№ 32059
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110130597 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Н. М. Д. срещу „................“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 838,23 лева,
представляваща стойност за доставени водоснабдителни и канализационни услуги за
периода от 01.02.2012 г. до 30.11.2014 г. до водоснабден имот с адрес: град ...................... по
партида с клиентски № **********, начислена във фактури за периода от 20.03.2012 г. до
18.12.2014 г. и равняваща се на ½ част от общо начислената главница, поради погасяване по
давност на правото на принудителното й изпълнение.
Ищцата твърди, че при ответното дружество „................“ АД във връзка с доставката на
водоснабдителни и канализационни услуги за имот с адрес: град ...................... е открита
партида с абонатен № ********** с титуляр лицето М.Д.Г.. Поддържа, че след извършена
проверка за задълженията по партидата, същата установила, че при ответника са налице
отразени такива в общ размер на сумата от 1 676,46 лева съгласно издадени фактури през
периода от 20.03.2012 г. до 18.12.2014 г., а именно: фактури № № **********/20.03.2012г.;
**********/12.04.2012 г; **********/21.05.2012 г.; **********/20.06.2012 г.;
**********/20.08.2012 г.; **********/22.08.2012 г.; **********/20.09.2012 г.;
**********/16.10.2012 г.; **********/30.11.2012 г.; **********/13.12.2012 г.;
**********/15.01.2013 г.; **********/14.02.2013 г.; **********/20.03.2013 г.;
**********/15.04.2013 г.; **********/22.05.2013 г.; **********/19.06.2013 г.;
**********/16.07.2013 г.; **********/13.08.2013 г.; **********/22.08.2013 г.;
**********/19.09.2013 г.; **********/16.10.2013 г.; **********/19.11.2013 г.;
**********/11.12.2013 г.; **********/17.01.2014 г.; **********/19.02.2014 г.;
**********/19.03.2014 г.; **********/15.04.2014 г.; **********/27.05.2014 г.;
**********/19.06.2014 г.; **********/20.08.2014 г.; **********/18.09.2014 г.;
**********/21.10.2014 г.; **********/19.11.2014 г. и фактура № **********/18.12.2014 г. В
исковата молба Н. Д. твърди, че е един от наследниците по закон на лицето М.Д.Г., след
смъртта му на 18.07.2006 г., като негова дъщеря, заедно с другата му дъщеря Ж. М. Г..
Оспорва дължимостта на ½ част от начислените суми, според наследствения си дял, с довод
за липсата на облигационно правоотношение между наследодателя й и ответното дружество
поради липсата на притежавани от същия право на собственост или вещно право на
ползване, респ. ползване на облигационно основание по отношение на процесния имот,
1
както и поради липсата на реално извършена доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги през фактурирания период до имота, които реално да са потребени
от абоната. Оспорва процесният недвижим имот да е водоснабден, както и изправността на
уредите за отчитане на доставяното количество вода. Излага подробни съображения, поради
които намира вземанията и за погасени по давност, започнала да тече след изтичане на
установения за плащането й 30-дневния срок. Намира за приложима към вземанията
тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на
периодични плащания – повтарящи се задължения с предварително определен падеж, с
изначално определяеми размери. Посочва, че въпреки отправеното от Д. извънсъдебно
оспорване на процесните суми, то последните не са отписани от счетоводството на
„................“ АД. С тези доводи Н. Д. обосновава правния си интерес от търсената защита и
отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
„................“ АД, чрез пълномощника си юрк. Е.П., признава иска, неоспорвайки, че спрямо
процесните вземания, имащи периодичен характер е изтекла приложимата към същите
тригодишна погасителна давност. Посочва, че за водоснабден имот с адрес: град
...................... при дружеството е открита партида с клиентски номер ********** с титуляр
наследодателя на ищцата. Намира, че с поведението си „................“ АД не е дала повод за
предявяване на исковата претенция и за завеждане на делото, тъй като се касае за
извънсъдебно претендиране на несъществуващи вземания. Ето защо, разноските по делото
следва да бъдат възложени на ищцата. Посочва, че дори възможността за принудително
изпълнение на вземанията да е погасена с изтичане на давността, то титулярят на
притезанията има правото да ги претендира от длъжника и в случай на изпълнение, то
последното би било надлежно. Счита, че отговорност за разноски би възникнала за
„................“ АД само при предприемане на съдебни мерки или при оспорване на предявения
отрицателен иск за несъществуване на вземанията, което в случая не е налице. С тези
доводи ответникът отправя искане за постановяване на решение при признание на иска по
реда на чл. 237 ГПК и за възлагане на разноските на Н. Д. на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищцата основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр.
ГПК, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
наследник на длъжника на вземанията по процесните фактури, както и периода – начален и
краен момент на давността.
Указва на ищцата, че не сочи доказателства за конкретното извънсъдебното
поведение на ответното дружество, свързано с претендиране на процесните суми.
В тежест на ответника е да установи: съществуването на облигационно
правоотношение през процесния период с наследодателя на ищцата, обусловено от
притежавано право на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или
ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, наследяване на вече
възникнали задължения в правната сфера на наследодателя на ищцата; че за процесния
период ответникът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми и които са определени на базата на
извършен отчет чрез изправно СТИ – водомер; респ. предприемането на действия, довели до
2
спиране/прекъсване на давностния срок.
По доказателствените искания:
Представеното от ищцата удостоверение за наследници съдът намира за относимо към
предмета на спора, а приемането му за допустимо, поради което искането в тази насока
следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2023 г. от
11:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищцата – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по представените от ищцата
писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3