№ 19633
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110140505 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. М., процесуален представител на ищеца И. Д. за
изменение на Решение № 3966/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 40505/2023 г. в
частта на разноските. Излага съображения, че присъденото в полза на ЕАД „Д. М.“ по
реда на чл.38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение следва да бъде увеличено от 250 лв.
без ДДС на 480 лв. с ДДС, поддържайки, че възнаграждение следва ад бъде
определено по всеки иск. С оглед на горното моли за изменение на решението в частта
за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Вивус.БГ“ ЕООД намира
молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за
изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото
обжалване, представен е и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира, че същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда на ищеца разноски съразмерно с
уважената част от иска, какъвто е и настоящият случай. С акта си по същество, съдът е
определил възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38,
1
ал. 2 ЗА. За горното съдът е изложил подробни мотиви, които не намира основание да
ревизира. В допълнение на изложените в акта по същество съображения, настоящият
съдебен състав намира, че следва да посочи и следното: Присъждането на
адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА е в дискрецията на съда
с оглед осъществената безплатна правна помощ (в този смисъл определение №
2922/11.11.2024 г. по ч. т. д. № ***** г. на ВКС, 1 т. о., определение № 4221/21.12.2023
г. по гр. дело № ****** г. на ВКС и др.) и следва да е в справедлив и обоснован
размер. Съдът, съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 г. и актуалната практика на ВКС, не е приложил действалата към датата
на депозиране на исковата молба Наредба № 1/9.04.2004 г., към който момент би
следвало да е сключен е представеният по делото договор за правна защита и
съдействие без дата, към която уредба реферира молителя. В случая е отчетено, че са
били предявени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и обусловен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и
че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, които са типизирани
предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет, в това число и от ищеца,
обусловеността на осъдителния иск от изхода по установителния, поради което и съдът
е присъдил на ЕАД „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. без ДДС,
доколкото не следва да се начислява ДДС върху възнаграждението за предоставена
безплатна правна помощ. Предвид горното и с оглед изложените от молителя
съображения не намира основание за изменение на решението в частта за разноските.
С оглед на изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 86467/11.03.2025г. на адв. М. за
изменение на Решение № 3966/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 40505/2023 г. в
частта на разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2