ОПРЕДЕЛЕНИЕ
22.03.2021
г.
№ 449/22.3.2021г.
гр. Пловдив
Пловдивски административен съд, ХХIХ
състав,
На двадесет и втори
март, две
хиляди двадесет и първата година,
В
закрито съдебно заседание в следния
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след
като разгледа Частно адм. дело № 554/2021
г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ състав, намери следното:
Производството
е по реда на Раздел IV на Глава ХХ от АПК.
Образувано е по жалба от С.А.Ч. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв.
М., против Акт по искане за възобновяване на административно производство №
1040-15-11 от 15.02.2021 г., издаден от Директор на ТП на НОИ - Пловдив.
С жалбата се иска отмяна на оспорения
акт, като се твърди, че същият е издаден в противоречие и при несъобразяване
със съдебни решения, копия от които са приложени към нея. Прави се искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение от 1000 лева, вписано като заплатено по
приложеното пълномощно.
Жалбата е депозирана чрез
административния орган и изпратена в съда ведно с административната преписка с
писмо, подписано за Директор на ТП на НОИ - Пловдив. В писмото не е изразено
изрично становище по жалбата, като единствено се прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, както и от
името на лицето, адресат на оспорения акт и което има правен интерес от
оспорването, поради което е и процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложеното в
жалбата и съдържанието на изпратената административна преписка, намери за
установено от фактическа страна следното:
По Заявление вх.№ 8737/16.11.2018 г.,
подадено от С.А.Ч. *** за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/
на основание чл.54а от КСО, било образувано административно производство. В
заявлението си Ч. декларирал прекратено правоотношение с осигурителя си „Корект
Транс Груп“ ООД през ноември 2018 г.. Във връзка с извършване проверка от
контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив относно подадените данни от осигурителя
„Корект Транс Груп“ ООД, производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица било спряно с разпореждане на Ръководител на осигуряването за
безработица от 14.03.2019 г. Междувременно, по повод на осъществената проверка
на „Корект Транс Груп“ ООД гр. Пловдив и съгласно констативен протокол за
проверката от 08.05.2019 г. на осигурителя били издадени от контролен орган в
ТП на НОИ - Пловдив задължителни предписания, също от дата 08.05.2019 г., а
именно да заличи подадената информация в Регистъра на осигурените лица /Декларация
Обр.№1/ за С.Ч. за месец ноември 2018 г. Задължителните предписания били
обжалвани от осигурителя „Корект Транс Груп“ ООД гр. Пловдив пред Директора на
ТП на НОИ Пловдив, който със свое Решение № 2153-25-165 от 17.06.2019 г.
оставил жалбата без уважение. Това решение било оспорено от страна на
осигурителя пред Административен съд Пловдив, който с решение № 234/28.01.2020
г., постановено по адм. дело № 2525/2019 г., отменил оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ. Решението на Административен съд Пловдив било
потвърдено с Решение № 534/15.01.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело №
4787/2020 г. по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Пловдив. Междувременно,
с разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Пловдив с № 151-00-8737-4 от 15.08.2019 г. спряното административно
производство по заявлението с вх. № 8737/16.11.2018 г. на Ч. за отпускане на
обезщетение за безработица било възобновено. С разпореждане №
151-00-8737-5/15.08.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на
основание чл.54ж, ал.1, вр. с чл.10 от КСО на жалбоподателя Ч. било отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, предвид
установените при проверка на осигурителя обстоятелства, довели до извод, че за
лицето не е възникнало задължение за осигуряване и Ч. не е осигурено лице по
чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Разпореждането било надлежно връчено
на лице от адреса на жалбоподателя на 26.09.2019 г. и не било обжалвано, поради
което и влязло в сила на 11.10.2019 г. На 28.01.2020 г. жалбоподателят Ч. депозирал
Заявление до Директор на ТП на НОИ - Пловдив с вх. № 1019-15-143, с което
поискал да му бъде отпуснато обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по
заявлението му с вх. № 8737/16.11.2018 г., тъй като с решенията на
Административен съд - Пловдив и на ВАС по посочените по-горе дела са отменени
задължителните предписания, дадени на осигурителя му. По посоченото заявление
от 28.01.2021 г. бил издаден и оспореният по настоящото дело Акт по искане за
възобновяване на административно производство № 1040-15-11/15.02.2021 г.,
подписан за Директор на ТП на НОИ - Пловдив от Началник отдел „Административен“
в ТП на НОИ - Пловдив, съгласно заповед за заместване от 08.02.2021 г.
В оспорения акт от 15.02.2021 г., административният орган приел, че заявлението на С.Ч. от 28.01.2021 г. по своята същност представлява искане по чл.100 от АПК, във
връзка
с чл.99 от АПК за възобновяване на административно производство, по което е
издадено Разпореждане № 151-00-8737-5/15.08.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
- Пловдив, с което е постановен отказ за отпускане на ПОБ. Отразено било, че съгласно установеното от проверката г-н С.А.Ч.
не е упражнявал трудова дейност за периода от 01.11.2018 г. до 08.11.2018 г. в „Корект Транс Груп“, поради което
същият не може да се счита за осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1,
ал.1, т. 3 от ДР на КСО. Посочено
било, че на осигурителя
„Корект транс груп“ ООД са издадени задължителни предписания №
ЗД-1-15-00560976/08.05.2019 г. за
заличаване в регистрите на НАП на подадените за г-н Ч. данни. Във връзка с
направените констатации било издадено разпореждането от
15.08.2019 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което на лицето е отказано отпускане на ПОБ.
Констатирано било, че разпореждането не е обжалвано в законоустановения срок
по реда на чл.117 от КСО и представлява стабилен административен акт. Констатирано
било също и че издадените задължителни предписания на
осигурителя са оспорени и отменени с Решение № 534/15.01.2021 г. на Върховен административен съд,
постановено по административно дело № 4787/2020 г., с което е оставено в сила
съдебно решение № 234/28.01.2020 г.
по адм. дело № 2525/2019 г. по описа
на Административен съд - гр. Пловдив. Счетено било, че от искането на
жалбоподателя Ч., формулирано в заявлението от 28.01.2021 г., ставало ясно
становището му, че именно съдебните решения били станали основание
на административния орган да постанови отказа за отпускане на ПОБ, като
било прието, че тези доводи на подателя на заявлението са несъстоятелни,
поради това, че разпореждането за отказ от отпускане на ПОБ
от 15.08.2019 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив било постановено във
връзка с резултата от извършената от контролен орган на ТП на НОИ -Пловдив
проверка на осигурителя „Корект транс груп“ ООД, ЕИК
*********, приключила с констативен протокол № КП-5-15-00560955/08.05.2019 г., която установила, че във
връзка със сключения между г-н Ч. и „Корект транс груп“ ООД трудов договор
не е възникнало осигурително отношение, поради което Ч. не е осигурено лице
по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал. 1, т.
3 от ДР на КСО. В оспорения акт били анализирани основанията, при наличието на
които може да се инициира възобновяване на производството по издаване на
административен акт съгласно чл.99 от АПК, като
било посочено че същите не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като производството
засяга стабилитета на акта. Счетено било, че направеното въз
основа на съдебните решения искане за отпускане на ПОБ по заявлението на Ч. не
може да бъде причислено към нито едно от основанията по чл.99 от АПК и
по-специално тези на чл.99, т.2 и т.4 от АПК. Счетено било също, че съдебните
решения, на които се позовава Ч., не сочат на нови факти и
обстоятелства, които да не са известни на административния орган и които да са
относими към спорния въпрос по отношение на осигурителния статус на г-н Ч. по
смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3
от ДР на КСО и дали същият действително е осъществявал трудова дейност за
разглеждания период при посочения осигурител, поради
което и случаят не попадал в хипотезата на чл.99, т.2 от АПК. Отразено
било също и че производството не би могло да бъде възобновено и на
основание на чл.99, т.4 от АПК, тъй
като не се установява влязлото в сила към настоящия момент разпореждане №
151-00-8737-5/15.08.2019 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за
отказване отпускането на ПОБ на Ч. да е
основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен,
или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил
отменен. В крайна сметка, издателят на оспорения административен
акт е заключил, че заявлението с вх. №
1019-15-143/28.01.2021 г. за
отпускане на ПОБ, представляващо по своята същност искане за възобновяване на
административното производство по чл.100, във връзка с чл.99
от АПК, по което е издадено разпореждане № 151-00-8737-5/15.08.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив, се явявало недопустимо. С оглед
на това било отказано възобновяване на административното производство по
подаденото от Ч. заявление.
При така
установеното от фактическа страна и предвид дължимата проверка по чл.168 от АПК,
от правна такава, съдът намери следното:
Възобновяването
на производство по издаване на административни актове, уредено в Глава седма на
АПК действително предвижда в чл.99 от АПК, че при наличие на някоя от
изброените в разпоредбата различни хипотези, влязъл в сила индивидуален
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по - горестоящия административен орган, а ако не е
подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал.
Самото производство по възобновяването е уредено в разпоредбите на чл.100 - 106
от АПК, както действително, отказът да се допусне възобновяване подлежи на
обжалване по реда на раздел четвърти на глава десета от АПК /чл.202, т.1, вр. с
чл.103, ал.3 от АПК/. В конкретния случай влезлият в сила индивидуален
административен акт, във връзка с който се иска възобновяване на
административното производство от страна на жалбоподателя Ч. с искане за
произнасяне на благоприятен за него индивидуален административен акт, е
Разпореждането с № 151-00-8737-5 от 15.08.2019 г., подписано за Ръководител на
осигуряването по безработица при ТП на НОИ- Пловдив от изрично упълномощено
лице със заповед от 30.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което
разпореждане е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на
жалбоподателя. Това разпореждане е било издадено на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, който гласи, че паричните
обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват,
възобновяват и възстановяват с
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Същевременно, разпоредбата на чл.54ж,
ал.2 от КСО сочи, че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени
от органа, който го е издал, когато: 1.са представени нови документи или доказателства, които имат
значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица; 2.паричното обезщетение
за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Очевидно е от изложеното,
че в самия КСО е предвиден специален ред за отмяна или изменение на влязлото в
сила разпореждане от този тип, каквото е Разпореждането с № 151-00-8737-5
от 15.08.2019 г., като за разлика от процедурата по възобновяване по АПК, тази,
предвидена в чл.54ж, ал.2 от КСО, не е обвързана със срок и е обусловена от
конкретно посочени основания, различни от тези по чл.99, т.1-т.7 от АПК. Съгласно
чл.2, ал.1 от АПК,
общите правила, уредени в него, се прилагат за
административните производства пред всички органи на Република България,
доколкото със закон не е установено друго. В случая, нормата на
чл.54ж, ал.2 от КСО
съдържа специални правила за отмяна на вязлото в
сила разпореждане за отказ от отпускане на ПОБ и поради това следва да се
счете, че
изключва приложението на общите разпоредби на АПК по
възобновяване на административното производство, доколкото нормата на чл.54ж,
ал.2 от КСО се явява категорично специална по отношение на разпоредбата на
чл.99 от АПК /в този см. е Определение № 9762/2014 г. по адм. дело № 8453/2014 г.
на ВАС/. При това положение и предвид факта, че разпоредбата на чл.54ж, ал.2 от АПК предвижда при наличните основания, посочени там, влязлото в сила разпореждане по ал.1 да може да се измени или отмени от органа, който го е издал, то следва, че компетентен да се произнесе по искането на
жалбоподателя Ч. за възобновяване на производството, приключило с влязлото в
сила разпореждане по чл.54ж, ал.1 от КСО, е бил Ръководителят на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ Пловдив, респективно в конкретния случай другото длъжностно лице, определено на основание чл.54ж, ал.1 от КСО от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, съгласно приложената
заповед от 30.04.2019 г., а не Директорът на ТП на НОИ Пловдив, който е
посочен като издател на оспорения с жалбата по настоящото дело акт от 15.02.2021
г. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от АПК, по-горестоящ орган не може да
изземе за решаване въпрос от компетентността на административен орган, освен
ако това е предвидено със закон. В случая, както се посочи, нормата на чл.54ж,
ал.2 от КСО се явява специална по отношение тази на чл.99 от АПК, поради което
и след като в чл.54ж, ал.2 от КСО е предвидено, че издателят на акта по ал.1 е единствено компетентен да се произнесе
по отмяната или изменението на влезлият в сила акт, а това не е Директорът на ТП на НОИ Пловдив, то следователно и Директорът
на ТП на НОИ - Пловдив не е разполагал с материална компетентност да се
произнесе с оспорения по настоящото дело акт. Липсата на компетентност
на органа, издал акта, винаги е основание за обявяването му за нищожен. В случая се касае за
порок, който не може да бъде отстранен и за чието наличие съдът следи служебно, независимо от това дали жалбоподателят се е позовал
на нищожност на оспорвания акт, или не.
Ето
защо и оспореният акт следва да бъде обявен за нищожен, без да се обсъждат наведените по същество доводи, а преписката следва да се върне на компетентния орган по чл.54ж, ал.2,
вр. с ал.1 от КСО, за произнасяне по направеното от жалбоподателя
Ч. в заявлението му от 28.01.2021 г. искане за отмяна на влезлия в
сила отказ за отпускане на ПОБ.
При този
изход на спора и на жалбоподателя ще следва да се присъдят претендираните от
него разноски за адвокатско възнаграждение, но същевременно съдът намира за
основателно и направеното от ответника по жалбата възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като поради това и счита, че са налице
основания за намаляването му по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
съгласно препращането на чл.144 от АПК. Според чл.8,
ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, без
определен материален интерес, когато те са по КСО, какъвто на практика е
случаят, минималното възнаграждение е 350 лева. В конкретния случай,
уговореното и платено възнаграждение по настоящото дело е 1000 лева,
а оказаната от адвокат М. по делото правна
помощ се изразява в изготвяне и депозиране на
жалбата. Затова и като се има предвид, че производството във връзка с чл.199 от АПК се провежда в закрито заседание и делото не се отличава с фактическа
или правна сложност, то претендираният размер на адвокатско възнаграждение следва
да се определи като несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2
от ЗА, поради което следва да бъде определен като прекомерен и намален по
искането на ответника до справедлив и съответстващ на посочените критерии
размер, а именно такъв от 350 лева.
По
изложените съображения и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт по искане за възобновяване на административно производство № 1040-15-11
от 15.02.2021 г. издаден от Директор на ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление на С.А.Ч. с ЕГН **********
с вх. № 1019-15-143/28.01.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив, респективно съответното друго длъжностно лице, определено на основание чл.54ж, ал.1 от КСО от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, за произнасяне по реда на чл.54ж, ал.2 от КСО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: