№ 72
гр. Пловдив , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300501278 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на ЕР. М. К., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Е.Д., в качеството му на взискател, против
постановление за прихващане по чл.104 от ЗЗД от 21.01.2021г. на
съдебния изпълнител по изпълнително дело №69/2019г. по описа на
СИС при Районен съд- Пловдив, с което е допуснато прихващане на
вземането на взискателя ЕР. М. К. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400 лв. с
насрещните вземания на длъжника СТ. Д. М. в общ размер от 910 лв. по
изпълнителен лист №261808, издаден на 20.10.2020г. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалваното постановление, като се иска
отмяната му.
Ответната страна по жалбата- длъжникът по изпълнителното дело СТ.
Д. М., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. Г.М., в
писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
1
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Изпълнително дело №69/2019г. по описа на СИС при Районен съд-
Пловдив е образувано по искане на взискателя ЕР. М. К. въз основа на
изпълнителен лист за принудително изпълнение на съдебно решение, с
което е бил определен режим на лични отношения на взискателя с
ненавършилите му пълнолетие деца Д.Е.К. и Р.Е.К.. С влязло в сила
постановление на съдебния изпълнител е било определено за събиране в
производството адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер
на 400 лв. С писмена молба по делото длъжникът СТ. Д. М. е
представила изпълнителен лист, с който ЕР. М. К. е бил осъден да й
заплати сумата от 660 лв.- разноски по гр.д.№386/2019г. на Районен съд-
Пловдив и сумата от 250 лв.- разноски по в.гр.д.№2355/2019г. на
Окръжен съд- Пловдив и е поискала прихващане с определеното за
събиране по изпълнителното дело вземане на ЕР. М. К. за разноски за
адвокатско възнаграждение. Така подадената молба е била изпратена за
становище на взискателя, който не е изразил такова в определения му
едноседмичен срок. С обжалваното в настоящото производство
постановление съдебният изпълнител е допуснал прихващане на
вземането на взискателя ЕР. М. К. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400 лв. с
насрещните вземания на длъжника СТ. Д. М. в общ размер от 910 лв. по
изпълнителен лист №261808, издаден на 20.10.2020г., като е постановил,
че вземането на ЕР. М. К. се погасява изцяло, а вземането на СТ. Д. М.
се намалява частично със сумата от 400 лв.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото
съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК взискателят може да
обжалва приключването на принудителното изпълнение, каквото е
постановено с обжалвания акт по отношение на предявеното за събиране
вземане за разноски.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за
2
недопустимост на извършване на прихващане от съдебния изпълнител по
висящо изпълнително дело на вземането на взискателя с насрещно
вземане на длъжника. Действително подобна възможност не е уредена
изрично в разпоредбата на чл.433, ал.1 и 2 от ГПК, регламентираща
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение, нито на
съдебния изпълнител е предоставено конкретно правомощие да
извършва прихващане на насрещни вземания на страните, но
възможността за такова се извежда при систематичното тълкуване на
разпоредбите на ГПК, отнасящи се за изпълнителния процес. Съгласно
разпоредбата на чл.442 от ГПК взискателят може да насочи
изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника, а съгласно
чл.443, изр.1 от ГПК длъжникът може да предложи изпълнението да
бъде насочено върху друга вещ или вземане. Съгласно изр.2 на чл.443
от ГПК ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от
длъжника способ е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва
изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане. От
посочените разпоредби е видно, че по искане на длъжника изпълнението
може да насочи върху посочено от него вземане при положение, че
взискателят може да бъде удовлетворен. В настоящия случай по
процесното изпълнително дело е налице именно такова искане.
Независимо, че в подадената по делото молба, с която е представил
изпълнителния лист, удостоверяващ насрещното му вземане срещу
взискателя, длъжникът е заявил, че прави „възражение за прихващане“,
то тя по съществото си и с оглед правните последици, които цели,
представлява искане по чл.443, изр.1 за насочване на изпълнението
върху вземането на длъжника по изпълнителния лист, което се иска да
послужи за удовлетворяване на взискателя. Доколкото изпълнението
върху вземания на длъжника е изрично уреден в ГПК изпълнителен
способ, а посоченото вземане е част от патримониума на длъжника, то
същото е годен обект на принудително изпълнение, а обстоятелството,
че длъжник по същото е взискателят по висящото изпълнително дело, не
само че не може да съставлява пречка за насочване на изпълнението, а
обуславя положителната преценка по чл.443, изр.2 от ГПК за
възможността за удовлетворяването му, тъй като в тази ситуация би се
спестило воденето на изпълнително дело срещу него за сума до размера
3
на вземането му. В случая на взискателя е била предоставена възможност
да изрази становище по искането на длъжника, като в указания му срок
той не е оспорил съществуването на насрещното вземане на длъжника
срещу него, нито се е противопоставил на възможността същото да бъде
обект на изпълнението. При това положение съдебният изпълнител
правилно е приел, че следва да уважи молбата на длъжника, насочвайки
изпълнението върху посоченото от него вземане. Доколкото длъжник по
посоченото вземане е именно взискателят ЕР. М. К., то не е било
възможно същото да му бъде възложено по реда на чл.510 от ГПК за
събиране или вместо плащане, а правилно е постановено погасяването на
двете насрещния вземания до размера на по- малкото от тях и е
констатирано удовлетворяването на взискателя.
Предвид горното жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕР. М. К., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. Е.Д., в качеството му на взискател, против
постановление за прихващане по чл.104 от ЗЗД от 21.01.2021г. на
съдебния изпълнител по изпълнително дело №69/2019г. по описа на
СИС при Районен съд- Пловдив, с което е допуснато прихващане на
вземането на взискателя ЕР. М. К. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400 лв. с
насрещните вземания на длъжника СТ. Д. М. в общ размер от 910 лв. по
изпълнителен лист №261808, издаден на 20.10.2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5