Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през 2019
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 2509 по описа за 2019 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 493782 от 25.09.2018
г., постановено по гр.д. № 70666/2015 г. на СРС, 60 състав, е признато за
установено по предявения от „М-Д.Г.“ ЕООД срещу „Ч.Е.Б.“ АД, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „М-Д.Г.“
ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б." АД сумата от 2760.67 лв., представляваща
стойност на потребена електроенергия за периода 06.08.2015 г. - 03.11.2015 г.,
начислена едностранно като корекция за минал период въз основа на констативен
протокол № 1013339, относима за имот, находящ се в гр. София, бул. „********клиентски
№ 200020399031. С решението, поправено с Решение № 526467 от 06.11.2018 г. по
същото дело, ответникът „Ч.Е.Б.“ АД е осъден да заплати на ищеца „М-Д.Г.“ ЕООД,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 771 лв. - разноски по делото.
Решението
е обжалвано от ответника „Ч.Е.Б.“ АД с искане за отмяната му и отхвърляне на иска. Излагат се доводи за неправилност на
решението поради необоснованост на формираните от СРС
изводи, нарушения
на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при
извършена промяна в схемата на свързване на електромера, крайният снабдител има
право да извърши кокреция по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ ПИКЕЕ, само в случай
че СТИ е преминало последваща метрологична проверка. Този мотив на съда бил в
противоречие и на направения на стр. 8 от обжалвания акт извод, че било
установено по делото осъществяването на всички предпоставки за упражняване правото
на ответното дружество да извърши едностранна корекция на доставената
електрическа енергия до обекта на ищеца. СРС неправилно приел, че ответникът не
бил доказал правото си на корекция по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ ПИКЕЕ, което
от своя страна водело и до необоснованост на решението, тъй като последното
било постановено в противоречие със събраните и приети доказателства по делото.
Въпреки действащата през процесния период нормативна уредба – ЗЕ и ПИКЕЕ, и
приетите по делото допълнителна СТЕ и свидетелски показания, СРС неправилно и
незаконосъобразно направил извод, че преминаването на последваща проверка на
СТИ била задължителна предпоставка за извършване на корекция на сметка на
потребителя. Дали процесното СТИ отговаряло на изискванията на последващи
проверки по Закона за измерванията, било ирелевантно за процесния случай и за
правото на ответника да извърши корекция на сметка при установена промяна в
схемата на свързване, тъй като от съставения на 03.11.2015 г. констативен
протокол било видно, че бил налице нерегламентиран достъп до СТИ, като били
развити двата винта на деривационната платка, свързваща такова (I) и напреженова (V) ел. бобони на фаза R (първа) и фаза S (втора), а пластините били преместени в положение крайно дясно. По този
начин липсвала ел. връзка между I и V ел. бобони на фаза R (първа) и фаза
S (втора), в резултат на което електромерът не съответствал на изискванията
(вследствие на външна нерегламентирана намеса), поради което дали СТИ минало
последващи проверки по ЗИ било без значение и неотносимо за процесния случай. Освен
това, изтеклият срок за последваща метрологична проверка не водел автоматично
до техническа неизправност на СТИ, поради което евентуалното наличие на това
обстоятелство не би могло да обоснове извод, че процесния електромер бил
неизправен. От приетата по делото допълнителна СТЕ и отговорите на вещото лице
в проведеното пред СРС последно открито съдебно заседание безспорно се
установило, че нямало друга причина процесното СТИ да измерва с грешка, освен
установеното с констативния протокол нереглементирано вмешателство в правилното
функциониране на електромера и извършената спрямо него промяна в схемата на
свързване. Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемата
страна – ищец „М-Д.Г.“ ЕООД оспорва
жалбата с писмен отговор,
чрез адв. С.Г., с доводите, че
решението не страда от сочените в жалбата пороци. Намира
изводите на първоинстанционния съд за правилни и
съобразени със закона. Възразява, че корекционната процедура по реда на ПИКЕЕ не
може да санира пропуска на ответника да проверява точността на своето СТИ.
Поддържа, че вмешателството в едно СТИ се явява без значение, ако същото
принципно не измерва точно. Моли въззивния съд да
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и доводите на насрещната страна,
съгласно чл. 269 ГПК,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената
с исковата молба претенция.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните
части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е
приел, че искът е изцяло основателен, по правни съображения, че от страна на ответника, чиято била доказателствената тежест,
не било доказано при условията на пълно и главно доказване, че процесният
електромер бил годен за измерване, което следвало да бъде удостоверено от
компетентен орган. Посочил, че с доклада по делото на ответника изрично му било
указано, че е в негова доказателствена тежест установяването на посоченото
обстоятелство.
Първоинстанционното
решение е правилно, но поради различни от приетите от СРС съображения.
Налице е установена съдебна практика /напр. Решение № 111/17.07.2015
г. по т.д. № 1650/2014 г. ВКС, I ТО, Решение №
173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. ВКС, II
ТО и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. №
2605/2014 г., ВКС, I ТО/ според която със ЗИД
на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на
одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение
на електроразпределителното
дружество: 1/ да създаде правила за измерване на количеството
електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена със
ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива
са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/ да
създаде общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки. Възлагане тежестта на доказване на правото на извършване на корекция на
ответното дружество е указано с доклада на съда.
В разглеждания
случай, обаче, ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в
посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца
с исковата молба, при което въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има
предвиден. Ответната страна нито е релевирала
твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на действащите общи условия или за
влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да
бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива
2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия,
изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при
прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят
не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че
съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба,
тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание
за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не
отговарят на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл. 49 от общите условия също няма значение на определяне на
ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са адресите за
кореспонденция между страните.
С оглед
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая не се установи да
е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител на
електрическа енергия да коригира сметката на клиента при доказано неточно
отчитане на потребената енергия, тъй като не се доказа той да е изпълнил
задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия,
в чието съдържание да е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена
корекция на сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен
установителен иск изцяло основателен само на това основание.
По
изложените съображения се налага приемането на извод, че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период.
Ето защо в случая не е необходимо да бъдат разглеждани
останалите, поставени от страните въпроси.
Предявеният отрицателен установителен иск е изцяло
основателен, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
При този
изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което искането за
присъждането на такива следва да бъде оставено без уважение.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има единствено въззиваемата
страна. Същата е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, чието плащане е удостоверено в
представения по делото договор за правна защита и съдействие. В проведеното на
20.11.2019 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е
релевирал възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното
адвокатско възнаграждение, което е основателно на основание чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно цитираната разпоредба дължимото от въззивника на
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 423.24 лв.
/300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. в случая горницата възлиза на 1760.67
лв., 7 % от които възлизат на 123.24 лв./.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 493782 от 25.09.2018
г., постановено по гр.д. № 70666/2015 г. на СРС, 60 състав.
ОСЪЖДА
„Ч.Е.Б.“
ЕАД, ЕИК ******** със адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на „М-Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя И.Н.П., със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 423.24 лв.,
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/о.м./
Особено
мнение на мл. съдия Кристиян Трендафилов, съдия – докладчик по в.гр.д. № 2509/2019
г. по описа на СГС, II – Г въззивен състав.
Не съм
съгласен със становището на мнозинството по
въпроса относно правната същност на реда за уведомяване на клиентите за
извършената корекция като предпоставка за възникване правото на едностранна
корекция. Причините за това са следните:
С
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия следва да съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ.
Безспорно с така въведената законова регламентация е установено задължение за
доставчика на елекртическа енергия да предвиди в публично известните си общи
условия предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на
доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените
корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. Не може да бъде споделено, обаче,
становището, че предвиждането на такъв ред в общите условия представлява
предпоставка – част от необходимия фактически състав, който следва да бъде
завършен, за да възникне за доставчика правото на едностранна корекция. Такова
заключение не следва от цитираните по-горе законови разпоредби при тълкуване на
които се установява, че се урежда ред за уведомяване за вече упражненото от
доставчика право на корекция, а не че установяването на този ред представлява
предпоставка за възникване правото на корекция. Последното е предоставено на
доставчика по силата на новоприетата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не зависи от съществуването в общите условия
на нарочно определен специален ред за уведомяване на потребителя. Не е аргумент
в тази насока и обстоятелството, че и двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ,
обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. – доколкото до датата на
влизането му в сила не е съществувал законоустановен ред за извършване на
корекцията, то с предвиждането му е необходимо да бъде уредено и задължение за
доставчика да уведомява потребителя за упражненото право. Това не означава,
обаче, че редът за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и
да било начин възникването или съществуването на правото на едностранна
корекция – такава връзка на обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На
следващо място цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство, чието надлежно
извършване да обуславя възникването на вземането за корекцията. Целта на
разпоредбата е единствено клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни
своевременно законоустановените си права и да организира защитата си, в случай
че счита корекцията за неправилна. В този смисъл, в чл.
17, ал. 2 от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е уредено задължението на дружеството да изготви справка за дължимите суми по корекцията и да
уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. С така уреденото задължение в общите
условия е постигната целта на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът
да бъде уведомен за корекцията. Действително, цитираната точка от общите
условия не предвижда начина, по който това уведомяване ще се извърши – с
препоръчано писмо, електронно съобщение, нотариална покана и т.н. – но това
обстоятелство е ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен своевременно по
начин, който му позволява да се защити.
Поради тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество
въпросът, дали редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице
правилно изчислена корекционна сума, респективно дали начислената сума се
дължи.
Мл.
съдия: