О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, …………..2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито заседание на ……………………………….. през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 16008 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл.577 от ГПК вр.чл.274 от ГПК .
Предявена е частна
жалба от О.И. ЕООД ЕИК *******срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1431 ОТ 4.11.2019Г., с
постановен ОТКАЗ на съдия по вписванията при СРС да впише извършен апорт.
Частния
жалбоподател твърди, че неправилно съдията по вписвания при СРС е отказал да впише извършения апорт на
недвижими имоти в капитала на дружеството молител.Твърди, че едноличния
собственик на капитала на новоучреденото дружество, а именно О.ЕООД ЕИК *******на
21.10.2019г. е взело решение за учредяване на дружеството О.И. ЕООД ЕИК *******,,
с капитал формиран и внесен посредством непарична вноска – 4 броя недвижими имоти,
чиято стойност съобразно извършената оценка от 3 вещи лица е на стойност
8 938 900 лв.. На същата дата 21.10.2019г. е заявено за вписване
новоучреденото дружество, като същото е вписано под № 20191023124054 от
23.10.2019г. С молба 0 72274/04.11.2019г. новоучреденото дружество е заявило за
вписване учредителния си акт, с който е внесена непаричната вноска в капитала
на дружеството.
Намира, че
съдията по вписвания извършва произволно тълкуване на разпоредбата на чл.73,ал.5 ТЗ и
чл.531 от ГПК, като изисква вписването на апортната вноска да се извършва по
молба на вносителя й. Намира, че в
конкретния случай е приложим чл.8,ал.1 от Правилника за вписванията, който
предвижда че вписването се извършва по молба на страните в производството на
нотариус и всеки заинтересован. Съгласно т.5 от ТР № 7/ 25.04.2013г. по т.д. № 7 от 2012г. ОСГТК на ВКС дружеството придобива вещно
право върху предмета на вноската от момента на висването му в ТР и РЮЛНЦ по
оргумент от чл.73,ал.4 от ТЗ, поради което за дружетвото собственик е налице
правен интерес да заяви вписването. Разпоредбата на чл.73,ал.5 от ТЗ изисква
съответния орган на дружеството след възникването му да представи в службата по
вписванията нотариално заверено извлечение от дружествения договор и съгласие
на вносителя, поради което намира, че правилно молбата до съдията по вписвания е
отправена от новоучреденото дружество „О.и.“ ЕООД.
Нотариусът заверил
съгласието на собственика учредител, не би следвало да има право да удостовери
изявлението по чл.73,ал.1 от ТЗ ако не му бъдат предоставени безспорни доказателства
относно правото на собственост, поради което самото заверяване на подписа
показва, че е извършил проверка на собствеността. Наред с това неправилно
съдията по вписвания намира, че след като лицето, чийто подпис е заверен е
следвало да му назначи преводач. Такъв се назначава, ако лицето не владее езика
на който е направено изявлението. Конкретния случай не е такъв, тъй като лицето
З.К.е изписал саморъчно името си под всеки подпис, владее български и съответно
за да извърши заверката нотариусът е устновил това обстоятелство. Намира, че
съдията по вписвания не разполага с правомощия да подлага на преценка
евентуалната нищожност на нотариалното удостоверяване, въз основа на което е
извършено вписване на дружеството в ТР и РЮЛНЦ, а същият има правомощия само да
провери дали представения за вписване акт подлежи на вписване , както и
изискването за неговата форма и съдържание без проверка на останалите проведени
производства- нотариално удостоверяване или регистърно такова. Представена е й
декларация по чл.264 ДОПК, с която е декларирано липса на публични задължения и
тъй като същата е с нотариална заверка на подписа, то момента на декларирането
е момента на удостоверяване подписа на декларатора.
Намира, че
неправилно съдията по вписвания отчита като недостатък на заявлението липсата
на решение за извършеното учредяване на дружеството и апорта на имуществото.
Дружеството става собственик на имуществото, което се апортира след вписването
му в ТР по арг. на чл.73,ал.4 ТЗ – т.5 от ТР №7 от 25.04.13г. ОСГТК на ВКС.
Вписването в книгите за впивания съгласно ПВ няма конститутивен ефект , поради
което и неправлино съдията по вписвания намира за необходимо представянето на
това решение.. Наред с това неправилно е прието, че не е налице идентичност
между лицето представляващо едноличния собственик учредител и лицето дало
съгласие. Нотариусът заверил съгласието има задължение и е установил
идентичността между представляващия учредителя и лицето даващо съгласие по
чл.73,ал.1 от ТЗ . В конкретния случай към заявлението са представени всички
необходими документи изискуеми с чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията и в т.6 от ТР № 7/13г. – дружествения
договор/устава с който е извършен апорта, писмено съгласие на вносителя с
описание на вноската и нотариална заверка на подписа, декларация по чл.264 от ДОПК, днъчна оценка, кадастрална схема. Моли отказът да бъде отменен и се
постанови определение с което да се укаже на съдията по вписвания да извърши
заявеното вписване .
СГС като съобрази изложеното в частната жалба
и представните доказателства намира следното:
С посочената
молба №72274 „О.И.“ ЕООД ,чрез своя пълномощник адв.Стоянов е поискал да се
извърши вписване на непаричната вноска в капитала на молителя на апортираните в
него недвижими имоти.
С обжалваното
определение съдията по вписванията е отказал вписването, като е изложил 6
съображения за отказа си, както следва :
1.Приел е, че молителя не се явява заинтересована страна в производството
предвид специалните изисквания на чл.73, ал.5 ТЗ вр.чл.531 ГПК. Наред с това
намира, че пълномощното на представителя не е редовно, тъй като подписите на
представляващите дружеството са с отделни нотариални заверки и не е изрично
посочено, че гръцкия гражданин владее български език. Заявлението е направено
от новоучреденото дружество, придобило недвижимите имоти, чрез пълномощник,
чийто пълномощия са учредени с изрично пълномощно от органните представители на
дружеството.
СГС намира, че съдията по вписвания
неправилно е изтъклувал в конкретния
случай разпоредбата на чл.73,ал.5 от ТЗ. Дружеството съгласно чл.67 от ТЗ се
смята за възникнало от деня на вписването му в ТР, като дори и тогава
заявлението за висване се извършва от избрания му управителен орган.
Разпоредбата на ал.5 от чл.73 от ТЗ предвижда съответния орган на дружеството
след възникването му да представи в службата по вписване за вписване
устава/дружествения договор /нотариално заверено копие/, когато вноската има за
предмет вещно право върху недвижим имот. В конкретния случай именно
управителите на новоучреденото дружество за заявили за вписване учредителния
акт на ЕООД-то, с който са апортирани имотите. Предвид изричната законова
норма, същите са легитимирани да поискат вписването. Независимо, че подписите
на управителите са заверени по отделно, това не опорочава съдържанието на
пълномощното и пълномощията на заявителя са редовно учредени. Единия от
управителите е гръцки гражданин, но с личен номер на чужденец, т.е. е с
разрешено трайно пребиваване на територията на Р България и съответно след като
нотариусът при заверката, не е счел за необходимо да използва преводач, и
документите са изцяло на български, то съответно следва да се приеме, че
управителя гръцки гражданин владее български език и нотариусът при извършване
на заверката е установил това обстоятелство.
2. Направен е извод, че от нотариалната заверка на подписа на съгласието на
представителя на едноличния собственик учредител не се установява извършена
проверка от страна на нотариуса на правото на собственост. СГС намира, че този
извод също е неправилен. В конкретния случай към заявлението са представени
вписаните нотариални актове и скици от кадастъра, установяващи правото на
собственост на учредителя. Имотите са апортирани и вписани в търговския
регистър като част от капитала на новоучреденото дружество, което се установява
при справка в ТР и което показва, че правото на собственост е съобразено при
регистрацията. Липсва каквото и да било
основание да се приеме, че нотариусът не е извършил проверка при заверката на
подписа под съгласието, а дори и да е така, представени са достатъчно
доказателства, които дават възможност на самият съдия по вписвания да я
извърши. Изричение 3 от ал.5 на чл.73 от ТЗ изрично дори
предвижда съдията по вписванията да провери правата на вносителя, което
предполага да проследи правото на собственост до правата на учредителя на
дружеството.
3. Направена е констатация за разминаване имената на далия съгласие, чийто
подпис е заверен като управител на едноличния собственик З.К., гръцки гражданин
и посочения като управител в удостоверение от ТР по пардитата на О.ЕООД – К.З.С..
Действително налице е разминаване в
имената, но видно от справка по партидата на новоучреденото дружество в ТР там
е изискана декларация за идентичност на имена. В нотариалните актове, в които е
признато правото на собственост на учредителя О.ЕООД , неговия представляващ и
управител в нотариалното производство отново е посочен само с 2 имена и изрично
е цитиран и личния номер на чужденец, съвпадащ с този на далия съгласието.
Предвид на това СГС намира мотивът за неоснователен, след като този управител е
действал и в нотариалните производство по признаване правото на собтвеност на
учредителя и тези нотариални актове са редовно вписани в нотариалните регистри,
видно от представените копия по делото.
4. Отново е посочено, че при заверка подписа под съгласието няма данни дали
далия съгласието е възприел съдържанието на волеизявлението на български език и
е разбрал правните му последици. Този мотив съвпада с изложеното в т.1 и съдът
споделя своите аргументи за неправилност на този мотив, а именно, че далия
съгласието управител на учредителя има изден личен документ на чужденец, и
нотариуса има задължение да назначи преводач само ако участника в нотариалното
производство не знае български – чл.582 от ГПК. След като не го е сторил следва
да се приеме, че лицето явило се пред нотариуса знае български. Не би могло да
се предполага изначално недобросъвестност на нотариуса. Същия няма задължение
да отбелязва знае ли лицето езика, на който прави волеизявление или не, а да
назначи преводач, когато незнае т.е. той в рамките на производството следва да
установи волята на лицето и съответно в тези рамки на установи владее ли се
българския език или не .
5. Неоснователен е и аргумента за липса дата на декларацията, тъй като тя е
с нотариална заверка на подписа и следва да се приеме, че датата й е датата на
нотариалната заверка. Касателно идентичността между лицето органен представител
по ТР на учредителя и лицето направило декларацията съдът отнова намира мотива
за неправилен, предвид изложеното от него в т.3 по-горе.
6. Последния шести аргумент е, че не се представя взето решение на
едноличния собтвеник на капитала за учредяването. СГС намира, че този аргумент
също е незаконосъобразен, тъй като такова решение е необходимо при вписването
на новоучреденото дружество в ТР. След като новоучреденото дружество е вписано,
то следва, че решение на собственика за учредяването му е налично. След като
нормата на чл.73,ал.5 от ТЗ изисква вписване на учредителния акт предвид
прехвърляне правото на собственост върху недвижимите имоти чрез апорта да става
по заявление управителните органи на новоучреденото дружество, то разпоредбата
изрично сочи и какво се вписва – учредителния акт в нотариално заверено копие.
В конкретния случай той е представен в заверено копие от агенция по
вписванията, което явно съдията по вписванията е приел за достатъчно, като не е
посочил липсата на нотариална заверка като недостатък. Законът изрично
предвижда с учредителния акт да се представи и съгласието на вносителя /явно на
апортираните недвижими имоти/, каквото в конкретния случай е представено. Не се
изисква представяне на други документи. Доколкото обаче на съдията по
вписванията му се вменява в задължение да провери правата на вносителя, то са
необходими и документите, които да установят правото на собственост върху
имотите, каквито в конкретния случай към заявлението са представени – нотариални
актове, кадастрални скици и удостоверения за тежести.
С оглед на така изложените съображения СГС намира отказът на съдия по
вписванията при СРС за вписване на учредителния акт на „ О.И. „ ЕООД за незаконосъобразен.
В рамките на компетентността на съдията по вписванията е да откаже вписване
изхождайки от недостатъци на самия акт, чието вписване се иска – не е в
необходимата форма или съдържание, съответно не подлежи на вписване – т.6 от ТР
№ 7 от 2013г. ОСГТК на ВКС, каквато хипотеза в конкретния случай не е налице.
Със заявлението са представени всички необходими документи – учредителния акт
подлежащ на вписване и съгласие, посочени в чл.73, ал.5 от ТЗ и доказателства
установяващи правото на собственост върху апортираните имоти. Вписването има не
конститутивно, а оповестително действие. След като имотите са апортирани и
новоучреденото дружество вписано, то при наличие на всички необходими документи
учредителния акт подлежи на вписване по реда на чл.4 а/ от Правилника за
вписванията. Отказът е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да се
отмени и съответно преписката да се
върне на съдията по вписвания с указания да се извърши вписване учредителния
акт в съответния регистър.
Водим от горното
съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1431 ОТ 4.11.2019Г., с което
е постановен ОТКАЗ на съдия по
вписванията при СРС да впише УЧРЕДИТЕЛЕН АКТ на О.И. ЕООД ЕИК *******.
ВРЪЩА преписката по
заявление вх.№72274/4.11.2019г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията, гр.София, при Агенция
по вписвания, с указания да се впише учредителния акт на осн.чл.4 а от ПВ
вр.чл.73, ал.5 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: