№ 82
гр. Шумен, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20243600200283 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Австрия за признаване и изпълнение на
решение № BHGR/923080023686/23 от 23.10.2023 г., в сила от 30.01.2024 г., постановено от
Bezirkshauptmannschaft Grieskirchen /Областна администрация Грискирхен/, Австрия за налагане на
финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин М. М. И., с ЕГН -
**********, с постоянен адрес в Република България, с. Ц. Г., ул. „В. К.” № 3, обл. Шумен.
Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз и се
отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по австрийското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на
съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага да се
приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството
на правосъдието.
От изготвената служебна справка от НБД население се установява, че с дата на раждане
22.06.1993 год. е М. М. И., с ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, с. Ц. Г.,
ул. „В. К.” № 3, обл. Шумен. Засегнатото лице М. М. И. е нередовно призована, не се явява.
Предвид това обстоятелство и на основание чл.16, ал.3 от ЗПИИРФОРНФС й е назначен служебен
защитник и се представлява от него. Защитникът изразява становище, че представеното
удостоверение не е пълно и следва да се проведе консултация с изпращащата държава. Счита, че
описанието на нарушението е твърде кратко, а мястото на нарушението – посочената магистрала е
изписана на немски и не е преведена като наименование на български.
Преди това засегнатото лице М. И. е запозната с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава - Австрия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма
направена частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за
1
пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция и
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от Bezirkshauptmannschaft Grieskirchen /Областна администрация Грискирхен/,
Австрия. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на
Европейския съюз – Република Австрия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се
касае за наложена санкция на лице от български произход /М. М. И./, което: “На 05.04.2023 година
в 07:21 ч. не е заплатил зависещата от времето пътна такса според разпоредбите за превозно
средство с регистрационен номер ***** /BG/- с допустимо общо тегло от не повече от 3,5 т.
Деянието е извършено в Weibern, A8 Str.km 37,4, Abschnitt Haag am Hausruck-Meggenhofen
Gallspach, Fahrtricntung: KN Voraipenkreuz /Weibern, път A8 km 37.4, участък Haag am
Hausruck-Meggenhofen Gallspach, посока: KN Voraipenkreuz /, Австрия.
Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по
Австрийския закон за заплащане на пътни такси за федерелни пътища 2002г./BStMG/. Тъй като
засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област /съдебен район
на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31
от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р. България и е посочило постоянен и
настоящ адрес на територията на област Шумен в Р. България. Липсват данни, че лицето не
пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е
придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно
приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 16.05.2024 год., преведено е на български език,
а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Австрия.
Закона не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да бъде преведен.
Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Австрия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма
направена частична вноска. Засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично
изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския
съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова
санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за
изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на
засегнатото лице М. М. И. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република
България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава - членка на Европейския
съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство,
независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето,
срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и
обичайно пребиваване на територията на Р. България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде
признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице
основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на
решението:
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря
на решение от 23.10.2023 г., в сила от 30.01.2024г., за налагане на финансова санкция, постановено
от Bezirkshauptmannschaft Grieskirchen /Областна администрация Грискирхен/, Австрия;
2.Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България
2
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено
наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето и влизане в сила
на решението на 30.01.2024 год. не са изминали повече от две години, и са налице доказателства,
че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с
изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава.
А абсолютната давност по бълг. законодателство на изтича на 30.01.2027 год. Поради което съдът
приема, че давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на
тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на
правилата за движение по пътищата, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС не се изисква;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на
наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице М. М. И. е бил уведомено
за правото си да обжалва решението.
Решението е постановено по дело № BHGR/923080023686/23 от 23.10.2023 г., в сила от
30.01.2024 г., от Bezirkshauptmannschaft Grieskirchen /Областна администрация Грискирхен/,
Австрия. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното
удостоверение засегнатото лице – М. М. И. - е било уведомено лично или чрез упълномощен,
според националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване. Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е
пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16
ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на
23.10.2023 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове
/евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 300 EUR в български левове е
586,75 лева /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл.
16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
Признава и допуска изпълнение на Решение № BHGR/923080023686/23 от 23.10.2023 г.,
в сила от 30.01.2024 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Grieskirchen /Областна
администрация Грискирхен/, Австрия, с която по отношение на българския гражданин М. М. И.,
ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, с. Ц. Г., ул. „В. К.” № 3, обл. Шумен е
наложена финансова санкция в размер на 300,00 евро, равностойни на 586,75 лева /петстотин
осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението – 23.10.2023 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане
на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАП-
гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице в същия срок от узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4