Р Е Ш Е Н И Е
№ 295 / 06.07.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета
година, касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КР. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. САНДЕВА
ИВ.
ВЕЛЧЕВА
При участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 289/ 2023 год. по описа
на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от Г.Д.С., чрез адв. Ст. К.,
срещу Решение № 8/ 17.03.2023 г. по НАХД
№ 3/ 2023 год. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.
Касаторът счита
първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно. Настоява, че съдът
не е обсъдил изложените от въззивника основания за отмяна на наказателното
постановление (НП), а именно, че констатиращият несъобразена скорост орган, е
следвало да опише всички характеристики на пътната обстановка и движението на
процесното превозно средство, от които да докаже твърдението за несъобразена
скорост, което в случая не било сторено. В тази връзка счита, че съдът не е
обосновал защо не приема наличието на нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл.
57, т. 5 от ЗАНН. Оспорва наличието на виновно поведение на водача, като счита,
че от начина на описание на нарушението не може да се направи извод относно
скоростта, с която се е движил той. Настоява, че по този начин е нарушено
правото на защита на наказаното лице. Настоява, че показанията на свидетелите
са противоречиви, поради което не било ясно как съдът е счел, че фактическата
обстановка по акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП се
потвърждава от разпитаните в съдебно заседание свидетели. Възразява срещу
обвинението, че водачът е напуснал местопроизшествието, като сочи, че той бил
намерен на мястото на произшествието. При тези доводи иска отмяна на
първоинстанционното решение и отмяна на НП изцяло. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа
касационната жалба. Няма искания по доказателствата.
Ответникът, Районно управление –
Генерал Тошево при ОДМВР – Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, не се
представлява. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Добрич изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Настоящият състав, след като
извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението
на съда подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348,
ал. 1 от НПК. Съобразно нормата на чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
твърди необоснованост и неправилност на съдебното решение.
Съдът, като съобрази наведените
в касационната жалба доводи и при служебната проверка, намира следното:
Г.Д.С. е наказан за това, че на 07.12.2022
г. в 13.35 часа, в с. Присад, общ. Генерал Тошево, на ул. Първа управлява лек
автомобил Мерцедес Е 320 ЦДИ, с рег. № ТХ2770АР, в посока от град Генерал
Тошево към с. Петлешково, на кръстовището с улица Четвърта извършва завиване
надясно, като поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътната настилка
губи контрол над МПС, напуска платното за движение, вляво преминава през
оградена мрежа и навлиза в двора на дом номер 14 по улица Първа, с което
причинява ПТП с материални щети, описани в Протокол за пътно-транспортно
произшествие № 1777158, след което водачът напуска ПТП, без да спре и да
установи вредите от произшествието. АНО е приел, че водачът е осъществил
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
За изясняване на фактите и
обстоятелствата в първоинстанционното производство са разпитани
актосъставителят, свидетелят по АУАН, Живко Желев, както и воденият от
жалбоподателя свидетел Доньо Маринов.
За да потвърди НП,
първоинстанционният съд е приел, че деянието е доказано от събраните гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя, свидетеля по АУАН и доведения от
жалбоподателя свидетел. Направил е извод, че НП е законосъобразно, като при
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, а наложеното
наказание е съобразено с личността на дееца, като е изложил мотиви за това и е
потвърдил НП изцяло.
Настоящият състав, като взе
предвид приложимия закон, събраните доказателства, изложените в съдебното
решение мотиви и доводите в касационната жалба, счита последната за неоснователна,
а решението на ГТРС - за правилно и законосъобразно, в съответствие със
събраните по делото доказателства и процесуално поведение на въвзивника.
Първоинстанционният съд е
обсъдил АУАН и НП, описаната в тях фактическа обстановка, събраните по делото
доказателства и е стигнал до единствения правилен извод в случая за
законосъобразно ангажирана административнонаказателна отговорност на водача.
По делото са налице абсолютно
еднопосочни доказателства, че наказаното лице при управление на процесния
автомобил е предизвикало ПТП с материални щети. Не са налице данни нито за друг
автомобил, нито за друга причина за ПТП, освен поведението на водача, който при
управлението не е съобразил скоростта си с конкретните условия и със
собствените си възможности за реакция. Липсата на описание как точно е
изглеждал релефът на пътната настилка не пречи на водача да разбере в какво е
обвинен, а невъзможността да овладее автомобила, безспорно сочи на несъобразена
скорост. В случая не е от значение размерът на скоростта, в каквато насока
възразява касаторът, а обстоятелството, че избраната скорост е била такава, че
не му е позволила да спре автомобила безаварийно. Несъобразената скорост е причина за поне 40 % от ПТП,
сочат статистиките. Това понятие е описано в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП със следните
признаци, а именно съобразяване на скоростта с атмосферните условия, релеф на
местността, състояние на пътя и на превозното средство, превозван товар, характер и интензивност на движението,
конкретни условия на видимост, но тези признаци не могат да изчерпят всички
условия, налагащи на водача да внимава, както в случая, водачът е следвало да
съобрази релефа на пътя, но същевременно при завой надясно е следвало да
прецени, ще успее ли безпрепятствено съобразно пътната настилка и своята
квалификация да вземе този завой. Очевидно, че тази преценка не е била налице.
Релефът на пътя е обобщено понятие, но в съдебно заседание от страна на
жалбоподателя не са били зададени въпроси на актосъставителя, ако е считал, че
не му е ясно какво включва в случая това понятие. То обаче достатъчно ясно
обощва в себе си, че пътната настилка е налагала по – ниска скорост.
Несъобразената скорост означава и липса на отговорност спрямо самия водач и
спрямо местата, където се извършва управлението, което в случая е довело до
материални щети.
Водачът
сам признава, че не е успял да контролира автомобила си и да се твърди, че
липсвало описание на нарушението и това е нарушило правото на защита на
наказаното лице е голословно и необосновано, дори и да е защитна теза.
Неоснователно
е възражението и относно второто обвинение, че лицето е напуснало мястото на
произшествието, като не е спряло и не е установило последиците от ПТП. По
делото доказателствата са абсолютно еднопосочни, вкл. показанията на водача, на
баща му, на останалите свидетели. Твърдението на касатора, че показанията по
съществото на спора били противоречиви и с оглед на това съдебното решение било
необосновано, се опровергава именно от гласните доказателства и от обясненията
на водача. Последният е напуснал произшествието, скрил е автомобила в съседен
двор и след това се е върнал. Обстоятелството, че се е върнал, че се е обадил
на 112, не променя факта, че е напуснал местопроизшествието.
Тези
действия могат да се обсъждат единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство
при определяне размера на наказанието. В случая обаче, те не са достатъчни, за
обосноват необходимост от намаление размера на наказанието. Не е налице явна несправедливост на наказанието, като съдът е изложил
мотиви защо приема размера на определените санкции, като се позовава на
личността на дееца и извършените от него преди това нарушения. Настоящият
състав напълно споделя тези изводи на съда, като съобразява и че водачът е
получил свидетелство за управление на МПС на 02.02.2022 г., което му е било
отнето още на 10.02.22 г. заради управление след употреба на алкохол. На
25.08.22 г. му е възстановено СУМПС, след което са последвали нарушения на
14.09.2022 г., 18.11.2022 г. и процесното на 07.12.22 г. Освен тези нарушения,
за които са съставени АУАН, на водача са издадени и фишове на 24.09.22 г.,
14.10.22 г., 22.12.22 г. При тези факти правилно първоинстационният съд е счел,
че наложените с НП наказания са съответни на закона.
С оглед изложеното, като е потвърдил
НП, ГТРС е постановил един законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Воден от горното и на основание чл.
222, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/ 17.03.2023 г. по НАХД № 3/ 2023 год. по описа на Районен съд –
Генерал Тошево.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: