Р
Е Ш Е Н И Е
№1819
гр.
Пловдив, 25.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Събина
Стойкова като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 1173 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Е.Д.Р.-
директор на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с която се иска да бъде прогласена
нищожността на Решение №9762 от 02.11.2022 г., постановено по адм. дело №10679/
2021 г. по описа на Върховен административен съд на Република България - Първо
отделение, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22002218000872-091-
001/07.09.2018 г., издаден на „РЕНТ А КАР БГ 7“ ЕООД. Твърди се, че нищожност на съдебно решение
била налице при особено съществени пороци, между които и абсолютната
неразбираемост на волята на съда, както и необосноваността за отмяната на
решението на първоинстанционния съд, който в процесния случай мотивирал и
постановил правилно решение, съгласно указанията на ВАС в Решение №15688/ 17.12.2020
г. Това допълнително водело до явно противоречие, неяснота и непоследователност
в така постановеното Решение № 9762/ 02.11.2022 г., породени от
обстоятелството, че след като Административен съд София - град с Решение
№2645/20.04.2021 г. ясно и мотивирано изпълнявал указанията, дадени му от
второинстанционния съд, то ВАС с цитираното по-горе решение отменил ревизионния
акт при съществено разминаване между мотиви и диспозитив. Неразбираема била волята на съда, когато тя
не можела да бъде изведена по пътя на тълкуването, включително по чл.251 от ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Възможно било неяснотата в
съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнявала
на липса на мотиви, което съставлявало нарушение на съдопроизводствено правило
- чл. 236, ал. 2 от ГПК. В СЗ и в писмени бележки процесуален представител
поддържа иска и претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна.
Ответникът
чрез процесуален представител и в
писмени бележки счита иска за неоснователен и претендира разноски.
Искът
е процесуално допустим, но разгледан по
същество е неоснователен.
Проверката
в това производство е ограничена само до валидността
на съдебния акт. В правната теория и в
съдебната практика се приема, че нищожно е съдебно решение, което не е издадено
от надлежден съд, функциониращ в надлежден състав и в пределите на
правораздавателната си власт. За да е валидно, съдебното решение трябва да е
изготвено в писмена форма, да е подписано от мнозинството от съдиите в съдебния
състав и да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе,
макар и чрез тълкуване, нейното съдържание. Нищожността на съдебния акт
предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен
състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда /така в Тълкувателно
постановление № 1/29.09.2016 г. по тълк. дело № 1/2015 г.,
ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС/. Нищожно е съдебно
решение, чието изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите
постижения на съвременната цивилизация относно изпълнение на действие,
съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правов
ред. За да бъде обявено една съдебно решение за нищожно е необходимо наличието
на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в
решението воля или много тежък порок във формата на решението. За да е нищожно
съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не
притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение.
При
постановяване на решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е
осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, при което
може да бъде направен извод, че съдебният акт е валиден и не е нищожен. По
делото не са ангажирани доказателства, които да водят до извод, че са налице
основания за обявяване нищожност на посоченото решение. Наведените твърдения не
само, че не могат да обусловят този най-тежък порок, но по същността си
съставляват оплаквания за евентуална неправилност на съдебното решение, които обаче
няма как да бъдат разгледани по реда на установителния иск за обявяване
нищожност на съдебен акт.
Поради
това следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен искът
за прогласяване нищожността на Решение № 9762
от 02.11.2022 г., постановено по адм. дело №10679/ 2021 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България - Първо отделение, с което е отменен
Ревизионен акт № Р-22002218000872-091- 001/07.09.2018 г., издаден на „РЕНТ А
КАР БГ 7“ ЕООД.
При
този изход на ответника се дължат разноски, но не в претендирания размер,
предвид направеното възражение за прекомерност, което е основателно, в размер
на 1000 лв., тъй като искът е неоценяем.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обявяване на нищожност на Решение № 9762 от 02.11.2022 г., постановено по адм.
дело №10679/ 2021 г. по описа на Върховен административен съд на Република
България - Първо отделение.
ОСЪЖДА НАП – гр.София да заплати на
„РЕНТ А КАР БГ 7“ ЕООД - Пловдив, ЕИК *********, разноски в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: