№ 124
гр. Нова Загора, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20222220200371 по описа за 2022
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Същото се развива по подадена жалба от ЕТ „КАДИР ИСМАИЛ
ЪРГЪН - Пенка Славова“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Нова Загора, ул.„Цар Самуил“ № 5, представлявано от П.Л.С.,
действаща чрез пълномощника си адв.А. К. А. от АК - Сливен срещу
Наказателно постановление № 643465-F656878/05.07.2022 г. от Началника на
Отдел ,,Оперативни дейности“ - Бургас, в ГД „Фискален контрол“ в ТД на
НАП - Бургас.
В жалбата се посочва, че с обжалваното НП му била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че както АУАН, така и НП били постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Навежда, че изложената в наказателното постановление фактическа
обстановка не кореспондирала с тази, описана в АУАН. В настоящият случай
не ставало ясно за какво нарушение точно било наложено административното
наказание.
В АУАН и HП не се съдържала конкретизация какво точно задължение
не било изпълнило санкционираното лице и коя промяна в касовата
наличност в момента на извършването й не била отбелязана в книгата за
дневните финансови отчети.
В случая липсвала индивидуализация на елементите на нарушението, с
1
което било нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като
за последното било невъзможно да се защитава по неконкретизирано
обвинение за извършване на административно нарушение.
Счита, че това несъответствие между АУАН и НП, неяснота и
непълнота на описанието на административното нарушение съставлявало
грубо нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, ограничавало правото на защита
на жалбоподателя да разбере именно в какво се изразявало допуснатото от
него административно нарушение и в тази връзка било налице допуснато
нарушение в хода на административнонаказателното производство от
категорията на съществените, което било основание за отмяна на НП.
Не на последно място сочи, че в деня на извършената проверка сумата
описана като положителна разлика в касовата наличност били средства
/монети/, който били предвидени за връщане на едри суми. Видно било от
протокола, че монетите били изброени и описани по 10 ст. и по 20 ст.
Предвид изложеното счита, че макар и формално извършеното от нея
да осъществява признаците на административно нарушение, то поради своята
малозначителност - обстоятелството, че в конкретния случай не са настъпили
вредоносни последици от деянието, че нарушението е за първи път, следвало
административнонаказазващият орган да обсъди всички тези обстоятелства
преди да се произнесе и да наложи административното наказание „глоба“.
Посочва се, че съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на НК на ВКС
преценката за ,,маловажност на случая“ подлежала на съдебен контрол,
предвид което моли съда да отмени процесното наказателно постановление,
като недоказано и незаконосъобразно.
Постъпило е писмено становище от ст.юрк.Даниела Желева -
процесуален представител на НАП ТД Бургас офис Сливен, с което се
оспорва жалбата срещу процесното НП, като неоснователна.
Заявява, че нямали питания към свидетелите при установяване на
нарушението, доколкото нарушението се установявало от представените към
преписката писмени доказателства - опис на паричните средства, междинен
отчет от деня на проверката /от 12.05.2022 г., изведен с нулиране и запис във
фискалната памет в 12:44:18ч. на 12.05.2022 г./
Нямали искания за събиране на други доказателства и сочи, че
нарушението се установявало от представените към преписката доказателства
- опис на паричните средства, междинен фискален отчет от дена на
проверката /от 12.05.2022 г., изведен с нулиране и запис във фискалната
памет в 12:44:18ч. на 12.05.2022 г./.
В случай, че съдът счете делото за изяснено от фактическа страна,
моли да оставите жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана и да
потвърдите изцяло оспорваното наказателно постановление.
Твърди, че описаната в АУАН респ. НП фактическа обстановка
2
отговаряла на изискванията за това, визирани в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и
съдържала всички обективни обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение. Администртивнонаказателната преписка била попълнена с
релевантни доказателства, от които можело да се направи категоричен извод
за извършеното административно нарушение от жалбоподателя, като лице по
смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за неизпълнение на
задължението по чл.33, ал.1 от същата наредба, да регистрират във ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“ всяка
промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари
в/извън касата/ на ФУ, извън случаите на продажба.
От представения към преписката дневен финансов отчет от 12.05.2022
г., изведен с нулиране и запис във фискалната памет в 12:44:18ч. на същата
дата се установявало по безспорен и категоричен начин, че регистрираните
през ФУ продажби били в размер на 0.00 лв., като в деня на проверката
нямало въведени респ. изведени суми, сторно, оборот.
Разяснява се, че текстовете на чл.33, ал.1 от Наредбата въвеждали
задължение за лицата, опериращи в търговски обекти с цел спазването на
отчетността, като при неизпълнение на тези задължения подлежали на
санкциониране по административен ред. Целта на закона била спазването на
строга финансова отчетност в търговския обект, отразяване на сумите от
оборота по ФУ и на касовата наличност, съгласно този оборот.
По изложените съображения намира, че относимите факти били
възприети от АНО въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите установявания на
АНО били постановени след правилен анализ на всички събрани
доказателства. Авторството на нарушението, както и обстоятелството, че
извършената промяна на касовата наличност, която не била регистрирана във
ФУ чрез операциите „служебно въведени“ суми.
Административнонаказателната отговорност била реализирана на ЮЛ
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. В конкретния казус административно
наказателната отговорност била реализирана за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/2006 г., поради което лична отговорност на служител не
можела да бъде търсена. Извършването на нарушението като обективен факт,
както и самият извършител в случая - ЮЛ, били безспорно установени, видно
от събраните и приложени към преписката доказателства. Фактическите
констатации по АУАН били обстойно, точно и безпристрастно изложени и
3
били удостоверени с подписите на актосъставителя и свидетеля при
установяване на нарушението. От субективна страна деянието било
извършено от дружеството. В НП била направена връзката с чл.83 от ЗАНН,
която касаела безвиновната отговорност, предвиждаща имуществена санкция
за нарушителите ЮЛ и ЕТ. Основна характеристика на
административнонаказателната отговорност на ЕТ и на ЮЛ била, че тя е
обективна, т.е. безвиновна и в този смисъл вината не е съставомерен елемент
от състава на процесното нарушение. Събраните по преписката доказателства
били обективни и достатъчни и от тях по категоричен и безспорен начин се
установявало извършването на административното нарушение.
От значение за налагане на имуществена санкция било само
обстоятелството, че законът е възложил на определено юридическо лице
дадено задължение и то обективно не било изпълнено, с което било създадено
едно обективно съществуващо противоправно състояние. Ето защо и
процесният случай не можел да се квалифицира като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
Вмененото във вина нарушение било индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Нарушението било описано с необходимата конкретика
- посочени били датата, на която е установено, неговите обективни
характеристики, съотнесени към конкретни правни норми.
Сочи се, че срещу акта не били депозирани възражения, съдържащи
спорни обстоятелства, които да се нуждаят от разследване. Напротив по
време на извършената оперативна проверка, присъствалият едноличен
търговец бил вписал саморъчно на стр.3 от протокола от извършената
проверка, че няма възражения срещу направените констатации и фактически
установявания. По никакъв начин не било накърнено правото на защита ЕТ
„КАДИР ИСМАИЛ ЪРГЪН - ПЕНКА СЛАВОВА“, което е упражнено с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Видно от нея, защитата била
организирана именно срещу описаното в постановлението от фактическа и
правна страна нарушение. Посочени били нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението било индивидуализирано.
Доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата,
определящи степента на отговорността не разкривали хипотеза в която
визираното деяние да се отличава с липса на обществена опасност или
обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи
на нарушения от същия вид. Оттук липсвала юридически обоснована
възможност, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното
4
постановление. Жалбоподателят бил търговец по занятие и като такъв бил
длъжен при осъществяване на търговската си дейност да полага
квалифицираната грижа на добър търговец.
Твърди, че с неизпълнението на задължението за регистриране на всяка
промяна на касовата наличност, дружеството осъществило поведение,
противоречащо на установения ред за регистрация и отчетност. Процесното
нарушение било формално по своя характер и осъществяването на състава му
не било обвързано с определен вредоносен резултат. Предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга - обществени
отношения, свързани с данъчното облагане, както и липсата на обстоятелства,
които да сочат, че конкретното нарушение представлява по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Проверката на оправомощените контролни органи за правомерното движение
на парични средства от и към касата се извършвала именно чрез
проследяване на въвеждането им в паметта на ФУ, което било надлежно
регистрирано за тази цел и неотразяването в паметта на ФУ на въведена в
касата сума сочело на по-голяма от минималната обществена опасност на
деянието, тъй като нарушението на чл.33, ал.1 от Наредбата засягало
проследимостта на паричните средства от и към касата на търговските обекти
и съпоставимостта й с документираните чрез ФУ суми от продажби.
В разглеждания случай ебилададена правна квалификация с конкретно
отразени относими норми, които кореспондирали с обстоятелствената част на
НП, предвид което било изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН от формална страна, а по същество административното нарушение
било доказано от обективна страна. Обжалваният административен акт бил
издаден от компетентен орган и съдържал всички задължителни реквизити,
предвидени в чл.57 от ЗАНН. Административнонаказателното обвинение
било формулирано ясно и точно, както от фактическа, така и от правна страна
и при издаването му били спазени всички административно-производствени
правила т.е наложената санкция била съобразена с тежестта на нарушението и
степента на неговата обществена опасност.
Разяснява се, че за това нарушение законодателят бил предвидил
диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на
конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай. Доколкото административно наказващият орган бил
констатирал, че процесното административно нарушение не се отразява на
отразяването на приходите, то и в съответствие с изискванията на
санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от
ЗДДС и при съобразяване на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл.27 от ЗАНН бил определил размера на
5
административното наказание в параметрите очертани от ал.1 на чл.185 от
ЗДДС.
По изложените съображения и правни доводи, моли съда да постанови
в тази насока съдебния акт, като потвърди изцяло обжалваното НП, издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни
дейности, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като правилно и
законосъобразно.
Моли също и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
съобразно чл.63, ал.5 от ЗАНН.
В проведеното открито с.з. жалбоподателят, редовно призован - не се
явява. За него се явява адв.А. К. А. от АК - Сливен.
АНО и Районна прокуратура Сливен, редовно призовани - не се явява
представител.
Разпитани са свидетелите М. Н. М. и Д. Н. И..
Свид.М. разяснява, че той е актосъставителя и подписа на акта е негов.
Излага, че на 12.05.2022 г. извършили проверка в търговски обект в с.Съдиево
и установили несъответствие и неиздаване на касов бон. Направили
контролна покупка, една вафла за 50 ст., не бил издаден касов бон.
Легитимирали се и направили отчет. Обектът се намирал вляво към махалите,
в самото начало на селото, мисли, че втората пресечка и се установило, че
има разлика 80.50 лв. в повече, които не били отразени в дневния оборот.
Имало опис - предполага, че го има в преписката. Няма спомен, какви са били
паричните средства, но имало техен. Няма спомен и дали е бил включен
касовия апарат. Регистриран бил - имал всичко. Имало и клиенти, които
излизали.
Свид.И. заявява, че са извършили проверка и констатирали
нарушението, описано в констативния протокол и акта - разлика от 80.50 лв.
положителни, налични, неотразени в дневния оборот. Разяснява, че в тяхната
наредба пишело, че всяка неотразена сума е нарушение. Нямало значение
вида на паричните средства - монети или копюри различни. Свидетелства, че
е участвала в проверката и е подписала констативния протокол и акта за
установяване на административно нарушение, който бил съставен в нейно
присъствие.
В заключителната си пледоария адв.А. моли съда да отмени НП №
643465 - F656878/05.07.2022 г. на Началник на отдел в ТД НАП. Счита на
6
първо място, че има нарушение на основание чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при
съставянето на акта и издаването на НП. В случай, че съдът не се съобрази с
тези твърдения, подробно изложени в жалбата, моли да отмени НП, като
счете, че в настоящия случай се касае за маловажност. По никакъв начин не
са настъпили вредоносни последици от деянието, още повече, че с оглед
изложеното в акта, настоящото било за първи път нарушение от
жалбоподателя.
По делото са представени следните писмени доказателства: копие от
АУАН № F656878/19.05.2022 г., копие от НП № 643465 -
F656878/05.07.2022r. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - ТД НАП
Бургас, копие от Протокол за извършена проверка в обект сер. АА №
0087718/12.05.2022 г., копие от Опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката и копие от дневен отчет, адвокатско
пълномощно и юрисконсултско пълномощно, както и дадените в последното
съдебно заседание гласни свидетелски показания.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 12.05.2022 г. в 12:45часа служителите на НАП - свидетелите по
делото - М. Н. М. и Д. Н. И. са извършили проверка в търговски обект -
хранителен магазин, находящ се в с.Съдиево, общ.Нова Загора, ул.„Трети
март“ № 50, стопанисван от обжалващото дружество. При проверката е
установено, че разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 0.00 лв.,
„служебно въведени“ суми от ФУ са в размер на 0.00 лв., „служебно
изведени“ суми от ФУ са в размер на 0.00 лв., „сторно оборот“ суми във ФУ
са в размер на 0.00 лв., а фактически касовата наличност в търговския обект е
в размер на 80.50 лв., съгласно опис на паричните средства в касата с дата
12.05.2022 г., изготвен от присъствалата на проверката П.Л.С. с ЕГН
********** - управител. Съставен е констативен протокол за извършената
проверка сер.АА № 0087718 от 12.05.2022 г. за извършената проверка.
Разпитани бяха и двамата свидетели, от чийто показания се потвърди факта
на извършената проверка и установеното в хода на същата.
За така констатираното административно нарушение на обжалващото
дружество е съставен АУАН бл.№F656878/19.05.2022 г. от служителя на НАП
- свид.М.. АУАН е съставен в присъствието на свид.И. и управителя на
дружеството-нарушител. Последният е подписал АУАН без възражения и
след съставянето му е получил препис от акта, видно от приложеното копие
на разписка.
На основание съставения АУАН, АНО на 05.07.2022 г. е издал
обжалваното НП за нарушението, описано по-горе, с което е осъществен
състава на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр.с чл.118,
ал.4 от ЗДДС. На осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС,изр.2 във вр.с чл.185, ал.1 от
ЗДДС е наложено административно наказание на жалбоподателя -
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева. НП е получено от
жалбоподателя на 20.07.2022 г., а жалбата е подадена по пощата на 03.08.2022
7
г.,видно от пощенското клеймо върху приложеното копие от пощенски плик.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,като подадена в законовия срок и от лице имащо
правен интерес от подаването и тъй като срещу него е издадено обжалваното
НП.
При извършването на служебна проверка на съставения АУАН и
издаденото въз основа на същия НП съдът не констатира съществени
нарушения на материалния и процесуални закони. Те съдържат всички
визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. Преписи от
АУАН и НП са надлежно връчени и е предоставена възможност на
нарушителя да възрази. Последният в жалбата сочи, че в АУАН и НП е
налице неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, не
става за какво нарушение точно е наложено административното наказание и
така е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като било
неконкретизирано обвинението за извършване на административно
нарушение. Счита, че несъответствието между АУАН и НП, съставлява грубо
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, ограничава правото на защита на
жалбоподателя да разбере именно в какво се изразява допуснатото
административно нарушение, което било съществено такова и било
основание за отмяна на НП. Алтернативно се претендира за
малозначителност.
По същество разгледана жалбата съдът я намира за неоснователна. Не
се спори и по наличието на констатираното от проверяващите органи
извършено административно нарушение, както и относно неговото авторство.
Жалбоподателят счита, че случаят е маловажен затова е следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съд не споделя това
становище.
В случая не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Не са налице
обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на
деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от
същия вид. Касае се за неизпълнение на норма, охраняваща значителни
обществени интереси, ето защо деянието, което е и формално, е такова с
висока степен на обществена опасност. Липсата на вредни последици не е
самостоятелно основание, което да мотивира АНО или съда да приеме, че се
касае за маловажен случай и да не наложи наказание в хипотезата на чл.28 от
ЗАНН. Това обстоятелство обуславя единствено налагането на по-
благоприятната санкция за нарушителя по чл.185, ал.1 от ЗДДС, което в
случая е сторено. Наложената на жалбоподателя санкция за нарушението е в
законоопределения минимален размер, който като такъв не може да бъдат
намаляван от съда с оглед нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Наведените от жалбоподателя възражения, че не ставало ясно и не
било достатъчно обективирано и конкретизирано в какво точно се изразява
процесното санкционирано административно нарушение, поради което се
8
ограничавало правото на защита на жалбоподателя, да разбере именно в какво
се изразявало допуснатото административно нарушение, което било
съществено такова и било основание за отмяна на НП, съдът също не споделя.
Не се събраха доказателства, от които да се направи извода, че следва
да се отмени обжалваното НП.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН и определя такова в размер на 80.00 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 643465-
F656878/05.07.2022 г. от Началника на Отдел ,,Оперативни дейности“ -
Бургас, в ГД „Фискален контрол“ в ТД на НАП - Бургас, с което на ЕТ
„КАДИР ИСМАИЛ ЪРГЪН - Пенка Славова“ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Нова Загора, ул.„Цар Самуил“ № 5, представлявано
от П.Л.С., Е НАЛОЖЕНО административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, на основание чл.185,
ал.2, изр.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр.с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ „КАДИР ИСМАИЛ ЪРГЪН - Пенка Славова“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Нова Загора, ул.„Цар
Самуил“ № 5, представлявано от П.Л.С., ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция на приходите-София разноски по делото в размер на 80.00 лв.
/осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването
му пред Сливенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9