Решение по дело №2204/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 863
Дата: 22 август 2022 г. (в сила от 22 август 2022 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20212100502204
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 863
гр. Бургас, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя В. Белева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100502204 по описа за 2021 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от „ОСТ- РЕНТ“ ЕООД,
представлявано от управителя Гергана Стоянова Попова, чрез адв.Ана Панайотова, както и
от „СОМНИА ЕСТ ЕООД“, представлявано от управителя Стефани Венциславова
Чамурджиева, чрез пълномощника адв.Денка Пенева - взискатели по изпълнително дело
№20138020400071 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, против постановление изх.№33871 от
18.10.2021г., с което изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. Жалбоподателите считат, че не са налице предпоставките за прекратяването на делото.
Сочат, че разпределението, извършено след публичната продан на ипотекираните в полза на
взискателите недвижими имоти, при която за техен купувач е бил обявен другия взискател-
„ОББ“ АД, е било обжалвано от банката и е върнато от горестоящия съд за извършване на
ново разпределение. След като ЧСИ е извършил ново разпределение, същото е било
изпратено на взискателите и „ОББ“ АД, но от края на 2018г. до настоящия момент по делото
няма върнато съобщение с новото разпределение. Затова считат, че новото разпределение е с
все още невръчено съобщение с новото разпределение по проведената публична продан.
Съдебният изпълнител не бил изпратил каквито и да било други съобщения до останалите
взискатели, както и липсвало постановление за нестанала публична продан, след изтичането
на срока за обжалване на разпределението. Такова било издадено от ЧСИ едва през 2021г.
по молба на жалбоподателите. Между съобщението за извършване на ново разпределение и
постановлението за нестанала публична продан липсвали каквито и да било отбелязвания от
страна на съдебния изпълнител. Сочат, че бездействието на ЧСИ, не се дължи на причина, за
1
която взискателите отговарят /Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.№17/2020г. на ВКС,
четвърто гр.отд./. Намират, че след като на „ОББ“ АД не е било връчено редовно
разпределение за сумите от проведената публична продан, въпреки положените в тази
насока процесуални усилия на ЧСИ, вследствие на което не се е пристъпило към нова
публична продан, то последно насочените изпълнителни действия не били успешно
завършени поради неприключила процедура по проведената публична продан. Тъй като
гореизложените обстоятелства не се дължат на бездействие от страна на взискателите, или
техния праводател или на причина, за която същите отговарят, то не може да се направи
обоснован извод за изтекъл двугодишен срок за перемпция. Изтъкват, че срокът по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, в който взискателят е следвало да поиска осъществяване на ново
изпълнително действие, започва да тече едва след приключване на действията по
проведената редовно публична продан, която е обявена за нестанала едва през м.януари
2021г., веднага след което постановление взискателите поискали насрочването на нова
такава. Сочат, че всяко действие по събирането на вземането и насочване на изпълнението
прекъсва срока на перемпцията, като от датата на предприемането му започва да тече нов
срок. Ето защо считат, че в релевантния период по процесното изпълнително дело са
извършвани действия от съдебния изпълнител, но до приключването на процедулрата по
проведената публична продан нямало как да бъдат поискани нови изпълнителни действия,
тъй като същите зависели от изхода на влизането или не в сила на новото разпределение,
както и от извършването на плащането от страна на обявения за купувач втори взискател-
ОББ АД. С овластяването на съдебния изпълнител още с молбата за образуване на
изпълнителното дело, на основание чл.18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е бил овластен
служебно да поддържа висящността на изпълнителното производство.
Молят постановлението да бъде отменено.
Длъжникът „ТОП БИЛДИНГС“ ЕООД, представлявано от Шасине Аръкан, чрез
адв.Ченголов е представил възражение по чл.436, ал.3 от ГПК. На първо място най- общо е
оспорена процесуалната и материално-правната легитимация на жалбоподателите, поради
което се иска производството да бъде прекратено като недопустимо. При условията на
евентуалност се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи се, че
прекратяването на изпълнителното производство по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
настъпва по силата на закона, с изтичането на предвидения в разпоредбата срок, считано от
последното извършено изпълнително действие. В случая правилно и законосъобразно ЧСИ
Георгиев констатирал, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години.
По делото е постъпил и „отговор“ от страна на присъединения взискател „ОББ“ АД.
С него жалбата се оспорва като неоснователна. Изтъква се обстоятелството, че от влизане в
сила на разпределението, с което е потвърдено решението, с което е отменено
първоначалното разпределение, а именно- 24.01.2021г., до датата на изготвяне на протокола,
с който е обявена за нестанала публичната продан- 24.01.2021г., са изминали повече от две
години, време, в което взискателите по делото са имали възможност да предприемат
действия по извършването на нова публична продан, което не са сторили. Оспорват
2
твърдението, че през целия процесен период ЧСИ е правил опити да уведоми банката за
изготвеното ново разпределение, както и че е искал информация дали банката не е
придобила процесните имоти на публична продан по друго изпълнително дело. Сочат, че
законът е ясен и категоричен за това какво следва да направи ЧСИ, ако участвалият в
публичната продан и обявен за купувач не заплати сумите, дължими от него, а именно- да
обяви публичната продан за нестанала, в резултат на което да бъдат предприети действия по
насрочването на нова такава, като сроковете за това били по- кратки от две години.
Акцентира се, че взискателят „Тампа Трейд БГ“ ЕООД не е направил абсолютно никакъв
опит да санира бездействието на ЧСИ. Сочи се, че съдебната практика категорично приема,
че при невнасяне на цената от страна на купувача, той губи задатъка и отпада задължението
му да заплати остатъка от цената, тъй като имотът няма да му бъде възложен /Решение №17
от 26.02.2018г. по гр.д.№2915/2017г. на ВКС, Четвърто гр.отд./. Това именно направил и
ЧСИ, като намалил вземането на банката с един задатък поради обстоятелството, че банката
отказала да придобие недвижимите имоти, за които била обявена за купувач по ИД
№71/2013г. Цитирано е ТР №2/2013г. на ВКС по въпроса, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело…, извършването на
разпределението, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. Сочи се, че
прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Моли, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
ЧСИ Наско Георгиев е приложил копие от изпълнителното дело, както и мотивите си
по обжалваните действия. Сочи, че след като е изготвил ново разпределение в съответствие
с указанията на съда, е указал на купувача да внесе сумите по разпределението. Срокът по
чл.495 ГПК започнал да тече на 23.02.2018г. и до изтичането му взискателят, обявен за
купувач не внесъл сумите по разпределението. Като съобразил, че процесните имоти са
били предмет на публична продажба и по друго изпълнително дело, ЧСИ отправил
запитване до банката купувач дали е придобила собствеността им на друго основание. На
4.09.2018г. отново уведомил банката за последствията от невнасянето на цената. Поради
това, че същата не е изпълнила изискванията на закона, на основание чл.493, ал.1 ГПК
намалил вземането на банката с размера на задатъците за продаваните 11 недвижими имота.
На 21.01.2021г. ЧСИ уведомил първоначалния взискател за нестаналата публична продан и
за правата и последствията по чл.494, ал.2 ГПК. На 9.09.2021г. по делото постъпила
информация за извършена цесия на вземанията на „Тампа Трейд“ ООД към „ОСТ- РЕНТ“
ЕООД и „СОМНИЯ ЕСТ“ ЕООД. На 15.10.21г. постъпила молба от присъединения
взискател ОББ АД за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, която била уважена, тъй като е счетена от ЧСИ за основателна. Това негово
постановление било обжалвано в настоящото производство.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.435, ал.1, т.3, предл.2 от ГПК.
3
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощени
представители на лица, които имат правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.
Неоснователна е тезата на длъжника по изпълнителното дело, че жалбоподателите не
са легитимирани да обжалват действията на ЧСИ. Същите твърдят, че са правоприемници на
първоначалния взискател, като са придобили вземанията срещу длъжника с договор за цесия
/такъв не е представен нито по изпълнителното дело, нито в настоящото производство/. По
изпълнителното дело е приложена справка от агенцията за вписванията, от която е видно, че
по партидата на „ОСТ- РЕНТ“, в книгата за договорни ипотеки на службата по вписванията
при РС- Несебър на 12.08.2021г. е вписан договор за цесия между първоначалния взискател
по изпълнителното дело „Тампа трейд“ ЕООД и цесионери СОМНИА ЕСТ и ОСТ- РЕНТ,
ипотекарен длъжник ТОП БИЛДИНГС, относно процесните имоти, което е индиция, че
процесния договор за цесия действително съществува. Приложено е и уведомително писмо
от „Тампа трейд“ ЕООД до длъжника „ТОП БИЛДИНС“ ЕООД, с което на 28.07.2021г.
същият е уведомен за извършената цесия в съответствие с изискванията на чл.99, ал.3 и 4
ЗЗД. Ето защо, може да се направи обоснован извод, че жалбоподателите са встъпили в
правата на първоначалния взискател по изпълнителното дело и имат качеството на
взискатели по него, респективно да обжалват действията на ЧСИ.
След като обсъди становищата на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 71 /2013г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев е образувано по
молба на адв. Р. Станчев като пълномощник на „ТАМПА ТРЕЙД БГ“ ЕООД въз основа на
изпълнителен лист от 28.12.2012г., издаден по ч.гр.д.№ 1062/2012г. по описа на РС-
гр.Айтос против „ТОП БИЛДИНГС“ ООД, за следните задължения: 10000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 27.12.2012г. до окончателното плащане, както и 300
лв. съдебни разноски. В молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочено
конкретно изпълнително действие.
Установяват се твърденията в жалбата, че с молбата за образуване на изпълнителното
дело на ЧСИ Георгиев са възложени по реда на чл.18 ЗЧСИ всички правомощия за
предприемане на необходимите действия за реализиране правата на взискателя. Видно от
резолюцията, още същия ден- 1.02.2013г. било образувано изпълнителното дело,
разпоредено било връчване на ПДИ до длъжника, разпоредено било извършване на
цялостно проучване на длъжника като са изискани справки от НАП КАТ и др.
На 12.02.2013г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„Интернешънъл Асет банк“ АД, който е вдигнат по молба на взискателя с разпореждане от
20.02.2013г. На 18.02.2013г. ЧСИ е наложил възбрана върху процесните 11 недвижими
имота- апартаменти , находящи се в гр.Несебър, м. „Бостанлъка“, сграда с идентификатор
51500.21.41.2, построена в ПИ с идентификатор 51500.21.41, която е вписана в Службата по
вписванията при НРС на 20.03.2013г.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на пълномощник на длъжника на
4
28.06.2013г.
На 12.06.2013г. ЧСИ Георгиев е уведомен за наложен запор по ИД №664/2013г., с
взискател ВиК ЕАД- Бургас и длъжник „Тампа трейд БГ“ ЕООД, на вземанията на „Тампа
трейд БГ“ по всички изпълнителни дела, по които е взискател.
На 9.08.2013г. е извършен опис на процесните недвижими имоти.
На 5.04.2016г. е насрочена първа публична продажба на процесните имоти, която е
обявена за нестанала през м.юни 2016г.
С молба от 31.10.2016г. взискателят е направил искане за присъединяване към
изпълнителното производство на вземането си в размер на 244 258 лв. главница, ведно с
разноски 4885 лв- такси, както и 1200 лв.- адвокатски хонорар, за което е издаден
изпълнителен лист от 28.10.2016г. по ч.гр.д.№701/2016г. на АРС. Направено е искане за
насрочване на нова публична продан.
Такава е насрочена на 1.11.2016г. за периода от 9.11.2016г. до 9.12.2016г.
Видно от приложените протоколи с дата 12.12.2016г., за купувач на единадесетте
недвижими имота е обявена „СИБАНК“ ЕАД- присъединен по право взискател- ипотекарен
кредитор, чийто правоприемник понастоящем е „ОББ“ АД.
На 13.12.2016г. по изпълнителното дело е постъпило изявление от банката за
оттегляне на наддавателните предложения, което е счетено за невалидно от ЧСИ предвид
несъобразяването му със сроковете по чл.13, ал.1 ЗЗД.
На л.156 от копието на ИД е наличен протокол за предявяване на разпределение по
реда на чл.460 ГПК /без дата/. Не се спори, че същото е обжалвано от банката и е отменено с
решение №IV-976 от 29.11.2017г. по в.гр.д.№1129/17г. на БОС, потвърдено с решение №60
от 23.02.2018г. по ч.гр.д.№46/2018г. на Апелативен съд- Бургас.
На л.190 от копието на ИД е наличен втори протокол за предявяване на
разпределение по реда на чл.460 ГПК /без дата/, в който е посочено, че е съобразен с
посочените по- горе две съдебни решения.
По делото няма данни страните по изпълнителното дело да са били призовани за
предявяване на разпределението в съответствие с изискванията на чл.462, ал.1 ГПК. Няма
данни и същото да е било връчено на друга от страните, с изключение на присъединения
взискател- „ОББ“ АД като правоприемник на СИБАНК ЕАД чрез вливане- така съобщение
от 4.09.2018г., получено на 7.09.2018г. Предвид изложеното, не може да се приеме, че
разпределението е влязло в сила като необжалвано. Основателен е доводът в жалбата, че
срокът за обжалването му от първоначалния взискател и длъжника не е започнал да тече.
Доколкото присъединеният взискател е бил изрично уведомен за изготвеното
разпределение, за него срокът за обжалването му е изтекъл.
На 2.07.2018г. ЧСИ е изпратил до банката писмо, с което е изискал от нея
информация дали не е придобила процесните имоти на друго основание, за да бъде
уведомена за дължимите по новото разпределение суми, в случай, че това не е станало.
Писмото е получено на 4.07.2018г.
На 18.11.2019г. ЧСИ Делян Николов е изпратил съобщение до ЧСИ Георгиев за това,
че наложените от него на 11.12.2014г. запори върху настоящи и бъдещи вземания на
5
„ТАМПА ТРЕЙД БГ“ ЕООД са вдигнати.
На 24.01.2021г. е изготвен протокол, с който ЧСИ е обявил насрочената в периода от
9.11.2016г. до 9.12.2016г. публична продан за нестанала, намалил е на основание чл.493 ГПК
вземането на взискателя ОББ АД като правоприемник на СИБАНК ЕАД с по един задатък за
всеки от имотите, за които е бил обявен за купувач. Указал е на взискателя „Тампа трейд
БГ“ ЕООД, че на основание чл.494, ал.2 от ГПК следва да поиска определяне на нова
начална цена и му се укажат последиците, ако не стори това.
На 16.01.2021г. адв.П. като пълномощник на „Тампа трейд БГ“ ЕООД е поискала
определяне на нова начална цена на процесните имоти и насрочване на нова публична
продан. На 9.09.2021г. е направено искане като взискатели да бъдат конституирани „Сомниа
ест“ ЕООД и „ОСТ Рент“ ЕООД поради прехвърляне на вземането на първоначалния
взискател към длъжника на тези две дружества. С разпореждане от същата дата ЧСИ е
конституирал жалбоподателите като взискатели. Разпоредено е също изготвянето на нова
оценка на имотите с помощта на вещо лице.
На 15.10.2021г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ОББ“ АД за издаване
на постановление, с което изпълнителното дело да бъде прекратено поради настъпването на
перемпция по силата на закона, в резултат на неизвършване на принудителни действия в
продължение на две години от последното такова. Направено е искане служебно да бъдат
вдигнати наложените от ЧСИ запори и възбрани.
С обжалваното в настоящото дело постановление изх.№33871 от 18.10.2021г. ЧСИ
Наско Георгиев е прекратил изпълнителното производство по изп.д.№ 71/2013г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК след като е констатирал, че по него взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Обжалваното постановление е правилно и законосъобразно.
Предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в
чл.433, ал.1, т.1-8 от ГПК. В случая съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, чийто фактически състав изисква единство
взискателят да не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В случая тези предпоставки са установени. Съдебната практика по този въпрос е
непротиворечива и се основава на разбирането, залегнало в мотивите на т.10 към ТР
№2/13г. от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013 на ОСГТК на ВКС, което се споделя напълно и
от настоящият съдебен състав. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В случая разпоредбата
на чл.433, ал.1 ГПК изисква съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното
производство с постановление, но този акт има само декларативен характер, защото когато
прекратяването е по силата на закона /както е в хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК/,
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни
6
факти и обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта.
Вярно е посоченото в жалбата, че на съдебния изпълнител са били възложени всички
правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Това обаче не означава, че при бездействие на ЧСИ да извърши
конкретни изпълнителни действия, респективно- да завърши предприетия изпълнителен
способ, взискателят се освобождава от отговорността да следи за развитието на
изпълнителното производство, още по- малко длъжникът може да бъде лишен от защитата,
която му дава чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно- изпълнителното производство да бъде
прекратено по силата на закона с последиците по чл.433, ал.3 ГПК. Напротив, именно в
хипотезата на възлагане по чл.18 ЗЧСИ бездействието на ЧСИ следва да бъде приравнено
като последици за изпълнителното дело на последиците, които би имало бездействието на
взискателя.
Също така е вярно, че съдебната практика приема, че давностния срок не тече когато
взискателят не може да предприеме нови изпълнителни действия по причина, че действията
по предходния изпълнителен способ не са завършили. В случая обаче не сме изправени пред
подобна хипотеза. Действително, второто разпределение, което е такова по смисъла на
чл.495 ГПК не е предявено на всички страни по изпълнителното производство и не може да
се приеме за влязло в сила. Това обаче не води до извод, че предходният изпълнителен
способ- публичната продан , насрочена за периода от м.ноември до м.декември 2016г. все
още не е приключил. В тази връзка следва да бъде отчетено, че разпределението е предявено
на присъединения по право взискател, който е обявен и за купувач на имотите, като му е
даден срок за внасяне на дължимата сума по второто разпределение. Този срок е изтекъл
след 24.09.2018г. Не е спорно, че банката не е внесла определената й сума по сметката на
ЧСИ. При тези обстоятелства /още повече, че още на 13.12.2016г., непосредствено след
обявяването й за купувач банката е оттеглила наддавателното си предложение, което е
индиция, че няма интерес от придобиването на имотите чрез тази продан/, още след
24.09.2018г. ЧСИ е следвало да обяви публичната продан за нестанала. Това обаче е сторено
от него едва на 24.01.2021г., когато двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, вече е бил
изтекъл, а изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона. Ето защо
последващите действия на жалбоподателите- правоприемници на първоначалния взискател,
изразяващи се в поискването на нова оценка и насрочване на нова публична продан са
ирелевантни.
С оглед изложеното Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното постановление
за прекратяване на изпълнително дело №71/13г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев е
правилно и законосъобразно.
Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
За жалбоподателите не съществува пречка да образуват ново изпълнително дело въз
основа на изпълнителните листи, правата по които са им били цедирани.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „ОСТ- РЕНТ“ ЕООД,
представлявано от управителя Гергана Стоянова Попова, чрез адв.Ана Панайотова, както и
от „СОМНИА ЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя Стефани Венциславова
Чамурджиева, чрез пълномощника адв.Денка Пенева - взискатели по изпълнително дело
№20138020400071 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, против постановление изх.№33871 от
18.10.2021г., с което изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8