Р Е
Ш Е Н
И Е № 69
гр.Враца, 22.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 22.03.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Галина Емилова
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 88 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В.Д.Й. с ЕГН :********** *** чрез адв. Л.Г. от АК -
Перник e депозирал искова молба с вх. вх.№6556/15.08.2018г., с
която е предявил на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм., но действащ към момента
на застрахователното събитие/ иск да бъде осъдена Застрахователна компания
"Лев ИНС" АД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, да
му заплати сумата от 100 000лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди/болки и страдания/, настъпили в резултат от
смъртта на брат му М.Д.Й., починал в
следствие на настъпило застрахователно събитие на 01.04.2014г с лек автомобил
марка "Пежо", модел "406" с рег.№М ****ВВ, който към този
момент е имал действаща застраховка гражданска отговорност съгласно полица
№22113002737302, сключена с ответното дружество на 18.11.2013г, ведно със
законната лихва считано от 01.04.2014г до окончателното й изплащане.
Ответникът е оспорил изцяло предявения иск.
Предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/Обн. ДВ бр.103 от 23.12.2005 год., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка
с §22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл.86 ЗЗД
По делото са събрани писмени и гласни доказателства
и са назначени и изслушани две експертизи - комплексна медико-автотехническа експертиза и
съдебно-медицинска експертиза. Приложено е ДП №22/2014г. по описа на Окръжен
следствен отдел Враца.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2014 година
около 01:55 ч. е настъпило тежко ПТП с лек автомобил марка „Пежо”, модел „406”
с per. № М **** ВВ на път II - 15 км. 18 + 000, управляван от водача С.А.Н.,
който в нарушение правилата за движение по пътищата, движейки се в посока от
град София към град Враца шофирал с превишена скорост, поради което на ляв
завой изгубва контрол върху описаното МПС, напуска пътното платно и се
преобръща няколко пъти странично и през таван на крайпътна поляна.
Вследствие описаното ПТП М.Д.Й. с ЕГН: **********, който
се е возил на предна дясна седалка до водача в описаното МПС, получил
множеството несъвместими с живота травми, в следствие на които починал. Ищецът
твърди, че починалият е негов брат, с когото имали силна духовна и трайна
емоционална връзка. Двамата са израснали в едно домакинство и са били силно
привързани един към друг. С внезапната му смърт в деня на ПТП е прекъсната
трайно установената връзка между тях, която била градена с години от раждането
до необратимата му загуба. В резултат на настъпилото застрахователно събитие
ищецът е изгубил своя най-близък и доверен човек, който е бил не само негов
батко, но и един вид духовен наставник. Вестта за внезапната смъртта на
починалия съкрушила ищеца. Тя станала причина да отложи за дълъг период от
време планирана сватба със своята приятелка. В резултат от смъртта на брат му,
при ищеца е настъпила трайно негативна промяна в живота му. Той е станал
затворен, често остава насаме със себе си.
В исковата молба се твърди, че описаните неимуществени
вреди /душевни болки и страдания/ ще са пожизнени, тъй като ужасното събитие е
оставило траен и незаличим белег в съзнанието на ищеца, който се чувства
самотен, губейки най-близкия човек в живота си, с когото е израснал.
Претърпените неимуществени вреди и душевното страдание на ищеца вследствие
смъртта на брат му се проявяват с още по - голяма сила и интензитет след
смъртта на бабата и майката, които починали с няколко дни разлика внезапно през
февруари 2018 г. След този момент ищецът остава напълно сам и брат му все
повече му липсва, тъй като няма с кого да споделя и от кого да получава
разбиране, каквото е получавал, докато брат му като негов най- близък човек, му
е давал.
По случая е образувано ДП № 22/2014 г. по описа на ОСлО - Враца, което е прекратено с
Постановление за прекратяване на Окръжна прокуратура - Враца, поради смъртта на
водача на увреждащия автомобил, извършил противоправното деяние.
Увреждащото МПС марка „Пежо”,
модел „406” с per.
№ М **** ВВ притежава ЗЗГОА съгласно полица № 22113002737302, сключена с
ЗК „Лев Инс" АД на 18.11.2013 г. с начална дата на покритие от 19.11.2013
г. до 18.11.2014 г. - действаща към деня на ПТП - 01.04.2014 г., прекратена на
04.06.2014г.
С депозирания отговор
е оспорен изцяло предявения иск за неимуществени вреди - по основание и размер.
Оспорени са всички твърдения на ищеца В.Д.Й., направени в исковата молба по
основанието на предявената претенция, тъй като по делото не са представени
доказателства.
Според процесуалния
представител на ответното дружество ищецът няма правен интерес от водене на
исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е отправил
доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от настъпило
застрахователно събитие на 01.04.2014 г. /щета № 0000-1000-61-15-7379/, по
която му е указано да представи доказателства, което не е сторено. С оглед
изложеното, на ищеца в настоящото производство е изпратено писмо с мотивиран
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди се, че
ответното дружество не е накърнявало материални права на ищеца, за да се стига
до настоящия исков процес. Вредите, причинени на пострадалите са в резултат от
деликтно поведение, което обаче не е осъществено от ответното дружество.
На основание чл. 300
от ГПК, е оспорено твърдението, че вина за настъпилите неимуществени вреди от
ПТП има единствено посоченият за водач на л.а. “Пежо 406" с рег.№ М ****
ВВ, който е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. Наказателното производство е
приключило с влязъл в сила окончателен акт - Постановление за прекратяване
поради смърт на дееца, поради което не са изследвани всички относими
обстоятелства около настъпилото ПТП.
Във връзка с горното
е оспорен описания механизъм на настъпване на пътнотранспортно произшествие, за
който не се съдържат изобщо данни в писмените доказателства по делото. Оспорва
се и твърдението за виновно поведение единствено на водача С.Н., който се е
движил в нарушение правилата за движение по ЗДвП и е създал опасност за живота
и здравето на участниците в движението, по повод на което е настъпил леталния
изход от нанесените травми на брата на ищеца М.Й.. Излага се становище, че за
настъпилия летален изход е допринесъл и самия пострадал.
Според установените
факти и обстоятелства в производството, тялото на пострадалия е открито извън
лекия автомобил, изпаднало по време на загубата на управление от страна на
водача и навлизането в крайпътна житна нива. И пострадалия, и водача и третото
пострадало лице са установени извън автомобила на различно отстояние от него. В
тази връзка от ответното дружество е наведен довод за принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат, изразил се в неизпълнение на собствени
задължения в качеството на пасажер по смисъла на чл. 137А от ЗДвП за използване
на предпазен колан от инерционен тип. Поради необезопасяване на пострадалия,
тялото му е изхвърчало извън лекия автомобил, където е установено при огледа на
местопроизшествието, поради което травмите довели до леталния изход се получени
при изпадането на тялото извън салона на купето.
В отговора се твърди,
че от приобщените към исковата молба писмени доказателства - постановление за
прекратяване на наказателното производство, се съдържат данни, че водач на
лекия автомобил, във връзка с чието поведение е настъпило пътнотранспортното
произшествие е бил С.А.Н.. Водачът е бил под въздействие на алкохол в кръвта с
1.62 промила, установена концентрация при настъпване на леталния изход.
Същевременно водачът и двамата му спътници, един от които е пострадалото лице М.Й.,***
за град Бяла Слатина, каквито данни се съдържат в исковата молба, както и в
постановление на окръжна прокуратура Враца. Разстоянието между двата града е
155.72км, за което разстояние водачът и тримата му спътници са могли да
установят алкохолното повлияване на водача. От друга страна, това разстояние се
изминава за определено време, през което концентрацията на алкохол в кръвта на
водача по-скоро е намаляла. Ето защо към момента на тръгване от град София
концентрацията на алкохол е била по-висока, поради което и по-ясно
разпознаваема за третите лица. В тази връзка се навежда довод за принос на пострадалия за настъпване
на вредоносния резултат, изразил се в съгласие да бъде превозван от лице, за
което е в известност, че е употребил значително количество алкохол преди да
приведе лекия автомобил в движение. Пострадалият е знаел, че водачът е
употребил алкохол, като въпреки това доброволно се е съгласил да бъде превозван
от водач, употребил алкохол, с което сам себе си е поставил в риск. Мълчаливото
съгласие на пасажера да бъде превозван от водач, употребил алкохол, го прави
съпричастен към настъпването на вредоносния резултат.
Оспорено е и
твърдението за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие
между ищеца и пострадалия, които да са били прекъснати единствено с оглед на
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Няма данни относно периодичността и
естеството на поддържаните от тях отношения. Оспорени са всички направени
твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, твърденията
за тяхната продължителност и интензитет, както и за налични изключителни
отношения, различни от обичайните между братя. Не са представени документи, от
които да е видно дали лицата са живели дори в едно домакинство - адресът на
ищеца е в гр. Плевен. От друга страна пряката наследница на пострадалия - Б.В.Й.
- майка и на ищеца, умира на 25.02.2018 г. в хода на производството по ГД №12115/15
на СГС 1-13 с-в, водено по повод нанесените й неимуществени вреди на основание
загубата на сина й, като сума в размер на 222 823.19 лв. по посоченото дело е
изтеглена от ЧСИ Ц. на дата 28.02.2018 г., като с оглед представените
доказателства и по настоящото дело, единствен наследник на починалата е ищеца в
настоящото производство, който я е наследил и съответно е приобретател на
сумата.
Оспорен е
претендирания размер на застрахователно обезщетение като прекомерен
предвид обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”,
принципно указани от Върховен съд, както и поради отдалечеността във времето на
настъпване на смъртта и момента на предявяване на претенцията, житейски логично
и обосновано е ищецът да търпи по-малки като интензитет болки и страдания в
по-късен момент, отколкото към момента на предявяване на исковата претенция -
четири години след настъпилия летален изход.
Оспорена е и
дължимостта и основателността на предявения акцесорен иск за изтекли лихви от
посочената дата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От
представени протокол за оглед на ПТП, Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 24.08.2015г и автотехническа експертиза по ДП № 22/2014 г. по описа на ОСлО - Враца се установява, че на
01.04.2014 г., около 02.30 ч. на второкласен път II- 15 на километър
18+000, на 1 км преди с. Баница е настъпило ПТП, при
което управлявания от С.А.Н. лек автомобил марка „Пежо", модел
„406" с peг. № М **** ВВ /посока от гр.Враца към
гр.Оряхово/ при излизане от ляв завой се е поднесъл и се е насочил диагонално
наляво със завъртане, преминал е през левия банкет, след което е
излетял от пътя и се е преобърнал няколко пъти в крайпътна нива. При
преобръщането от колата е изпаднал М.Д.Й., който е получил тежки
наранявания и е починал на място. Автотехническа експертиза се е произнесла,
че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил „Пежо", модел „406", който при
движение с превишена скорост от около 100км
е завъртял рязко волана, при което автомобилът е загубил напречна устойчивост,
с което сам се е поставил в невъзможност
да предотврати настъпилото ПТП. В досъдебното производство е установено, че
водач на автомобила е бил С.А.Н., който е шофирал с 1.62 промила.
По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение е прието от съда. Вещото лице изготвило експертизата в автотехническата част е констатирало, че лек автомобил “Пежо 406” се е движел по второкласен път II-15 в посока от гр. Враца към гр. Оряхово със скорост около 100 км/ч. След излизане от ляв завой в прав участък от пътя, водачът на лекия автомобил “Пежо 406” е видял, че пред него котка е предприела пресичане на платното за движение от дясно на ляво. Водачът на лекия автомобил „Пежо 406“ рязко е завъртял волана за да избегне прегазването на котката с отклонение в ляво, но поради недостатъчно време и разстояние при достигане на мястото на удара е прегазил с левите си колела котката. В резултат на предприетите действия от водача на лекия автомобил “Пежо 406” с волана на автомобила, съчетано с високата скорост на движение - около 100 км/ч, лекият автомобил „Пежо 406“ е загубил напречна устойчивост. След загубата на напречна устойчивост, лекият автомобил „Пежо 406” е продължил движението си напред със завъртане на ляво на около 90° в посока обратна на посоката на движение на часовниковата стрелка, като е напуснал платното за движение в ляво по посока на движението на около 22,8 метра от мястото на прегазване на котката. Преминавайки, през левия банкет и лявата канавка лекият автомобил „Пежо 406” се е преобърнал четири пъти спрямо надлъжната си ос, след което се установил на колелата си в житната нива със задна част насочена косо към платното за движение. Според експерта от техническа гледна точка вероятната причина за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил „Пежо 406”, който при движение с превишена скорост от 100 км/ч е завъртял рязко волана, при което автомобилът е загубил напречна устойчивост, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП.
Лекият
автомобил „Пежо 406” е бил оборудван на предните седалки с триточкови инерционни
обезопасителни колани, а на задната седалка с двуточкови инерционни обезопасителни
колани. Автомобилът е бил оборудван с 4 броя
предпазни въздушни възглавници- за водача, пътника до него и два броя
странични за водача и пътника на предната седалка.
Според експерта
извършил експертизата в медицинската част М.Й. е получил съчетана травма
изразяваща се в:
-закрита
черепно-мозъчна травма - линейни счупвания на черепната основа вървящо отпред
отляво и назад към дясно; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; кръвоизлив в
трето и четвърто мозъчни стомахчета и наличие на розов ликвор в страничните
мозъчни стомахчета; кръвонасядане на меките тъкани на черепа централно челно и
в ляво;
-гръдна
травма - счупвания на ребра в дясно по три линии и в ляво по две линии;
кръвоизлив в дясна гръдна кухина; разкъсване на левия диафрагмален купол и
частично проникване на стомаха в лява гръдна кухина; белодробна контузия;
-коремна
травма - разкъсвания на черен дроб и далак и кръвоизлив в коремната кухина;
-счупване на
кости на лява предмишница; охлузвания и кръвонасядания по крайниците и тялото;
кръвонасядания и разкъсно-контузна рана от опън на шията;
Причината за
смъртта на Й. е съчетаната травма довела до състояние несъвместимо с живота. Смъртта
е в пряка причинна връзка с установените травматични увреждания като е
настъпила бързо и е била неизбежна.
По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети-
удари с или върху и от сътресението на тялото и могат да бъдат получени в
условията на ПТП - травма в купето на автомобил с последващо изпадане.
Според
експертите към момента на ПТП пострадалият е бил без предпазен колан, но според
тях при конкретното ПТП дори с поставен
колан Й. би могъл да получи тежки увреждания несъвместими с живота. В тази му
част заключението е оспорено от ответната страна. В съдебно заседание в.л.Ф.Т.
излага становище, че от техническа гледна точка ако се използва колан, той
обхваща тялото и го притиска към седалката и пътника не може да мръдне. Коланът
има превантивност при челен удар със скорост до 60 км. в час. При преобръщане
няма тази превантивност, каквато има при челен удар, поради което има вероятност, както да получи по-тежки
наранявания, така и по-леки.
Вещото
лице Ф.Т. по изслушаната съдебно-медицинска експертиза се произнася, че алкохол
в концентрация 1,62 промила отговаря на средна степен на алкохолно опиване.
Тази концентрация се характеризира, със значителни нарушения в мисловната
дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на
движенията, силно забавени реакции, афекти, сънливост, сърдечно съдови
разстройства, признаци на значително потискане на централната нервна система, с
понижение на чувствителността на болка. При тази концентрация може да се
приеме, че действията на индивида са били повлияни от алкохола, което би било
видимо и осезаемо за околните стига същите да не са повлияни от действието на
алкохол. На практика, при такава степен на алкохолно опиянение, едно лице е
неадекватно.
При тази
концентрация осезаемо е бил повлиян.
По
делото е разпитан като свидетел И.И. - вуйчо на ищеца. Свидетелят твърди, че
двамата братя са израснали без баща, който е починал през 2001г. Майка им ги отгледала сама и когато започнала
да разчита на тях да й помагат се случило това нещастие с М. и В. останал
самичък. В. разчитал на брат си - М., като подкрепа, като глава на семейството,
като мъж който е най-голям в къщата. Двамата били в много добри приятелски отношения
до трагедията, като били почти неразделни и много се обичали. После В. *** , но
почти всяка събота си идвал при брат си и при майка си. След смъртта на М., В.
се затворил в себе си. Бил подтиснат и не така общителен и весел като
преди. В. много тежко преживял смъртта
на брат си. Редовно ходил на гроба му.
При така изяснената
фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е с правно по чл. 226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и
има вторичен характер трябва
да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
"ГО",както и предпоставките на чл.45 ЗЗД пораждащи отговорността на
прекия причинител на вредите, спрямо увредения - авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това
поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента.
В случая
са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Застрахователна
компания "Лев ИНС" АД.
Безспорно установени от събраните
доказателства са следните обстоятелства: М.Д.Й. е починал на 01.04.2014г в следствие
на ПТП с лек автомобил марка "Пежо", модел "406" с рег.№М ****ВВ,
който към този момент е имал действаща застраховка гражданска отговорност
съгласно полица №22113002737302, сключена с ответното дружество на 18.11.2013г
Не се
спори между страните, а и се установява от представените доказателства, че
ищецът е брат на починалия М.Д.Й..
От приложеното ДП№22/2014 по описа ОСО при ОП Враца и изслушаните експертизи безспорно се
установи, че
причината за настъпилото ПТП е, че водачът на лекия автомобил „Пежо 406”, С.А.Н.
е шофирал със съдържание на алкохол в кръвта от 1.62 промила и при движение с
превишена скорост от 100 км/ч е завъртял рязко волана, при което автомобилът е
загубил напречна устойчивост, с което сам се е поставил в невъзможност да
предотврати ПТП.
С оглед възраженията
на ответника спорни по делото са следните обстоятелства: има ли ищеца има право
да получи обезщетение във връзка със загубата на своя брат и в какъв размер,
както и по въпроса бил ли е пострадалия М.Й. с предпазен колан и знаел ли е за
обстоятелствата ,че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол преди да
предприемат фаталното пътуване.
По
тези спорни въпроси са събрани гласни доказателства , назначени са
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.
Кръгът от лицата, легитимирани да
получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република
България. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016
г., ОСНГТК на ВКС обаче, с оглед развитието на обществените отношения,
задължението за синхронизиране на българското законодателство с европейското /
в частност Д. 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС/ и съвременните изисквания за
справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г- на Пленума на ВС и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че
обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни/като интензитет и
продължителност/морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимно обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ищецът, като
брат на пострадалия при пътно-транспортно произшествие М.Й., попада в кръга на
лицата, които имат право да бъдат обезщтетени справедливо при доказана особено
близка връзка с починалия.
За установяване на неимуществените
вреди, за които ищецът претендира обезщетение са ангажирани гласни доказателства.
Данните изнесени от св. И.И. - вуйчо на ищеца, съдът анализира от аспекта на
възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид
роднинските му отношения с ищеца. Съдът кредитира изцяло неговите показания, тъй
като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от
него.
Тези доказателства дават основание на
съда да приеме, че между ищеца и починалия М.Д.Й., който е негов брат, не е
съществувала единствено формална роднинска връзка, а е съществувала здрава,
продължителна и дълбоко емоционална връзка, тъй като отношенията им се базирали
на привързаност, взаимопомощ и уважение. Ищецът е понесъл твърдените морални
болки и страдания от смъртта на брат си. Той още не е преживял внезапната загуба, в каквато насока са
показанията на св. И.И.. Тези характеристики сочат, че
отношенията им изпълват съдържанието "изключителност",въведен с ТР
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и дават основание да се присъди обезщетение на ищеца
за преживените от него неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на брат
му М.Д.Й..
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди
се явява основателен.При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението.
Специфичното при неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък е, че те имат много
по-дълго проявление. При
определяне на дължимия размер следва да се отчитат не
само наличните, вече осъществили се
вреди,
а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на
пострадалите.
Следва да се отчете,че претърпените болки и страдания
от загубата на близък човек са изключително интензивни както на емоционално
ниво,
така и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
Според разпоредбата
на чл.493а,ал.4 от КЗ,размерът на обезщетението се определя съгласно
методиката,утвърдена с наредбата по чл.493а,ал.2 КЗ, който предвижда, че ще се
приеме наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице.
Съгласно §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ
бр.101/2018 г./,на която разпоредба е придадено обратно действие, с оглед
изричната норма на §96,ал.3,до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката,/според §103 ПЗР на ЗИД КЗ/,същата трябва да бъде приета в срок от 1
година от влизане в сила на този закон/обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл.493а,ал.4 се определя в размер до 5000лв.
Спорният
правен въпрос по делото е дали тази разпоредба противоречи на действащото право
на ЕС, уреждащо застрахователните отношения, като представителят на ищеца се
позовава на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС.
Съдът
намира, че подобен подход противоречи на първо място на принципа за определяне
размера на обезщетение-този на справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД.
На следващо място противоречи на
европейското право.Видно от §7 от ДР на КЗ,с последния в националното
законодателство са въведени и нормите на редица директиви,между които
специалната,касаещи застраховка"Гражданска отговорност"-Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Относими към
процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата,на които се дължи
обезщетение и подходът при определяне на размерите му в националното законодателство.
Предвиждайки, че при смърт на лице
се изплаща максимално обезщетение,което е в размер по-малък от лимитите на
Директивата, даденото разрешение с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с
чл.9,ал.1 от директивата,според който "Без
да се засягат всякакви по-високи гаранции,които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката,посочена в чл.3,да бъде
задължителна най-малко по отношение на следните максимални суми:а/в случай на
телесно увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или
5000000 евро за събитие,независимо от броя на пострадалите,б/в случай на
имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие,независимо от броя на
пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в
чл.226 от КЗ/отм./,възпроизведена е и в чл.492 от КЗ. Според чл.346 от КЗ, застрахователната
сума/лимит на отговорност/ е "договорената между страните или определената
с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,представляваща
горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото
ползващо се лице или към третото увредено лице." Въвеждането на
застрахователната сума, като предел на отговорността на застрахователя в
действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива
2009/103/ЕО,която е част от правото на ЕС,означава,че при настъпване на
застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на
застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на
застрахователната сума,възприет с в Директива 2009/103/ЕО.
Налице е противоречие на § 96 ал. 1 от
ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че
директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на
страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват
непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита
на свои права, свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този
случаи следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА и
Директива 2009/103/ЕО да намери непосредстевно приложение, като се дерогира
прилагането на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението
от 5000 лева. В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на
обезщетението според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на обезцщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
Във
връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съда на ЕС на
отправено преюдициално запитване-Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело
С-277/12/с докладчик съдия А.А./,в което съдът е отговорил,че "държавите
-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на
правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат
обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства, не
могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие".
Тълкуването, което съдът дава е, че "Член 3,§1 от Директива 72/166 и
чл.1параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5,трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.2 от Втората
директива 84/5.
Ето защо, при зачитане на горните
актове и решения, съдът приема,че в процесния случай,за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания,е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период-април
2014 г.,които съгл.§27 ал.1,т.2 от ПЗР на КЗ са: за всяка събитие при две или повече пострадали лица до 10 000 000
лв. и обезщетението дължимо на ищеца, следва да се определи по справедливост,по
правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява предвидения в §96,ал.1 от ЗИД
на КЗ максимален размер.
От показанията на свидетеля И.И. - вуйчо на
ищеца се установява, че ищеца и брат му приживе били много привързани
един към друг. Между тях имало силна емоционална връзка. Според него ищецът бил много привързан към брат си и понесъл много тежко
смъртта му. Съдът цени показанията на този свидетел, тъй като същият като вуйчо
на ищеца има преки и непосредствени впечатления както от отношенията на братята
приживе, така и за емоционалното състояние на ищеца след смъртта на М.Д.Й.. Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля,
тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл.
172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са.
При определяне на заместващото
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на брат,
към когото ищецът е бил силно привързан, ще го съпътства през целия му живот. И
впоследствие той ще бъде лишен както от емоционалния контакт, така и от
неговата морална подкрепа, духовна опора и материална помощ. Следователно,
болките и страдания, които ищецът ще продължава да изпитва от загубата на брат си,
трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Предвид доказаната трайна и дълбока
емоционална връзка между братята, настоящият състав намира за справедливо
обезщетение за търпените болки, мъки и страдания в размер на 60 000 лв..
Следва да бъде разгледано и заявеното
от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Съпричиняване ще е
налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал.
Съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато то не
съответства на предписаното от закона, а само това, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди.Формирана е
практика на ВКС, според която при преценката за съпричиняване на настъпилите в
резултат на ПТП вреди, следва да се отчита не само факта на извършеното от
страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата,но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Възражението на ответника,че вредоносния
резултат е последица и от факта, че пострадалият
е бил без предпазен колан съдът приема за основателно.
От ангажираните
специални знания на вещите лица по назначената от съда комплексна
авто-техническа и медицинска експертизи, която е приета от съда и не е оспорена от страните в тази
част, се потвърждава описания механизъм на ПТП-то. Според
автоексперта П. причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на
автомобила, който при опит да избегне препятствие на пътя и вследствие високата
скорост в този момент/103 км.ч./ е загубил контрола върху управлението на
МПС-то.Причина за смъртта на М.ов са тежката черепно
мозъчна травма, травмата на гръдния кош и на коремни
органи ,които са получени от удари с или върху твърди тъпи
деформирани части от купето и върху терена при изпадането му от автомобила.Според
експертите пострадалият е бил без поставен предпазен колан, тъй като в противен
случай не би изпаднал от автомобила,но мнението на д-р Т. е, че и с поставен
такъв би могъл да получи същите тежки наранявания. В тази част експертизата е
оспорена и съдът не взема предвид заключението и в тази част, тъй като не са
изследвани конкретните деформации на автомобила, които с категоричност да
потвърдят това становище.
На следващо място следва да бъде обсъдено и възражението на
ответника, че пострадалият е знаел, че се качва в автомобила
на шофьор, употребил алкохол и по този начин съзнателно се е
поставил в опасност. Съобразно с приетото Тълкувателно решение № 1/2014 от
23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, това поведение е рисково и пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен
и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание
за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима
грижа. Това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно
– транспортно произшествие.
Във
връзка с това възражение е допусната и изслушана съдебно медицинска експертиза.
Вещото лице е посочило, че при тази концентрация от 1.62 промила алкохол в
кръвта на водача, може да се приеме, че действията на индивида са били повлияни
от алкохола, което би било видимо и осезаемо за околните стига същите да не са
повлияни от действието на алкохол.
Съдът приема,че не е установено рисково поведение от страна на М. при пътуването
в моторно превозно средство с водач,употребил алкохол,тъй като няма данни , че
е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена
нормална дължима грижа. От приложения доклад за аутопсия на труп е видно, че
пострадалият М.Й. е бил със съдържание на алкохол от 0.55 промила и това
съгласно заключението на вещото лице поставя под въпрос възможността на
пострадалия да прецени състоянието на шофьора. Други доказателства в подкрепа
на твърдението на ответника не са събрани, поради което съдът приема, че не е
доказан обективен принос от страна на
пострадалия.
С оглед на така установеното съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпилите за него неблагоприятни последици е 15%, поради което на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 51 000лева
Основателността на главния иск обосновава
основателност и на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от
датата на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.),
застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. На
това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта.
При този изход на делото разноски се дължат и на
двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Уважената част от
исковите претенции съставлява 51%, а отхвърлената 49%.
Ищецът е представил доказателства за
направени разходи за д.т. -4000лева, за адв. възнаграждение от 2400 лева и
500лева за внесен депозит за експертиза. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3159лева.
Ответникът
е представил доказателства за направени разходи за експертизи в размер на 800
лева. Посочено е и юрисконсултски възнаграждение от 300 лева. На основание
чл.78 ал. ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
412,00лева, както и да бъде присъдено юрисконсулство възнаграждение в размер на
147,00лева
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс” АД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. ***, представлявано заедно от М.М.-Г. -
Изпълнителен директор и П.Д. - Изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ
на В.Д.Й. с ЕГН :********** ***, сумата от 51 000лв./ петдесет е една хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вред
/болки и страдания/, настъпили в резултат от смъртта на брат му М.Д.Й., починал
в следствие на настъпило застрахователно събитие на 01.04.2014г с лек автомобил
марка "Пежо", модел "406" с рег.№М ****ВВ, който към този
момент е имал действаща застраховка гражданска отговорност съгласно полица
№22113002737302, сключена с ответното дружество на 18.11.2013г, ведно със
законната лихва считано от 01.04.2014г до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния размер от 100 000лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗК "Лев Инс” АД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. ***, представлявано заедно от М.М.-Г. -
Изпълнителен директор и П.Д. - Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Й. с ЕГН :********** ***, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3159,00лв. /
три хиляди сто петдесет и девет лева/.
ОСЪЖДА В.Д.Й. с ЕГН :********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК "Лев
Инс” АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. ***, представлявано заедно от М.М.-Г.
- Изпълнителен директор и П.Д. - Изпълнителен директортори, деловодни разноски за
отхвърлената част от иска в размер на 412,00лв.
/четиристотин и дванадесет лева /, както
и
сумата от 147,00лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: