Решение по дело №2091/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 Административно-процесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на С.С.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Н., против Решение № ППН-01-156/2022 от 28.06.2023г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД или Комисията), в частта по т.4, с която на основание чл.58, § 2, буква „и“, във вр. с чл. 83, §5, б. „а“ и за нарушение на чл.58, §1, б. „а“ и „в“ от ОРЗД, е наложена на С.С.Х., с ЕГН **********, в качеството му на администратор на лични данни, глоба в размер на 1000 лв.

Жалбоподателят, чрез адвокат Н., уточнява жалбата с нарочна молба от 01.12.2023г., като в съдебно заседание, проведено на 31.01.2024г., изрично сочи, че не поддържа посоченото в първоначалната жалба и уточняващата такава искане за прекратяване на делото. Иска се съдът да отмени административния акт в оспорената част, тъй като към момента на извършване на видеонаблюдението С.Х. не е могъл да разбира свойството и значението на своите постъпки, както и не е могъл да ги ръководи. Представя психиатрична експертиза, Епикриза от Център за психично здраве Пловдив ЕООД с дата 28.11.2022г., също и Присъда № 260005 от 21.04.2022г. на Карловския районен съд, постановено по НОХД № 446/2020г., както и Присъда № 46 от 11.05.2023г. на Окръжен съд-Пловдив, постановена по въззивно наказателно дело от общ характер № 1314/2022г. Не се претендират разноски по делото.

Ответникът – Комисия за защита на личните данни, редовно уведомен за образуваното съдебно производство, не се представлява по делото. В писмено становище с вх. № 19564 от 06.10.2023г. Комисията, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за допустима и подадена в срок. Не се излагат доводи относно нейната основателност. Не се претендират разноски.

Съдът намира жалбата за подадена в срок, тъй като оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 04.07.2023г, а жалбата е подадена на 17.07.2023г., което се установи от клеймото на пощенски плик /л. 120 по делото/. Същата е допустима като подадена от лице с правен интерес и адресат на оспорени частично административен акт.

Съдът установи следното от фактическа страна:

Административното производство е стартирало по подадена жалба от М.К. до Комисията за защита на личните данни. Същият е изложил твърдения за неправомерно обработване на лични данни, в хипотезата на осъществявано от съседа му С.С.Х. видеонаблюдение. Калъчев е информирал органа, че притежава наследствен имот в *** и че съседът му С.Х. е монтирал в имота си в ***четири камери за видеонаблюдение. Посочил е, че в обхвата на една от камерите попада имота му, като доказателство за последното прилага копие на Постановление № 11292/25.11.2021 г. за отказ да се образува досъдебно производство, издадено от Районна прокуратура Пловдив, териториално поделение - Карлово.

С.Х. е своевременно уведомен за жалбата, депозирана пред Комисията. Изрично му е указано, че може да ангажира документи и да даде писмени обяснения. Такива не са представени в хода на административното производство и органът е отчел липсата на процесуална активност.

В хода на административното производство е извършена проверка на сочените обстоятелства, обективирана в Констативен акт ППН-02- 21/13.01.2023 г., с приложения към него, в това число Констативен протокол от 14.12.2022 г., графични изображения на местоположението и обхвата на камерите и попълнен от С.С.Х. въпросник.

Проверката на място е извършена на 14.12.2022 г. на адрес: ***, в присъствието на С.С.Х., на когото е връчена заповедта за проверка на Председателя на КЗЛД. Същият е осигурил възможност за достъп и събиране на доказателства.

Проверяващите са установили, че на адрес: *** се намира ПИ по плана на гр. Клисура, с построена жилищна сграда - къща на 2 (два) етажа, второстепенна постройка, гараж и дворно място, собственост на С.С.Х.. На югозапад имотът на Х. граничи през улицата с имота на жалбоподателя М.Х. Калъчев, находящ се на адрес: ***.

Констатирано е, че на обекта е изградена системата за видеонаблюдение, състояща се от 4 (четири) броя HDCVI камери за видеонаблюдение марка: Dahua, модел: DH-HAC-HDW1200SLP, видеорекордер (DVR) марка: Dahua, модел: XVR5104C-X1, снабден с твърд диск (HDD), както и други вложени компоненти (кабели, адаптери, разклонителни кутии и връзки). Видеорекордерът се съхранява в изолирано помещение с контролиран достъп в жилището на С.Х. и е свързан към видеодисплей (монитор). Системата за - видеонаблюдение не е присъединена към локална компютърна мрежа. Системата за видеонаблюдение е изградена през месец септември 2020 г. от С.Х. със собствени труд и финансови средства и с помощта на негов познат. Основанието за извършваното видеонаблюдение е превантивна охранителна дейност на семейството, дома и имуществото на Х.. На обекта не се извършва охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност.

Установено е, че се извършва запис с видеокадри на твърдия диск в рекордера, като записите се съхраняват за срок от около 1 (един) месец, след което автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване. Достъп до изградената система за видеонаблюдение, в т.ч. настройките системата, изходящия образ от видеокамерите в реално време и записите с видеокадри на твърдия диск в рекордера, се осъществява локално единствено от С.Х. след въвеждане на атрибути за идентификация - потребителско име и парола, достояние и известни на същия. Х. не осъществява отдалечен достъп до системата.

Установено е пространствено разположение на видеокамерите и обхват на заснемане, подробно описани в мотивите на оспореното решение. Установено е , че Камера № 3 е монтирана на фасадата в южния ъгъл на къщата на С.Х., насочена е и заснема гаража, второстепенните постройки и част от двора в имота му, прилежащи части от улица „Средногорски партизанин“, както и част от имота на жалбоподателя М.К.. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица.

Установено е, че администраторът е предприел технически и организационни мерки за защита на данните, изразяващи се в контрол на физическия достъп до оборудването и идентификация чрез въвеждане на потребителско име и парола за достъп до системата. Не са налице информационни табели, предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение на обекта.

С.Х. не се предоставя на проверяващите документи (правила, процедура, инструкция или други), регламентиращи обработването на лични данни чрез така изградената система за видеонаблюдение на обекта.

В хода на административното производство е прието, че жалбата на М.К. е допустима, тъй като е подадена от физическо лице с правен интерес срещу пасивно легитимирани страни - физическо лице С.С.Х., за което се твърди, а и комисията в хода на проверката е констатирала, че има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 7 Регламент ЕС 2016/679, доколкото определя целите и средствата за обработване на лични данни чрез видеонаблюдение, осъществявано и към дата на извършената от екип на КЗЛД проверка. Сезиран компетентен да се произнесе орган - КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 57, § 1, буква „е“ от ОРЗД, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл. 2, § 2, буква „в“ и чл. 55, § 3 от Регламента предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

На 19.04.2023 г. е проведено заседание на комисията, жалбата е разгледана по същество и е приета за основателна като са изложени подробни мотиви, от които става ясно, че страните са съседи в гр. Клисура, с влошени отношения са, установено от съдържанието на приложено по преписката копие на Постановление № 11292/25.11.2021 г. на Районна прокуратура - Пловдив, териториално поделение - Карлово. С.Х. притежава имот находящ се в ***, с построена жилищна сграда - къща на два етажа, второстепенна постройка, гараж и дворно място. На югозапад имотът на Х. граничи през улицата с имота на жалбоподателя М.Х. ***.

Посочено е, че в имота на С.Х., през септември 2020 г. е изградена и функционира и към дата на проверката система за видеонаблюдение състояща се от 4 (четири) броя камери за видеонаблюдение, видеорекордер (DVR) снабден със твърд диск, както и други вложени компоненти (кабели, адаптери, разклонителни кутии и връзки). Записите се съхраняват за срок от около 1 (един) месец, след което автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване. Достъп до изградената система за видеонаблюдение, в т.ч. настройките на системата, изходящия образ от видеокамерите в реално време и записите с видеокадри на твърдия диск в рекордера, се осъществява локално единствено от С.Х.. Видеонаблюдението се осъществява с превантивна охранителна дейност на семейството, дома и имуществото на Х., но единствената камера в обхвата на която, попадат само имота на ответника е камера № 2. Констатирано е, че в обхвата на камерите за видеонаблюдение попадат части от имота на администратора - входа и част от двора (камера № 1, 2, 3 и 4), гаража и второстепенните постройки в имота на г-н Х. (камера № 2). Установено е, че към дата на проверката в обхвата на камери № 1, 3 и 4 попадат освен части от имота на администратора и обществени места - прилежащи части от ул. „Средногорски партизанин“ (1, 3 и 4)‘и част от чужди имоти (камера № 3 и 4), които не са собственост на г-н Х., в това число и имота на жалбоподателя М.К. (камера № 3).

В мотивите на акта е изтъкнато, че видеонаблюдението на имота на жалбоподателя не е инцидентно или неволно, а умишлено и продължително, за което свидетелства и съдържанието на приложеното по преписката копие на прокурорско постановление от 25.11.2021 г. за отказ от образуване на досъдебно производство. Прокурорската преписка (11292/2021 г.) е образувана по жалба на М.К. с твърдения за неправомерно видеонаблюдение от С.Х., чрез монтирани охранителни камери на къщата на Х.. В хода на прокурорската преписка е установено, че на къщата на г-н Х. са монтирани четири камери за видеонаблюдение, в обхвата на една от които попада „част от двора и къщата на М.К., която се намира на ул. „Средногорски партизанин“ № 9“. В обяснения по преписката дадени от г-н Х. същия потвърждава, че имота на съседа му попада в обхвата на камерата, поради което на 22.10.2021 г. С.Х. е предупреден с протокол по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР, като „поел ангажимент да я насочи в друга посока“. Липсват обаче доказателства за предприети такива действия. Към датата на осъществената от екип на комисията проверка на 14.12.2022 г., повече от една година след издадения предупредителен протокол по ЗМВР, Ст. Х. продължава да наблюдава имота на Калъчев в нарушение на чл. 5, § 1, буква „а“ и „в“ от ОРЗД. Видеонаблюдението е незаконосъобразно, недобросъвестно и в нарушение на принципа на „свеждане на данните до минимум“.

В мотивите административният орган изрично е посочил, че законните интереси са пряко свързани с правата на гражданите. Смисълът, който позитивното право влага в понятието „законен интерес“ е на плоскостта на човешката дейност и правото. Законен е онзи интерес, който като породен и целящ задоволяване на определена човешка потребност, е признат за допустим от правото, т. е. за него са предвидени правни средства за осъществяване (субективни права), а там, където такива изрично не са - те са допустими с оглед на общите принципи на правото./ Решение 2494 от 20.02.2019 г. по адм. дело 10489/ 2017 по описа на ВАС/.

Изрично е посочено, че разпоредбата на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни /Регламента, ОРЗД/ предвижда три кумулативни условия, за да бъде обработването на лични данни законосъобразно, а именно: 1. администраторът или третото лице, или третите лица, на които се разкриват данните, следва да преследват законни интереси; 2. обработването на личните данни да е необходимо за целите на преследваните законни интереси и 3. основните права и свободи на лицето ползващо се от защитата на данните, да нямат преимущество върху преследваните законни интереси.

Посочено е, че при визираното условие за допустимост на обработването не съществува презумпция за законосъобразност, както е в случаите по чл. 6, § 1, б. „а” - „г“ от Регламента, а е необходимо да се намери баланса между законния (легитимен) интерес на администратора и интереса или основните права и свободи на физическото лице, за което се отнасят данните, като наличието на законен интерес се явява само отправна точка. Именно при извършването на тази оценъчна дейност следва да бъдат взети предвид много фактори: естеството на интереса, въздействието на обработването за целите на постигане на интереса (в т. ч. самият начин на обработване, разумните очаквания на субекта, чиито данни се обработват, положението на субекта), гаранциите, които администраторът за предотвратяване на неблагоприятното въздействие върху правата и свободите на субекта и пр. Недопустимо обаче е постигане на превантивна цел по охрана на собствен имот посредством видеонаблюдение с обхват, включващ обществени места - прилежаща улица, още по-малко обхващащ имот чужда собственост, каквото е констатирано в конкретния случай.

Прието е, че осъществяваното от С.Х. видеонаблюдение на обществени места - прилежаща улица и на чужд имот / в случа на съседа Калъчев/, е в нарушение на разпоредбите на ОРЗД и в частност чл. 5, § 1, буква „а“ и „в“ от ОРЗД, доколкото липсва условие за законосъобразното им осъществяване и пропорционалност на обработването.

Комисията е обявила жалба № ППН-01-156/25.02.2022 г. за основателна и на основание чл. 58, § 2, буква „г“ и за нарушение на чл. 5, § 1, буква „а“ и „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 е издала разпореждане на С.С.Х. да преустанови видеонаблюдението на обществени места и чужди имоти, като пренасочи или препозиционира камери 1 и 4 по начин и на място които да не допускат в обхвата им на видеонаблюдение да попадат имоти извън собствеността на администратора, а камера № 3 да демонтира. Срок за изпълнение на разпореждането - десетдневен от влизането на решението в сила, след което да уведоми комисията за изпълнението като представи съответните доказателства.

Тази част от решението не се оспорва. Дори в съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя обяснява, че действията по видеонаблюдението са преустановени.

Предвид продължителността на нарушението относно наблюдението на имота на Калъчев, умисъла в действията на С.Х. и липсата на действия за отстраняване на нарушението, въпреки издадения на г-н Х. предупредителен протокол по ЗМВР на 22.10.2021 г., комисията е намерила за целесъобразно, в допълнение към издаденото разпореждане, да наложи и глоба на администратора за допуснатото нарушение. Комисията е приела, че с оглед принципа на пропорционалност между тежестта на нарушението и размера на наказанието, наложената глоба следва да е в размер на 1 000 лв. (хиляди лева), който размер много под средния предвиден в регламента за това нарушение.

При определяне на размера на глобата комисията е приела за смекчаващи обстоятелства, че администраторът е физическо лице и по отношения на него няма влезли в сила санкционни решения на КЗЛД. Като отегчаващи комисията е приела обстоятелствата относно умисъла в действията на администратора и продължителността на нарушението. Не са събрани данни за имущественото състояние на санкционираното лице и на неговото семейство, но от една страна доколкото размерът на минималната работна заплата, като икономически показател за стандарт на живота в България, за 2023 г. е 780 лева (определен с Постановление на Министерския съвет № 497 от 29 декември 2022 г.) и предвид значимостта на охраняваните с Регламент 2016/679 обществени отношения от друга страна, комисията е счела, че глоба в размера от 1 000 лева, т.е. малко над минималната работна заплата за страната, е пропорционална и би имала необходимия възпиращ ефект.

С оглед установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

Решение №ППН-01-156/28.06.2023г. е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 38, ал. 3 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД и чл. 57, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни. Комисията, в качеството си на колегиален орган, е постановила процесното Решение при наличие на необходимия кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация от 2009 г. (ПДКЗЛДНА, отм. ДВ, бр. 60/30.07.2019 г.).

Актът е в предписаната от закона форма, отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да мотивират неговата отмяна. Съдът споделя разбирането, че нарушението на административно-производствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган.

Оспорената част от акта се отнася до мярката по чл. 58, пар. 2, б. "и" от ОРЗД – глоба. В тази насока КЗЛД е следвало изцяло да съобрази разпоредбата на чл. 83 от Регламента, където са посочени общите условия за налагане на административни наказания "глоба". Според пар. 2 на последно цитираната разпоредба, в зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания "глоба" или "имуществена санкция" се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а)-з) и й), или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание "глоба" или "имуществена санкция" и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат следните елементи: естеството, тежестта и продължителността на нарушението, като се взема предвид естеството, обхватът или целта на съответното обработване, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда; дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност; действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни; евентуални свързани предишни нарушения, извършени от администратора или обработващия лични данни; степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него и т. н.

В случая Съдът следва да съобрази повелята на чл.142, ал.2 от АПК. Съгласно цитираната норма установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Действително Комисията правилно е преценила, че е извършено от жалбоподателя видеонаблюдение на обществени места и чужди имоти в нарушение на разпоредбите на чл. 5, §1, б. „а“ и „в“ от ОРЗД, но в хода на съдебното производство се ангажираха доказателства, а именно Епикриза от Център за психично здраве Пловдив ЕООД с дата 28.11.2022г./л.12 по делото/, Писмо от управителя на „Център за психично здраве-Пловдив“ ЕООДдо Окръжен съд-Пловдив /л. 13 по делото/, в което се сочи, че С.С.Х. с ЕГН ********** *** е хоспитализиран еднократно в стационара на „Отделение за активно лечение на гранични и хронични психични разстройства“ през периода от 15.11.2022г. до 28.11.2022г. с диагноза: “ограничено налудно /шизофреничноподобно/ разстройство; Допълнителна съдебно психиатрична експертиза с вх. №10940/03.04.2023г. в Окръжен съд-Пловдив /л.14 и сл. по делото/. На л.7 от Допълнителна съдебно психиатрична експертиза / което е л. 17 по делото, последен абзац се сочи, че анализът на всички налични данни сочи, че преди, по време и след обсъждания период – 26.12.2019г до 04.01.2020г. е имал активни болестни изживявания за застрашеност и те са повлияли изцяло поведението му по отношение на включените в болестната система лица. По болестни причини С.Х. е негоден да дава достоверни показания, относно фактите, имащи значение за делото. Не може да разбира свойството и значението на постъпките си, не може да ги ръководи и не може да разбира поведението на околните спрямо него. Приета по делото също е и Присъда № 260005 от 21.04.2022г. на Карловския районен съд, постановено по НОХД № 446/2020г., както и Присъда № 46 от 11.05.2023г. на Окръжен съд-Пловдив, постановена по въззивно наказателно дело от общ характер № 1314/2022г.

Във връзка с тези документи Съдът намира, че в случая жалбоподателят е с трайно увредено психично здраве и към периода на извършване на установеното от органа видеонаблюдение и не следва да му се налага административно наказание – глоба, тъй като същата нито се явява пропорционална, нито би постигнала целеният възпиращ ефект.

При това положения жалбата се явява основателна и оспорената част от административния акт следва да бъде отменена.

Не са претендирани разноски от страните и Съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № ППН-01-156/2022 от 28.06.2023г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т.4, с която на основание чл.58, §2, буква „и“, във вр. с чл. 83, §5, б. „а“ и за нарушение на чл.58, §1, б. „а“ и „в“ от ОРЗД, е наложена на С.С.Х., с ЕГН **********, в качеството му на администратор на лични данни, глоба в размер на 1000 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: