№ 152
гр. Перник, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200439 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5300581 на ОД на МВР
Перник, с който на Г. И. С., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, извършено на
27.09.2021г. в 12:19 часа, в гр. Перник, път І-6, км 81+400, бензиностанция
„NPC”, когато с автоматизирано техническо средство № 11743d0 е заснет лек
автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № ******** със скорост от 93 км/ч,
което е превишение с 33 км/ч, предвид позиционирания пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч и променящ общото
ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място.
По изложени в жалбата съображения Г. И. С. моли ЕФ да бъде
отменен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в
нарушение на материалния закон. Посочва се, че липсва пълно, ясно и
конкретно описание на мястото на извършване на нарушението. Счита се, че
техническото средство не е било годно и калибрирано. Застъпва се позиция,
че е настъпила погасителна давност, предвид издаване на ЕФ след срока по
чл. 34 от ЗАНН. Твърди се, че след като на санкционираното лице не са му
указани разпоредбите на чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, както и реда и срока за
обжалване на процесния ЕФ, са допуснати съществени процесуални
1
нарушения, които са самостоятелни основания за неговата отмяна. Прави се
възражение, че след като е получен единствено ЕФ, но не и доказателства
(снимков материал) в подкрепа на описаното в него нарушение е налице
нарушение на процесуални правила. Алтернативно се лансира искане за
намаляване на размера на наложената глоба.
Жалбоподателят Г. И. С. – редовно призован, не участва лично в хода
на съдебното производство, в което не се явява и упълномощен от него
процесуален представител.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 27.09.2021г. в 12:19 часа в рамките на гр. Перник, на път І-6, км
81+400, бензиностанция „NPC” преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0 заснела движещият се в посока към гр.
София лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № ******** със скорост
от 96 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 10:30 часа до
12:30 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място бил изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на
28.09.2021г. с № 1158р-9249.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на Г. И. С., ЕГН **********. За констатираното
нарушение против собственика е издаден обжалвания ЕФ серия К, № №
5300581, в който след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост
е редуцирана на 93 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата
скоростта на движение е с 33 км/ч, с оглед на което на жалбоподателя е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) за
2
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. След като на С. е
връчен фиша, той не се възползвал по надлежния ред от правото си на
възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната
жалба пред съда.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
В конкретния случай приетата справка по регистрация на моторни
превозни средства установява, че лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с
рег. № ******** е собственост на Г. И. С., ЕГН **********, поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
В случай, че жалбоподателят твърди, че не той, а друго лице е осъществило
процесното нарушение, то правото му на защита няма да бъде нарушено,
предвид възможността адекватно да организира същата, с оглед разпоредбите
на чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Попълването на декларация по чл. 189, ал.5 от
ЗДвП е единствения начин за установяване на водача, тъй като законодателят
не е предвидил правна възможност впоследствие да се опровергава
авторството на нарушението. Същевременно от съдържанието на жалбата
категорично се установява, че на С. е бил връчен издадения срещу него ЕФ,
срещу който именно е иницирал съдебния контрол по настоящето съдебно
производство, поради което и евентуални пороци при връчването не засягат
преценката за неговата законосъобразност. Вярно е, че във фиша не е указан
реда и срока на обжалване на същия, но е неоснователно възражението, че
това е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, тъй като съдът прие
жалбата за допустима, т.е. за подадена в срок и пред компетентния съд, с
което жалбоподателят е реализирал в пълен обем правото си на защита.
Изразеното несъгласие на жалбоподателя, че е получил единствено
ЕФ, но не и доказателства (снимков материал) в подкрепа на описаното в него
нарушение, не сочи на нарушение на процесуални правила, тъй като в
разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП е разписано задължение единствено за
изпращане на електронния фиш на лицето по чл. 188, ал.1 от ЗДвП. На това
лице са предоставени съответни законови гаранции за осъществяване на
защита, както по реда на чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, така и в хода на съдебното
производство, включително и да се запознае с всички материали съдържащи
се в административнонаказателната преписка, както и с доказателствата,
събрани в подкрепа на обжалвания ЕФ, включително и с веществените
доказателствени средства, и да направи съответни възражения и искания.
Неоснователно е направеното възражение, че е настъпила погасителна
давност, предвид издаването на ЕФ след срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като
приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
3
електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал.8 от ЗАНН, поради което и
спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН касаят съставянето на
акт за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателно постановление и са неприложими при санкционирането на
нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно преклузивните срокове по чл. 11 от ЗАНН, препращащи към
уредбата относно погасяването на наказателното производство по давност в
НК в настоящия казус не са изтекли, поради което не е налице формално
основание за отмяна на фиша. В конкретния случай обикновената давност за
преследване е три години съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК и след като
нарушението е извършено на 27.09.2021г. от този момент тя е започнала да
тече. С оглед чл.81 ал.2 от НК е била прекъсната на 28.01.2023г., на която
дата на жалбоподателя е бил връчен процесния ЕФ, от който момент е
започнала да тече нова тригодишна давност, която не е изтекла. Не е изтекла
и абсолютната давност по чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК от четири
години и шест месеца, която е започнала да тече от 27.09.2021г. (датата на
нарушението), поради което и направените възражения в тази насока са
неоснователни.
В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е посочен неговия
идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е документиран и
типа на АТСС, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM
S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за
индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело
процесното нарушение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология
за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно,
че същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност
07.09.2027г. От приложеното писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от
Български институт по метрология, се установява, че е извършена
първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743d0 и че същата
съответства на одобрения тип. От приложения Протокол № 01-С-ИСИС от
05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” при
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по
метрология, се установява че е извършена последваща проверка за нейната
годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията.
Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на
автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което
4
води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на
чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично е дадено
легалното определение на понятието автоматизирани технически средства и
системи, за които е посочено, че това са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Принципът на действие, както на стационарните, така
и на мобилните системи е един и същ, а именно: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
ЕФ и за двата вида системи е от централизирана информационна система. И
след като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави
разграничение във вида на техническото средство, т.е. дали същото е мобилно
или стационарно по смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, то изричното вписване в обжалвания ЕФ на номера на
техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано
техническо средство, дава надлежна информация за неговия вид. В случая се
касае за техническо средство, което е било стационарно разположено
временно на пътния участък, като същото изрично е записано и в протокола
по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. По категоричен начин
се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без
участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство,
въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при
приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и
автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно
средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за
одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е
описана процедурата по обработване на данните, които са получени от
лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от
човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал №
11743D0/0411172, който по силата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателствено средство, се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ,
5
тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по
ясен и категоричен начин. Пресечната точка от пресичането на маркерите на
четирите страни на снимката е именно на автомобил с рег.№ ********,
поради което и съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен
тип № 17.09.5126 на БИМ негова е точно измерената скорост от 96 км/ч, с
която той се е движел към момента на констатиране на нарушението. В ЕФ
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана
на 93 км/ч, като е конкретизирана и разликата между установената и
разрешената скорост – 33 км/ч.
Обжалваният ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението,
предвид изискването на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, тъй като в
неговото съдържание недвусмислено е посочено, че местоизвършването на
деянието е в населено място - път І-6, км 81+400, намиращ се в гр. Перник, в
посока на движение към гр. София, при ограничение на скоростта от 60 км/ч,
въведено с пътен знак В26, което е напълно достатъчно да се
индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ вмененото
нарушение, поради което не може да се сподели като основателно
направеното възражение в жалбата относно конкретното описание на мястото
на извършване на нарушението, водещо до съществено процесуално
нарушение при издаването му. За да е съществено едно нарушение, то следва
да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма
или да е от такова естество, че да е накърнило правото на защита на
визираното като нарушител лице, каквото в конкретния случай не е налице.
Наличието на посочения при описанието на нарушението знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/ч категорично е доказано както предвид
направеното вписване в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., така и от данните, съдържащи се в приетото като писмено
доказателство писмо изх. № 11-00-100 от 20.03.2023г. на Областно пътно
управление Перник. Налице е и пълна идентичност между мястото на
нарушението, посочено в приложеното по административнонаказателната
преписка изображение № 11743D0/0411172 от 27.09.2021г., където е
конкретизирана локацията, която е отразена в издадения ЕФ като място на
нарушението и която е вписана и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Последният като официален
удостоверителен документ също доказва използването на споменатото
техническо средство при посочените обстоятелства на процесната дата и
място.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г, ведно с приобщения снимков материал от записа, съответстват
на посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид
констатацията за наличие на пътен знак В26, установяващ съответното
ограничение на скоростта от 60 км/ч в контролирания с АТСС участък, тъй
като е обстоятелство относимо именно към състава на посочената разпоредба
6
на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която променя общовалидната скорост за населено
място, визирана в чл. 21, ал.1 от същия закон.
За пълнота на решението съдът отбелязва, че при квалифициране на
деянието не е следвало да бъде направена привръзка на нарушената
разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП с тази на чл.21, ал.1 от същия закон, но
това не е довело до нарушение от категорията на съществените, тъй като не е
поставило жалбоподателят в невъзможност да разбере какво нарушение е
извършил и ефективно да организира защитата си, предвид изложените в
обжалвания фиш достатъчно ясни и убедителни обстоятелства, че се касае за
нарушение на въведена забрана да се превиши стойността от 60 км/ч, с
изрично вписания пътен знак В 26, променящ общото ограничение за дадения
участък, който попада в границите на гр. Перник, който безспорно е населено
място.
По вида и размера на наказанието:
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП (за превишаване от 31 до 40 kм/ч), която
предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 400 лева,
каквато е била и наложена на С.. Посочената разпоредба обвързва наказващия
орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН,
поради което обжалваният ЕФ се явява законосъобразен в санкционната му
част, а направеното искане за намаляване на размера на наложеното
административно наказание глоба е неоснователно.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, още повече че към настоящия момент законодателят с
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е
неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право
на присъждане на разноски в настоящето производство има АНО, който не
7
претендира за такива, поради което съдът не следва служебно по силата на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се произнася този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 5300581 на ОД на МВР
Перник, с който на Г. И. С., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, извършено на 27.09.2021г. в
12:19 часа, в гр. Перник, път І-6, км 81+400, бензиностанция „NPC”, когато с
автоматизирано техническо средство № 11743d0 е заснет лек автомобил
„Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № ******** със скорост от 93 км/ч, което е
превишение с 33 км/ч, предвид позиционирания пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/ч и променящ общото ограничение от 50
км/ч, валидно за населено място.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8