№ 1137
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100514692 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20181819 от 07.09.2021 г., постановено по гр. д. № 32246/2019 г. на
Софийски районен съд, 28-ми състав, е осъден Х. П. Х. с ЕГН ********** на основание чл.
45 във вр. с чл. 52 ЗЗД да заплати на В. Ф. К. с ЕГН **** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди
лева/ - обезщетение за неимуществени вреди в резултат причинени болки и страдания и
увредени авторитет и име в обществото в резултат на публикувани на сайта —
www.icopetroffinfolux.com статии -„Корупция, простащина и непрофесионализъм“;
-„Грандиозен скандал! Нова схема на корупция в МОН!“; - „Потресаващо, скандално -
разврат в МОН.“ с изнесени неверни и опозоряващи твърдения, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 07.06.2019 г. до окончателното и заплащане.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - Х. П. Х.,
действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са
за неправилност на решението. Поддържа се, че районният съд необосновано е приел, че Х.
е осъществил деликт спрямо К.. Изтъква се, че в публикациите е изразено неговото лично и
свободно мнение, а което не представлява обида или клевета. Посочва се освен това, че
ищцата е публична личност, поради което е нормално да бъде обект и на критични
публикации. При условията на евентуалност се оспорва и размерът на определеното
обезщетение като прекомерно завишен. Моли се решението да бъде отменено, като
предявеният иск бъде изцяло отхвърлен и да се присъдят сторените пред въззивната
инстанция съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба - В. Ф. К., действаща чрез процесуалния си
представител, е депозирала в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него
се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд.
Иска се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски в полза на
въззиваемия.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
1
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно възприетата
от районния съд фактическа обстановка и приложимото право, което очертава обхвата на
въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е
съобразил релевантната фактическа обосновка. Безспорно е между страните, че Х. П. Х. е
автор и е публикувал на сайта си - www.icopetroffmfolux.com процесните публикации
относно К., а именно: - „Корупция, простащина и непрофесионализъм“;-„Грандиозен
скандал! Нова схема на корупция в МОН!“;- „Потресаващо, скандално - разврат в МОН.“.
Липсват доказателства за истинността на позорящите доброто име на ищцата твърдения,
свързващия я с корупция и непрофесионализъм. В тази насока обоснован е изводът на
районния съд, че в съдебното производство не е доказана истинността на нито едно от
посочените в публикацията обидни твърдения. Основателно са кредитирани събраните пред
районния съд свидетелски показания и приетата съдебно съдебно-психиатрична експертиза,
от които по един категоричен начин се доказва претърпените неимуществени вреди в
резултат на деликта, осъществен от Х. и техния размер. В разглеждания случай е установена
причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите за ищцата вреди, поради
което и правилно ответникът е осъден да заплати на същата, обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат от изнесената неверни внушения в процесните публикации.
Ако същата не бяха разпространени, то името и авторитета на К. не биха били увредени,
нито влошили допълнително психическото й здраве. Размерът на определеното обезщетение
е напълно съобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Ето защо изложените фактически
констатации и правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил предявеният
иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на
събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. На
първо място следва да се изтъкне, че свободата на изразяване и разпространяване на мнение
не е безгранична. Журналистическите публикации следва да се осъществяват
добросъвестно, след необходимата проверка на изнесените в тях обстоятелства, без
използването на обидни квалификации и умишленото създаване на позорящи твърденията.
Добросъвестната журналистика изисква безпристрастност и предварителна проверка на
данните, които се изнасят в съответната публикация. Недопустимо е с публично огласяване
на лично мнение да се позорят авторитета и доброто име на всяко физическо лице, това се
отнася и за т. н. публични личности. Критиките към тях не могат да почиват на недоказани
твърдения за корупция и непрофесионализъм. В разглеждания случай явно са нарушени
тези изисквания, като е осъществен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С процесните
2
публикации са разгласени, позорящи твърдения и внушения, информацията за които не
почива върху истински и проверени обстоятелства. Ето защо личността на К. е била пряко и
незаконосъобразно засегната. Като резултат същата е претърпяла неимуществени вреди, под
формата на страдания, психическа обремененост и стрес. От приетата съдебно-
психиатрична експертиза, която и въззивният съд кредитира, се установява на въззиваемата
е предизвикан негативен емоционален стрес, тревожност, лабилност и угнетеност. По
категоричен начин се установява, че след публикациите е влошен личния и професионалния
й живот. В тази насока районният съд обосновано е заключил, съобразявайки броя на
читателите на трите процесии статии — 11 662 читатели общо за трите статии, данните за
личността и професията на пострадалата, че размерът на справедливото обезщетението за
неимуществени вреди е 5000 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК има право на разноски
за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20181819 от 07.09.2021 г., постановено по гр. д. №
32246/2019 г. на Софийски районен съд, 28-ми състав.
ОСЪЖДА Х. П. Х. с ЕГН:********** да заплати на В. Ф. К. с ЕГН:**** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на
800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3