тези на
съседните имоти, както и всички трети лица, които искат да посетят тези имоти.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя и процесуалния му
представител, че няма изградена улица-тупик и че поведението му е реализирано
в неговия собствен имот, тъй като тази част от имота му не била отчуждена и не
бил получил обезщетение за отчуждаване. Последните твърдения на
жалбоподателя са неверни. Видно от приетите по делото заверени копия на
Заповед № 1535/06.06.2016 г. на кмета на Община Пазарджик и платежни
нареждания, е че е отчуждена част от поземлен имот с пл. № 184, попадаща в
улица с осови точки 43а- 43б в кв. 26 по плана на с. Д.; с площ на отчуждаваната
част 51,4 кв.м.- собственост на А. и П. С.и, както и че е било изплатено
определеното парично обезщетение в размер на 510 лева общо или по 255 лева
съответно за частта на П. С.а и тази на А.С.. След изплащане на дължимото
обезщетение Община Пазарджик е придобила собствеността върху отчуждените и
5
обезщетени части от имота, което се установява от издадения Акт за частна
общинска собственост № 4782/23.03.2017 г. за реална част от 51.40 кв.м. от ПИ №
184 в кв. 26, попадаща в улица с о.т. 43а-43б, вписан с вх. № 2257/29.03.2017 г.,
акт № 69, том 7, дв. вх. peг. 2256 в Служба по вписванията- Пазарджик.
При това положение след като е запознат с приключилата процедура и
отчуждаване на части от имота му, за което е получил и преведено му
обезщетение, няма спор че жалбоподателят е бил наясно, че е тази част от имота
му е отчуждена и тя е включена в изградената улица-тупик. В този смисъл той е
бил наясно, че поведението което е реализирал на инкриминираната дата е именно
на обществено място- улица. Освен това от показанията на свидетелите С. и С. се
установи, че жалбоподателят и преди е извършвал действия, с които е
ограничавал достъпа до имота на С. и е била сигнализирана полицията, както и че
е пречил на представителите на геодезическата служба да извършат очертаване на
улицата. Това означава, че жалбоподателят С. е имал пълното знание и съзнание,
че мястото, където е станал предизвикания от него скандал е именно на улица-
тупик, макар той да оспорва и да не приема решението на общинската
администрация. Поради това и съдът не приема за основателни изложените
възражения, че С. не е действал умишлено, тъй като несъзнавал, че върши
неморалните действия на обществено място.
Следва да се посочи и това, че по делото се събраха данни за това, че
скандалът макар и предизвикан от С. е продължил със словесна саморазправа
между него и св. С., но това не може да елиминира непристойното поведение на
жалбоподателя. Освен това преценка на АНО, а и на контролния орган е дали да
повдигне адм. обвинение за извършено нарушение и на С. и съответно да го
санкционира.
В този смисъл безспорно се установи по делото, че на посочените в НП
дата, час и място жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение
Съдът не споделя направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Като се
вземе предвид часа на извършване на нарушението- по обяд, посред бял ден, в
присъствието на други лица, с повече от едно действия, след като и преди
многократно е бил предупреждаван при извършване на подобни саморазправи със
съседа си и със служители на други институции по повод изграждането на
улицата, правят нарушението с по-висока степен на обществена опасност.
6
При определяне размера на санкцията наказващият орган се съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните
наказания, като е наложил законосъобразно наказанието на основание чл.32 от
НОР в Община Пазарджик, при превес на смекчаващите обстоятелства,
определяйки минималния размер. Това решение съдът изцяло споделя, тъй като то
отчита всички обсъдени по-горе обстоятелства, както и статуса на жалбоподателя
като нарушител на обществения ред и неговата напреднала възраст.
Поради всичко изложено до тук издаденото НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Община
Пазарджик. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението
следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа в три съдебни заседания, с разпит
на трима свидетели, с представяне на много писмени доказателства, които бяха
подробно анализирани от процесуалния представител, който изложи и подробна
защита в подкрепа на искането за потвърждаване на НП. Поради това и съдът
счита, че следва да присъди и поискания максимален размер на
възнаграждението, а именно 120 лева, при положение, че не е направено и
възражение за прекомерност от ответната страна.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 494 от 24.09.2020 г.
издадено от заместник-кмета на Община Пазарджик, с което на А. Т. С., ЕГН
**********, с адрес с. Д., обл. Пазарджишка, ул. „16-та“ № 6, за нарушение на
чл.2 т.1 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик, приета с Решение
7
№ 42/2015 г. на ОбС- Пазарджик на основание чл.28 от Наредбата за обществения
ред в Община Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА А. Т. С., ЕГН **********, с адрес с. Д., обл. Пазарджишка, ул.
„16-та“ № 6, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК представлявана от кмет,
разноски в размер на 120 (сто и двадесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8