РЕШЕНИЕ
№ 13936
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110165836 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от З. П. Ц. срещу А.
Б. Ч. за осъждането на ответника да заплати сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в качеството му на
собственик на ап. . „Младост-1“, , вследствие на ремонтни дейности, извършвани
в периода от 10 март до 30 май 2019 г. и от 05 февруари до 30 юни 2021 г. в ап.
27, разположен над имота на ищеца, собственост на ответника. Ищецът посочва,
че вследствие на ремонтни дейности в апартамента на ответника, жилището му е
наводнявано два пъти, прекъснато е електроснабдяването в спалнята и хола на
жилището му. Посочва по пера необходимите разходи за отстраняване на
причинените щети, като сочи, че същите са в размер на 1600 лева за материали и
консумативи и 1400 лева за труд. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от подаването на
исковата молба до погасяването.
Ответникът изцяло оспорва фактите, посочени в исковата молба. Не оспорва,
че е собственик на ап. , намиращ се над процесния. Отрича да е правен ремонт в
жилището му през 2019 г и 2021 г. Твърди, че е правил ремонт в периода от
25.06.2020 г. до 31.08.2020 г., при който е приобщен балкон към дневната на
апартамента на ответника, но при ремонта не са разбивани носещи стени.
Посочва, че не е имало оплаквания от съседи при ремонта и че имотът на ищеца
не е бил повреден. Счита, че дори да се констатират щети в имота на ищеца, то те
не са вследствие на извършен от него ремонт. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че ищецът е собственик на ап. 23 в ж.к. „М че е претърпял твърдените
имуществени вреди в жилището си, както и тяхната пазарна стойност към
момента на увреждането; че е налице противоправно и виновно поведение на
ответника А Ч. /действие или бездействие/, както и причинна връзка между
действията на ответника и настъпилите вреди. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината на ответника се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
погасяване на задължението си за обезщетяване на причинените имуществени
вреди.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 01.04.2022 г.,
приет за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните са отделени фактите, че в процесните периоди
ищецът е собственик на процесния имот - ап. , в ж.к. „М а ответникът на
намиращия се над него ап. 27.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Прието по делото е заключение на изготвена СТЕ, от което се установява, че
към момента на огледа вещото лице не е констатирало щети от наводнение,
изразяващи се в отлепени или пожълтели тапети. По таваните на помещенията
нямало щети от наводнение от вертикалния щранг на отоплителната система в
столовата и банята. Таванът на банята бил новобоядисан и сух. Вещото лице сочи,
че по време на огледа ищецът отхвърлил поддържаната в исковата молба и по
делото теза за компрометиране на разклонителните кутии на ел. инсталацията от
наводняване и предположил, че компрометирането на връзките на
разклонителните кутии на ел. инсталацията е от вибрации вследствие разбиване с
машини „канго“ - 2бр., поради което вещото лице е разгледало и такава
хипотетична причина за настъпване на щетите, но категорично сочи, че не е
възможно късо съединение в разклонителните кутии в апартамента на ищеца да се
получат от вибрации.
Видно от експертното заключение, вещото лице е остойностило по пера
средствата, необходими за извършване на ремонт в жилището на ищеца към 2019
г. и към 2021 г., в това число закупуване на контакти, разклонителни кутии,
измазване на стени в жилището, полагане на тапети и т.н., като е посочено, че
размерът се равнява на сумата от 1748,96 лева /към 2019 г./ и на сумата от общо
1304,06 лева /към 2021 г./. Видно от експертното заключение обаче, вещото лице
категорично е отхвърлило възможността щетите да са причинени от ремонт,
извършван в жилището на ответника. Отразено е, че след посещение и в имота на
ответника, е констатирано извършването на ремонт на баня и на столова и
усвояване на тераса, при които СМР не са извършвани конструктивни промени и
премахване на носещи елементи от сградата. Изслушана в съдебно заседание,
вещото лице уточнява, че по време на огледа в апартамента на ищеца е
констатирала наличие на разклонителна кутия в коридора на апартамента, като
2
под нея имало също разбита част от стената. По средата на разбитото преминавала
поставена полипропиленова тръба, която се захранвала от банята към кухнята с
вода от половин цол. Вещото лице сочи, че тази тръба не следва да преминава
през стената в коридора на апартамента на ищеца, на гърба на разклонителна
кутия, което сочи като вероятната причина за гръмването на последната. Съдът
кредитира експертното заключение като пълно и обективно.
За установяване наличието на противоправно поведение на ответника А Ч.
/действие или бездействие/, както и причинна връзка между действията на
ответника и настъпилите вреди, ищецът не е ангажирал други доказателства.
Следва да се посочи, че с определение от 01.04.2022 г., в което е обективиран
проектът на доклад по делото, съдът е уважил искането на ищеца за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел
при режим на довеждане, като е определен срок за воденето му в първото по
делото открито съдебно заседание. По делото са проведени три открити съдебни
заседания, за които ищецът е бил редовно призован, като в нито едно от тях той не
е водил допуснатият до разпит свидетел, поради което в третото открито съдебно
заседание от 15.09.2022 г. съдът повторно е определил срок на ищеца за водене на
свидетеля, като му е предоставил последна възможност това да бъде сторено в
следващото открито съдебно заседание. На проведеното четвърто по делото
открито съдебно заседание на 24.11.2022 г. ищецът отново не е довел допуснатия
до разпит свидетел, без да сочи уважителна причина за това, поради което съдът е
приключил съдебното дирене без събиране на допуснатото доказателство.
Ответникът е провел насрещно доказване /насрещното доказване може да не
е пълно/ относно твърдените от ищеца факти. От разпита на свидетелите Ц Ч.а и Б
Н. се установява, че в имота, намиращ се над процесния имот, собственост на
ищеца, до м. май 2020 г. е живяла майката на ответника. След това бил извършен
ремонт в имота, през календарната 2020 г., а не през 2019 и през 2021 г., както
твърди ищецът, като в края на м. септември 2020 г. имотът бил отдаден под наем.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите
кореспондират с останалите приети по делото доказателства, а именно – два
договора за наем на ап. 27, находящ се в ж.к. „М от 12.10.2020 г. и от 12.10.2021 г.,
сключен между ответника и лицето М С М, всеки от които за срок от по 12
месеца, считано от 15.10.2020 г.; представена стокова разписка за закупуване на
строителни материали от 18.08.2020 г.; договор за продажба на кухня от
20.07.2020 г.
Поради изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа в периода от 10 март
до 30 май 2019 г. и от 05 февруари до 30 юни 2021 г. в ап. 27, разположен над
имота на ищеца, собственост на ответника, да са извършвани ремонтни дейности,
които да са довели до щети в процесния имот вследствие на двукратното му
наводняване и прекъсване на електроснабдяването в спалнята и хола на жилището
му. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за
ответника. Същият претендира сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което е частично основателно. Минимално
предвиденият размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС
3
/актуалната редакция към момента на извършване на разхода от ответника за
заплащане на възнаграждението/ възлиза на сумата от 440 лева. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, но съдът съобрази, че в по делото са
проведени 4 открити съдебни, като те не са били отлагани по причина на
ответника. Във всяко от тях ответникът е бил представляван от проц.
представител. Ето защо, и като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от посочената
наредба, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 650
лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. П. Ц., ЕГН ********** против А. Б. Ч., ЕГН
********** иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД за сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в
качеството му на собственик на ап. , в ж.к. вследствие на ремонтни дейности,
извършвани в периода от 10 март до 30 май 2019 г. и от 05 февруари до 30 юни
2021 г. в ап. 27, разположен над имота на ищеца.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК З. П. Ц., ЕГН ********** да заплати на
А. Б. Ч., ЕГН ********** сумата от 650 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4