Р Е Ш Е Н И Е №

 

 

           гр. София, 09.02.2016г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 Софийски  градски съд, Гражданско отделение, ІІІ „Г” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Галина Ташева

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

                                                                                                              мл.с. Мирослава Илева

 

при секретаря И.К. и прокурора Николина Ангелова като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  адм.д. № 5 по описа за 2014г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Производството е по реда на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, вр.чл. 33  и сл. от ЗАП (отм.), образувано повторно след постановяването на Решение № 12967 от 30.10.2014г. на Върховния административен съд на Република България, състав на Трето отделение, по адм.дело № 14626/2013г., с което е било отменено Решение от 15.03.2013г. по адм. дело № 2072/2008г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ”в” състав, в частта, в която е била отхвърлена жалбата на Е.Т.В. (починала в хода на процеса), С.Д.Б., В.Д.Б., С.П.К., О.С.М. и М. С. М. (М.), наследници по закон на Т.П.В., срещу мълчаливия отказ на Областния управител на Област София град да се произнесе по заявление вх. № РД-97-00-3894/07.10.1998г. до размера на заявените за обезщетение 4 100 кв.м.  и делото е било върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд с оглед указанията, съдържащи се в мотивите на решението.

При новото разглеждане на делото С.Д.Б., В.Д.Б., С.П.К., О.С.М. и М. С. М. (М.), живите наследници по закон на Т.П.В., поддържат оспорването на отказа на областния управител да бъде удовлетворено искането им за обезщетение, съответно начин на обезщетяване, ако собствеността върху имота не може да бъде възстановена реално.    

Ответникът Областен управител на Област София град оспорва жалбата.

Софийска градска прокуратура, контролираща страна, при новото разглеждане на делото  е дала становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни Р.С.Д., Б.С.С., Д.С.Д., Й.М.С., К.М.С., Н.Х.Б. и К.Х.Б. не са дали становище по същество на жалбата.

            Съдът по жалбата възприе следното:

            Жалбата вх. № РД-97-00-3894/18.12.1998г, въз основа на която е образувано производството по делото, е допустима. Тя следва да се счете подадена в срока по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ (удължения срок след 30.06.2001г., съответно 14.07.2001г.), срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт – мълчалив отказ, който засяга права и законни интереси на жалбоподателите, наследници по закон на Т.П.В., за който се твърди, че е бил собственик на имот пл. № 223, к.л. 571 на плана на м.“Витоша-Хладилника“, София, част от който е отчуждена с указ по реда на Закона за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и обществена полза (ЗОНИДОП), обн.ДВ, бр. 18/23.02.1885г., отм.ДВ, бр. 300/22.12.1948г., без да има реално възстановяване на собственост и обезщетение в частта, в която не може да се получи собственост. Допустимост на жалбата е била възприета и при предходното разглеждане и решаване на делото от състав на Софийски градски съд, както и съгласно решението на Върховния административен съд.   

            По същество, и при проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав  намира по същество на жалбата следното:

            Жалбоподателите са наследници по закон на Т.П.В., починал на 03.10.1961г.

По договор за подялба на наследствен недвижим имот от 11.11.1926г. от П.В., в дял на Т.П.В. е била поставена ливада от 40 405 кв.м.  в землището на с. ********, при новообразувани съседи К. П., шосе, Г.Б. и Й. П., с лице на шосето 144. 70 кв.м.

По изработения през 1939-1940г. кадастрален план на м.“Напоително поле“ имотът, собственост на Т.П.В. по делбата, е бил нанесен като имот пл. № 223, к.л. 571. Общата площ на имота по графични данни е била 35 221 кв.м.

За обстоятелството се представя скица от 23.07.1993г. на ОФ“Софгео“, отразяваща разположението на бившия имот с пл. № 223 спрямо съществуващата през 1993г. ситуация, отразена в кадастрален план, изработен през 1975г., кадастрален лист 571. В този смисъл е и заключението на вещото лице инж. П.П., изслушано при първоначалното разглеждане на делото през 2011г.   Скицата от 23.07.1993г. е била издадена при действието на кадастралния план от 1975г.

По одобрения със Заповед № РД-50-09-323/20.12.1989г. регулационен план имотът е попадал в местност НПЗ“Витоша-Хладилника“.

За терена, върху който е разположен имот пл. № 223, к.л. 571 по кадастралния план от 1939-1940г. на м.“Напоително поле“, е  имало изработен и одобрен нов ЗРП със Заповед № РД-09-50-649/05.11.1999г. на м.НПЗ“Хладилника-Витоша“, като върху имота е имало образувани отделни квартали и УПИ с различно отреждане. Върху скицата от вещото лице инж. Попов са били посочени и отделните свободни терени, съответно повдигнати със син, зелен и червен цвят, означени буквено и с посочени площи.

При работата  по допълнителното заключение по съдебно-техническата експертиза, от вещото лице е бил нанесен имота пл. № 223 от кадастралния план от 1939г.-1940г.  върху скицата – извадка от регулационния план на м.НПЗ“Хладилника-Витоша“, одобрен със Заповед № РД-09-50-649/05.11.1999г. – имотът е бил по контури АБВГА. Конкретно е било обозначено разположението на стария имот върху урегулираните имоти по регулационния план, включително свободните площи.    

При новото разглеждане на делото от Софийски градски съд е било изслушано основно и допълнително заключение на вещото лице инж. В.Г.. Заключенията потвърждават данните по експертизите на вещото лице инж. П.П., като са дадени и допълнителни данни, на основата на представените от жалбоподателите в касационното производство писмени доказателства и тези, получени от вещото лице при работата му след проверки в НАГ,  Дирекция „Софийски кадастър“ и Главно управление на архивите в Министерски съвет.

Съгласно представения в касационното производство от жалбоподателите Указ № 8 от 20.05.1947г. на Председателството на Народна Република България, е било постановено да се отчужди за нуждите на войската (разширение на района на І-ви Армейски хладилен склад) частен имот с обща площ от 4 100 кв.м. на Т.П.В., находящ се в землището на село ********, местност „*****“, подробно описан в приложен план № 1780-712-122/1947г. Постановено е било още да се завладее същият имот по причина на спешност по начина, указан в глава VІІ от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза и стойността на имота да се изплати от съответния параграф от бюджета на Министерството на войната.  Имотът е бил ползван за целите на Министерство на войната още от 20.10.1942г., като са били построени леки постройки,  видно от съставения на 04.06.1947г. протокол за определяне на наем до 20.05.1947г., също представен в касационното производство. Писмените доказателства са били приети при повторното разглеждане на делото.

Съгласно основното заключение на вещото лице инж. В.Г. отчуждените 4 100 кв.м. се идентифицират  по плана № 1780-712-122/1947г., съгласно скица № 4 към заключението, в която имотът е посочен в червен контур, съответно по кадастралния план от 1975г. – по скица №  7, приложена към заключението. Имотът е изобразен по цифри 1, 2, 3, 4, 1 с червен контур. С кафяв контур и оцветени в кафяво са били показани сградите, останали от построените сгради на І-ви Армейски хладилен склад и заснети при изработването на кадастралния план през 1975г.

В допълнителното заключение на вещото лице инж. Г. е била изготвена комбинирана скица с извадка от действащия регулационен план на м.НПЗ“Хладилника-Витоша“ – част юг, приет с Решение № 254 по Протокол № 17/31.05.2012г. на СОС.

На скицата с кафяво са оцветени сгради, попадащи в площта на 4 100 кв.м. от имота – подстнация, масивна едноетажна сграда и част от масивна осеметажна сграда, с жълто – улици (изграждащо се разширение на бул.“Ч. в.“ и изградена улица о.к.15а-о.к.124 и паркинг), а със зелено – озеленяване до осеметажната сграда. Вещото лице е отбелязало и подземни кабели и съоръжения, изградени в мястото.

На база на изготвената скица и оглед на място вещото лице инж. В.Г. е дало заключение, че предвид изпълненото застрояване няма възможност от незастроените части да бъдат определени самостоятелни поземлени имоти, отговарящи на изискванията на ЗУТ за обособяване на урегулирани поземлени имоти.

Същите постройки в мястото са били констатирани като съществуващи и в заключението на вещото лице Попов от 2011г. Частта от 4 100 кв.м., предмет на делото при повторното му разглеждане, е била различна от посочените в заключението на вещото лице инж. П.П. (основно и допълнително заключение) свободни площи.

  По делото няма посочени и събрани доказателства нито при първоначалното разглеждане на делото, нито в касационното производство, нито пред настоящата инстанция, установяващи, че при отчуждаването на имота с площ от 4 100 кв.м. е било изплатено обезщетение, така както е било постановено в Указа от 20.05.1947г. Такива данни не са дадени и в заключението на вещото лице инж. В.Г., извършил проверки в НАГ,  Дирекция „Софийски кадастър“ и Главно управление на архивите в Министерски съвет. Не е имало изобщо и твърдение за такова плащане от никоя от страните по делото.     

            По делото не е спорно, че със заявление вх. № РД-97-00-3894/07.10.1998г. С.Д.Б., В.Д.Б., С.П.К., О.С.М. и М. С. М. (М.), както и Е.Т.В., починала в хода на делото на 04.05.2010г. и на която жалбоподателят В.Д.Б. е наследник по закон,  са поискали да бъдат обезщетени по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти за имота пл. № 223, собственост на Т.П.В., включително отчуждената по Указа от 20.05.1947г. част. Поискано е реално възстановяване на земята, съответно заплащането на обезщетение.

            При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът възприема следното:

            Жалбата на жалбоподателите по делото срещу мълчаливия отказ на Областния управител на Област София град да се произнесе по заявление вх. № РД-97-00-3894/07.10.1998г. до размера на заявените за обезщетение 4 100 кв.м. е основателна. 

            Наследодателят на жалбоподателите Т.П.В. е бил собственик по наследство и делба, освен другото, на имот от 4 100 кв.м. в землището на село ********, местност „*****“, част от по-голям имот, поставен в дял на  В. по  договор за подялба на наследствен недвижим имот от 11.11.1926г. Имотът е бил отчужден през 1947г. по реда на Закона за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и обществена полза (ЗОНИДОП), обн.ДВ, бр. 18/23.02.1885г., отм.ДВ, бр. 300/22.12.1948г. – при извършено фактическо отчуждаване след предварително завземане, при провъзгласена спешност по чл. 54 от закона, като не се установява заплащане на обезщетение.

При извършеното след 09.09.1944г. отчуждаване с указ, без заплащането на обезщетение, имотът попада в приложното поле на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти – чл. 2, ал. 1, пр. последно от закона, след допълнението ДВ, бр. 107 от 1997г. – възстановява се собствеността върху имоти по указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата, щом липсва обезщетение чрез изплащане на паричната равностойност на имота или с друг равностоен недвижим имот (чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ).

            С оглед изпълненото към 1997г. строителство в имота обаче, той (в процесната в настоящото производство част от 4 100 кв.м., в границите на урбанизирана територия) не съществува реално в размерите, в които е отчужден, както и от незастроените части не може да бъде образувано самостоятелно УПИ (чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ). При това положение не са налице предпоставките за  реално възстановяване на собствеността и наследниците на Т.П.В. следва да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ (чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ, вр. чл. 1 от ЗОСОИ), за което те са подали и изрично искане.  За имота обезщетението на жалбоподателите следва да бъде в компенсаторни записи (чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ). Няма основание за реалното възстановяване на собствеността.   

            В случая не е приложим редът за възстановяване на собствеността върху имота по делото по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, тъй като от 1942г. имотът на Т.П.В. не е бил ползван за земеделски цели, а фактически за целите на Министерство на войната, за което  е било определено и обезщетение (наем) до 20.05.1947г. За да бъде приложим ЗСПЗЗ, земите трябва да са отнети като земеделски – ползвани за земеделски цели, което не е в случая.

            След приключване на устните състезания по делото от жалбоподателите е било поискано издаване на съдебно удостоверение за пред РДНСК, което е било и издадено, за да им послужи пред посочения административен орган. Изложените в молбата за издаване на удостоверение обстоятелства обаче – че към настоящия момент е извършено цялостно премахване на сградите и имотът е празен не се подкрепя от обстоятелствата по делото.  

По направените разноски

В настоящото производство са поискани разноски от жалбаподателя В.Д.Б.. Той установява разноски за платен депозит за вещо лице – основно и допълнително заключение от общо 510 лева (450 лева плюс 60 лева), които на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. чл. 45 от ЗАП (отм.) следва да му бъдат присъдени.

Воден от горното съдът

 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

 

            ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на  Областния управител на Област София град да се произнесе по заявление вх. № РД-97-00-3894/07.10.1998г. до размера на заявените за обезщетение 4 100 кв.м.и вместо това постановява

             ПРИЗНАВА ПРАВОТО на обезщетение на  С.Д.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, В.Д.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, С.П.К., с ЕГН ********** и адрес ***, О.С.М., с ЕГН ********** и със съдебен адреса***Б“, и М. С. М. (М.), с ЕГН ********** и със съдебен адреса***Б“, наследници по закон на Т.П.В., за  частен имот с обща площ от 4 100 кв.м., отчужден за нуждите на войската (разширение на района на І-ви Армейски хладилен склад), съгласно Указ № 8 от 20.05.1947г. на Председателството на Народна Република България, като определя начин на обезщетение с компенсаторни записи.

            ОСЪЖДА Областен управител на Област ***** град, с адрес гр. ******, ул.“*****“ № **, да заплати на  В.Д.Б., с ЕГН ********** и адрес ***,  сумата от 510 лева (петстотин и десет лева) разноски в настоящото производство, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. чл. 45 от ЗАП (отм.).

            След влизане на решението в сила делото да се докладва за назначаване на експертиза за окончателно решаване на претенцията.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      

                                                                                  Председател:

                                                                       

 

           

                                                       

                                                                        Членове:1.

                                                                                                        2.