Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                   9.6.2020 г.                              гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на осемнадесети май                                                      две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 1189 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Б.М. ***” АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 10 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпило на 9.8.2018 г. пътно-транспортно произшествие, както и за сумата от 3 882.28 лева - общ размер на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на лекарствени препарати и медицински консумативи, както и за щети по мотоциклет марка „Хонда”, модел „СЦ 50”, вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие.

Ищецът твърди, че на 9.8.2018 г., около 15:55 часа, в гр. Велико Търново, на кръстовището между ул. „Краков” и ул. „Велики Преслав”, при управление на лек автомобил „Тойота Корола”, peг. № ***водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, поради неспазване на правилата за движение, е допуснал ПТП с управлявания от него мотоциклет „Хонда СЦ 50”, peг. № ***. Заявява, че при настъпилото произшествие са му причинени телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка без открита вътречепна травма, контузия на лявата половина на тялото с контузия на лявото рамо - с болезнена ограничена подвижност в раменната става, контузия на горната част на гърба с болков синдром, охлузване на десния лакът, болезнен оток на гърба на лявата длан, охлузвания в основата на втори и трети пръсти на лявата ръка, охлузване в горната предна част на лявото бедро, контузия на лявата подбедрица с болезненост. Твърди, че след хоспитализацията си е продължил лечение в домашни условия, като през първата седмица не е можел да се обслужва сам и се е налагало да ползва помощта на родителите и тази на сестра си при ходене до тоалетна и при къпане, че не е можел да спи от болки по тялото, че движенията на крайниците му са били ограничени, а главата не е спирала да го боли. Заявява, че и до момента при него е налице посттравматичен стрес – чувства се тревожен и изнервен, нарушени са сънят и апетитът му, има постоянно главоболие и развит фобиен страх от превозни средства. Сочи, че до ответника е била отправена претенция, като последният е определил и му е изплатил 1 206.06 лева обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, с чиито размер не е съгласен.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като твърди, че претенциите не отговарят на действително претърпените вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, доколкото същият се е движел с висока скорост и е бил без предпазни каса, ръкавици и облекло.  

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена. Прави изменение на предявения иск за имуществени вреди чрез намаляване на неговия размер до сумата от 2 044.22 лева, като с протоколно определение от 18.5.2020 г. съдът допусна такава направеното изменение.

Ответникът оспорва исковата претенция и моли за нейното отхвърляне. Заявява, че същите са останали недоказани в претендираните размери, като отново моли да се има в предвид становището на доверителя му относно съпричиняване на вредите от ищеца.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 9.8.2018 г., около 15:55 часа, в гр. Велико Търново, на кръстовището между ул. „Краков” и ул. „Велики Преслав”, се е реализирало ПТП между лек автомобил „Тойота Корола”, peг. № ***, управляван от В.П.Д., и мотоциклет „Хонда СЦ 50”, peг. № ***, управляван от Б.М.М., който е и негов собственик. Не е спорно също, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил „Тойота Корола”, peг. № ***е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”, което обстоятелство се установява и от представената справка от Гаранционен фонд (л. 16).

В връзка с така реализиралото се ПТП срещу водача на лек автомобил „Тойота Корола”, peг. № ***е издадено наказателно постановление (л. 13), според което В.П.Д., като водач на посочения автомобил, при наличие на пътен знак „Б-2” (път с предимство) не е пропуснала движещия се по ул. „Краков” в посока бул. „България” мотоциклет „Хонда СЦ 50”, peг. № ***, собственост и управляван от Б.М.М., който се е движел с видимо висока скорост, като с това си поведение е реализирала ПТП с материални щети.

Според дадените в открито заседание обяснения на ищеца, същият се е движил от кръстовището с кръгово движение до магазин „Билла” по улица „Краков” в посока към спортната зала в гр. Велико Търново, а другият участник в ПТП е излязъл от улицата, на която се намира денонощната аптека в града. Ищецът заявява, че се е движил в дясната лента, както и че не помни скоростта си движение, но предполага, че е била допустимата. Твърди, че е видял автомобила на другия участник в последния момент, когато този автомобил вече е навлязъл с няколко метра на улица „Краков”, както и че се е отклонил в лявата лента, опитайки се да избегне удара. Сочи, че се е ударил в лявата страна на автомобила – в предните калник и лява гума, като в резултат на удара мотоциклетът му е разскъсан на две от самата му рама.

От показанията на св. В.Д. и от тези на св. А.А. се установява механизмът на настъпилото произшествие.

Св. Д. посочва, че е предприела ляв завой от улицата, на която се намира денонощна аптека „Асклепий”, по ул. „Краков” в посока към магазин „Билла”, т.е. в посока, противоположна на движението на ищеца. Заявява, че се е огледала, но едва при навлизането си на ул. „Краков” е видяла, че отдолу идва мотор, движещ се в дясната лента в посока към бул. „България” с видимо висока скорост. Твърди, че е възприела как моторът е започнал да криволичи в опит да избегне удара, като в този момент е натиснала спирачката на автомобила си. Сочи, че ударът е настъпил в лявата лента на платното за движение в посока към бул. „България” – около средата на платното за движение, в предна лява част на нейния автомобил, като мотористът се е претърколил пред капака на автомобила, завъртял се е няколко пъти и е паднал от другата му страна - в насрещното платно.

Св. А. заявява, че се е движел по ул. „Краков” в посока към спортната зала, като в момента, в който се е престроил да завива наляво покрай него в дясната лента е минал мотор, който се движел малко по-бързо от неговия автомобил. Твърди, че малко по-нагоре от разклона за аптека „Асклепий” е излязъл автомобил, който е отнел предимството на мотора и около средата на платното за движение между тях е настъпил сблъсък в предната лява джанта на автомобила, при който мотористът е изхвърчал. Заявява, че е отишъл при последния, който към този момент не е дишал и е бил в безсъзнание, оказал му е помощ, след което момчето е дошло в съзнание и е откарано от линейка.

От представената епикриза, издадена от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД, гр. Велико Търново, се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е постъпил за лечение в посоченото болнично заведение с оплаквания от слабо главоболие и болки в гърба, неориентиран за време, място и ситуация. Същият е изписан на 13.8.2018 г. в добро общо състояние, с ясно съзнание, адекватен и ориентиран, без данни за общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Издаден му е болничен лист за 10 дни при домашен режим.

 От представеното съдебномедицинско удостоверение, издадено от МБАЛ „Д-р Тота Венкова”, гр. Габрово, се установява, че при извършения преглед на ищеца са установени следните увреждания: дълбоко охлузване с тъмночервена коричка и размери около 2.5/1 см. на десния лакът; болезненост в дясното рамо при движение и болки в горната лява част гърба при кихане, кашляне и рязко вдишване; плътно-еластичен оток на меките тъкани по гърба на лявата длан; болезнена подвижност на пръстите при по-силна флексия; охлузвания с тъмночервени корички, съответно с размери около 0.4 см и 0.9 см в диаметър по гърба на сгъвките в основата на 2-ри и 3-ти пръст на лявата ръка; широко охлузване с надлъжни ивици и розови залющващи се корички под нивото на лявата слабинна тънка в горната част на лявото бедро на площ от около 5/4см и болезненост в тази област; палпаторна и спонтанна болезненост по външно-страничната горна и средна трета на лявата подбедрица. Дадено е заключение, че получените увреждания отговарят да са причинени по времето и начина, описан от ищеца, като същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на допуснатата в настоящото производство медицинска експертиза се установява, че в резултат от процесното ПТП на ищеца са причинени охлузване на десния лакът; болка при движение в дясна раменна става; оток по гърба на лява длан; охлузвания по гърба на втори и трети пръст на лява китка; охлузване по ляво бедро; субективни оплаквания от болка в лява подбедрица и гръбначния стълб при кихане, кашляне и движения; мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие и световъртеж. Според вещото лице, обичайният срок за възстановяване при такъв вид увреждания е около 25 дни, като в случая няма данни за настъпили усложнения. Сочи, че в първите 10-15 дни болките и страданията са били със значителен интензитет, като постепенно същите са затихнали и изчезнали и за в бъдеще не се очаква ищецът да търпи такива, както и че от получените травматични увреждания не са налице трайни последици за здравословното му състояние. Вещото лице счита, че ако на крайниците на ищеца са били поставени протектори, описаното дълбоко охлузване на десния лакът вероятно е нямало да се получи, а ако е бил с предпазно облекло, е нямало да е налице и охлузването по ляво бедро. Заявява, че е логично да се предположи, че при движение с по-ниска скорост травмите биха били по-леки, но че не може да отговори категорично какви точно биха били същите.

Св. Александър Миндев твърди, че няколко часа след инцидента ищецът е бил в шок, но контактен, заявил, че го боли цялото тяло и главата, като не е можел да стане без помощ и е питал какво е станало. Сочи, че е бил в болница 5-6 дни и при визитациите се е оплаквал от болки в главата, а впоследствие е останал в дома на баща си. Заявява, че в първите дни от домашното лечение е ставал сам, макар и трудно, като се е лекувал в домашни условия около 20 дни. Заявява, че и понастоящем ищецът се оплаква от главоболие и не спи спокойно, като след инцидента не е шофирал, тъй като го е било страх.

Според заключението на допуснатата комплексна психиатрична и психологична експертиза, понастоящем ищецът страда от посттравматично стресово разстройство. Вещите лица сочат, че заболяването е започнало внезапно - след като ищецът е катастрофирал, като първоначално той е имал симптоми на остра стресова реакция, а впоследствие състоянието му е преминало в пост-травматично стресово разстройство. Отразено е, че през последните месеци състоянието на ищеца се подобрило, същият е започнал да шофира, но че все още спи неспокойно. В съдебно заседание вещото лице психиатър допълва, че е трудно да се прецени колко време ще е необходимо на ищеца, за да се възстанови напълно, както и че същият не е вземал медикаменти, въпреки че е имал рецепта за такива.

Според заключението на допуснатата в настоящото производство авто-техническата експертиза, към момента на навлизане на автомобила, управляван от св. Д.,*** и ул. „Краков” (на 73.62 метра преди сблъска) мотоциклетът на ищеца се е движил със скорост 63.22 км/ч. Към момента на навлизане на автомобила на св. Д. в лентата за движение на мотоциклета, челната част на последния е била на разстояние от 29.62 метра от мястото на удара, като този удар е настъпил в лявата лента на ул. „Краков” по посока движението на мотоциклета. Според вещото лице, непосредствените причини за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са свързани с действията и на двамата водачи, тъй като ищецът се е движил с по-висока от максимално разрешената скорост и е реализирал промяна в направлението на управляваното от него МПС непосредствено преди удара (от дясна в лява пътна лента), пресичайки единична непрекъсната линия, а водачът на лекия автомобил (св. Д.) е реализирала навлизане в ул. „Краков” в момент, в който е имала техническа възможност да възприеме мотоциклета като местонахождение, посока и направление, респ. е имала възможност да спре и да го пропусне. Заявява, че ищецът е имал техническа възможност при движение с 50 км/ч. или с по-ниска скорост и своевременно предприемане на спиране към момента на навлизане на автомобила на св. Д. *** да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП. Заключава, че ищецът сам се е поставил в невъзможността да предотврати произшествието, движейки се със скорост по-висока от максимално разрешената и променяйки направлението на своето МПС непосредствено преди удара, а водачът на другото МПС е имал техническа възможност преди и към момента на навлизане в кръстовището да възприеме местонахождението, посоката и направлението на мотоциклета, да реализира спиране, като пропусне последния. Според заключението, стойността на частите и материалите, необходими за възстановяване на мотоциклета, надхвърлят значително стойността на същия момента на застрахователното събитие, която е 1 947.00 лева.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че при оглед на мястото на ПТП е констатирало, че по посоката на движение на мотоциклетиста съществува възходящ надлежен наклон, който създава възможност за по-бързо спиране на последния спрямо равна пътна настилка. Заявява, че хоризонталната маркировка на пътното платно на ул. „Краков” е единична непрекъсната линия, чието разстояние преди наличната пешеходна пътека е доста голямо, респ. че движението на мотора е позиционирано отдясно, пресичайки единичната непрекъсната линия непосредствено преди мястото на удара. Обобщава, че посочените данни показват, че ако мотоциклетистът е запазил посоката си на движение в дясната пътна лента дори при реална скорост на движение, по-висока от 50 км./ч, произшествието е било предотвратимо, тъй като е щяло да има разминаване между челната част на мотоциклета и задната част на автомобила.

В проведеното на 24.2.2020 г. открито заседание вещото лице заявява, че при изчисляване стойността на процесния мотоциклет е взело в предвид, че неговата мощност е 42 kWh, а не действителната такава от 110 kWh, поради което съдът е указал на вещото лице да определи справедливата пазарна цена на процесния мотоциклет след запознаване с представения с исковата молба талон за регистрация.

В допълнително представено заключение вещото лице посочва, че стойността на процесния мотоциклет към момента на настъпване на ПТП възлиза на 3 318.00 лева, като в съдебно заседание заявява, че с въпросната сума може да си закупи мотоциклет с аналогични параметри след като повреденият такъв се продаде на скрап или на части. Допълва, че посочените от него цени за мотоциклети със същите характеристики са офертни, а не такива от реализирани сделки.

По повод молба на ищеца за обезщетяване на имуществените вреди, свързани с щетите по мотоциклет „Хонда СЦ 50”, при ответното дружество е образувана преписка по щета № **********, в рамките на която на ищеца е определено и изплатено обезщетение в размер от 1 206.06 лева.

При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, като за основателността им ищецът следваше да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждането, в направени разходи за закупуване на лекарствени препарати и медицински консумативи, както и в щети по собствения му мотоциклет.

Предвид кореспондиращите твърдения на страните, съдът намира за безспорно установено настъпилото на 9.8.2018 г. в гр. Велико Търново пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Тойота Корола”, peг. № ***, по повод на който с ответното дружество е била сключена и е действала застраховка „Гражданска отговорност”, и мотоциклет „Хонда СЦ 50”, peг. № ***, собственост и управляван от ищеца Б.М.М..

От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпване на ПТП са действията и на двамата водачи, тъй като водачът на лекия автомобил е навлязъл в ул. „Краков” в момент, в който е имал техническа възможност да възприеме мотоциклета на ищеца, при което да спре и да го пропусне, а ищецът се е движил с по-висока от максимално разрешената скорост и е реализирал промяна на направлението на МПС непосредствено преди удара, пресичайки единична непрекъсната линия. Т.е. установена се явява причинно-следствената връзка между поведението на лицето, чиято „Гражданска отговорност” е била застрахована при ответника, и претърпените от ищеца вреди.

Видът и размерът на вредите са установи от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключенията по допуснатите автотехническа, медицинска и комплексна психиатрична и психологична експертизи.

От събраните доказателства се установява, че в резултат от настъпилия инцидент ищецът е получил гореописаните телесни увреждания, обичайният срок за възстановяване при които е около 25 дни, като в първите 10-15 дни болките и страданията са били със значителен интензитет, след което същите постепенно са затихнали и изчезнали и за в бъдеще не се очакват такива. В случая не са налице данни за настъпили усложнения и трайни последици здравословното състояние на пострадалия. В резултат от инцидента ищецът е изживял остра стресова реакция, след което е развил посттравматично стресово разстройство, като в последните месеци състоянието му се е подобрило.

Съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат е основателно. От заключението по допуснатата автотехническа експертиза се установява, че ищецът се е движил с по-висока от максимално разрешената скорост, както и че същият е реализирал промяна в направлението на управляваното от него МПС непосредствено преди удара, пресичайки единична непрекъсната линия. Според вещото лице, ищецът е имал техническа възможност при движение на мотоциклета в рамките на разрешената скорост към момента на навлизане на автомобила на св. Д. *** да предприеме своевременно спиране и да предотврати ПТП. Предвид на това, съдът намира, че ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата, както и че това нарушение е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат – т.е. налице е установен принос на водача, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на другия участник в инцидента, до конкретния вредоносен резултат. В случая предприетата от ищеца спасителна маневра (преминаване от дясна в лява лента за движение и пресичане на единична непрекъсна линия) също е неправомерна, тъй като водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да извърши тази маневра. Това е така, доколкото необходимо условие, за да е налице спасителна маневра, е опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини - чрез намаляване на скоростта или спиране. В случая обаче, ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки мотоциклета си с превишена скорост към момента на навлизане на автомобила на св. Д. ***, а според заключението на автотехническата експертиза при движение с разрешената скорост същият е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП. Т.е. с действията си ищецът виновно се е поставил в положение да извърши въпросната маневра. Възражението на съпричиняване на вредоносния резултат, поради управление на мотоциклета без предпазни каса, ръкавици и облекло се явява неоснователно, доколкото по делото беше безспорно установено, че ищецът е управлявал с поставена предпазна каска, а наличието на предпазни ръкавици и облекло не е нормативно закрепено и управлението без същите не може да бъде отчетено като съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат. При така установените данни съдът счита, че степента на съпричиняване на ищеца възлиза на 50 %, като същата следва да се съобрази при определяне размера на вредите, подлежащи на обезщетяване.

Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е 5 000.00 лева За да стигне до този извод, съдът съобразява както фактите, сочещи на преживяните физически и психически травми, така и тези за относително краткия възстановителен период, респ. за възстановеното в пълен обем състояние на ищеца, включително изразеното от вещото лице становище, че трайни последици за здравето на същия не се очакват.

Размерът на така определеното обезщетение подлежи на намаляване съобразно установената в настоящото производство степен на съпричиняване. По изложените по-горе мотиви, съдът приема, че от общо определеното обезщетение в размер на 5 000.00 ответникът следва да заплати сумата от 2 000.00 лева, представляваща съответната на участието на застрахования при него водач в съпричиняване на вредоносния резултат.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ищецът е направил разноски за снабдяването си със съдебномедицинско удостоверение, удостоверение за болничен престой, както и такива за закупуване на предписани му медикаменти, които разходи са на обща стойност от 82.28 лева. Размерът на така определеното обезщетение също подлежи на намаляване съобразно установената в настоящото производство степен на съпричиняване, като по гореизложените мотиви, съдът приема, че от общо определеното обезщетение в размер на 82.28 ответникът следва да заплати сумата от 41.14 лева, представляваща съответната част на участието на застрахования при него водач в съпричиняване на вредоносния резултат.

Според допълнително представено заключение по автотехническата експертиза, стойността на процесния мотоциклет към момента на настъпване на ПТП възлиза на 3 318.00 лева. От тази сума следва да се приспадне стойността на останалите здрави части и такива, които могат да се предадат за скрап, която според вещото лице възлиза на 150.00 лева, както и сумата от 1 206.06 лева, заплатена от ответника извънсъдебно, като размерът на обезщетението остава 1 961.94 лева. Този размер също подлежи на намаляване съобразно установената в настоящото производство степен на съпричиняване, т.е. на ищеца следва да заплати сумата от 980.97 лева.

Ищецът търси и обезщетение в размер на законната лихва върху определените обезщетения, като с оглед чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената писмена кореспонденция между страните се установява конкретната дата, на която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетенията - 10.10.2018 г., като доколкото в поканата е посочена банкова сметка, ***я, то застрахователят дължи законната лихва от деня, следващ този на предявяване на претенциите, т.е. от 11.10.2018 г. Доколкото ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в щети по мотоциклет марка „Хонда”, модел „СЦ 50”, считано от 21.11.2018 г., то законната лихва върху това обезщетение следва да се присъди от тази дата, а законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на лекарствени препарати и медицински консумативи, следва да се присъди от 11.10.2018 г.

По разноските.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на сторените от него разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Доколкото в договора за правна защита не е направено разграничение за кой от предявените искове каква сума е заплатена, съдът приема, че половината от хонорара е заплатен по иска за имуществени вреди, а другата половина – по иска за неимуществени вреди. При това положение и доколкото искът за имуществени вреди е уважен изцяло, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 515.00 лева – половината от общо заплатения адвокатски хонорар, както и сумата от 173.85 лева – половината от внесения депозит за изготвяне на автотехническата експертиза. По повод внесените депозити, съдът съобразява, че разноските за изготвяне на медицинска и комплексна психиатрична и психилогична експертиза не ползват ищеца при доказване основателността на иска за имуществени вреди, а изцяло обслужват доказването на иска за неимуществени вреди. Доколкото искът за неимуществени вреди е уважен отчасти, ищецът има право на разноски по съразмерност – част от заплатения адвокатски хонорар във връзка с този иск, част от депозитите за медицинска, комплексна психиатрична и психилогична и автотехническа експертиза, последната от които обслужва ищеца при доказване и основателността и двата иска. Така при заплатен хонорар от 515.00 лева, депозит за медицинска експертиза от 150.00 лева, депозит за автотехническа експертиза в размер на 173.85 лева (като останалата част от депозита съдът отнася към иска за имуществени вреди) и депозит за психиатрична и психилогична експертиза в размер на 400.00 лева, респ. при уважен иск за неимуществени вреди в размер на 2 500.00 лева, ищецът има право на разноски в размер на 309.71 лева. Или в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 998.56 лева.  

Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете - част от заплатените държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за експертизи. Депозитите за призоваване на свидетели не са ползвани и може да се иска възстановяването им. Доколкото в договора за правна защита не е направено разграничение каква сума е заплатена за всеки от исковете, съдът приема, че половината от хонорара е заплатен по иска за имуществени вреди, а другата половина – по този за неимуществени вреди. При това положение и доколкото искът за имуществени вреди е уважен изцяло, по него в полза на ответника не следва да се присъждат разноски. По повод внесените депозити, съдът съобразява, че разноските за изготвяне на автотехническа експертиза обслужват ответника при доказване на възраженията му и по двата иска. Доколкото искът за неимуществени вреди е уважен отчасти, ответникът има право на разноски за част от заплатения адвокатски хонорар във връзка с този иск и част от депозитите за медицинска и автотехническа експертиза. Така при заплатен адвокатски хонорар от 566.40 лева, депозит за медицинска експертиза от 50.00 лева и депозит за автотехническа експертиза в размер на 173.85 лева лева (останалата част от депозита съдът отнася към иска за имуществени вреди), респ. при отхвърлена част от иска за неимуществени вреди в размер на 7 500.00 лева, ответникът има право на разноски в размер на 592.69 лева. Възражението по повод заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото по делото са представени договор за правна защита и доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение. Обстоятелството, че последното не е заплатено на осъществилия защитата адвокат е ирелевантно - то като касае вътрешните отношения между представлявания и неговите представители и не променя факта, че ответникът е направил разходи за адвокатска защита. 

Така мотивиран, съдът       

                                                     Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Д.Б.” № 87, да заплати на Б.М.М., ЕГН ********** сумата от 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпилото на 9.8.2018 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 11.10.2018 г. до окончателното му изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000.00 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Д.Б.” № 87, да заплати на Б.М.М., ЕГН ********** сумата от 980.97 (деветстотин и осемдесет лева и деветдесет и седем ст.) лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в щети по мотоциклет марка „Хонда”, модел „СЦ 50”, вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 21.11.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1 961.94 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Д.Б.” № 87, да заплати на Б.М.М., ЕГН ********** сумата от 41.14 (четиридесет и един лева и четиринадесет ст.) лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на лекарствени препарати и медицински консумативи, ведно със законната лихва от 11.10.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 82.28 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Д.Б.” № 87, да заплати на Б.М.М., ЕГН **********  сумата от 998.56 (деветстотин деветдесет и осем лева и петдесет и шест ст.) лева – разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН ********** ***” АД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Д.Б.” № 87, сумата от 592.69 (петстотин деветдесет и два лева и шестдесет и девет ст.) лева - разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

     

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: