Присъда по дело №461/2022 на Районен съд - Провадия

МОТИВИ към присъда от 29.03.2023г. по НОХД № 461 / 2022г. по описа на
Районен Съд-*****.
ІІІ наказателен състав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-**** , ТО-***** обвинителен акт против К. И. К. - ЕГН
********** за престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК за това , че за
периода от 01.09.2020 г. до 03.11.2022 г., вкл. в гр. *****, област ***** и в гр. *****,
обл. ****, след като бил осъден с Решение № 260037/01.09.2020 г. по гражданско дело
№ 396/2020 г. по описа на Районен съд-*****, в сила от 01.09.2020 г. да издържа свой
низходящ – дъщеря си Г. К. К.а, родена на **** г., чрез нейната майка и законен
представител И. Г. И., като й заплаща месечна издръжка в размер на 220 лв.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно: общо двадесет и седем месечни вноски, в общ размер на 5 940,00 лева .
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.Същият,
при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. И. обвинение, като счита че същото е доказано с оглед събраните в хода
на досъдебното производство доказателства.Прокурорът , предвид обстоятелството, че
подсъдимият напълно се е дезинтересирал от детето си и че е осъждан, пледира да му
бъде наложено наказание „Пробация” с приложението на двете задължителни мерки
за срок от 1 година.
Подс. К. К. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство е дал лаконични
обяснения. В хода на съдебното следствие прави самопризнания , като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната
си дума изразява съжаление и заявява, че не е имал възможност да изплаща издръжката
, но към момента плаща. .
Процесуалният представител на подс. К. - адв. Н. П. , също не оспорва
обективната и субективна съставомерност на деянието, като счита, че следва да му са
наложи наказание „Пробация“, но за по-кратък срок.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. Кр.К. и св.И. И. през 2011г. заживели на семейни начала. По време на
съжителството им , на ****г. се родила дъщеря им Г. К. К.. С течение на времето
отношенията между подс. К. и св. И. се влошили и двамата се разделили през 2014 г.
След раздялата си подсъдимият се срещал с детето си, но не оказвал каквато и да е
подкрепа при неговото отглеждане и възпитание.
1

За това през 2020г. св.И. депозирала искова молба с правно основание чл.143
ал.2 и чл.149 от СК и пред РС-***** и било образувано гр.дело № 396/2020г. по описа
на РС-*****.С решение № 260037 от 01.09.2020г. съдът осъдил подс. К. да
заплаща в полза на детето си , чрез неговата майка и законен представител , издръжка
в размер на 220 лева месечно, считано от 18.02.2020 г. , ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска. Съдебното решение влязло в законна сила на 01.09.2020
г. Въпреки това подс. К. от тогава до 03.11.2022г. в гр.***** и в гр.*****, където се
преместила св.И. да живее с детето, не плащал дължимата издръжка.Поради това и
след жалба от св. И. против него било образувано настоящото досъдебно
производство.В хода на разследването било установено, че подс. К. в инкриминирания
период е имал сключени трудови договори, не са му били изплащани обещетения за
безработица, не е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“-***** и няма данни за
вписвания , заличавания и отбелязвания за нето в Агенция по вписванията. В края на
м.09.2022г. той превел сумата от 300лв. за издръжка на детето си.
Подс. К. И. К. е роден на ***г. в гр.***** , живее в гр. *****, български
гражданин, със средно образование, не женен, работи.Към момента на извършване
на деянието по отношение на него са били постановени и влезли в сила три съдебни
акта, с които за деяния по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК, по чл.343 „б“ ал.1 от НК по чл.
343 „б“ ал.2 от НК са му били наложени наказания „Лишаване от свобода“, част от
които е изтърпял и ефективно.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията
на подс. К. , както и от писмените доказателства по досъдебно производство №
252/2022г. по описа на РУ-***** при ОД-МВР- **** – жалба, заверени копия от
съдебни актове, показанията на св. И., справки от Агенция по заетостта , КАТ ,
НАП- Агенция социално подпомагане , Агенция по вписвания , от справка за
съдимост, и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК , чиито съвкупен анализ
не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните
правни изводи:
Подс. К. И. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода от
01.09.2020 г. до 03.11.2022 г., вкл. в гр. *****, област ***** и в гр. *****, обл. ****,
след като бил осъден с Решение № 260037/01.09.2020 г. по гражданско дело №
396/2020 г. по описа на Районен съд-*****, в сила от 01.09.2020 г. да издържа свой
низходящ – дъщеря си Г. К. К.а, родена на **** г., чрез нейната майка и законен
представител И. Г. И., като й заплаща месечна издръжка в размер на 220 лв.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно: общо двадесет и седем месечни вноски, в общ размер на 5 940,00 лева .
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в неизплащане на определената с влязъл в сила съдебен акт
месечна сума за издръжка на низходящият му.
От субективна страна подс.К. е действал с пряк умисъл.Той безусловно добре
е знаел, че е осъден със стабилен съдебен акт да заплаща определена месечна сума за
издръжка на дъщеря си, съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има
общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни последици. Този
извод съдът приема въз основа на факта, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, а
2

липсват доказателства да е страдал от такива заболявания, които да му пречат да
реализира трудови доходи. По делото са налице доказателства, че подс. К. не е бил
регистриран като безработен и търсещ работа, а същия е полагал труд при различни
работодатели. Поради това съдът намира, че не са налице доказателства, за това че
подсъдимият е бил в обективна невъзможност да изпълнява задължението си.Не на
последно място, личните и финансови взаимоотношения между родителите,
независимо дали са близки или конфликтни, са ирелевантни за изпълнението на
безусловното задължение за заплащане на издръжка на малолетно дете.
С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано
по несъмнен начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна К. К. за виновен за това, че е извършил престъпление по
чл.183 ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази
следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема периода на
неизпълнение на задължението за изплащане на издръжка и упоритостта на това
бездействие, както и данните за предходните осъждания на подс.К.. Същевременно
като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази представените по
досъдебното производство доказателства за изплатени макар и минимални суми за
издръжка на детето на подсъдимия. Самопризнанията му в хода на съдебното
следствие не биха могли да се приемат за такова обстоятелство, доколкото са
единствено основание за разглеждане на делото по предвидена в НПК диференцирана
процедура и за налагане на редуцирано наказание изразеното съжаление за стореното.
Поради това съдът намира, че смекчаващите отговорността на подс. К. обстоятелства
не са нито изключителни, нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено в
закона наказание да е несъразмерно тежко, респективно счита че не са налице
основания за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. С оглед горното , в хипотезата
на чл.373 ал.2 от НПК и със задължителното в този случай приложение на чл.58”а” от
НК, съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК и наложи на подс. К.
наказание „Пробация”, като приложи разпоредбата на чл.58 „а” ал.5 от НК.
Преценявайки какви конкретни мерки да наложи на подсъдимият , съдът взе предвид
всички обстоятелства , имащи значение за определянето им , а именно наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства , тежестта на конкретното престъпление,
причините за неговото извършване и личността на дееца. Първоинстанционният съд, в
настоящият си състав счете, че наказание „Пробация” с пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 месеца с периодичност за
явяване и подписване два пъти седмично и срещи с пробационен служител за срок от
9 месеца, ще реализира адекватно и в пълна степен целите на генералната и
специалната превенция по смисъла на НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност и
дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на
установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	9
Дата:	29 март 2023 г. (в сила от 14 април 2023 г.)
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20223130200461
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 ноември 2022 г.

Присъда по дело №461/2022 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите