МОТИВИ по НОХД № 609/2013г.
на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият М.П.П.
е обвинен в извършване на престъпление по чл.249 ал.1 от НК, за това че на 07.02.2013г.,
в гр.Пловдив, е ползвал платежен инструмент – дебитна карта „Виза електрон” с №
***, издадена от Централна кооперативна банка на името на Г.П.Г., без
съгласието на титуляра и от това са последвали имуществени вреди в размер на
160 лева.
Подсъдимият М.П.П.
е обвинен и в извършване на престъпление по чл.197 ал.1 вр.чл.194 ал.1 от НК,
за това че на 07.02.2013г., в гр.Пловдив, е отнел чужда движима вещ – сума от
100 лева от владението на Г.П.Г., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като цялата сума е била възстановена на
собственика и.
Прокурорът поддържа обвинението в съдебното
заседание изцяло. Счита че на подсъдимия
следва да се наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства с приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият П.
признава виновно поведение и съжалява за стореното от него. Моли да не му се
налага наказание лишаване от свобода, което да търпи ефективно.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият М.П.П.
е роден на ***г*** и понастоящем живее в същия град. Той е българин, български
гражданин и не е семеен. Има основно
образование, трудовоангажиран е и не е осъждан.
Към м.февруари
на 2013г. подсъдимият П. работил на автомивка „К.”, находяща се в гр.Пловдив, ул.”Ц.”,
№ ***, стопанисвана от св.Г.П.Г..
На 07.02.2013г.
подсъдимият влязъл в офиса на този свидетел, като отворил шкафа на бюрото и от
намиращия се там портфейл взел две банкноти от по 50 лева, а от джоба на
закаченото на закачалка яке взел 1бр.дебитна карта „Виза електрон” с № ***,
издадена от Централна кооперативна банка. Към 17.30ч. в този ден подсъдимият
отишъл до намиращото се в близост АТМ устройство на Централна кооперативна
банка /клон на банката на ул. ”Ц.”, № ***/, от което изтеглил на три пъти
последователно обща сума от 160 лева, която прибрал за себе си.
Към 18.30ч.
на горепосочената дата св. Г.П.Г. установил в офиса си липсващата сума пари,
както и дебитната карта. Запитал работещите при него свидетели М.Б. и Г.С.Г.,
както и подсъдимия, дали знаят нещо за изчезналите му вещи, на който въпрос и
тримата дали отрицателен отговор.
Сутринта на
08.02.2013г. св. Г.П.Г. посетил клона на банката, където помолил банков
служител да направи извлечение от последните транзакции от дебитната му карта.
При това установил изтеглената от картата му сума от 160 лева.
Междувременно,
сутринта на 08.02.2013г., подсъдимият отишъл отново на работа, но след като
разбрал че работодателят му е в клона на банката, напуснал работното си място.
Към обед се разбрали със св.Б., за да се срещнат и при осъществената между тях
среща му подал отнетата дебитна карта.
От записите
на намиращите се в клона на банката камери подсъдимият бил установен като
лицето, оперирало с дебитната карта на своя работодател.
Впоследствие
подсъдимият възстановил изцяло на св. Г.П.Г. отнетите от него суми. Последният
дори отново наел М.П. да работи при него.
За да
постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата се установява от събраните гласни,
писмени, и веществени доказателства, които в пълна сила подкрепят направения от
съда извод. Събраните по делото в досъдебното производство писмени
доказателства установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена
във внесения обвинителен акт и поддържана от прокурора, а именно: извлечение от
сметка/л.23/, ксерокопие от дебитна карта/л.22/, протокол за оглед на предмети
/л.29/, снимков материал/л.32-33/, справка съдимост /л.41/, характеристична
справка /л.39/, от показанията на свидетеля Б., от показанията на свидетелите Г.П.Г.
и Г.С.Г. /четени от досъдебното производство/, от вещественото доказателство по
делото.
От наличните
по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването
на деянията предмет на настоящото наказателно производство, времето на
извършването им, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството
им.
Впрочем и
самият подсъдим признава за сторените от него общественоопасни деяния, като
изразява критичност към престъпното си поведение и съжаление за стореното.
При така
посочената по-горе фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият П. е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.249 ал.1 от НК, за това че на 07.02.2013г.,
в гр.Пловдив, е ползвал платежен инструмент – дебитна карта „Виза електрон” с №
***, издадена от Централна кооперативна банка на името на Г.П.Г., без
съгласието на титуляра и от това са последвали имуществени вреди в размер на
160 лева.
Подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.197
ал.1 вр.чл.194 ал.1 от НК, за това че на 07.02.2013г., в гр.Пловдив, е отнел
чужда движима вещ – сума от 100 лева от владението на Г.П.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като цялата сума е била
възстановена на собственика и.
Престъпленията са извършени от подсъдимия
умишлено. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал
е общественоопасните им последици и е
целял тяхното настъпване.
Предвид на
по-горепосочените правни квалификации и съобразявайки се с целите на
специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанието което следва да
понесе подсъдимият е необходимо да се определи при наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Като такива се преценят чистото му съдебно минало /при настъпила реабилитация
по право по предходно осъждане за деяние, сторено през 2003г./, трудовата му
ангажираност и то при същия работодател, комуто е посегнал на имуществото, при
гласувано доверие от последния, младата му възраст, искрено съжаление за
стореното и самопризнанието за виновно поведение. Най-справедливо в случая е на
основание чл.55 ал.1 т.1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер от 1 година и глоба от 100 лева в полза на Държавата за
деянието по чл.249 ал.1 от НК. А за деянието по чл.197 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК
и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му се наложи наказание „пробация” със
задължителните пробационни мерки за срок от 6 месеца, а именно „задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично, както и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител”.
С оглед
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия,
съдът намери, че не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се
изтърпява реално, като се постанови изпълнението му да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия П. едно общо, най тежкото
наказание от 1 година лишаване от свобода и глоба от 100 лева, като се приложи
и института на „условното осъждане” по повод на лишаването от свобода.
Постанови се
връщане на вещественото доказателство 1бр.СD на „ЦКБ” АД, гр.Пловдив, ул.”Ц.”,
№***, след влизане на присъдата в сила.
Причините за
извършване на престъпленията са занижено правосъзнание и незачитане на
установения в страната правов ред.
Подбудите са
користни.
Предвид на
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /П/