№ 672
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000518 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника - „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез
юр. Д. срещу решение № 261453 от 01.11.2021г., по т.д. № 549/2021г., по описа на СГС, VІ-6
състав, с което е уважен предявеният иск от Национална агенция за приходите/НАП/ и е
признато за установено, че вземането на ответната банка, в размер на 6 688 771,71 лева,
произтичащо от договор за издаване на банкова гаранция № 000LG – L – 003436 от
31.07.2012г., няма обезпечение представляващо запис на заповед за сумата от 22 033 854,39
евро и е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 430 944,73 лева.
В частта, с която е прекратено производството по искането на „Първа инвестиционна
банка“ АД, за допълване на обжалваното решение, че първоинстанционният съд не е
разгледал и останалата част от предявения иск, че не съществувала привилегия за банката,
така както било поискано от ищеца/л. 10, последен абзац от в.т.д. № 204/22г. по описа на
САС/, прекратителното определение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивникът/ответникът – „Първа инвестиционна банка“ АД счита, че решението е
недопустимо поради произнасяне по недопустим иск и липса на правен интерес. Твърди, че
вземането на банката по договор за издаване на банкова гаранция № 000LG-L-
003436/31.07.2012г. било прието като обезпечено с особен залог по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Счита, че обстоятелството дали същото вземане е обезпечено и със запис на заповед, нямало
да доведе до промяна на реда на удовлетворение и до изменение на списъка на приетите
1
вземания. Това нямало да се отрази на възможността за удовлетворяване на другите
кредитори, в частност на НАП. На следващо място твърди, че извършеното от
първоинстанционния съд тълкуване, не било съобразено с разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ. В настоящия случай, вземането на банката било прието като обезпечено с особен
залог, което не било оспорено и е признато от съда и синдика. Моли въззивния съд да
отмени в обжалваното решение като изцяло недопустимо и да постанови друго. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемият/ищецът – Национална агенция по приходите, не е подал писмен отговор на
въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Синдикът на „Ви ем корпорейшън“ ЕООД/в несъстоятелност/ – М. Н. не е подал писмен
отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въззивникът/ответникът - „Ви ем корпорейшън“ ЕООД/в несъстоятелност/, не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител.
Подадена е частна жалба от ответника - „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез юр. Д.
срещу определение № 260113 от 13.01.2022г., по т.д. № 549/2021г., по описа на СГС, VІ-6
състав, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за
разноските. Счита, че изводите в обжалваното определение са неправилни и необосновани,
което обуславяло неговата незаконосъобразност. Излага доводи и сочи съдебна практика, че
искът по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ е неоценяем, тъй като вземането вече било прието и
предмет на делото е единствено редът за неговото удовлетворяване.
Въззиваемият/ищецът – Национална агенция по приходите не е подал писмен отговор на
частната жалба.
Синдикът на „Ви ем корпорейшън“ ЕООД/в несъстоятелност/ – М. Н. не е подал отговор на
частната жалба.
Въззивникът/ответникът - „Ви ем корпорейшън“ ЕООД/в несъстоятелност/ не е взел
становище по частната жалба.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени от легитимирано лице, срещу подлежащи на
въззивно обжалване решение и определение на градския съд, в законоустановения срок и са
процесуално допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото, че с решение № 2037/14.11.2019г. по т.д. № 1766/2019г. по описа
на СГС, е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на
„Ви ем корпорейшън“ ЕООД. Съдът е определил за начална дата на неплатежоспособността
31.12.2009г. и е спрял производството, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Производството по
делото е възобновено с решение № 260315 от 09.11.2020г. Това решение е вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията на 10.11.2020г. На 10.12.2020г. „Първа
инвестиционна банка“ АД е предявила вземанията си по договор за банкова гаранция № 000
LG-L-003436/31.07.2012г. На 05.01.2021 година по партидата на длъжника са обявени
списъците на приетите вземания, в които като кредитори са включени ищецът и ответникът
2
„ПИБ“ АД. Вземането на „ПИБ“ АД за 3 419 914 евро, с левова равностойност от
6 688 771,71лева, е прието като обезпечено по издаден запис на заповед за сумата от
22 033 854,39 евро, договор за особен залог на парични средства от 31.07.2012г. и договор за
залог на бъдещи вземания от 31.07.2012г. В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, НАП е подал
възражение, чрез пощата от 12.01.2021г., като е оспорил обезпечението на вземанията на
кредитора „ПИБ“ АД в размер на 6 688 771,71 лева, като обезпечено със запис на заповед за
сумата от 22 033 854,39 евро, даващо право на предпочтително удовлетворение по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ. С определение № 261448 от 11.03.2021г., по т.д. № 1766/2019г. по описа на
СГС, съдът по несъстоятелността е променил списъка с приети вземания, като е определил
поредност за удовлетворяване вземането на банката по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ в размер на
1 124 869,67лева, а в останалата част е оставил без уважение възраженията на НАП. В
отговора на исковата молба/л. 20 гръб/, ответникът - „ПИБ“ АД признава факта, че
процесното вземане в размер на 6 688 771,71 лева не е обезпечено със запис на заповед за
сумата от 22 033 854,39 евро, но това вземане било обезпечено с договор за особен залог на
парични средства и договор за залог на бъдещи вземания, което давало привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За да уважи предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ,
първоинстанционният съд е приел, че обезпеченията в материята на несъстоятелността,
които предопределят поредността за удовлетворяване са изрично посочени в разпоредбата
на чл. 722 ТЗ. Тази правна норма била с императивен характер и не предпоставяла
разширително тълкуване и приложение. Сред посочените от законодателя обезпечения,
даващи право на привилегировано удовлетворяване на вземанията на кредиторите не
попадал записът на заповед. Ето защо неправилно синдикът приел, че издаденият от
длъжника запис на заповед за сумата от 22 033 854,39 евро, обезпечавала вземането на
банката в размер на 6 688 771,71лева, произтичащо от договор за издаване на банкова
гаранция № 000LG – L – 003436/31.07.2012 година.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна,
следното:
Предмет на правния спор по делото е редът на предпочитано удовлетворение на приетото
вземане на „ПИБ“ АД за 3 419 914 евро, с левова равностойност от 6 688 771,71лева, като
обезпечено по издаден запис на заповед за сумата от 22 033 854,39 евро.
Първоинстанционният съд правилно е установил наличието на специалните императивни
предпоставки за допустимостта на предявените искове по чл. 694, ал. 1, т. 3 от ТЗ -
предявяване на вземането от кредитор пред съда по несъстоятелността, включването му в
изготвения от синдика списък на приети вземания, възражение в срок от кредитор в
производството по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, постановяване на определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ и
предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния 14-дневен срок от
обявяване определението на съда по несъстоятелността в Търговския регистър.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на въззивника, че
3
обжалваното решение е недопустимо поради произнасяне по недопустим иск и липса на
правен интерес. Обстоятелството, че вземането на банката по договор за издаване на
банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г. е прието и като обезпечено с особен залог
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ не води до недопустимост на иска за установяване на
несъществуване на още едно обезпечение на същото вземане. Едно вземане на кредитор
може да бъде обезпечено с една или няколко привилегии, всяка една от които дава право на
предпочитано удовлетворение до уговорения от страните размер. Ищецът има правен
интерес да установи несъществуването на всяко едно от тези обезпечения в производството
по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, правният интерес на
кредиторите на длъжника в производството по несъстоятелност произтича от разпоредба на
закона, която изрично му дава право да оспори несъществуването на всяка една привилегия
на вземането на друг кредитор, с оглед реда на неговото удовлетворяване.
По същите съображения е неоснователно и възражението на въззивника, че уважаването на
предявения иск нямало да доведе до промяна на реда на удовлетворение и до изменение на
списъка на приетите вземания, което нямало да се отрази на възможността за
удовлетворяване на другите кредитори, в частност на НАП.
С определение № 260876 от 21.03.2022г., по т.д. 1766/2019г. по описа на СГС, съдът по
несъстоятелността е отказал да допусне констатираната от въззивния съд очевидна
фактическа грешка в определението по чл. 292, ал. 4 от ТЗ. Непроизнасянето на съда по
несъстоятелността в производството по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, по своевременно направено
възражение от кредитор, има за правна последица допустимостта на иска по чл. 694, като
единствено възможно средство за правна защита срещу неговата незаконосъобразност и
неправилност.
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че записът на заповед
не представлява обезпечение по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Записът на заповед е
едностранна абстрактна сделка, с която издателят поема задължение да плати на поемателя
посочената в него парична сума. Този менителничен ефект не е обезпечение по смисъла на
ТЗ и не дава привелегия за право на предпочитано удовлетворение по реда на чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ. Съдът следва да кредитира и изричното признание на този факт от ответника
„ПИБ“ АД. Следователно предявеният иск е допустим и основателен, поради което правилно
е уважен от първоинстанционния съд.
По частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение искането за
изменение на решението в частта за присъдената държавна такса в размер на 430 944,73
лева.
За да остави без уважение искането на ответника „ПИБ“ АД да измени решението в частта за
разноските, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск не е неоценяем. Изложил
е решаващи мотиви, че при оспорване съществуването на ипотечно право, както и при
исковете за съществуването и упражняването на заложни права върху дружествени дялове,
дължимата държавна такса се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК.
4
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че приложение следва да намерят правилата
за съществуване на ипотечното право. Предмет на делото в това производство не е
съществуването на ипотечно право, а редът за удовлетворяване на вече прието от синдика и
одобрено от съда по несъстоятелността вземане на кредитор в производство по
несъстоятелност.
Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, когато предмет
на спора не е самото вземане на кредитора, а само поредността за неговото удовлетворяване,
не се касае за оценяем иск, а за неоценяем такъв.
В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по искови производства по чл. 66, ал. 3
от ЗБН, която има за предмет искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, но по
аналогични хипотези за неоценяем иск и следва да намери приложение и в процесната
хипотеза. В този смисъл са: определение № 322 от 14.06.2018г., по т.д. № 479/2018г. на
ВКС, II т.о., определение № 470 от 16.11.2018г., по ч.т.д. № 1304/2018г. на ВКС, I т.о. и
определение № 73/16.04.2019г., по т.д. № 1305/2018г. на ВКС. Следователно обжалваното
определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Въззивният съд определя цената на предявения неоценяем иск в размер на 80 лева за
производството пред първата инстанция. За въззивното производство се дължи държавна
такса в размер на 40 лева.
Предвид изхода на правния спор, неоснователно е искането на въззивника за присъждане на
сторените разноски по делото.
Въззиваемият има право на разноски за въззивното производство, но не претендира
такива и не следва да му се присъждат.
Не е предмет на въззивното производство допуснатата от първоинстанционния съд
очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение, досежно липсата на
посочване на ответника - „Ви ем корпорейшън“ ЕООД/в несъстоятелност/, която следва да
бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261453 от 01.11.2021г., по т.д. № 549/2021г., по описа на
СГС, VІ-6 състав.
ОТМЕНЯ определение № 260113 от 13.01.2022г., по т.д. № 549/2021г., по описа на СГС,
VІ-6 състав, с което е оставено без уважение искането на „Първа инвестиционна банка“ АД
за изменение в частта за разноските на решение № 261453 от 01.11.2021г., по т.д. №
549/2021г., по описа на СГС, VІ-6 състав и е осъден да заплати по сметка на СГС държавна
такса за сумата над 80 лева до размера от 430 944,73 лева И ВМЕСТО НЕГО
5
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските решение № 261453 от 01.11.2021г., по т.д. № 549/2021г.,
по описа на СГС, VІ-6, като осъжда „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 80 лева.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски апелативен съд сумата от 40 лева, представляваща дължима държавна такса за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6