ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№_______
гр. Варна,___________________________2022 г.
Варненският административен съд, VІІ-ми
състав, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдията Стоева адм.
дело N 2109 по описа на
Административен съд Варна за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по жалба вх. № 13788/21.09.2021
г. от Ц.С.Д., ЕГН **********,*** против Отказ рег. № РД21014749ВН-002ВН/01.09.2021 г.
на кмета Община Варна да разпореди
премахването на 3 бр. контейнери за събиране на смесени отпадъци, находящи се в
гр. Варна на кръстовището между улиците „Васил Априлов“ и „Гоце Делчев“.
Делото е било обявено за решаване, като с Определение № 437/14.02.2022г.
съдията е отменил хода по същество, поради откомандироването си и е насрочил
производството за нова дата. При разглеждането на делото, настоящият състав
установи, че се оспорва отказ на Директор на Дирекция „Екология и опазване
на околната среда“ в община Варна. След
надлежното конституиране на ответника, по делото е постъпило становище от
процесуален представител юрисконсулт Д.С., с което се поддържа, че жалбата е
недопустима, поради липса на годен за оспорване административен акт, а в
отношение на евентуалност – че е неоснователна. Иска от съда жалбата да се
остави без разглеждане и делото да бъде прекратено или да се отхвърли жалбата
като неоснователна.
Жалбоподателят, във връзка с дадени указания да уточни в какво се изразява
незаконосъобразността на отказа, какво оспорва и в какво състои искането до
съда, с молба с.д. № 6486/20.04.2022г. прави уточнение, че жалбата е срещу
разположени в нарушение на чл. 19 т. 5 от Наредба за организация
на движението на територията на община Варна, приета от ОбС Варна през
2018г. три броя контейнери за битови отпадъци и иска тяхното преместване.
По делото са представени и приети писмени доказателства, представляващи
административната преписка, изслушани са свидетели за установяване на
твърденията в жалбата.
Съдът, като съобрази становищата на страните, приема следното:
На оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК пред административния съд подлежат индивидуалните административни актове, които по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК са изрични волеизявления или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с които се създават права или се засягат законни интереси на граждани или юридически лица. Индивидуални административни актове са тези, които са издадени в сферата на изпълнителната власт и с които се осъществяват пряко функциите на държавното управление. Една от основните характеристики на властническия характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица независимо от тяхната воля. В зависимост от това за кого се създават тези задължения, лицето има право да оспорва акта.
Наличието на годен и подлежащ на оспорване административен акт е процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за което съдът следи служебно на всеки един етап в хода на производството. От значение за надлежното упражняване на процесуалното право на жалба е въпросът за прякото и непосредствено въздействие на атакуваното административно волеизявление в правната сфера на оспорващия, т. е. с административния акт да се засягат неговите права, свободи или законни интереси или да се създават задължения.
В конкретния случай, оспореното писмо не притежава нито един от белезите на административен акт, който да създава задължения за оспорващия или да нарушава неговите права. В писмото само се посочва, че трите броя контейнери, чието преместване се иска, са разположени така, че да обслужват живущите в района и са на място, което е определено и не са налице основания за неговата промяна. Същото е в отговор на подадени сигнали от жалбоподателя за нередовно почистване на контейнерите от фирмата, отговаряща за това.
С оглед изричното уточняване на предмета на оспорване – разполагането на контейнерите в нарушение на чл. 19 т. 5 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна, съдът счита също и че оспорването е недопустимо и за жалбоподателят не е налице правен интерес. Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на всяка форма на съдебна защита, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяка фаза на процеса. Правен интерес е налице, ако без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, ако подаването на жалбата е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за жалбоподателя правни последици. Правният интерес е правната необходимост за жалбоподателя да постигне – чрез съдебния процес – премахване на породените от административния акт неблагоприятни за него правни последици, респективно – да предотврати увреждането на негово субективно право или законен интерес.
В случая, както бе посочено по-горе, жалбоподателят е подавал сигнали за неправилното разполагане според него на контейнерите на пътното платно и непочистването им своевременно, което създава неприятна миризма и дискомфорт на обитаването на офиса, в който упражнява дейност. Позоваването на нормата на чл. 19 т. 5 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна не може да обоснове правен интерес, тъй като нормата на чл. 19 определя задълженията на лицата, свързани с нормалното ползване на улиците и забраната за въздействие върху тях.
За пълнота на изложението, съдът посочва,
че съгласно чл. 9 ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията
на община Варна, собствениците, наемателите и
ползвателите на недвижими имоти или части от тях, физическите и юридически
лица, извършващи икономически дейности на територията на община Варна имат право:
1.
да правят предложения за подобряване на организацията и изпълнението на
дейностите по събиране, транспортиране и третиране на отпадъците и поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване;
2.
да сигнализират общинската администрация за нарушения на разпоредбите на Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/ и
настоящата наредба;
3.
да сигнализират общинската администрация за неизпълнение или некачествено
изпълнение на задълженията на лицата, извършващи дейностите по събиране,
транспортиране и третиране на отпадъците и поддържане на чистотата на
територията на общината.
В случая, според съда, жалбоподателят е упражнил това свое право, като от страна на органа, отговарящ за организацията и контрола на дейността по управление на отпадъците, са извършени съответните действия и е даден отговор на сигнала. Подаването на сигнали не формира правен интерес за лицата, които са ги отправили да оспорват последвалите действия /бездействия/ или актове, когато те не влияят пряко на правната сфера на лицето и не се засягат неговите права, свободи или законни интереси или да се създават задължения, както вече бе посочено. Когато липсва нормативно уредена възможност или задължение за органа да издаде акт и/или да извърши определено действие, не се формира подлежащ и годен за оспорване акт, поради което подадената жалба не подлежи на разглеждане от съда и производството по делото следва да бъде прекратено.
В тази връзка основателно се явява
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни
разноски, което е направено своевременно. В полза на страната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и
на основание чл. 159 т.
1 и т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата
на Ц.С.Д. *** срещу
писмо рег. № РД21014749ВН-002ВН/01.09.2021 г. на Директор на Дирекция
„Екология и опазване на околната среда“
в община Варна.
ОСЪЖДА Ц.С.Д. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2109/2021г. на Административен съд Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от датата на съобщаването му, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: