РЕШЕНИЕ
№ 3603
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110169383 по описа за 2022 година
Предявен е от А. В. М. срещу „К.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 165,96 лева, представляваща недължимо
платени суми по нищожен Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г.
/след допуснато изменение с протоколно определение от 05.02.2024г./, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба-21.12.2022г., до окончателното изплащане
на сумата.
Предявен е от А. В. М. срещу „А. Т.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 719,70 лева /след допуснато изменение с
протоколно определение от 05.02.2024г./, представляваща платено възнаграждение за
поръчител по нищожен Договор за поръчителство от 15.04.2021г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба- 21.12.2022г., до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът А. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2376145 от
15.04.2021г., сключен с „К.“ ЕАД, по силата на който е получила кредит в размер на 2050
лева при срок на кредита от 24 броя месечни вноски. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора е следвало да сключи договор за поръчителство с „А. Т.“ ЕООД с цел да бъде
обезпечен договора й за кредит. На 15.04.2021г. била сключила договор за поръчителство с
„А. Т.“ ЕООД, по който е следвало да заплати сума от 2824,56 лева, разпределена на 24
месечни погасителни вноски. Общата погасителна вноска по двата договора била в размер
на 223,94 лева. Сочи, че на 28.05.2021г., на 28.06.2021г., на 27.07.2021г., на 27.08.2021г., на
30.09.2021г., била заплатила обща погасителна вноска на двете ответни страни в размер на
1
от по 223,94 лева всяка. На 11.10.2021г. била сключила Договор за кредит № 2454357 от
11.10.2021г. с „К.“ ЕАД, по който е следвало да получи сумата от 3169,02 лева. С посочената
сума била погасила задълженията си по Договор за потребителски кредит № 2376145 от
15.04.2021г., като от сумата от 3169,02 лева била удържана 2228,35 лева. Поддържа, че
общата сума, която била изплатила по договора за потребителски кредит от 15.04.2021г. и
по договора за поръчителство била 3348,05 лева, от която 2050 лева- главница, 200 лева-
лихва и 1098,05 лева- възнаграждение за поръчител. Счита, че Договор за потребителски
кредит № 2376145 от 15.04.2021г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че договорът за поръчителство, сключен с „А. Т.“
ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.
Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй
като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишен лихвен процент. Липсвало
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.
Не бил посочен какъв е общият размер на възнаградителна лихва за целия период на
договора и какво е съотношението му с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за
да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително
прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсва методика на формиране на ГПР
по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата,
доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант. Сочи, че след като кредиторът,
при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем начин да посочи какво е включено в
тях. Поради което договорът бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че
договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като сумата, която се претендирала по договора за поръчителство, не била включена в
ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за
поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че едноличен
собственик на капитала на „А. Т.“ ЕООД е „К.“ АД, като основна дейност на ответника е
гаранционни сделки. Печалбата на „А. Т.“ ЕООД се разпределяла в полза на „К.“ АД.
Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло
възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „К.“ АД.
Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго
правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Счита, че посочването
в договора на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Намира, че договорът за поръчителство от 15.04.2021г.
също е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице
2
липса на еквивалентност, тъй като сумата, която се претендира по договора за
поръчителство е в размер на над 100 % от сумата на отпуснатия кредит от 2050 лева.
Отделно от това сумата за поръчител се заплащало без кредитополучателя да получава нищо
насреща, напротив, бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то
с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. На
следващо място, твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради това, че се стига
до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за
поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи,
че договорът не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К.“ ЕАД, с
който е посочено, че исковата молба е нередовна, доколкото молбата за освобождаване от
такса е с невярно съдържание. Твърди, че ищцата не е материално затруднена да си заплати
дължимата държавна такса и не може да се ползва от разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. Не
оспорват сключването на Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г. за
сумата от 2050 лева при ГЛП в размер на 19,65 % и ГПР в размер на 21,52 %. Не оспорват,
че всички задължения по договора са изцяло погасени. Оспорват, че договорът за кредит
нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. Поддържат, че лихвеният процент е изрично
уговорено фиксирано число- чл. 7 на Приложение № 1, както е че погасителният план има
изискуемото се по ЗПК съдържание. Твърдят, че такса гаранция не се събира от дружеството
и не се дължи на дружеството, за да бъде включвана в ГПР. Оспорват, че сключването на
договора за предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаване на
кредит, както и че дружеството не ограничава клиентите си да избират необезпечени
кредити, като чл. 4, ал. 3 изрично регламентирал възможността за сключване на необезпечен
кредит. Не било задължително за ищеца да избере сключването на договор с дружеството-
гарант, което било посочено и в Общите условия към договора за кредит и в самия договор
за кредит. Оспорват, че вземанията на „А. Т.“ ЕООД следвало да се включат в ГПР съгласно
чл. 19 ЗПК. Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка
по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като „К.“ ЕАД не е страна по договора. Оспорват като
неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност,
справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за
предоставяне на поръчителство. Твърдят, че ищецът е можел да се възползва от правото си
по чл. 29 и сл. ЗПК и да се откаже от сключения договор за кредит, без да дължи
обезщетение или неустойка или да сочи причина за отказа. Счита, че наличието на
свързаност между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване
на кредита“. Не оспорват, че ищцата е направила плащания в периода от 28.05.2021г. до
30.09.2021г. Оспорват, че е погасила сума от 2228,35 лева с рефинансиращия кредит от
11.10.2022г., като твърдят, че погасяването било в размер от 1859,33 лева. Оспорват, че
ищцата е материално затруднено лице. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
3
Претендират разноски.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от
„А. Т.“ ЕООД, с който е посочено, че при случайна проверка в деловодството на СРС
установили за заведеното дело, като препис от исковата молба не им бил връчен. Не
оспорват, че на 15.04.2021г. бил сключен договор за поръчителство с А. М., както и че
задълженията по него са изцяло погасени. Оспорват, че за предоставената услуга са
получили 1098, 05 лева, като твърдят, че полученото възнаграждение било значително
по-малко с оглед на това че договорът бил прекратен предсрочно. Оспорват договорът за
кредит да нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, както и сключването на договор за
предоставяне на поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита.
Оспорват, че вземанията на „А. Т.“ е следвало да се включат в ГЛП и ГПР съгласно чл. 19
ЗПК. Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство бил договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 ЗЗД, като вземанията за възнаграждение по договора възниквали в полза
на А. Т., а не в полза на кредитодателя К., който не бил страна по договора за
поръчителство. Оспорват като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за
добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави
при договора за предоставяне на поръчителство. Сочат, че наличието на свързаност между
„К.“ и „А. Т.“ само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“. Оспорват, че
ищцата е материално затруднено лице. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 05.02.2024г. съдът е прекратил на основание чл. 232
ГПК производството по предявения осъдителен иск от А. В. М. срещу „К.“ ЕАД за
разликата над 165,96 лева до пълния предявен размер от 200 лева и производствто по
предявения от А. В. М. осъдителен иск срещу „А. Т.“ ЕООД за разликата над 719,70 лева до
пълния предявен размер от 1098,05 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: че
е бил сключен Договор за кредит № 2376145 с „К.“ ЕАД, обезпечен с Договор за
поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, че е заплатил на ответниците посочените в
договора суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчител.
В тежест на ответниците е да докажат: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно облигационно правоотношение по
договор за кредит, както и договор за предоставяне на поръчителство, наличието на валидни
клаузи за възнаградителна лихва и клауза за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
4
обстоятелства: че на 15.04.2021г. е бил сключен Договор за потребителски кредит №
2376145 между „К.“ ЕАД и А. В. М., обезпечен с Договор за поръчителство, сключен между
„А. Т.“ ЕООД и А. В. М., както и че задълженията и по двата договора са изцяло погасени.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния
договор за паричен заем и договор за поръчителство. В тази насока, съдът намира следното.
Сключеният между „К.“ ЕАД и А. В. М. договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и спазване изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
В този смисъл, на първо място е неоснователно оплакването на ищцата за нищожност
на договора поради неспазване на изискването за посочване на приложимия лихвен процент
и условията за прилагането му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В Приложение № 1 към
процесния договор за кредит е посочено, че годишният лихвен процент по кредита е 19,65
%, а в стандартния европейски формуляр към договора е уточнено изрично, че лихвеният
процент е фиксиран за срока на договора. Неоснователно е и възражението за липса на
подробен погасителен план, тъй като в същото приложение се съдържа погасителен план с
ясно посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, както и каква част от
главницата и лихвата по кредита се погасява при плащането й, което удовлетворява
законовите изисквания.
На следващо място относно оплакванията на ищцата по повод годишния процент на
разходите, съдът намира следното. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 21,52 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
5
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
"А. Т.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От
служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "К." ЕАД е едноличен
собственик на капитала на "А. Т." ЕООД, като двете дружества са с един адрес на
управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, "К." ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /датата на която са изготвени
договорите и съдържанието на същите/.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К."
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в
14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.
нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък
срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика
превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително
условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на
потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са
посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно
обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението
си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за
6
предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С
оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "К." ЕАД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в
този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021г. по в.гр.д. № 9991/2020г. по описа на СГС).
Предвид гореизложеното, и като се съобрази обстоятелството, че възнаграждението
по договора за поръчителство е в размер на 119,95 лева месечно, тоест 2878,80 лева за целия
период на договора /повече от размера на предоставената в заем сума/, на съда не са
необходими специални познания в областта на счетоводството, за да приеме, че при
включване на това възнаграждение в състава на ГПР, действителният годишен процент на
разходите по кредита надхвърля многократно максималния допустим размер от 50%.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдът намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и
7
11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в
този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022г. по в.гр.д. № 7108/2021г. по описа
на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. На следващо място, съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както
беше посочено по-горе, между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата е платила
на ответника по договора за кредит сумата от общо 2992,78 лева с оглед представената от
ответника „К.“ ЕАД справка. Със сумата е погасена главница в размер на 2050 лева, лихва в
размер на 165,96 лева, вноска по договор за предоставяне на поръчителство,
администрирана към „А. Т.“ ЕООД – 719,70 лева и неразпределена сума в размер на 57,12
лева. Чистата стойност на кредита е в размер на 2050 лева, поради което и предвид
недействителността на договора, разликата от 165,96 лева /отнесена в погашение на лихви
по договора/ се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Ето
защо предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На следващо място, доколкото договорът, сключен между потребителя и „К.“ ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и „А. Т.“ ЕООД, се намират във взаимовръзка
помежду си като система от правоотношения между страните, последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство поради естеството на
правоотношенията. С оглед на гореизложените от съда изводи съдът намира, че доколкото
договорът за потребителски кредит е нищожен, то нищожен е и договорът за предоставяне
на поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, обезпечаващ задълженията по него. Както беше
посочено, касае се за договор за поръчителство, сключен с предварително определено от
кредитора по договора за потребителски кредит юридическо лице-поръчител,
представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено
възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на поръчителя/
заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция поръчителят нито
носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито
упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически
ефект от сделката е кумулиране в полза на „К.“ ЕАД на допълнителен финансов приход от
2878,80 лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка. Т.е.
договорът за поръчителство представлява по съществото си съглашение за въвеждане на
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието
възникване му е било известно при сключването на договора. С оглед на което съдът
намира, че договорът за предоставяне на поръчителство се явява нищожен поради
заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, респ. платените по него суми
8
подлежат на връщане. По делото е безспорно, че ищцата е заплатила 719,70 лев,
възнаграждение по договора за поръчителство, която сума е била администрирана към „А.
Т.“ ЕООД съгласно представената справка.
Ето защо и вторият осъдителен иск също е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат всички страни. Ищцата е била
освободена от задължението за заплащане на държавна такса с определението от
02.01.2023г., поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза и по сметка на СРС дължимата държавна такса по предявените
искове съразмерно на уважената част от исковете.
На следващо място, видно от представения договор за правна защита и съдействие от
30.11.2022г. ищцата е била представлявана безплатно от адв. М. В. М., поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адв. М. следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. При определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22
от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже
приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото в случая на обстоятелството, че се касае за
взаимосвързани правоотношения /договор за кредит и договор за поръчителство във връзка
със сключения договор за кредит/, че делото е приключило в едно съдебно заседание без
изслушване на свидетели и вещи лица, както и че се касае за дело с обичайна за този тип
дела сложност, като в проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на
страните. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС
отговоря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от
процесуалния представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и
молби-становища. На адв. М. следва да се присъди възнаграждение съобразено с уважената
част от исковете, а именно 327,50 лева.
На ответниците с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК се дължат разноски
съразмерно прекратената част. Ответниците претендират единствено юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
в размер на по 100 лева. С оглед прекратената част от предявения срещу „К.“ ЕАД иск, на
ответника следва да се присъдят разноски в размер от 17,02 лева. С оглед прекратената част
от предявения срещу „А. Т.“ ЕООД иск, на ответника следва да се присъдят разноски в
размер от 34,46 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“
№, ет. , Б. ц. „Б.“, да заплати на А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. Т.“, № ,
вх. , ет. , ап., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 165,96 лева, представляваща
недължимо платени суми по недействителен Договор за потребителски кредит № 2376145
от 15.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-
21.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“
№, ет. , Б. ц. „Б.“, да заплати на А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. Т.“, №, вх.
, ет., ап., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 719,70 лева, представляваща
платено възнаграждение за поръчител по нищожен Договор за поръчителство от
15.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-
21.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ №
, ет. , Б. ц. „Б.“ и „А. Т.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“
№ , ет., Б. ц. „Б.“, да заплатят на адв. М. В. М., АК- гр. П., с адрес на упражняване на
дейността: гр. П., бул. „П.“ №, ет., ап., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 327, 50
лева, представляваща възнаграждение за безплатна защита по делото на А. В. М..
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.,, №, вх., ет., ап.,, да заплати
на „К.“ ЕАД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул., № ((сграда ..)), ет., Б.
ц. "Б.", на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 17,02 лева, представляваща разноски
съразмерно прекратената част от иска.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.,, №, вх., ет., ап.,, да заплати
на „А. Т.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул., № ((сграда ..)), ет.,
Б. ц. "Б.", на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 34,46 лева, представляваща разноски
съразмерно прекратената част от иска.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул., №
((сграда ..)), ет., Б. ц. "Б.", да заплати в полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата от 41,49 лева, представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул., №
((сграда ..)), ет., Б. ц. "Б.", да заплати в полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата от 32,77 лева, представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10