№ 153
гр. Поморие, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20252160100696 по описа за 2025 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е
образувано по молба А. А. М., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на
родител и законен представител на малолетната си дъщеря М. Й. М., ЕГН **********,
против Й. Е. М. от с...., общ.Поморие, с която е направено искане за установяване на
домашно насилие и налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответника по молбата.
Сочи се от молителката, че с ответника са съпрузи, които не живеят заедно и са в
производство за развод, като двамата са родители на малолетната пострадалаи са във
влошени отношения.
Твърди се, че ответникът отправял обиди и заплахи с побой и убийство по отношение на
молителката, като такива отправил и на 13.10.2025 г.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощника си адв. Рамадан
Нуретин, който поддържа молбата за защита.
Ответникът също се явява лично в съдебно заседание, предоставя на съда да се произнесе по
направените от молителката искания. Ангажира доказателства.
За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото
доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и
правна страна следното.
Молбата за защита е подадена пред компетентен съд по чл.7 от ЗЗДН – съд, в района на
който пострадалите лица фактически пребивават към момента на подаване на молбата, от
1
активно легитимирано пострадало лице по чл.8, т.1, респ. т.2 от ЗЗДН, против субект по чл.3,
т.2, респ. т.3 от ЗЗДН, в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН – до три месеца от акта на домашно
насилие, отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 ЗЗДН, поради което е допустима и като
такава следва да бъде разгледана по същество.
В производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която
декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото.
В нея подробно са описани от фактическа страна проявните форми на извършеното спрямо
молителката домашно насилие.
Съдът е изискал и по делото са приложени справки за родственост на страните, от които се
установява, че същите са родители на малолетното дете М. Й. М., ЕГН **********.
Ответникът по молбата е многократно осъждан, видно от представената по делото справка
за съдимост, а молителката не е осъждана.
В съда не са образувани предходни производство по ЗЗДН между страните, видно от
изисканата и приложена справка.
Страните не се водят на отчет в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ гр.Бургас, съгласно
представената справка от посоченото лечебно заведение.
В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от
домашно насилие лица, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК, както и
доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН, като в случаите,
когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита – чл.13, ал.3 от ЗЗДН.
В случая представената от молителката декларация е годно доказателствено средство, като
същата съдържа данни за извършителя на домашното насилие – ответника, за акта на
домашно насилие – отправени заплахи по отношени на молителката, както и за времето на
извършването на акта – м.агуст и септември на 2025 г. и 13.10.2025 г.
Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на
ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на
същата, като в производството това не е сторено от ответника, нещо повече заявеното в
декларацията се потвърждава от показанията на св. Стефка Й. М., поради което съдът
приема, че на 13.10.2025 г., ответникът е осъществил описаните от молителката прояви от
фактическа страна, като от правна страна съдът прие следните изводи.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
По силата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие.
2
В разглежданият случай страните са съпрузи, които не живеят заедно, като на процесната
дата – 13.10.2025 г., ответникът осъществил по отношение на молителката психическо
насилие, изразяващо се в отправени обиди и заплахи по отношение на същата. Прояви с
идентичен характер, извършени в присъствието на малолетното им дете, се установяват и
преди горепосочената дата, в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, а именно през м.агуст и
септември на 2025 г.
Затова съдът прие, че по делото несъмнено е установено домашно насилие, представляващо
психическо такова, извършено от ответника спрямо молителката и в присъствие на детето на
страните, изразило се гореизложените конкретни проявни форми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за защита следва да се уважи.
С оглед събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответника,
а именно, че същият е многократно осъждан, при съобразяване характера и интензитета на
установения конкретни актове на домашно насилие, съдът намира, че спрямо ответника
следва да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно, задължаване на
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
пострадалите и забрана на извършителя да приближава пострадалите, обитаваното от тях
жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите
Предвид установените по делото обстоятелства относно конкретните прояви на домашно
насилие и личността на извършителя, съдът намира, че срокът на мярката за защита по чл.5,
ал.1, т.3 ЗЗДН, следва да е едногодишен такъв, а разстоянието, на което да се забрани на
ответника да приближава пострадалите следва да е 50 метра.
Посочените мерки, като вид и продължителност, според съда са необходими и достатъчни за
постигане на целените възпитателен ефект и лична превенция по отношение на ответника,
като същевременно с това ще му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си
към молителката.
В случая страните имат дете, поради което и на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, за
горепосочения срок местоживеенето му следва да се определи при майката и пострадал.
На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да заплати държавна такса в размер 25 лв.,
а предвид изхода от спора следва в негова тежест да се възложат и разноските на
молителката по делото в размер 600 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното през м.август и м.септември на 2025 г. и на
13.10.2025 г., в с...., общ.Поморие, домашно насилие от Й. Е. М., ЕГН **********, спрямо А.
А. М., ЕГН **********, изразило се прояви на психическо насилие, представляващи
отправяне на обиди и заплахи по отношение на пострадалата.
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното през м.август и м.септември на 2025 г. и на
13.10.2025 г., в с...., общ.Поморие, домашно насилие от Й. Е. М., ЕГН **********, спрямо
М. Й. М., ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен представител А. А. М., ЕГН
**********, а именно: осъществено в присъствието на пострадалата малолетна домашно
насилие спрямо А. А. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ за срок от 12 (дванадесет) месеца местоживеенето на детето М. Й. М., ЕГН
**********, при майката и законен представител А. А. М., ЕГН **********, на адрес с....,
общ.Поморие, ул. „Петрова нива“, № 9.
ЗАДЪЛЖАВА Й. Е. М., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо А. А. М., ЕГН ********** и М. Й. М., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Й. Е. М., ЕГН **********, да приближава на разстояние по-малко от 50 (
петдесет ) метра А. А. М., ЕГН ********** и М. Й. М., ЕГН **********, обитаваното от тях
жилище в с...., общ.Поморие, ул. „Петрова нива“, № 9, както и местата за социални контакти
и отдих на пострадалите, за срок от 12 (дванадесет) месеца.
ОСЪЖДА Й. Е. М., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметката за държавни
такси на РС – Поморие, държавна такса в размер 25 лв. (тридесет лева).
ОСЪЖДА Й. Е. М., ЕГН **********, да заплати на А. А. М., ЕГН **********, сумата от
600 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в 7-дневен срок от днес.
Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.
Преписи от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и да се изпратят на
РУ на МВР – Поморие.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4