№ 213
гр. Благоевград, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:И.на Стоилова
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600663 по описа за 2024 година
Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по
подадена въззивна жалба от адв. Б. като служебен защитник на подсъдимия И.
А. срещу Присъда № 2/23.01.2024 г. по н.о.х.д. № 840/2021 г. по описа на РС –
П., с която подс. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
209, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че на 03.10.2019 г. и на 29.04.2020 г.,
в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 3 500 лева, е
възбудил и поддържал заблуждение у А. С. Т. от гр. П. и у И. Г. И. от гр. П., че
е представител на фирма „Т.“ ЕООД, занимаваща се с изработка и монтаж на
текстилни сенници – тенти и че на А. Т. ще й бъдат изработени 7 /седем/ броя
сенници, а на И. И., че ще бъде подменено платнището на сенника на офиса на
фирма „Инфотакс Акаунтингс“ ЕООД в гр. П., с площ 12 квадратни метра,
като с това им е причинил имотна вреда в размер на 3 500 лева и деянието е
извършено при условията на продължавано престъпление, като две деяния,
които осъществяват поотделно различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшествуващите, както следва: На 03.10.2019 г. в гр. П., с цел да набави за
себе си имотна облага в размер на 3 400 лева е възбудил и поддържал
заблуждение у А. С. Т. от гр. П., че е представител на фирма „Т.“ ЕООД и ще й
бъдат изработени 7 броя сенници за сумата от 3 400 лева, с което й е причинил
имотна вреда в размер на 3 400 лева; На 29.04.2020 г., в гр. П., с цел да набави
за себе си имотна облага в размер на 100 лева, е възбудил и поддържал
заблуждение у И. Г. И. от гр. П., че е представител на фирма „Т.“ ЕООД и ще
бъде подменено платнището на сенника на офиса на фирма „Инфотакс
Акаунтингс“ ЕООД в гр. П. с площ 12 квадратни метра срещу сумата от 100
лева, с което е причинил имотна вреда на И. Г. И. в размер на 100 лв., като за
това престъпление на основание чл. 54 НК е осъдил подсъдимия А. на
1
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, като на основание чл. 66,
ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 години от
влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият А. е осъден да заплати
на гражданския ищец А. Т. законната лихва за забава върху сумата от 3 400
лева, представляваща размера на нанесените имуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 209, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, считано от датата на
извършване на престъплението – 03.10.2019 г. до датата на плащане на сумата
- 09.03.2022 г., като е отхвърлен предявеният граждански иск за сумата от 3
400 лева главница, поради възстановяване на нанесените имуществени вреди в
резултат на това престъпление. Районният съд с присъдата се е произнесъл за
разноските по делото и дължимата държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, като е осъдил подс. А. на основание чл. 189, ал. 3 НПК да
заплати направените по делото разноски на етап ДП в размер на 345 лева по
сметка на ОД на МВР-Благоевград и на етап съдебно производство в размер
на 320 лева за извършените преводи и 50 лева държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в полза на РС-П..
Във въззивната жалба и допълнението към нея се правят доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, като се иска отмяната й
и признаване на подсъдимия за невиновен; излагат се доводи за това, че
мотивите на присъдата не кореспондират със събраните по делото
доказателства, които били само косвени, като не бил изследван предходен
период, за да се установи как са се приемали и отчитали тогава поръчките;
неправдоподобно било според адвоката на подсъдимия за две години назад
подс. А. да е приел само две поръчки за тенти; нелогично било да се приемат
поръчки само защото е останал надпис с телефон на подсъдимия, след като
една фирма е прекратила дейност; свидетелите Т., И. и Т. били
заинтересовани, защото се облагодетелствали ако се приеме, че подсъдимият е
извършил престъпление; липсвала цялостна ревизия на фирмата, за да се
установи според адвоката механизма на приемане и отчитане на поръчки и
изразходвани материали за направа на тенти.
Иска се отменяване на обжалваната присъда като необоснована и
незаконосъобразна и постановяване на нова, с която подсъдимият А. се
признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Пред Окръжен съд – Благоевград подсъдимият и неговият служебен
защитник поддържат подадената жалба срещу присъдата, като не сочат нови
доказателства, но в хода на проведеното съдебно следствие подс. А. е дал
обяснения пред въззивната инстанция.
В хода на съдебните прения представителят на ОП Благоевград сочи, че
присъдата на РС – П. е правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Прокурорът намира за неоснователни възраженията, че присъдата почива
само на косвени доказателства и че приетите факти не кореспондират със
събраните доказателства. Според прокурора събраните доказателства
еднопосочно установяват уговорките с подсъдимия, плащанията към него,
неизпълнението на ангажиментите, неговото последващо поведение,
идентично и в двата случая, като подсъдимият не е работил за свидетеля-
гръцки гражданин, анализът на всички доказателства води до извод за
виновност на подсъдимия, като справедливо е индивидуализирана и
наказателната му отговорност. Прокурорът иска потвърждаване на присъдата.
Гражданският ищец и частен обвинител Т. не се явява във въззивното
производство.
Адв. Б. като служебен защитник на подс. А. пледира за допуснати
нарушения при извършване на дейността от гръцката фирма, която искала
само да си вземе полагащо се ДДС; нямало преки доказателства в подкрепа на
изводите в присъдата, имало издадено пълномощно, което не е оттеглено; не
трябвало да се плаща лихва на пострадал в това производство, за да се
облагодетелства; ако е имало създаден ред за приемане на парите и внасянето
им в касата на фирмата, нямало да се стигне до тези случаи. Сочи се, че няма
категорични доказателства, че подсъдимият е действал с пряк или евентуален
умисъл, защото има пълномощно и не може да се проследи къде отиват
2
парите, като разпитаните свидетели били заинтересовани от това подсъдимият
да бъде признат за виновен. Иска се съдът да постанови справедлив съдебен
акт.
Подсъдимият в лична защита заявява, че е най-потърпевш, защото е
приемал поръчки и предавал парите на гърка, пускал е квитанции, защото
клиентът не иска да плати ДДС, като веднага му бил предавал парите, като
това е било без документ, защото били приятели.
В последната си дума подсъдимият заявява, че няма искания към съда.
Окръжният съд, след като разгледа въззивната жалба и след като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните в хода на
съдебните прения, както и изложените такива в писмената жалба и
допълнението към нея, при спазване на изискванията на чл. 314 НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въз основа на събрани в необходимия обем и пълнота доказателства със
способите за тяхното събиране и проверка обективно, всестранно и пълно са
изяснени от районния съд всички обстоятелства, необходими за правилното
решаване на делото, като във въззивната инстанция са изслушани повторно
само обясненията на подс. А.. В резултат на анализа на доказателствения
материал, събран пред първата и въззивната инстанции, се установяват
следните обстоятелства от фактическа страна, описани и в мотивите на
обжалваната присъда:
„Т." ЕООД e със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. *, фирмата
е действаща съгласно отразяването в Търговския регистър и към настоящия
момент,същата е с едноличен собственик на капитала и управител гръцкият
гражданин, разпитан като свидетел в производството - М. И. Т.. Предметът на
дейност на дружеството е посочен при регистрацията на дружеството в
България /вж. удостоверение на л. 34-36 от т. 1 на ДП/, като гласните
доказателства установяват, че дружеството се е занимавало с производство и
монтиране на текстилни сенници – тенти, като последните се произвеждали в
Гърция, оттам идвали и майстори, които извършвали монтаж на сенници в
България, когато са били направени такива поръчки.
Подсъдимият И. А. от с. М., общ. П., и собственикът и управител на
посочената фирма – св. М. Т., били дълги години в приятелски отношения,
като по повод същите подсъдимият помагал за извършване на търговската
дейност на „Т.“ ЕООД в страната ни, като извършвал преводачески услуги на
св. М., тъй като знаел гръцки език, извършвал и дейности по приемане на
поръчки за тенти и съставяне на документи за това, за което уведомявал св. М.
с оглед изпълнение на поръчките в Гърция. С оглед създадените партньорски
взаимоотношения между двамата на подс. А. било издадено пълномощно от
собственика на фирмата – св. М., с рег. № */23.06.2015 г. по описа на заверИ.
го нотариус, за да представлява дружеството. Подсъдимият за известен период
от време бил на трудов договор /с „Т.“ ЕООД – от 18.12.2014 г. до 01.02.2015
г., след това с МЕЛОН – М ООД – от 09.11.2015 г. до 21.07.2017 г. и отново с
„Т.“ ЕООД – от 20.07.2017 г. до 04.12.2017 г., като последните два трудови
договори били за длъжност преводач, а първият – за шофьор на лек автомобил
до 9 места, като фирма МЕЛОН също била свързана към този момент със св.
М..
Гласните доказателства в производството следва да се приемат като
непротиворечиви за това, че подс. А. като работещ на трудов договор и
пълномощник и след това само като пълномощник на фирмата на св. М.
осъществявал комуникация със св. М., който не знаел български език и имал
нужда от преводач /св. М. Т. имал регистриран настоящ адрес в с. М. на адреса
на майката на подс. А./, с клиентите на фирмата, както и със счетоводителите –
св. П. и св. Г., разпитани като свидетели в районния съд.
Постепенно обаче отношенията между подс. А. и св. М. Т. се влошили,
работата на фирмата в България не вървяла, св. М. имал здравословни
проблеми, заради които по-често бил в Гърция, същият не плащал задължения
на фирмата – към подсъдимия, на който не плащал осигуровки по трудовия
3
договор, както и устно уговорени между двамата възнаграждения; на
счетоводителите на фирмата, на работници, които извършвали монтаж, наем
за офиса, като върху дружествения дял на св. М. впоследствие бил вписан и
запор на 24.01.2020 г. от НАП, а трудовият договор на подс. А. с фирмата на
св. М. бил прекратен на 04.12.2017 г., след която дата въпреки появилото се
неразбирателство подс. А. продължавал известно време да помага в дейността
на св. М. срещу получаване на различни по размер суми в брой без документ,
като дейността извършвал въз основа на посоченото по-горе пълномощно.
Фирмата е осъществявала дейност в България до юни 2019 г. /видно от
показанията на св. Г./, като след тази дата нито подсъдимият, нито св. М. са
предавали документи за счетоводно отчитане, което е спряло към този месец
заради неплащане на извършваната дейност, офисът на фирмата към този
месец в гр. П. на * бил вече затворен. В обясненията си подс. А., в подкрепа на
които обяснения са и събраните други гласни доказателства, сочи, че
отношенията между него и св. М. започнали „да куцат леко“ след
прекратяването на трудовия договор на подсъдимия с фирма Т., като от 2019 г.
„взеха нещата да не се получават“, имали двамата „вътрешни недоразумения
за работата“. Възникналите недоразумения в съвместната работа довели до
приключване на партньорството между подс. А. и св. М., макар и последният
да не оттеглил по надлежния ред пълномощното, което бил подписал на
подсъдимия, но му бил казал да го скъса, фирмата не извършвала фактически
дейност в страната ни, макар и да съществувала в Търговския регистър, св. М.
бил в Гърция и не се приемали поръчки в България за изпълнение от фирмата.
На затворения офис на фирмата в гр. П. на * продължавала и след м. юни 2019
г. /въпреки преустановената дейност/ да стои бележка с телефон на подс. А.
като лице за връзка за изработка и монтаж на сенници от фирма Т., като имало
такава информация и в интернет също с телефона на подсъдимия.
В началото на месец октомври 2019 г., в гр. П., св. А. Т. минавала по
улица * и на № * видяла офиса за изработка и монтаж на сенници, който била
посещавала преди, когато този офис бил отворен и в него работела и св. К. Д.
/до м. август 2018 г./. Св. Т., която живеела в гр. П. наблизо до офиса, виждала,
че офисът бил затворен няколко месеца преди това, но тъй като имало изписан
телефон за връзка, решила да се обади /защото искала да си поръча тенти, а
такива преди това били направени и монтирани на неин съсед от същата
фирма, докато офисът бил отворен/ и се свързала с подс. И. А., чийто телефон
бил на бележката на затворения офис. Подсъдимият бил наясно към този
момент, че вече е приключил отношенията си със св. М. Т., че фирмата не
работи в България, не приема поръчки, които се изработвали преди това в
Гърция, като е затворен офисът на фирмата и няма счетоводител, че св. М. му
е казал да скъса пълномощното, което му е дал, но тъй като към този момент
не получавал доходи и имал по повод предишната му дейност като работещ и
пълномощник на фирмата информацията, с която да увери клиенти, че той е
лицето, представляващ фирмата, което може да приеме поръчката и да
извърши всички действия, за да я изпълни, решил при полученото телефонно
обаждане от св. Т., макар и да е знаел, че на практика не може да изпълни
поръчката, не е имал и такива намерения, да обясни на пострадалата Т., че все
още работи за фирма „Т." ЕООД, която била гръцка и цялата дейност по
вземането на поръчката, изработването на сенниците и техния монтаж и към
този момент минава през него, като й казал, че на следващия ден ще отиде в
дома на св. Т., за да вземе точната мярка за сенниците и същата да избере плат
от каталог, който носел. На уговорената по телефона дата подс. А. посетил
дома на св. А. Т., взел размерите на тентите, които трябвало да се изработят,
представил каталог, за да си изберат /св. Т. и съпруга й/ плата, изчислил, че
изработката и монтажа на тентите щяло да струва 3 600 лева, но предложил
отстъпка от 200 лева при предварително заплащане на цялата сума, като
свидетелите Т. се съгласили и дали парите на 03.10.2019 г., няколко дни след
първото посещение на подсъдимия в дома им, св. Т. поискала документ и
подсъдимият А. им дал квитанция към ПКО за получените пари от 3 400 лв.,
изготвил и подписал собственоръчно и подпечатал с печат на фирмата, а
предадените му пари, без да ги брои, оставил в автомобила, с който бил
4
пристигнал при Т.. Въззивният съд не се съгласява с посоченото в мотивите на
районния съд, че към м. октомври 2019 г. дружеството развивало дейност в
България, че за поръчките се издавали документи, които подс. А. носил на
счетоводителите и били осчетоводявани по надлежния ред, защото св. Г. в
унисон със заявеното от св. М. сочи, че документи за дейността на фирмата са
получавани от подсъдимия до м. юни 2019 г., когато е приключило
счетоводното обслужване на фирмата на св. М.. Следва да се приемат за
достоверни обясненията на подсъдимия, че когато фирмата е извършвала
дейност в България не за всички плащания са издавани счетоводни документи,
които да са предавани на счетоводителя, но причината за поетата поръчка на
св. Т., която подсъдимият е знаел, че няма да изпълни, да не бъде издадена и
осчетоводена фактура за сумата от 3 400 лева, била не тази предходна
практика във фирмата, когато подсъдимият и св. М. са били партньори в
общия бизнес, а защото към този момент /октомври 2019 г./ тези отношения
между двамата вече са били приключили и подсъдимият не е могъл да поема и
изпълнява задължения като представител на фирмата на св. М., подсъдимият
не е предал получените пари от св. Т. на св. М. и не е могъл да очаква
изработване и монтаж на тенти, както му е било поръчано от пострадалата. В
уговорения срок подс. А. нито доставил, нито монтирал заплатените от св. Т.
сенници, защото не е дал парите на св. М. и изобщо не е поръчал
изработването на тези сенници в Гърция, каквато е била преди това
практиката, докато фирмата на св. М. е осъществявала дейност в България.
Последвали настоявания в телефонни разговори от св. Т. за изпълнение,
като макар и в обясненията си пред съда подсъдимият да сочи, че е казвал за
проблемите във фирмата като причина за неизпълнение, в телефонните
разговори с пострадалата се оправдавал с различни причини, които от
показанията на св. М. по ДП при изпълнение на ЕЗР и пред съда не се
установява да са съществували, защото подсъдимият изобщо не е предал пари
на св. М. и не е поръчал тентите - че липсвал избраният плат, че един от
монтажистите бил болен /но тенти не били изобщо изработени/, че бил със
съпругата си на лекар, че бил с дъщеря си на лекар, обещал, че ще дойде за
монтаж и свидетелите Т. осигурили вишка, но не дошъл, св. Т. искала телефон
на гърка, да говори с него, но подсъдимият обяснявал, че той е представител
на фирмата и не го дал, и т. н., докато се стигнало до подаването на жалба в
полицията за случилото се от св. Т. на 18.11.2019 г. В хода на съдебното
производство – на 09.03.2022 г., подс. А. предал на св. Т. сумата от 3 400 лв.,
като за лихвата е заявил, че му трябва още месец, за да я плати, но плащане на
лихвата не е направено.
Св. И. И. от гр. П. работила във фирма „Инфотакс Акаунтингс" ЕООД в
същия град. Тъй като се налагало подмяна на платното на един от сенниците,
тип „чадър", монтирани пред офиса на фирмата, тя попитала св. М. К.
/управител и собственик на същата фирма/, за разрешение за подмяната на
плата на сенника, след което в интернет открила фирма от района на община
П., която се занимавала с такава дейност. Обадила се на посочения телефон и
се свързала с подсъдимия И. А., който подобно на водения по телефона
разговор със св. Т., макар и да бил наясно, че същият поради прекратяване на
взаимоотношенията със св. М., макар и да не е имало официално оттегляне на
пълномощното, а само да му е казано да го скъса, няма как да изпълни
поръчката от името на фирмата, която фактически вече не представлявал и
която била затворила офиса си в България и не извършвала дейност в страната
ни, че същият няма намерение да предаде получени пари за поръчки на св. М.,
че не изпраща на същия размери и не може да очаква изработване на тенти в
Гърция и пристигането им ведно с майстори за монтаж, но въпреки това, като
разбрал причината за обаждането на св. И., й обяснил, че представляваната от
него фирма извършвала исканата услуга, последвало на 29.04.2020 г.
посещение от подс. А. на офиса на фирма „Инфотакс Акаунтингс" ЕООД в гр.
П., като носел със себе си каталог с мостри от платове. Св. И. посочила какво
трябвало да се извърши, подсъдимият демонтирал стария плат, записал
размерите, уточнил плата за новия сенник и изчислил, че услугата струва 300
лева, като искал цялата сума да бъде заплатена предварително, но поради
5
несъгласието на св. И. имало предаване авансово само на сумата от 100 лева
лични средства на св. И., за която сума подсъдимият дал на св. И. квитанция
към ПКО, подписал я, посочена била датата, парите, които получил и които
остава да бъдат заплатени, фирмата, от която са получени и в която работела
св. И., и услугата, която следвало да се извърши, като върху квитанцията
предварително имало положен печат на фирма „Т." ЕООД с посочено
седалище в гр. Банско, макар и към този момент регистрираното седалище да
е било вече в гр. П.. За получените авансово средства не била издадена
фактура за авансово плащане, която да се осчетоводи, защото към този момент
и от м. юни 2019 г. подсъдимият вече бил приключил отношенията си със св.
М., офисът на фирмата бил затворен, счетоводителите не получавали
документи за дейността на фирмата след този месец, като дейност не е била
извършвана. И в този случай подсъдимият не е спазил договорения срок, като
същият не е имал и при получаване на парите намерение, нито възможност да
извърши приетата от него поръчка поради това, че вече не е бил в партньорски
взаимоотношения със св. М. за изработка и монтаж на тенти, макар и да не му
е било оттеглено пълномощното от св. М.. До 15.05.2020 г. св. И. чакала
подсъдимият да извърши подмяна на плата на тентата, за което е била дала
капаро, като във водените телефонни разговори подсъдимият се оправдавал с
епидемиологичната обстановка в страната, че чакал пристигането на
майстори, че не е в града и т.н. Св. И. И. от името на фирмата, в която
работела, депозирала жалба в РУ – П. на 16.07.2020 г. В хода на досъдебното
производство подс. А. възстановил сумата от сто лева, която изпратил на
09.11.2020 г. по Изи Пей на св. Д., с която преди това били колеги, като я
помолил да я предаде заедно с взетия плат от сенника /който бил в коридора
пред вратата на затворения офис на фирмата/, помолил св. Д. да ги предаде в
офиса на фирма „Инфотакс Акаунтингс" ЕООД в гр. П., заявявайки, че бил
ангажиран. Макар и към този момент св. Д. да не е работила във фирма „Т."
ЕООД /където била до м. август 2018 г./ заради колегиалното познанство от
по-рано същата е върнала парите и парчето плат, както е била помолена от
подс. А., като за времето, докато е работела заедно с подс. А. в офиса на
фирмата на * в гр. П., св. Д. дава подробни показания в хода на съдебното
следствие пред районния съд, че при получаване на поръчка записвали какво
трябва да се прави и парите, които били платени, като издавали квитанции в
два екземпляра /за клиентите, съответно за тях/, като получените пари св. Д.
предавала на св. М. или на лицето, което изпълнявало поръчката, като докато
тя е била на работа подсъдимият е извършвал дейността в България и е
комуникирал с управителя в Гърция, а ключът от офиса същата е дала на
подсъдимия през м. август 2018 г.
Посочената по-горе фактическа обстановка с незначителни различия е
описана и в мотивите на районния съд, който е направил анализ на събрания
доказателствен материал и на противоречията, които се констатират в него.
Дадените обяснения от подсъдимия пред районния и въззивния съд следва да
се приемат като достоверни за част от обстоятелствата, за които се подкрепят
от останалите доказателства – за партньорските и приятелски отношения
между подсъдимия и св. М. Т.; за причините за прекратяване на трудовия му
договор /неплатени осигуровки/, за предаване на св. М. на парите, които е
получавал от клиенти на фирмата, но само през времето, докато фирмата е
извършвала дейност в България и която дейност е била с партньорството
между подсъдимия и св. М., за издаваните документи и предавани такива и от
подсъдимия като пълномощник на фирмата на св. Г. до м. юни 2019 г., за това,
че на някои от клиентите и в този период на съвместна дейност не са били
издавани фактури, макар и да са били изпълнявани поръчките, за които
подсъдимият е предавал парите на св. М., съответно сенниците са били
изработвани в Гърция, доставяни в България и монтирани от гръцки майстори.
Не следва да се кредитират обясненията на подс. А., че получените пари от св.
А. Т. /3 400 лв./ и от св. И. /100 лв./ също е предал на ръка на св. М. Т. и че е
бил уведомил последния за тези поръчки. Обясненията на подсъдимия за тези
обстоятелства не само са в противоречие с показанията на св. М. Т., разпитан
по ДП при изпълнена ЕЗР и в хода на съдебното следствие с видео връзка, в
6
които показания св. М. категорично сочи, че макар и да е работил с подс. А.,
общата им работа към датата на обвинението по настоящето дело вече е била
приключила, като подсъдимият бил казал на св. М., че е унищожил
издаденото му пълномощно, св. М. Т. сочи в показанията си, че не познава
пострадалите лица, не е получавал поръчка или пари от тях, нито подс. И. А.
го е уведомявал за такива поръчки /л. 163, т. 1 на ДП/. Показанията на св. Т. за
времето, докато са работели заедно с подс. А., следва да се приеме, че се
подкрепят и от останалите доказателства, поради което това е основание да не
се дава вяра на обясненията на подсъдимия, както бе посочено по-горе - св. К.
Д. е работила в офиса до август 2018 г., като подробно сочи как са се приемала
поръчките, какво подс. А. е извършвал в тази връзка, на кой се давали парите
за поръчките, за квитанциите, които се издавали, като към периода на
обвинението офисът вече е бил затворен, подс. А. издал квитанции само в
един екземпляр, като на квитанцията на св. Т. е печат на дружеството със
седалище в гр. П., а на печата на квитанцията на св. И. имало стар печат на
дружеството, като очевидно заради предходните си отношения подсъдимият е
имал достъп до документи и печати на дружеството, макар и да твърди в
обясненията си, че всички документи бил предал на счетоводителя – св. Г.,
когато затворили офиса на дружеството, като св. Т. сочи, че това е било 5-6
месеца преди м. октомври 2019 г., когато тя е направила поръчката, което
съвпада с месеца, посочен от св. Г. като такъв на приключване на дейността на
дружеството и на счетоводното му обслужване – м. юни 2019 г., както и с
показанията на св. М. за това, че няколко години преди разпита му като
свидетел е приключил дейността с подс. А., поради което правилно районният
съд е приел, че в периода на обвинението - към м. октомври 2019 до 2020 г.
подс. А. не е работил за фирма Т., макар да е получавал пари от името на
същата, която в интернет пространството и на затворения офис е била
рекламирана за производство и монтаж на тенти и именно телефонът на
подсъдимия заради предходните отношения е бил посочен като такъв за
връзка с дейността, към която към този момент същият вече не е имал
никакво отношение, обещавал е изпълнение на поръчка от името на фирмата,
макар да е знаел, че същата не може да се изпълни заради това, че не предава
парите на св. М. и не поръчва тентите /както е извършвал това през времето,
когато са имали партньорски отношения, приключили обаче значително преди
периода на обвинението/. Макар и св. М. в показанията си да не казва пълната
истина за отношенията си с подс. А. с оглед посоченото в представеното по
делото пълномощно, както и с оглед свидетелските показанията за това какво
е правел във връзка с дейността на фирмата подс. А. /посоченото в
пълномощното, че подс. И. А. има правомощия да сключва, подписва, изменя
и прекратява всякакви договори и да извършва правни и фактически действия
без ограничения за фирмата, което е извършвал и на практика по време на
общата им дейност със св. М./, тези правни и фактическите действия,
свързани с правата му по пълномощното, подсъдимият е правел и е могъл да
прави /макар и пълномощното да не е било оттеглено по надлежен ред, а само
с уговорки между него и св. М. да бъде унищожено и да не се използва/ до
приключване на партньорските отношения, което следва да се приеме, че е
станало през м. юни 2019 г., като след този период подсъдимият в обясненията
си сочи, че е предал документите на фирмата на счетоводителя, офисът е бил
затворен, същият е знаел, че няма вече обща дейност със св. М., но въпреки
това е получавал пари за поръчки /защото телефонът му е бил посочен за
връзка и е продължавала да стои реклама за това какво прави фирмата на св.
М./, знаейки, че няма да изпълни същите поръчки, защото не предава пари на
св. М. и не поръчва тенти, за което е взел пари от св. Т. и св. И., а
получаването на тези пари е само за собственото му обогатяване, защото е
знаел от самото начало на комуникацията със св. Т. и св. И., че приетите от
него поръчки за изработка на тенти като представител на Т. ЕООД няма да ги
изпълни. В обясненията пред въззивния съд подс. А. сочи, че бил предал на св.
М. 70-80 000 лв. за поръчки, които св. М. не бил изпълнил, защото похарчил
парите за жена, но заради приятелството със св. М. подс. А. възстановил по-
голямата част от тези пари на лицата, от които са били получени, като бил
обяснявал на лицата причините за неизпълнение на поръчките, че са
7
вътрешните недоразумения във фирмата. Тези обяснения на подсъдимия съдът
намира, че са недостоверни и целят изграждане на защитна позиция, като са в
противоречие с показанията на св. Т. и св. И. за причините, които подсъдимият
им е обяснявал като такива за неизпълнение на поръчките, с показанията на
св. М. за това, че не е получавал парите, които са в предмета на настоящето
дело, от подсъдимия за изпълнение на поети поръчки, че не е в партньорски
отношения с подсъдимия много преди датата на обвинението по настоящето
дело, като връщането на пари от подсъдимия в един такъв значителен размер
на пострадали, които са го заплашвали, че ще подадат жалби срещу него и за
които пари твърди, че е предал без документ на св. М., само заради
приятелски отношения, за които св. М. сочи, че са приключили, противоречи
не само на житейската логика, но и на доказателствата по делото за това, че в
този период подсъдимият няма данни да е получавал доходи от трудови
договори или от друга законно извършвана дейност /не му е плащал в брой и
св. М., както сочи в обясненията си подс. А./, като свидетелите Т. и И. сочат
други причини, които подсъдимият им е твърдял като причина за
неизпълнение, различаващи се от посочените от него в обясненията.
Правилно районният съд е кредитирал показанията на свидетелите А. Т.,
Б. Т., И., Д., К., Т., Ц., П. и Г., въпреки твърдяната от защитата
заинтересованост на част от свидетелите /на Т., И. и М./, като е констатирал
непротиворечивост, последователност и логичност в разказите на свидетелите
/с малки изключения за св. М./, съвпадение за фактите, които съдът приема за
установени. Няма основание да не се кредитират показанията на свидетелите
Т. и на свидетелите, работещи в пострадалото дружество, защото показанията
им за случилото се са категорични и последователни, като подсъдимият в
обясненията си не отрича взетите от тях пари, уговорките защо се вземат и
другите обстоятелства, които сочат тези свидетели /разликата е само в
твърдените от подсъдимия причини за неизпълнение във водените телефонни
разговори/. Няма основание да не се кредитират показанията на св. М., макар
и същият да се приеме като заинтересован, защото с неоттеглено пълномощно
подсъдимият по документи е поел задължения за представляваната от св. М.
фирма. По-горе съдът излага съображения, че показанията на св. М. към кой
период са преустановили съвместните отношения с подсъдимия и че подс. А.,
макар и да е имал пълномощно, при уговорките му със св. М. не е имал
възможност да приема поръчки, както и не е предавал пари на св. М. и не е
искал изпълнение на поръчки от този свидетел в Гърция и изпращане на
майстори оттам за монтаж, като единствено предходната му дейност и
телефонът, посочен като такъв за връзка на офиса и в интернет, към този
момент са довели до осъществяване на контакт на пострадалите с подсъдимия,
който е решил да си набави така имотна облага, като подс. А. нито е предавал
пари на св. М., нито е предавал документи на счетоводителя, не е поръчвал
изработка на тенти на св. М., върнал и парите на пострадалите от свои лични
средства, макар и проблемите с плащанията със св. М. да твърди, че са от 2017
г., когато е бил прекратен трудовият му договор с Т.. Не е основание да не се
кредитират показанията на св. М. соченото от защитата на подсъдимия, че не
била извършена ревизия на фирма Т., че св. М. искал в България само да си
получи ДДС, че е имало нарушения при извършване дейността на фирмата,
тъй като макар и съдът да кредитира обясненията на подс. А. за това, че е
имало нарушения при документалното оформяне на поръчките във фирмата,
докато е извършвала дейност в България, това не води до недостоверност на
показанията на св. М. за случилото се след като вече е преустановил
извършването на дейност с регистрираната в страната ни фирма, на която е
собственик и управител, след като е приключил съвместните отношения по
приемане на поръчки за тенти в България, изработване на същите в Гърция и
доставянето им и монтаж в България с подс. А. след м. юни 2019 г.
Обосновани при тази фактическа обстановка са изводите на РС – П., че
подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 НК, като от обективна страна подсъдимият А. на 03.10.2019 г. и на
29.04.2020 г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага в общ размер
на 3 500 лева, е възбудил и поддържал заблуждение у св. А. Т. от гр. П. и у св.
8
И. И. от гр. П., че е представител на фирма „Т." ЕООД, занимаваща се с
изработка и монтаж на текстилни сенници - тенти и че на първата ще й бъдат
изработени седем броя сенници, а на втората - че ще бъде подменено
платнището на сенника на офиса на фирма „Инфотакс Акаунтингс" ЕООД в
гр. П. с площ 12 кв.м., като с това им е причинил имотна вреда в размер на 3
400 лева на св. Т. и 100 лв. – на фирма „Инфотакс Акаунтингс" ЕООД, или
общо в размер на 3 500 лв., като деянието е извършено при условията на
продължавано престъпление, тъй като двете отделни деяния са извършени
през непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като второто се явява от обективна и субективна
страна продължение на първото. От обективна страна подс. А. с извършените
от него действия е осъществил изпълнителното деяние от състава на
престъплението, като е възбудил заблуждение и поддържал същото у
свидетелите Т. и И., като ги е убедил, че е представител на фирма, изработвала
и монтирала сенници и че ще ги изработи и монтира, че ще смени платнището
на сенника на фирма „Инфотакс Акаунтингс" ЕООД, като им е заявил, че е
представител на фирма „Т.“ ЕООД със седалище в гр. П., за което е искал
заплащане на съответни суми. С действията си подс. А. е създал у
пострадалите невярна представа относно изработката и монтажа на седем
броя сенници и подмяна платнището на сенника на офиса на фирма
„Инфотакс Акаунтингс" ЕООД, защото макар и към този момент подсъдимият
да е разполагал с пълномощно от св. М. като управител на Т. ЕООД,
подсъдимият и св. М. се били разбрали за фактическото унищожаване на
пълномощното, за неизползването на същото, защото към периода на
обвинението фирмата на св. М. вече не е извършвала дейността в страната ни
и подс. А. е знаел, че не може да приема поръчки за изработка, въпреки
неоттеглянето по надлежен ред на пълномощното, защото вече със св. М. не са
осъществявали обща дейност няколко месеца преди водените разговори със св.
Т. и много по-дълъг период при водения разговор със св. И.. С действията си
подс. А. противоправно мотивирал в резултат на формираната неправилна
представа за действителността /за това, че може и ще изпълни като
представител на Т. ЕООД приетите поръчки за тенти, които ще се изработят в
Гърция и ще се монтират от гръцки майстори в България/, като последните са
извършили акт на разпореждане със средствата, предмет на обвинението, като
са ги предали на подсъдимия А., като са налице и всички предпоставки за
квалифициране на отделните деяния като едно продължавано престъпление.
От субективна страна правилно районният съд е приел, че
престъплението е извършено от подс. А. при условията на пряк умисъл, като
същият е пълнолетно и вменяемо лице; съзнавал е обществено-опасния
характер на отделните деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, предвиждал е обществено-опасните последици и е искал и
целял тяхното настъпване, като е налице користната цел - подсъдимият е
целял имотната облага за себе си, съзнавал е неизбежността на настъпилата
имотна вреда за лицата, които му предават или за които се предават парите /св.
Т. и фирмата, в която работи св. И./. Подсъдимият А. при извършване на
действията, с които е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалите
относно действителните фактически обстоятелства, е знаел, че фактическите
му отношения с фирма „Т." ЕООД гр. П., представлявана от св. М., отдавна са
били прекратени и въпреки наличното пълномощно той не е следвало да
ангажира с договори тази фирма, защото св. М. е приключил партньорството
си с подсъдимия, последният е знаел, че фирмата е затворила офиса и не
извършва дейност, че неговият телефон за връзка на офиса и в интернет е
заради предходните отношения със св. М., които обаче са приключили, подс.
А. е знаел предходния начин на изработване и монтаж на сенници и че заради
приключилите отношения със св. М. подс. А. не разполага с материали и
оборудване за изработване на сенниците и техния монтаж, че не разполага с
платнище, за да бъде подменено сенника на офиса на фирма „Инфотакс
Акаунтингс" ЕООД в гр. П., не е искал при получаване на парите и поемане на
поръчка и да изпълни тези задължения, а само да си набави по този начин
имотна облага в размер на получените суми от св. Т. и св. И., тъй като не е
9
искал и не е предавал парите на друго лице /св. М./ за изпълнение на сделката
и сам не е могъл да изпълни поръчките. От доказателствата по делото следва
да се приеме, че подсъдимият лично е демонстрирал пред свидетелите, които
са му дали пари, че поема ангажимент от името на фирма Т. ЕООД да им
изработи и монтира продукт срещу съответно заплащане, но още тогава
подсъдимият е бил наясно, че реално няма как да изпълни това свое
задължение, защото няма да предаде на св. М. парите и да му поръча тентите,
тъй като отдавна са приключили общите търговски отношения; подсъдимият е
бил наясно, че плащането на сумите е било, защото свидетелите са смятали, че
подс. А. като представляващ гръцкото дружество ще им изработи и достави
поръчаното, макар това да не отговаряло на действителността, защото
подсъдимият не е имал намерение да предприеме действия за изпълнение,
защото вече не е бил партньор на св. М. и защото връзката му с фирмата,
която изработва и доставя тенти и сенници, е само поради съществуващата
неактуална информация за телефонните контакти с фирмата, като това
възбудено от подсъдимия заблуждение е довело до това пострадалите лица да
са извършили фактическо разпореждане с имущество, като са заплатили на
подсъдимия общо 3 500 лева.
При решаване на въпроса доколко законосъобразно е определено
наказанието на подсъдимия въззивният съд взе предвид следното:
Районният съд е взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия А. и възстановяването на
съставомерните имуществени вреди, като не е констатирал отегчаващи
обстоятелства. Според въззивния съд отегчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство е извършването на престъплението като продължавано такова и
сравнително големият размер на сумата, получена като имотна облага, макар
и същата да е възстановена към настоящия момент. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се вземат предвид дадените обяснения от
подсъдимия, в които макар и същият да изгражда защитна позиция, дава
достоверни обяснения за част от обстоятелствата на случилото се. За правилна
въззивният съд намира преценката, че в случая не са налице многобройни или
изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, а само превес на
смекчаващите обстоятелства, като предвиденото за извършеното
престъпление наказание лишаване от свобода на подсъдимия правилно е
индивидуализирано при условията на чл. 54 НК за срок минимума, посочен в
нормата на чл. 209, ал. 1 НК, а именно 1 година лишаване от свобода, което
наказание следва да се приеме, че ще въздейства предупредително,
поправително и възпитателно по отношение на подсъдимия и другите членове
на обществото. Законосъобразна е и преценката на районния съд, че са налице
основания по чл. 66 НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от 1 г., като е определен минималният изпитателен срок от 3 г.
с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и другите налични в случая
смекчаващи обстоятелства и размерът на наложеното наказание лишаване от
свобода.
По отношение на предявения граждански иск за имуществени вреди от
гражданската ищца Т. срещу подс. А.:
Налице са били всички предпоставки за отхвърляне на предявения
граждански иск за сумата от 3 400 лв., която е платена на гражданската ищца в
хода на съдебното производство на 09.03.2022 г., като безспорно в случая е
налице състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД с оглед изводите по-
горе за извършено престъпление от подс. А.. Въззивната инстанция споделя
мотивите на районния съд, че подс. А. е извършител на престъплението, за
което му е било предявено обвинение, поради което същият е и извършител на
непозволено увреждане, като предявеният граждански иск за лихва е доказан
по основание, тъй като на пострадалата Т. са причинени имуществени вреди в
размер на 3 400 лв., които са пряка и непосредствена последица от
престъплението, които са възстановени в хода на съдебното производство,
като районният съд законосъобразно е отхвърлил поради плащането на
главницата предявеният иск и е уважил претенцията за законна лихва върху
10
сумата, която е обезщетение за вреди от непозволено увреждане, за периода от
датата на деянието – 03.10.2019 г., до датата на изплащане на сумата –
09.03.2022 г. Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че
плащането на лихва водело до това да се облагодетелства гражданската ищца,
тъй като причинителят на непозволено увреждане е в забава от датата на
увреждането, гражданската ищца е направила искане за плащане на
главницата със законната лихва в съдебното производство, като районният съд
е имал основанието за осъждане на подсъдимия да заплати същата.
Във връзка с приложението на чл. 189, ал. 3 НПК неправилно и в
противоречие със закона съдът е възложил на подс. А. сумите като разноски за
извършени преводи, като разпоредбата на чл. 189, ал. 2 НПК разпорежда, че
сумите за превод са за сметка на съответния орган, доколкото производството
се води на български език и нуждата от превод не е само на подсъдимия, а и на
всички страни и органите на досъдебното производство, съответно съда, при
разглеждане на делото, поради което подсъдимият, макар и да е признат за
виновен не дължи заплащането на същите, като присъдата следва да се
потвърди в частта за дължимата държавна такса върху уважения граждански
иск за законна лихва от датата на увреждането до плащането на дължимата
главница в минималния размер от 50 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 НПК и чл. 338
вр. чл. 334, т. 6 НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 2/23.01.2024 година, постановена от Районен
съд – П. по н.о.х.д. № 840 по описа за 2021 година, като ОТМЕНЯВА
посочената присъда в частта, с която И. Я. А. с посочена самоличност е
осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото
разноски по досъдебното производство в размер на 345 /триста четиридесет и
пет/ лева по сметка на ОД на МВР-Благоевград и на етап съдебно
производство в размер на 320 /триста и двадесет/ лева за извършените
преводи, като в останалата част ПОТВЪРЖДАВА присъдата.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните,
които се уведомят за постановяване на същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11