№ 537
гр. Габрово, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20224210100835 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК,
предявен от „Евро Финанс Колект" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4 срещу Х. М. М., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. *******, общ. Севлиево, ул. „*********** № 9 и
настоящ адрес: с *******, общ. Габрово.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е предприятие с
основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на обществени и
далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на Република
България, както и за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях и други
услуги на своите абонати.
На 22.12.2018 г. между „БТК" ЕАД и Х. М. М. било сключено Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 22.12.2018. С
договора били предоставени мобилни услуги за мобилен номер ********** с
абонаментен план „i-Traffic М+" в който план били включени мобилни и интернет
услуги и за мобилен номер ********** с абонаментен план „Smart L+" в който план
били включени мобилни и интернет услуги. Срокът на Договора бил 24 месеца, като
същият влизал в сила в деня на подписването му.
1
За ползваните услуги били издадени следните счетоводни документи:
- фактура № **********/22.03.2019 г. за отчетен период от 22.02.2019 г. до
21.03.2019г. за сумата от 80,05 лв.с ДДС;
- фактура № **********/22.04.2019г. за отчетен период от 22.03.2019 г. до
21.04.2019г. за сумата от 115,44 лв.с ДДС;
- фактура № **********/22.05.2019г. била издадена за отчетен период от
22.04.2019 г. до 21.05.2019г. за сумата от 42,98 лв. с ДДС.
Представените фактури включвали стойността на ползваните
телекоминукационни услуги /месечен абонамент за мобилни и интернет услуги / в общ
размер на 238,47 лв. с ДДС, която до настоящия момент не била заплатена.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му.
Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца следните мораторни лихви:
- сумата 7,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава по фактура №
**********/22.03.2019г., начислена за периода от 09.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и
сумата от 14,36 лв., представляваща мораторна лихва за забава по гореописаната
фактура, начислена за периода от 14.05.2020г. до 18.02.2022г.;
- сумата 9,88 лв., представляваща мораторна лихва за забава по фактура №
**********/22.04.2019г., начислена за периода от 10.05.2019 г. до 12.03.2019 г. и
сумата 20,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава по гореописаната фактура,
начислена за периода от 14.05.2020г. до 18.02.2022г.;
- сумата 3,32 лв., представляваща мораторна лихва за забава по фактура №
**********/22.05.2019г., начислена за периода от 09.06.2019 до 12.03.2020 г. и сумата
7,71 лв., представляваща мораторна лихва за забава по гореописаната фактура,
начислена за периода от 14.05.2020г. до 18.02.2022г.
До настоящия момент горепосочените суми не били заплатени от ответника.
Поради незаплащане на задълженията от страна на ответника, „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД сключила Анекс към Договор за прехвърляне на
вземания със „СГ Груп" ООД от 16.10.2018 г. по силата, на който дружеството
цесионер придобило вземанията по горепосочените фактури.
СГ Груп" ООД в качеството си на пълномощник на „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД изпратило уведомление до Х. М. М. на
основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
На 28.01.2022г. „СГ Груп" ООД прехвърлирло всички свои вземания
придобити по горепосочения Договор на „Евро Финанс Колект" ЕООД.
2
„СГ Груп" ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на
вземания сключен на 28.01.2022 г. изпратило уведомление по пощата до Х. М. М. на
основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което в Районен съд
- Габрово било образуваното ч.гр.д. № 496/2022 г. Съдът уважил претенцията и издал
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми:
- сумата 238,47 лева, представляваща незаплатена главница по Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 22.12.2018г.,
сключен между длъжника и „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, въз
основа на който са издадени фактури с № **********/22.03.2019г.,
**********/22.04.2019г., **********/22.05.2019г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 23.02.2022 г. до изплащане на вземането;
- сумата 63,53 лева – мораторна лихва, състояща се от лихвите за просрочие за
всяко от задълженията, сбор от които е главницата, за периода от датата на падежа до
18.02.2022 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 254/18.03.2022 г. по ч. гр. д. 496/2022 г. на РС Габрово.
Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по заповедното и
исковото производство.
2. От страна на ответника:
Твърди, че към датата на прехвърляне на вземанията от „БТК" ЕАД на
„С.Г.Груп" ООД цедентът „БТК" ЕАД нямал вземане към тази дата от ответника и
поради това ищецът „Евро Финанс Колект" ЕООД не придобил същото от „С.Г.Груп"
ООД.
ІІ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
Видно от исковата молба, ищецът основава претенцията си на възникнало
вземане на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД от ответника по силата на
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от
22.12.2018г., което е прехвърлено от носителят му "Българска телекомуникационна
компания" ЕАД на „СГ Груп" ООД с Анекс към Договор за прехвърляне на вземания
от 16.10.2018 г., а от своя страна „СГ Груп" ООД прехвърлило вземането на ищеца с
Договор за прехвърляне на вземания от 28.01.2022г.
Съгласно уточняващата молба на ищеца от 19.09.2022 г. процесното вземане е
придобито от ищеца не с анекс към договора, както поради техническа грешка е
посочено в молбата за образуване, а е придобито с рамковият договор за цесия от
16.10.2018г.
3
Съгласно трайната съдебна практика предмет на цесионната сделка не могат
да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие
за нейната действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на
ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК/.
Договор за цесия от 16.10.2018 г., с който се прехвърлят вземания, възникващи
въз основа на сключено два месеца по-късно Допълнително споразумение към Договор
за електронни съобщителни услуги от 22.12.2018г. е нищожен в частта му на
вземанията, възникващи от това споразумение, поради липса на предмет.
Поради това, дори да е възникнало вземане "Българска телекомуникационна
компания" ЕАД от ищеца по силата на допълнителното споразумение от 22.12.2018г.,
то вземането не е прехвърлено на „СГ Груп" ООД със сочения Договор за цесия от
16.10.2018 г., съответно няма как „СГ Груп" ООД да прехвърли на ищеца нещо, което
не притежава.
Тъй като ищецът не е носител на процесното вземане, то искът следва да бъде
отхвърлен.
Едновременно с това, изискуемостта на претендираната сума се
материализира от приложените по делото фактури №№ **********/22.03.2019г.,
**********/22.04.2019г., **********/22.05.2019г., издадени за задълженията на
ответника от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, като предмет на
фактура № **********/22.05.2019г. е цялата искова сума от 238,47 лева, включваща
пренос на задължения на ответника за мобилни и интернет услуги от предходни
периоди /фактурирани с първите две фактури/ на стойност 195,49 лева и възникнали
задължения със същото основание за месечния период преди издаването на фактурата
в размер на 42,98 лева. Падежът на фактурата, включваща цялото претендирано
задължение е 08.06.2019 г.
По делото е представено от ищеца извлечение от Приложение № 1 към
Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., сключен между "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и „СГ Груп" ООД, предмет на което е
прехвърлянето на процесното вземане от "Българска телекомуникационна компания"
ЕАД на „СГ Груп" ООД. В посоченото приложение правото е материализирано с
издадените фактури от Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Приложението
въобще не е датирано. Дори да бъде прието, че то е юридическият факт с който е
прехвърлено вземането /а не договорът, както се сочи от ищеца/ няма данни /поради
недатираността на приложението/, че е спазен срокът на издаването му, предвиден в
чл.2 Б от Договора за цесия (с който е уредено, че същият включва вземания, които
цедентът периодично прехвърля на цесионера в рамките на 24-месечен срок след
сключването на Договора).
Поради това, от представеното извлечение от Приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. също не може да бъде направен еднозначен
4
извод, че вземането на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлено
на „СГ Груп" ООД.
При тази хипотеза също искът за гланица следва да бъде отхвърлен, поради
това, че ищецът не е носител на процесното вземане, тъй като не са налице безспорни
доказателства вземането да е прехвърлено от "Българска телекомуникационна
компания" ЕАД на „СГ Груп" ООД /праводател на ищеца/.
При неоснователност на иска за главница, неоснователен е и акцесорният иск
за присъждане на мораторна лихва върху нея.
ІІІ. Относно разноските по делото.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото. Такива са направени и се
претендират от него в размер на 300 лева – адвокатски хонорар, които следва да му
бъдат присъдени
Направените разноски от ищеца следва да бъдат оставени в негова тежест.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
І. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „ЕВРО ФИНАНС
КОЛЕКТ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4, с който се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че Х. М. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. *******, общ.
Севлиево, ул. „*********** № 9 и настоящ адрес: с *******, общ. Габрово ДЪЛЖИ на
„ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД, с ЕИК *********:
- сумата 238,47 лева, представляваща незаплатена главница по Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 22.12.2018г.,
сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, въз
основа на който са издадени фактури с № **********/22.03.2019г.,
**********/22.04.2019г., **********/22.05.2019г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 23.02.2022 г. до изплащане на вземането;
- сумата 63,53 лева – мораторна лихва, състояща се от лихвите за просрочие за
всяко от задълженията, сбор от които е главницата, за периода от датата на падежа до
18.02.2022 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 254/18.03.2022 г. по ч. гр. д. 496/2022 г. на РС Габрово,
като неоснователен и недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ІІ. ОСЪЖДА „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4 ДА
5
ЗАПЛАТИ на Х. М. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, общ.
Севлиево, ул. „*********** № 9 и настоящ адрес: с *******, общ. Габрово сумата
300,00 лева – разноски по делото по воденето на исковото производство, на осн чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6