Решение по дело №4777/2021 на Софийски градски съд

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                           гр.София, 18.07.2022г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

                                                                             Мл.съдия: Силвия Тачева

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4777 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №79226 от 30.04.2020г., постановено по гр.д.№15426/2019г. по описа на СРС, 30 с-в, са отхвърлени предявените от М.В.Т. с ЕГН:********** срещу Н.Д.Т. с ЕГН:********** искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 2400лв.- обезщетение за ползваната от нея ½ идеална част от апартамент №34 в гр. София, ж.к.„*********за периода от 01.11.2017г. до 31.10.2018г., изчислени по 200лв. на месец за период от една година назад и за сумата от 1000лв.- дължим, но неизплатен наем за ползване на същото жилище, за периода от 01.11.2018г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 15.03.2019г. до окончателното изплащане.

Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца М.В.Т.. Жалбоподателят поддържа, че имотът е бил семейно жилище и е предоставен за ползване на съпругата след прекратяване на брака между страните, поради което ищецът е бил принуден да го напусне и не е имал възможност да го ползва през процесния период. Твърди, че съвместното ползване е и практически невъзможно. Това според жалбоподателя обезсмисля поканата за предоставяне на право да ползва имота и такава не е необходима в случая. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Ответникът по жалбата и в производството Н.Д.Т., чрез процесуалния си представител адв.А.В. от САК, е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв предвид оказаната безплатна правна помощ.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Между страните не се спори, че процесният имот е бил съсобствен през процесния период. Не се спори и относно обстоятелствата, че ответницата е ползвала лично имота след разтрогване на брака между страните. Спорни са въпросите относно получаването от ответника на отправената от ищеца покана за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване, както и отправено искане за предоставяне на възможност за ползване на съсобствения имот и отказът на ответницата да предостави такава възможност.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да бъде уважен иск с това правно основание ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на съсобственост върху имота през посочения от него в исковата молба период, личното ползване от страна на ответницата за същия период, отправянето на писмена покана, както и размерът на пропуснатата полза. В случая, както правилно е заключил и първостепенният съд, част от тези обстоятелства не са установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място не е установено ответницата да е отказала достъп до имота на ищеца. Характеристиките на жилището действително са ирелевантни, доколкото такъв въпрос би следвало да се постави при доказано отправено искане за предоставяне право на ползване от страна на ищеца и отказ на ответницата. Не се установява и достигането на писмена покана до ответницата по смисъла на горепосочената разпоредба. В представената по делото разписка за доставяне не е упоменато съдържанието на получената от ответницата на 29.10.2018г. пратка, а от показанията на разпитания свидетел също не се установява, че именно поканата е била сред изпратените от ищеца документи. Не на последно място следва да се отбележи, че дори да се приеме за установено връчването на покана на 29.10.2018г., претенцията на ищеца за сумата от 2400 лева е за период предхождащ поканата (една година назад) и само на това основание искът следва да се отхвърли като неоснователен в тази му част.

Поради изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно.

По разноските:

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на сторените по делото разноски, но такива не са направени. На процесуалния представител на ответника следва да бъде определено и присъдено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 468 лева съгласно НМРАВ.   

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №79226 от 30.04.2020г., постановено по гр.д.№15426/2019г. по описа на СРС, 30 с-в.

ОСЪЖДА М.В.Т. с ЕГН:********** да заплати на адв.А.В. от САК сумата от 468 лв. (четиристотин шестдесет и осем лева)- адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/