Р Е Ш Е Н И Е
№ 571/14.7.2021г.
гр.
Пазарджик, 14.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 504 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален
кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и е образувано по жалба на „Арт Дизайн“ ЕООД, с ЕИК:
********* против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/311/00793/3/01/04/02,
издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, като издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи
се, че е нарушен реда за издаване на акта, като е следвало да се издаде решение
за финансова корекция по чл.73 ЗУСЕСИФ, а не обжалвания АУПДВ, като не е
спазена предвидената форма. Излагат се доводи за липса на конкретни мотиви, за посочени
погрешни обстоятелства. Моли се за отмяна на атакувания акт.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Излага допълнителни доводи за отмяна на атакувания акт, включително и в писмени
бележи. Претендира сторените разноски.
Ответникът
- Изпълнителния
директор на ДФ
„Земеделие“ София, редовно уведомен, в съдебно заседание не се явява
и не се представлява. След приключване на проведеното съдебно заседание по
делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
Административен
съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес, поради което се явява допустима. Съгласно
разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на
същата разпоредба е посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва
по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане -
пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
специален закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за
подпомагане на земеделските производители не е предвиден друг ред за
обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал.
3 от ДОПК, поради което не е налице изискване за задължително
обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост
на съдебно обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Установи
се по безспорен начин по делото от събраните доказателства следната фактическа
обстановка:
Дружеството-жалбоподател
„Арт дизайн” ЕООД е бенефициер по мярка 311 „Разнообразяване към не земеделски
дейности” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. На
13.05.2013 г. от страна на същия е подадено заявление за подпомагане, като на
03.11.2014 г. между ДФ „Земеделие” и дружеството е сключен договор с
№13/311/00793. В производствената програма на одобрения бизнес план е заложено
реализирането на приходи от предоставяне под наем на автомобилите. При
извършена проверка на място след плащане в периода 28.03.2019 г. - 05.04.2019
г., както и след извършени допълнителни административни проверки е установено,
че не са изпълнени финансовите показатели, заложени в предоставения от
ползвателя и одобрен от Фонда бизнес плана за 3 пълни финансови години (2016 г.,
2017 г. и 2018 г.), което водило до неспазване на договорни и нормативни
задължения. Констатациите от извършената проверка на място са обективирани в
Контролен лист за проверка на място.
При така установеното и след
проведена процедура Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ София издал
Решение № 13/311/00793/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция (РНФК),
изведено с изх. № 01-2600/2863#2 от 04.07.2019 г., с което е наложил на „Арт
дизайн" ЕООД финансова корекция в размер на 373 194,09 лв. /триста
седемдесет и три хиляди сто деветдесет и четири лева и девет стотинки/.
Финансовата корекция е определена съгласно таблица 1 на база размер на
изплатена по договор финансова помощ - сумата 373 194,09 лв., тоест финансова
корекция е в пълния размер на изплатената по договор финансова помощ, или 100%.
Дружеството е атакувало така издаденото РНФК пред Административен съд
Пазарджик. С решение № 138/27.02.2020 г. по адм. дело № 982/2019 г. съдът е
отменил изцяло РНФК. След касационна жалба от Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ София, делото е разгледано от състав на ВАС, който с Решение №
15501/14.12.2020 г. по адм. дело № 6316/2020 г. е приел, че: „е установено
извършено нарушение от страна на ответника по касационната жалба, изразяващо се
в неизпълнение на заложените в одобрения проект и в бизнес плана показатели, с
което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на предприятието. В тази
част процесното РНФК е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така
и правни основания за издаването му. Поради това обжалваното съдебно решение, в
посочената част следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба -
отхвърлена като неоснователна. В останалата му част, оспореният съдебен акт
следва да бъде оставен в сила, поради определяне на размера на финансовата
корекция въз основа методика, която е прогласена за нищожна с влязло в сила
съдебно решение. По тези съображения делото следва да се върне като преписка на
административния орган, като при новото произнасяне той следва да определи нов
размер на финансовата корекция при съобразяване на обстоятелството, че
установеното от вещото лице изпълнение на приходите от страна на ползвателя на
помощта е 20. 41% спрямо заложените в бизнес плана, който процент се различава
от посочения от ДФЗ процент на изпълнение в процестното РНФК“.
В изпълнение на това съдебно решение
е издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София процесния Акт за
установяване на публично държавно вземане № 13/311/00793/3/01/04/02. В него е
посочено, че от страна на РА е установено, че „Арт дизайн“ ЕООД не изпълнява
финансовите показателите, заложени в предоставения от самия него и одобрен от
Фонда бизнес план и то в много голям процент и период от време - 36 месеца,
като това е потвърдено от приетото по делото заключение на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза. Със сключване на договора ползвателят се бил
задължил да изпълнява т. 4.12 от договора. Проверката за изпълнение на
задължението неминуемо преминавала и през проверка, както на разходната, така и
на приходната част, обективирани в бизнес плана. Неизпълнението на която и да е
от тях съставлява неизпълнение на договорни задължения и по правилото на т. 8.1
от него водило до понасяне на съответната отговорност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът с оглед задължението си по чл.168, ал.1
във вр. с чл.146 от АПК
да следи служебно за валидността и законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт (включително и при липса на направено искане в тази насока),
намира, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен. Той е издаден след изменението
на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по-конкретно при действието
на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения
правен ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 6
ЗПЗП (нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.)
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.
1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл.
27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Трайно е разбирането в съдебната
практика на ВАС, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес
плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието
по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова
корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния
административен съд, четвърто отделение съдебни решения: решение №
5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. №
11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение,
по адм. д. № 9703/2018 г.; решение №
3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. №
7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение,
по адм. д. № 4307/2018 г.; решение №
5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. №
1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение,
по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е
налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал.
1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от
същия закон.
Следователно може да се направи
извод, че показателите, заложени в бизнес плана, представляват индикатори. В
подкрепа на горното са и мотивите, изложени в Решение №
13796/06.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г. на седмо отделение,
ВАС, според които: „Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва
осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени
параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност,
източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга
страна - анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния
проект. Именно тези два компонента на инвестиционното намерение, които са
същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на
безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че
проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за
постигане на целите на оперативната програма“.
В процесния АУПДВ
административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на
ангажимент, поет със сключения с ДФ „Земеделие“ договор за финансова помощ. В
този случай, съгласно чл. 27, ал. 7
ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само
ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73
ЗУСЕСИФ. Предвид тази нормативна рамка следва да се приеме, че
законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при
които компетентният орган издава решение по чл. 73
ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да
си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат
подведени, както под материалноправното основание на чл. 70, ал.
1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в
съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща
връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това
следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в
условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал.
1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ,
се издава АУПДВ.
Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013,
ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично.
Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1
ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по
администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Определението за нередност в чл. 2, т. 36
от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е следното: „Нередност“ означава
всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с
прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на
икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и
инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Предвид
изложеното се налага извод, че при констатиране на нередност по определението
на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №
1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6
ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73
ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал.
1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния
закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните
хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби и тяхното нарушаване може да
бъде възприето от съда само като съществено процесуално нарушение. В този ред
на мисли следва да се отбележи, че остава неясно защо след връщането на
преписката за ново произнасяне от ВАС, административният орган е решил вместо решение
за налагане на финансова корекция (каквото е бил издал първоначално и няма наведени
доводи от страна на съдилищата, че това е било неправилно), е издал при новото си
произнасяне акт за установяване на публично държавно вземане. При предходното
разглеждане на казуса ВАС не е посочил, че РНФК е издадено при нарушение на реда
за издаването му, защото в такъв случай щеше да го отмени изцяло като
незаконосъобразно, а не да го потвърждава в частта, в която е установено
нарушение от „Арт Дизайн“ ЕООД на договор № 13/311/00793 от 03.11.2014 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. и на Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. След
като реално веднъж ВАС се е произнесъл по отношение на законосъобразността на решението
за налагане на финансова корекция, касаещо конкретно реда за неговото издаване
и е върнал преписката за произнасяне в частта само за размера на наложената
корекция, действително издаването на АУПДВ по различен ред се явява и своеобразно
неизпълнение на дадените указания на съда при предходното гледане на делото
(макар и изрични такива да не се съдържат в мотивите на ВАС, но те са логични с
оглед на това, че не е отменено изцяло атакуваното решение за налагане на
финансова корекция, а е потвърдено частично). Дори само заради това настоящият
съдебен състав е обвързан от постановеното решение на ВАС и следва да се
съобрази с него, като се приеме, че въпросът за реда за издаване на административният
акт е разрешен още при предходното гледане на делото.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че така издаденият АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен
като такъв, като не следва да се излагат други мотиви по размера на наложената
корекция.
По делото е направено искане от
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените
разноски. Предвид така направеното искане, като съобрази изхода на спора пред
настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че в
полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъди сумата от 2350 лв., от
които 50 лв. държавна такса и 2300 лв. адвокатски хонорар, за които са
приложени и доказателства за извършването им – вносна бележка и договор за
правна защита и съдействие. Направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар е процесуално недопустимо, тъй като е направено след приключване на
хода по същество в писмена молба, постъпила едва след проведеното и приключило по
делото съдебно заседание. Освен това настоящият съдебен състав счита, че не е и
налице прекомерност на адвокатския хонорар с оглед правната и фактическа
сложност на делото, както и материалния интерес на спора.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 предложение четвърто от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Акт за
установяване на публично държавно вземане № 13/311/00793/3/01/04/02, издаден от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
София да заплати на „Арт Дизайн“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Симон Налбант“ № 48, вх.А, ет.4, ап.10 сумата в размер на 2 350 (две
хиляди триста и петдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото постановяване.
СЪДИЯ: (П)