Решение по дело №40069/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11154
Дата: 10 юни 2024 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20231110140069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11154
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110140069 по
описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането ѝ.
Постъпила е искова молба от Ю. П. Н., ЕГН ********** с постоянен
адрес в Република България: гр. С.........., срещу Н. П. Т., ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. С......., М. М. И., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
С..... и Н. М. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С..., по предявен иск
за съдебна делба на недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в гр. С..... с
площ от 1209 кв.м. ведно с построените в него сгради
Сграда с идентификатор *********.1, находяща се в гр. София, с
адрес: гр.С.... със застроена площ 68 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна - без документ за собственост;
Сграда с идентификатор *********.2, находяща се в гр. София, с
адрес: гр.С.... със застроена площ 74 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
постройка за допълващо застрояване - без документ за собственост;
Сграда с идентификатор *********.3, находяща се в гр. София, с
адрес: гр.С.... със застроена площ 12 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение:
постройка за допълващо застрояване — без документ за собственост;
Сграда с идентификатор *********.5, находяща се в гр. София, с
адрес: гр.С.... със застроена площ 29 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение:
постройка за допълващо застрояване - без документ за собственост и
Сграда с идентификатор *********.6, находяща се в гр. София, с
адрес: гр.С.... със застроена площ 4 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение:
постройка за допълващо застрояване — без документ за собственост;
Ищцата твърди, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
1
имот *** от ......г. е придобит при равни квоти от Н. Г В /баба на ищцата/ и Г
М И /чичо на ищцата - братовчед на майка й/. След смъртта на Н. Г В /баба на
ищцата/ през 2005г. собствените й идеални части от имота са наследени от
дъщеря й - Р А З, ЕГН ********** /майка на ищцата/. Последната от своя
страна със саморъчно завещание от 17.09.2015г., обявено на 04.09.2018г. от
нотариус *** В М с район на действие СРС и вписано в Служба по
вписванията - Имотен регистър като акт № ***, том 16, книга Вписвания,
дата на вписване: 27.12.2019 г., завещава цялото си имущество, вкл.
притежаваната 1/2 идеална част от гореописания поземлен имот на дъщерите
си - ищцата Ю. П. Н. и ответник № 1 - Н. П. Т.. Другата 1/2 идеална част от
гореописания поземлен имот, както е посочено по-горе съобразно документ за
собственост - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** от
......г. е на Г М И, ЕГН **********, който след смъртта си на 19.01.2023г. е
оставил като наследници двете си сестри М. М. И. и Н. М. Н. /ответници № 2
и № 3/; Сочи, че Видно от кадастралната скица на гореописания поземлен
имот в него има общо 6 построени сгради. В горепосочения Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот *** от ......г., касаещ поземления
имот е посочена една единствена сграда: масивна едноетажна къща, находяща
се в лицето на дворното място с площ около 60 кв.м., която съобразно
кадастралните регистри, сега представлява Сграда с кадастрален
идентификатор *********.4, която съобразно нотариалния акт е собственост
на Г М И, ЕГН **********, който след смъртта си на 19.01.2023г. е оставил
като наследници двете си сестри М. М. И. и Н. М. Н. /ответници № 2 и № 3/.
Сочи, че останалите сгради, с изключение на Сграда с кадастрален
идентификатор *********.4, доколкото са построени без валидни строителни
книжа, за същите липсват документи за собственост, и друго не е установено,
съгласно разпоредбата на чл. 92 от Закона за собствеността се явяват
собственост на собствениците на земята, а именно: ищцата и 3-та ответници
при равни квоти - по 1/4 идеална част за всеки. Сочи че въпреки
многократните опити за доброволно уреждане на отношенията не успели да
стигнат до споразумение, ето защо намира, че за нея е налице правен интерес
от искането на съдебна делба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Н. П. Т., ЕГН:
********** счита, че делбата следва да бъде извършена по колена с третите
лица и после между нея и ищцата. Прави искане за сметки с правно основание
по чл. 12, ал.2 ЗН.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от М. М. И. и Н. М. Н.. На
първо място считат, че поземления имот с идентификатор *********, се явява
неоснователен предвид предназначението на процесния поземлен имот като
обща част по смисъла на Закона за собствеността („ЗС"), който закон
императивно забранява делба на имот с такова предназначение.
Същевременно считат, че че е налице специфична хипотеза, при която
общото дворно място би могло да бъде разделено на два нови парцела /сега
УПИ/, като в единия ще попадне сградата, лична собственост на двете
съделители - доверителките ми М. М. И. и Н. М. Н.. По този начин делбата на
дворното място би могла бъде допустима, тъй като чрез нея собствениците на
2
сградата ще концентрират собствеността си само върху онзи парцел или
урегулиран поземлен имот, в който попада сградата им, като по този начин се
изключи съсобствеността им в другия парцел, в който те не притежават
сграда. В тази хипотеза, ако в единия парцел има хоризонтална или
вертикална етажна собственост, дворното място ще представлява обща част
само по отношение на собствениците, притежаващи отделни обекти в него и
те не биха могли да прекратят тази съсобственост чрез делба. Няма пречка
обаче съсобствеността, съществуваща върху двата парцела, да бъде
прекратена при условията, посочени в по-горе, както е и посочено в
съдебната практика на Върховния касационен съд. Считат на следващо място,
че делбата следва да се извърши по колена с цел обособяване на два
самостоятелни дяла. Вземат становище по начина на извършване на делбата
във втората фаза. В случай че се приеме, че процесният поземлен имот няма
характеристиките на обща част и делбата бъде допусната, то считат, че той е
поделяем и е възможно разделянето му на два отделни урегулирани,
поземлени имота при спазване на всички изисквания на благоустройственото
законодателство, при спазване на строителните правила и норми на ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове (за площ и лице за всеки новообособен
урегулиран поземлен имот, отстояния на съществуващото застрояване,
достъп до улици и пр. и пр.), както по-горе стана ясно в съсобствения
урегулиран поземлен имот се намира Сграда с идентификатор *********.4,
находяща се в гр.С........ със застроена площ 84 кв.м., брой етажи: I с
предназначение: жилищна сграда еднофамилна съобразно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот *** от ......г. е индивидуална
собственост на Г М И, ЕГН ********** - починал на 19.01.2023г. и оставил
като свои наследници двете си сестри М. М. И. и Н. М. Н..
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС.
Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е
да се определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки
съсобственик следва да се допусне делбата.
Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
В това производство всяка от страните, следва да докаже следните
материални и процесуални предпоставки: 1) качеството си на носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот на твърдяното от правно основание, в т.ч. размерът на
притежавания от съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде
годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и
3
извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Не се спори, по делото, а и се установява от представения нотариален
акт ***, том83, дело №16546/1994г. от дата ......г. на нотариус при Софийски
районен съд, че Г И Л, продал на Н. Г В (майка и завещател на Ю. Н. и Н. Т.) и
Г М И (брат и наследодател на М. И. и Н. И.) процесният Поземлен имот
*********, област София (столица), община Столична, гр. С......., вид собств.
Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 m),
площ 1209 кв. м, стар номер **, квартал 93а, парцел XVIII, при съсъеди
имоти с идентификатори .............. и улица № ........ В нотариалния акт не са
посочени квотите при които Н. Г В и Г М И придобиват процесния имот, но
съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗС и предвид липсата на възражения в
тази насока то съдът приема, че същите са придобили имота при равни части
или по ½ идеална част.
С нотариалния акт Г И Л продава на Г М И находящата се в имота
сграда с идентификатор *********.4, област София (столица), община
Столична, гр. С........, вид собств. Частна, функц. предн. Постройка на
допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 84 кв. м, която обаче
е индивидуална собственост на М. И. и Н. И. и не е предмет на иска за делба.
Не се спори, а и се установява от пдеставения препис на саморъчно
завещание, обявено на 04.09.2018г. от нотариус В М, че Н. Г В завещала
цялото си движимо и недвижимо имущество на Ю. П. Н. и Н. П. Т.. Същото
не е оспорено от страните, съдържа всички необходими реквизити поради
което съдът намира, че Н. Г В и Н. П. Т. са станали собственици по завещание
на процесния недвижим имот при квоти ½ идеална част от частта на Н. Г В
или по ¼ идеална част от целия имот.
Не се спори, а и се установява, че Г М И оставил наследници
ответниците М. М. И. и Н. М. Н., които получават също по ½ идеална част от
неговата част или по ¼ идеална част от целия имот.
Не се спори, че в имота били изградени Сграда с идентификатор
*********.1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; Сграда с
идентификатор *********.2, със застроена площ 74 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: постройка за допълващо застрояване; Сграда с
идентификатор *********.3, със застроена площ 12 кв.м., брой етажи: 1 с
предназначение: постройка за допълващо застрояване; Сграда с
идентификатор *********.5, със застроена площ 29 кв.м., брой етажи: 1 с
предназначение: постройка за допълващо застрояване; Сграда с
идентификатор *********.6, със застроена площ 4 кв.м., брой етажи: 1 с
предназначение: постройка за допълващо застрояване.
Доколкото по делото не се спори, че процесните постройка са
построени без строителни книжа и без учредено право на строеж то следва, че
същите са собственост на страните в производството при квотите при които
те са собственици на земята, а именно по ¼ идеална част.
Единственият спорен по делото въпрос е свързан с възможността за
делба на дворното място и дали то представлява обща част при режим на
4
хоризонтална етажна собственост.
Останалите спорни въпроси касаят въпроси които се разискват във
фазата на извършването на делбата.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, земята представлява обща част на
всички собственици, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС, общите части не се делят.
Текстът на чл. 38, ал. 1 ЗС има предвид вертикална етажна собственост -
т.е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни
собственици. В съдебната практика правилата на чл. 38, ал. 1 и, ал. 3 ЗС се
прилагат и за т.нар. "хоризонтална етажна собственост", при която в
съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни
собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява
обща част и не подлежи на делба. В този смисъл са ППВС № 4/1964 г. ; ППВС
№ 2/1982 г. ; решение № 393 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 921/2008 г. на ВКС, І
ГО; решение № 192 от 26.09.2014 г. по гр. д. № 409/2012 г. на ВКС, ІІ ГО и др.
Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно място е
делимо според строителните правила и норми, като за всяка от сградите може
да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот - решение № 504 от
24.09.1996 г. по гр. д. № 376/1996 г. та ВС, І ГО и др.
3емята не във всички случаи е обща част, тъй като собствеността върху
етажи или части от етажи може да бъде прехвърлена и без земята съгласно
предвиденото в чл. 63, ал. 2 ЗС / Решение № 181/07.07.2011 г. по гр. д. №
1159/2010 г. на ВКС, ІІ ГО/. Както съдебната делба, така и доброволната
договорна делба са източници на етажна собственост в случаите, при които
една сграда е построена върху парцел, който макар и пълномерен, не може
по-нататък да се раздели на толкова пълномерни парцела, колкото са
съсобствениците. За да предотврати публичната продан в такива случаи
законът предвижда възможността делбата на жилищната сграда да засегне
само постройката чрез обособяване на самостоятелни обекти в нея, предмет
на отделна собственост, като мястото, върху което е издигната сградата
остане съсобствено, но като се превърне от делима в неделима съсобственост,
квотите от който не могат да се прехвърлят самостоятелно /чл. 39 ЗС/. Етажна
собственост възниква не само когато различни лица притежават
индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна
сграда, но и когато притежават отделни сгради, застроени в един урегулиран
поземлен имот. И в двата случая теренът загубва своята самостоятелност и се
превръща в обща част, обслужваща обособените обекти, респ. сгради и
съответно делбата му е недопустима, както поради предназначението му, така
и предвид изричната разпоредба на чл. 38, ал. 3 ЗС. Съсобствеността върху
терена като обща част на етажната собственост е принудителна и той не може
да се дели. Макар и да разграничава "земята върху която е построена
сградата" от "двора", чл. 38, ал. 1 ЗС не третира тези две части различно, тъй
като те съставляват заедно единен урегулиран поземлен имот /парцел/, който
се подчинява на един и същи правен режим-този, установен за общите части.
Когато съсобствениците на терена построят жилищна сграда и въз основа на
съдебна делба или доброволна договорна делба възникне етажна собственост,
5
дворното място, върху което е построена сградата е обща част, необходима за
съществуване на постройката като цяло. За него се прилагат нормите,
относими към общите части и е недопустимо земята да променя качеството си
на обща част.
В случая е налице една постройка на основното застрояване - Сграда с
идентификатор *********.1, находяща се в гр. София, с адрес: гр.С.... със
застроена площ 68 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна - без документ за собственост, която е предмет на настоящото
делбено производство.
Останалите сгради са постройки на допълващото застрояване. Съгласно
РЕШЕНИЕ № 192 ОТ 26.09.2014 Г. ПО ГР. Д. № 409/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА
ВКС, когато в съсобствен дворищно-регулационен парцел, в който има
изградени повече от една постройка, като обекти на основното застрояване -
жилищни сгради, собствеността на които не принадлежи на всички
съсобственици на парцела възниква така наречената хоризонтална етажна
собственост, като урегулирания поземлен имот представлява обща част
съгласно чл. 38 ЗС.
В настоящия случай по делото не е представена скица на постройката с
идентификатор *********.4, област София (столица), община Столична, гр.
С........, тъй като не е предмет на делбеното производство, но от представената
справка от сайта на АГКК, който е публичен и общодостъпен се установява,
че сградата, която се явява индивидуална собственост на М. М. И., и Н. М. Н.,
ЕГН ********** също се явява сграда на допълващото застрояване.
Постройките на допълващото застрояване нямат самостоятелен
характер, а обслужват постройките на основното застрояване, респективно
поземления имот.
Ето защо и дворното място следва да се допусне до делба, а
възражението в отговора на исковата молба се явява неоснователно.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът
следва да се произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при
какви квоти ще се извърши делбата. Приетите по делото доказателства дават
отговор на всички тези въпроси, поради което съдът приема, че предявения в
настоящото производство иск за делба на съсобствения недвижим имот,
подробно описан в исковата молба, се явява основателен и доказан, поради
което следва да се уважи, като делбата следва да се допусне между страните
по делото, които се явяват съсобственици на процесния недвижим имот, при
посочените по-горе квоти.
С оглед на тези обстоятелства, при установеното приложно поле на чл.
34 ал. 1 от ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК,
Софийският районен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Ю. П. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес
6
в Република България: гр. С.........., Н. П. Т., ЕГН: ********** с постоянен
адрес: гр. С......., М. М. И., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С..... и Н.
М. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С..., собствените им недвижими
имоти, придобити на основание завещателно разпореждане и наследяване,
представляващи
Поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в гр. С..... с
площ от 1209 кв.м. при съсъеди имоти с идентификатори .............., ведно с
построените в него сгради
Сграда с идентификатор *********.1, находяща се в гр. София, с
адрес: гр.С.... със застроена площ 68 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна - без документ за собственост;
Сграда с идентификатор *********.2, находяща се в гр. София, с
адрес: гр.С.... със застроена площ 74 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
постройка за допълващо застрояване - без документ за собственост;
Сграда с идентификатор *********.3, находяща се в гр. София, с
адрес: гр.С.... със застроена площ 12 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение:
постройка за допълващо застрояване — без документ за собственост;
Сграда с идентификатор *********.5, находяща се в гр. София, с
адрес: гр.С.... със застроена площ 29 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение:
постройка за допълващо застрояване - без документ за собственост и
Сграда с идентификатор *********.6, находяща се в гр. София, с
адрес: гр.С.... със застроена площ 4 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение:
постройка за допълващо застрояване — без документ за собственост;
ПРИ КВОТИ
1/4 идеална част за Ю. П. Н., ЕГН **********;
1/4 идеална част за Н. П. Т., ЕГН: **********;
1/4 идеална част за М. М. И., ЕГН **********;
1/4 идеална част за Н. М. Н., ЕГН **********;
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
След изтичане на срока за обжалване делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствените действия и насрочване на делото за
разглеждане във фазата по извършване на делбата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7