Решение по дело №696/2024 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 3411
Дата: 5 ноември 2024 г. (в сила от 5 ноември 2024 г.)
Съдия: Константин Калчев
Дело: 20247060700696
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3411

Велико Търново, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
Членове: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ПЕИЧЕВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ канд № 20247060600696 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, срещу Решение № 327/02.08.2024 г. по НАХД № 191/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 04-2300177/15.01.2024 г., издадено от касатора. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата по делото. Оспорва извода на ВТРС, че не бил установен точния час на началото на изпълнението на задълженията по трудовия договор, като акцентира, че повечето документи /трудов договор, график за м. ноември 2023 г./ са подписани двустранно от работодателя и работника, а освен това лицето било заварено от контролните органи да изпълнява трудова дейност преди работодателят да е уведомил ТД на НАП за сключения договор. Счита, че цитираната от въззивния съд съдебна практика не е по дела със сходен предмет, като се позовава на други решения на АСВТ. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Сън фрут 93“ ООД от гр. Велико Търново, чрез адв. Хр. К., оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 327/02.08.2024 г. по НАХД № 191/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е отменено Наказателно постановление № 04-2300177/15.01.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, с което на „Сън фрут 93“ ООД за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 и чл. 415в, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. Нарушението се изразява в това, че „Сън фрут 93“ ООД като работодател на 29.11.2023 г. е допуснал до работа М. Д. Т. на длъжност „продавач-консултант“ в смесен магазин, находящ се в гр. Велико Търново, [улица], без да й е предоставил заверено от ТД на НАП уведомление/справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. № 04388233044166/29.11.2023 г., 11:47:03 ч., удостоверяващо, че трудовият й договор е регистриран в ТД на НАП.

ВТРС е установил от фактическа страна, че М. Д. Т. била заварена да полага труд като „продавач – консултант“ в обекта на контрол при извършената проверка по работни места на 29.11.2023 г. в 10.45 часа, което било удостоверено в утвърдения от работодателя списък. Трудовият договор бил сключен на същата дата 29.11.2023 г. От издадената от компетентната ТД на НАП Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с изх. № 04388233044166/29.11.2023 г., удостоверяваща, че трудовият договор е регистриран в ТД на НАП било видно, че подаденото от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключения трудов договор с М. Д. Т. било заверено от ТД на НАП на 29.11.2023 г., 11:47:03 ч.

За да отмени НП съдът е изложил мотиви, че на 29.11.2023 г. между „Сън фрут 93“ ООД и М. Д. Т. е сключен трудов договор, като на същата дата са изготвени и останалите документи, свързани с постъпването на работа, в т.ч. й е била връчена длъжностна характеристика. Още на същия ден – 29.11.2023 г., сключеният между страните трудов договор е бил регистриран в ТД на НАП – Велико Търново, макар и в 11:47:03 часа. Според ВТРС не може да бъда да направен категоричен извод, че именно в 10:45 часа на 29.11.2023 г. М. Т. е започнала да престира своя труд за работодателя, както е приел АНО, тъй като представените при проверката документи не са подписани от работника, при което нямат възприетата от съда доказателствена стойност. Съдът е посочил, че в случая постъпването на работа не е удостоверено писмено с подписа на страните съгласно чл. 63, ал. 4 от КТ и предвид това изобщо не е установен по делото точния час на началото на изпълнението, поради което и само на това основание не е доказано да е осъществен състава на нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Въззивната инстанция е направила извод, че дружеството е изпълнило всички произтичащи от КТ задължения по сключване на трудов договор, регистриране на същия в ТД на НАП, допускане на работника до работа, като на последния са били предоставени всички документи – трудов договор и уведомление, и всичко това безспорно е станало в един и същи ден - не по-късно от първия за работника такъв, при което правата на работника, чиято защита се цели с въвеждането на задължението за регистрация на трудовия договор и връчване на доказателства за това на работника, не са били накърнени.

Решението е правилно като краен резултат. От протокола за извършената проверка и от показанията на проверяващите органи се установява, че в 10.45 ч. лицето М. Д. Т. е полагала труд в обекта на „Сън фрут 93“ ООД. Същевременно от попълнената от това лице декларация при проверката и от показанията му пред съда се установява, че към този момент между страните не е имало сключен трудов договор. Това се доказва и от обстоятелството, че в представения трудов договор от 29.11.2023 г. изрично е посочено, че работникът е получил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ, което от своя страна е от 11:47:03 часа, т.е. договорът е сключен очевидно след часа на проверката. Следователно в случая е налице нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, а не вмененото от АНО нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ, т.е. НП е постановено в нарушение на материалния закон. Вярно е, че нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ е еднакво наказуемо с процесното нарушение съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ, но в случая става въпрос за съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението, при което делото не може да бъде върнато на ВТРС за изменение на наказателното постановление съгласно чл. 63, ал. 7 от ЗАНН. Предвид това обжалваното решение на ВТРС следва да се остави в сила.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 250 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 327/02.08.2024 г. по НАХД № 191/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново да заплати на „Сън фрут 93“ ООД от гр. Велико Търново, ЕИК ********* разноски за касационната инстанция в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:  
Членове: