Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260249
гр.
Пловдив, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в публичното заседание на 16.09.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова в. гр. д. № 1352 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 18680/07.07.2020г. на К.Н.Н., ЕГН ********** и Л.А.Н., ЕГН ********** против
решение № 1541/30.04.2020г., постановено по гр. д. № 1559 по описа за 2019г. на
Пловдивски районен съд, III бр. с., с което е отхвърлен иска на К.Н.Н., ЕГН **********
и Л.А.Н., ЕГН ********** против В.К.Д., ЕГН ********** и А.К.Н., ЕГН **********
на основание чл. 128 от СК за определяне на режим на лични контакти на ищците с
тяхната внучка – малолетната К. А.Н., ЕГН **********.С решението са осъдени К.Н.Н.,
ЕГН ********** и Л.А.Н., ЕГН ********** да заплатят по сметка на ПРС сумата от
40 лв. ДТ и на В.К.Д., ЕГН ********** сумата от 500 лева – разноски за
производството.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие с разпоредбата на чл. 128 от СК.Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено ново, с
което искът да бъде уважен.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
С отговора на въззивната жалба въззиваемата В.Д. чрез пълномощника си
адв. М.К. от ПАК изразява становище, че същата е неоснователна и иска да бъде
оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
Въззиваемият А.Н. не е изразил
становище по жалбата.По същество счита, че родителите му имат право да виждат
внучката си, когато той е на работа.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да
бъде разгледан по същество.
Предявеният пред
първоинстанционния съд иск е по чл. 128 от СК за определяне на режим на лични
контактни на ищците – баба и дядо по бащина линия, с внучката им К. А.Н., ЕГН **********.
В хода на
въззивното производство жалбоподателите конкретизират искането си в следния
смисъл: да им бъде определен режим на лични отношения с детето К. всяка седмица
в петък от 16, 00ч. до 18, 00 ч., в което време да могат да вземат внучката си
от дома на майката в гр. П., *** и да я връщат в определеното за това време на
същия адрес, както и в определеното време за лични контакти с бащата А.Н. също
да имат възможност да вземат внучката си при тях, вместо бащата, в случай че
същият е служебно възпрепятстван.
Въззиваемата В.Д.
чрез пълномощника си адв. М.К. от ПАК изразява несъгласие с претендирания режим
на лични отношения на детето К. с бабата и дядото по бащина линия.Счита, че
личните контакти могат да бъдат осъществявани през периодите, определени за
бащата.
Първоинстанционният
съд е приел, че по делото липсват доказателства за личностните качества на
ищците, за тяхната възможност да се грижат за детето, за връзката, която имат
помежду си, за отношението на детето към тях, за условията в дома им и дали
тези контакти, предвид отношенията между страните, няма да препятстват
нормалното му възпитание и развитие.Не били събрани доказателства и за
индивидуалните особености на детето К., привързаността й към ищците,
адаптивност към средата, емоционални особености и др. личностни качества,
необходими за преценка най-добрия интерес на детето.С оглед на това е отхвърлил
иска.
По съществото на спора настоящият
състав на съда намира въззивната жалба за основателна, а първоинстанционното
решение неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано, по следните съображения:
От фактическа страна по делото е
установено, че ответниците по делото – В.К.Н., ЕГН ********** и А.К.Н., ЕГН **********
са родители на малолетната К. А.Н., ЕГН **********, родена от брака им.С
решение от 02.01.2018г., постановено по гр. д. № 17709 по описа за 2017г. на
Пловдивски районен съд, VI бр. с., брака на ответниците е прекратен по реда на чл. 51, ал. 1 от СК,
като упражняването на родителските права по отношение на детето К., е
предоставено на майката.Местоживеенето на детето също е определено при
майката.На бащата е определен режим на лични отношения с детето, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10, 00 часа до 17, 00 часа в
събота и от 10, 00 часа до 17, 00 часа в неделя, без преспиване при бащата до
навършване на три години на детето, а след навършване на три годишна възраст на
детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10, 00 часа в събота
до 17, 00 часа в неделя, като детето ще преспива при бащата; два пъти по 15 дни
през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката; всяка нечетна година по пет дни през
пролетната учебна ваканция; всяка четна година по пет дни през коледната учебна
ваканция, както и по всяко друго време, подходящо за отглеждането на детето, с
предварителното съгласие и от двамата родители.Детето следва да се взема и
връща в дома на майката.
Ищците по делото – Л.А.Н. и К.Н.Н.
са родители на ответника А.К.Н., съотв. баба и дядо на малолетната К. по бащина
линия.
Не е спорно по делото, а се потвърждава и от
доказателствата, че ответницата В.Д. е заминала и се е установила да живее,
заедно с детето К., във Федерална Република Германия.
С решение на Районен съд Дюселдорф от
08.10.2019г., Германия по дело № 296 F 62/19, представено в превод на български език, ответницата В.К.Д. – майка
на детето, е задължена в рамките на две седмици от влизане в сила на решението,
да върне в България детето К. А.Н., родена на ***г***, 40822 М.В случай, че
ответницата не спази задължението си към точка I в рамките на законоустановения срок, то същата или всяко
друго лице, при което детето пребивава, се задължават да предадат детето,
заедно с намиращите се в негово притежание документи за самоличност на детето,
на молителя или на друго лице, определено от него за целите на връщането на
детето в България.
По настоящето дело в първоинстанционното
производство е разпитана като свидетел С. П.Същата е дала показания, че познава
ответниците и детето им и знае, че бащата е правил опити за контакти с детето в
определените дни и часове, но такива не винаги са осъществявани.Срещите му с
детето били възпрепятствани от В. или от нейните родители.В момента майката и
детето живеели в Германия.Преди развода на ответниците, Л. и К. участвали в
отглеждането на детето, когато им давали възможност, но майката не търсела
помощ от тях.По време на съдебното дело, което се водело в Германия, бил
осъществен кратък контакт на ищците с детето.Всичките останали пъти, когато
искали да видят детето, им било отказвано.Единствените срещи между тях се провеждали
на улицата и когато А.Н. си е в къщи.
Във въззивното производство беше
изискан и представен социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ Родопи, от който се установява, че К.Н. и Л.Н. живеят в триетажна
къща в с. М., като обитават втория етаж от същата.Къщата е собственост на сина
им А.Н..Жилището е с достатъчно площ за осигуряване на лично пространство за
детето.Около къщата има декоративен двор с обособени цветни алеи и с възможност
за обособяване на детски кът.К.Н. е пенсионер, като продължава да работи в жп депо
като локомотивен инструктор с плаващо работно време.Л.Н. е безработна,
разполага със свободно време, което използва в грижи за дома и при необходимост
за детето.Бащата на детето е споделил,
че изцяло може да разчита на родителите си в грижите за него.Тъй като към
настоящия момент то се отглежда от майката в Германия, ОДЗ Родопи няма
наблюдения относно възпитание, обучение, образование и социална интеграция на К..Л.
Н. и К.Н. към момента нямат никакъв контакт с внучката си.Желаят детето да ги
познава и между тях да бъде изградена и съхранена връзка, съобразно възрастта и
потребностите на К..Разказали са, че след развода на родителите, между детето и
тях била изградена емоционална връзка.Детето ги разпознавало като баба и
дядо.Те осъзнавали необходимостта да подкрепят детето да премине през създалата
се ситуация по най-безболезнения за него начин.Консултирани били относно
необходимостта да предпазят детето от въвличане в съдебни дела и
процедури.Изразеното становище от социалния работник е, че в интерес на детето К.
ще е да поддържа връзка и с двамата си родители, както и с разширеното
семейство по майчина и бащина линия.
Като преценява така установеното по
делото от фактическа страна настоящият състав на съда намира, че интересите на
детето К. изискват да бъде определен режим на лични отношения между нея и
нейните баба и дядо по бащина линия – жалбоподатели в настоящето
производство.Съгласно § 1, т. 7 от Закона за закрила на детето бабата и дядото са част от семейната
среда на детето, с оглед на което съдът намира, че в негов интерес ще е
изграждането на емоционална връзка и поддържане на отношения с тях.Съгласно т.
3 от ППВС № 1/12.11.1974г., което не е изгубило сила и при действието на
сегашния СК, под „интереси на децата“, се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и
възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен
труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин.Определянето на
мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето съгласно чл. 128 от СК, е
обусловено от конкретната преценка за интереса на детето.Съгласно § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗД преценката за най-добър интерес на детето се основана на желанията и
чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта,
пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му
е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето.Мерките за лични отношения на бабата
и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените
обстоятелства.Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна.По този
начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски
ситуации.Отчуждението от близките, вкл. от баба и дядо, не е в интерес на детето,
освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си
и то в техен най-добър интерес.
В решение № 672/18.10.2010г. по гр.
д. № 914/2010г. на ВКС IV г. о. е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна
среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа
отношения с него.Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си,
тогава когато те не вредят на развитието и възпитанието му.Когато става въпрос
за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на
плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и
възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата
личност.Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на
детето.Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че
детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо.Може да е в интерес на
детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати, само ако последните
му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие
/напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го
подбуждат да върши противообществени прояви и т. н./
Цитираната съдебна практика се
споделя изцяло и от настоящия състав на съда.В конкретния случай, не само че
няма данни, обуславящи извод за евентуално вредно въздействие на бабата и
дядото по отношение на детето, а напротив, последните желаят да изградят
пълноценна връзка с внучката си и са мотивирани да съдействат за правилното й
отглеждане и възпитание, поради което такова възможност следва да им бъде
осигурена.
Принципно е допустимо личните
отношения между баба и дядо от една страна и внук от друга, да се осъществяват
в дните, определени за осъществяване на лични контакти между бащата и детето,
ако на същия е определен широк режим на лични контакти и отношенията между него
и родителите му позволяват съвместно осъществяване на режима.Същевременно с
разпоредбата на чл. 128 от СК е признато и отделно, самостоятелно право на
бабата и дядото да искат от съда определяне на режим на лични отношения с
детето, като техния режим не може да замества този на бащата, нито да го
продължава.
Относно конкретния режим в случая
съдът има предвид възрастта на детето, което е тригодишно, като намира, че на
тази възраст то лесно може да се привърже и да изгради емоционална връзка със
своите баба и дядо.Същите имат желание да полагат грижи за него и с оглед
данните в социалния доклад, разполагат с капацитет да задоволят потребностите
на детето, свързани с цялостното му развитие по време на гостуване в дома им.В
състояние са да осигурят добри битови условия и са мотивирани да окажат
съдействие при отглеждането и възпитанието на внучката си.При определяне на
режима съдът съобрази също, че контактите следва да осигурят стабилна връзка
между детето и бабата и дядото по бащина линия, без обаче да натоварват
прекомерно детето и родителя, който го отглежда и възпитава и без да откъсват
детето за продължително време от обичайната му среда.
Предвид гореизложеното настоящият
състав на съда намира, че жалбоподателите /ищци в първоинстанционното
производство/, следва да имат възможност да виждат и вземат детето К. всеки
първи и трети петък от месеца от 16, 00ч. до 18, 00ч. от дома на майката в гр.
П., *** и да я връщат в определеното за това време на същия адрес, както и през периодите, определени за лични контакти на детето с бащата А.К.Н.
с Решение № 3 от 02.01.2018г., постановено по гр. д. № 17709 по описа за 2017г.
на Пловдивски районен съд, VI бр., когато същият е служебно възпрепятстван да осъществи лични контакти с
детето.Присъствието на майката по време на срещите не е необходимо, предвид
съществуващите разногласия и влошена комуникация между нея и бащата, респ. и с
бабата и дядото по бащина линия.Майката формално не оспорва правото на бащата и
на неговите родители да се виждат с детето, но на практика е създала обективна
пречка за това с извеждането на детето извън страната и отказа й да го върне.От
друга страна детето вече е във възраст, в която може да посещава и детска
градина, като отделянето му от майката за по няколко часа през деня и
поставянето му в нова среда, не би навредило на развитието му, а напротив, би
го обогатило.При така определения режим на лични отношения според съда, ще бъде
осигурена възможност за изграждане у детето на усещане за семейна среда при
посещенията в дома на бабата и дядото, като същевременно няма да бъде
възпрепятствана възможността майката да обгрижва и общува с детето си в
оставащите почивни дни от месеца и няма да се създадат затруднения то да води
обичайния си начин на живот.
Предвид гореизложеното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново, с което да бъде определен режим на лични контакти между
детето К. и нейните баба и дядо по бащина линия в горепосочения смисъл.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция в тежест на въззиваемата В.Д. следва да се възложат направените
разноски от жалбоподателите за адвокатско възнаграждение и ДТ в първата
инстанция в общ размер 407 лева и направените разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 373, 50 лева, както и да се осъди същата да
заплати ДТ в размер на 40 лева.
Мотивиран от гореизложеното
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 1541/30.04.2020г.,
постановено по гр. д. № 1550 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, III бр. състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ по иска на К.Н.Н., ЕГН ********** ***
и Л.А.Н., ЕГН ********** със същия адрес против В.К.Д., ЕГН ********** *** и А.К.Н.,
ЕГН ********** ***, следния режим на лични отношения между К.Н.Н., ЕГН **********
и Л.А.Н., ЕГН ********** и тяхната
внучка К. А.Н., ЕГН **********: да виждат и вземат
детето К. всеки първи и трети петък от месеца от 16, 00ч. до 18, 00ч. от дома
на майката в гр. П., *** и да я връщат в определеното за това време на същия
адрес, както и през периодите, определени за лични контакти на
детето с бащата А.К.Н. с Решение № 3 от 02.01.2018г., постановено по гр. д. №
17709 по описа за 2017г. на Пловдивски районен съд, VI бр. състав, когато същият е възпрепятстван да осъществи
определения режим.
ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН ********** *** да заплати
на К.Н.Н., ЕГН ********** *** и Л.А.Н., ЕГН ********** със същия адрес
направените в първата инстанция разноски в размер на 407 лева и направените за
въззивното производство разноски в размер на 373, 50 лева.
ОСЪЖДА В.К.Д.,
ЕГН ********** *** да заплати ДТ в размер на 40 лева.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните - при наличие на
предпоставките по чл. 280 ГПК
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: