Решение по дело №2465/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156, ал.1, вр. чл.107, ал.3, вр. чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на Д. М. Г., [ЕГН], гр. Варна, ул.“Кап. І Р. Г. К. № 13, чрез адв. С. С., против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-5842-1/26.07.2023г. на инспектор по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, с който за периода 2018г. - 2022г. по парт. № 5305Н558432, са му установени задължения за ДНИ общо в размер на 1371,20лв. и лихви 416,42лв., както и за ТБО общо в размер на 191,95лв. и лихви 58,29лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният АУЗ е нищожен, незаконосъобразен и необоснован административен акт, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди нищожност на АУЗ по съображения, че е постановен при липса на законово основание за издаването му, т.к. ЗМДТ не предвижда правомощия за начисляване на ДНИ и ТБО за имот, който представлява земеделска земя. Твърди нищожност на АУЗ и поради това че е издаден от инспектор по приходите, а не от кмета – каквито са изискванията на чл.4 ЗМДТ, като в тази връзка сочи, че липсва заповед, според която лицето, подписало акта, да има право да го издава. Твърди и че в случая не е налице нито една от предпоставките по чл.107, ал.3 ДОПК за служебно издаване на АУЗ, като в случая същият се базира само на данните от подадените декларации, а установяването на нови факти, свързани с данъчните задължения, може да стане единствено в рамките на ревизионно производство. Поради необлагаемостта на имота, който е земеделска земя, твърди, че АУЗ е издаден и при превратно упражняване на власт. Нищожност на акта се твърди и поради допуснати нарушения на чл.27, ал.2, чл.35 и чл.36 АПК, както и поради липсата на мотиви. Алтернативно се твърди, че допуснатите в производството по издаване на АУЗ процесуални нарушения са основания за неговата отмяна. По същество излага подробни съображения за това, че имотът – земеделска земя, е необлагаем, т.к. конкретното предназначение по чл.8, т.1 ЗУТ се установява с ПУП по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 ЗУТ, като ОУП определя само характера на територията, а не установява конкретно предназначение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на АУЗ и в представени по делото писмени бележки С.д. № 2722/23.02.2024г. Иска отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, чрез юрк. Ж. Х., оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в представения по делото писмен отговор /л.49-51/. Сочи, че разпоредбата на чл.10, ал.1, пр.1 ЗМДТ изрично предвижда, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Според второто предложение на цитираната разпоредба, с ДНИ се облагат и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, ал.1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Счита, че само във втората хипотеза за да се дължи ДНИ е необходимо недвижимият имот да има предназначението по чл.8, ал.1 ЗУТ и да е сменено предназначението му. Тази втора хипотеза обаче касае само поземлените имоти извън строителните граници на населеното място, а в случая е доказано и не се оспорва от жалбоподателя, че имотът попада в строителните граници на населеното място /в който смисъл е служебно попълнена страница от декларация по чл.14 ЗМДТ от компетентната администрация/. Отделно сочи и че разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ определя като обект на облагане поземлените имоти (§ 5, т.2 ДР ЗУТ), а не урегулираните поземлени имоти (§ 5, т.11 ДР ЗУТ). Позовава се на дефиницията по § 5, т.6 ДР ЗУТ за територия на населено място и на разпоредбите на чл.106 и чл.107, вр.чл.105, т.3 ЗУТ, и твърди че с ОУП се определят границите за населеното място и общата структура на територията, предмет на плана, поради което строителните граници не се обвързват непременно с наличието на подробен устройствен план, въз основа на който да се предвижда и разрешава конкретно строителство. Строителните граници могат да бъдат очертани и с общ устройствен план, който ще ги отграничи от землището на населеното място. Относно твърдението в жалбата, че процесният имот е земеделска земя и попада в обхвата на чл.10, ал.3 ЗМДТ, се позовава на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ и твърди, че земеделските територии са извън строителните граници на териториите на населените места, т.е. водещо е ситуирането на имота в строителните граници, определени с устройствен план. Отсъствието на ПУП при наличието на ОУП, който обхваща и процесния имот, не обуславя извод, че същият е извън строителните граници и представлява земеделска земя. След като имотът попада в строителните граници, разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗМДТ е неприложима. Относно отразения в кадастъра начин на трайно ползване на имота твърди, че това отразяване не може да се ползва като доказателство. По така изложените съображения счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.10, ал.1, пр.1 ЗМДТ, която изрично предвижда, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Позовава се на практика на ВАС – Решение № 1056/23.01.2013г. по адм.д. № 11254/2012г., Решение № 8815/06.07.2020г. по адм.д. № 2620/2020г., Решение № 14082/13.11.2020г. по адм.д. № 6429/2020г., Решение № 15281/12.12.2017г. по адм.д. № 4094/2017г., и твърди, че становището на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна относно облагаемостта на процесния имот, е съобразено с практиката на съдилищата.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк. Х., който оспорва жалбата и поддържа отговора по нея. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и в представени писмени бележки С.д. № 2815/27.02.2024г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Удостоверения за наследници изх.№ АУ013460АС/08.02.2022г., изх.№ АУ013462АС/08.02.2022г., изх.№ АУ037523АС/13.04.2021г., изх.№ АУ009830АС/01.02.2016г., Решение № 565/16.10.1998г. на Поземлена комисия - Варна, Протокол за въвод във владение на имоти в землището на с.Галата № 545/23.04.1999г., нот.акт № 50, том ХХ/24.11.1999г., скица № 545а/23.04.1999г. /л.15-26/, както и от Скица № 15-676888-22.06.2023г. на СГКК-Варна /стр.48 от пр./, жалбоподателят Д. М. Г. се легитимира като собственик на  ид.ч. от [ПИ] по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, м-ст Старите лозя, с площ 14228кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – осма.

За посочения имот Х. М. Г. – брат на жалбоподателя, подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/03.07.2023г. и същият е заведен под парт. № 5305Н558432. Имотът е деклариран като съсобствен на Х. М. Г. и Д. М. Г. – всеки с по  ид.ч.

Видно от Удостоверение изх.№ 25-182578/22.06.2023г. за характеристики на поземлен имот в Земеделска територия на СГКК - Варна /стр.20/, ПИ с ид. 10135.5059.12 в землището на гр.Варна има следните характеристики: трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване – нива, категория – осма.

Според Удостоверение изх.№ ПО-21-377-1/02.08.2023г. на н-ка на ОСЗ - Варна, офис Белослав /стр.21/, ПИ с ид. 10135.5059.12 е земеделска земя.

Видно от отговор изх.№ ПО-10-32-1/12.02.2024г. на директора на ОДЗ - Варна до Х. М. /л.82/, за [ПИ] до момента няма извършена процедура по промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и ППЗОЗЗ, и не е постановявано решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ.

Видно от Служебна бележка рег.№ РД23013237АС_002АС/29.06.2023г. на кмета на Район „Аспарухово“ /стр.47/, за имота няма влязъл в сила подробен устройствен план, както и няма решение за смяна на предназначението. Съгласно Общ устройствен план на Община - Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012г. на министъра на РРБ, имотът попада в строителни граници, устройствена зона Жм2.

Видно от Служебна бележка рег.№ УСКОР23001313АС_001АС/05.07.2023г. на кмета на Район „Аспарухово“ /стр.23/, [ПИ] не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, определени в съответните заповеди.

На 26.07.2023г. орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ – Община Варна издал Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК с № МД-АУ-5842-1/26.07.2022г., с който е установено, че за имот парт. № 5305Н558432 не са внесени дължимите ДНИ и ТБО за периода 2018г. – 2022г., поради което същите са установени за дължими, както следва: ДНИ общо в размер на 1371,20лв. и лихви 416,42лв., и ТБО общо в размер на 191,95лв. и лихви 58,29лв. Общо установените задължения за ДНИ, ТБО и лихви са в размер на 2037,86лв., от които – главници, в размер на 1563,15лв. и лихви, в размер на 474,71лв.

Според представената в изпълнение на Определение № 3421/28.11.2023г. Справка за начина на изчисляване на ДНИ и ТБО за процесния имот, данъчната оценка за периода 2018г. – 2022г. е изчислена по правилото на чл.13, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ – земи в строителните граници, в размер [рег. номер],70лв., а за притежаваната от жалбоподателя  ид.ч. – 137122,35лв. Така изчислената данъчна оценка е приета за облагаема основа за ДНИ и ТБО за притежаваните  ид.ч. Дължимият ДНИ при ставка 2 ‰, за всяка от годините е определен в размер на 274,24лв., а ТБО /за чистота на териториите/ при ставка 1,15 ‰, е определена за всяка от годините в размер на 38,39лв.

АУЗ е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, който не се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1 ДОПК и мълчаливо го е потвърдил.

В хода на съдебното производство е назначена СТЕ, по която е прието заключение С.д. № 1813/06.02.2024г., изготвено от в.л. арх.инж. Н. С.. От същото се установява, че съгласно действащата КК имотът се намира в строителните граници на населеното място. Съгласно КК имотът е нива, земеделска територия. При буквално тълкуване на чл.5, ал.1 и 2 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община - Варна, имотът би следвало да се счита за урбанизирана територия. Към момента статутът на недвижимия имот не е променян. ОУП предвижда за имота зона ЖМ2 (жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания). Смяна на предназначението на имотите е възможна с ПУП. В имота няма застрояване, има едроразмерна растителност.

При изслушване на заключението в с.з. на 13.02.2024г. в.л. С. пояснява, че процесният имот попада в бъдещата строителна граница по ОУП, както и че урбанизирането на имота става с ПУП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на оспорения АУЗ, в срока по чл.156, ал.4 от ДОПК, при проведено задължително административно обжалване и в частта, мълчаливо потвърдена от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

Неоснователно ответната страна (вж. изявление на юрк.Х. в с.з. на 13.02.2024г.) твърди недопустимост на оспорването поради отпаднал за жалбоподателя правен интерес. Действително от представения нот.акт № 81/14.08.2023г., том ІІ, рег.№ 5218, дело № 281/2023г., безспорно се установява, че жалбоподателят се е разпоредил с правата си в процесния имот, но за периода, за който са му установени задълженията за ДНИ и ТБО е бил собственик, респ. данъчнозадължено лице по чл.11 и чл.64, ал.1 ЗМДТ, поради което има правен интерес от оспорване на установените задължения. С прехвърлянето на собствеността не отпада отговорността за старите задължения (вкл. за месеца, в който е осъществено прехвърлянето), в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.15, ал.2 ЗМДТ, според която при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2, вр.чл.144, ал.1 от ДОПК, настоящият съдебен състав преценява, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – инспектор „КРД“, определен със Заповед № 2888/15.07.2019г. на кмета на Община-Варна за орган по приходите, който да извършва установяването, събирането и контрола на местните данъци, и такса битови отпадъци.

АУЗ е издаден и в предвидената от закона форма, установява задължения в хипотезата на служебно издаване на акт по чл.107, ал.3 ДОПК – поради неплащане на задълженията в срок и при липса на проведено установително производство по чл.108 от ДОПК (ревизия), поради което противно на твърденията на жалбоподателя, не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че издателят на АУЗ няма компетентност, т.к. липсва заповед на кмета за назначаването му по реда на чл.4, ал.4 ЗМДТ. Определянето на служителите по чл.4, ал.3 ЗМДТ със заповед по ал.4 на с.р., няма характер и последици на „назначаване“ – в смисъл на възникване на трудово или служебно правоотношение, а на „оправомощаване“, т.е на възлагане на правомощия в изрично предвидения от закона случай, и именно такава е приложената по преписката Заповед № 2888/15.07.2019г. на кмета на Община-Варна.

Неоснователно жалбоподателят поддържа и че не е доказано каква длъжност е заемал издателят на акта към датата на съставянето му. Видно от представеното по делото писмо от директора на Дирекция УЧРАУ рег. № МД24000066ВН_001ВН/18.01.2024г., Б. Д. Д. е назначена като инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, към дирекция „Местни данъци“ на 04.05.2020г., която длъжност заема и в момента. Няма данни Б. Д. да е била в законоустановен отпуск или в командировка на дата 26.07.2023г.

Неоснователно е оплакването за нищожност на АУЗ по съображения, че липсва заповед на кмета по чл.4, ал.4, вр. ал.3 ЗМДТ, в която поименно да са определени служителите, на които са възложени правомощия на органи по приходите в производствата по чл.4, ал.1. Както е прието и в Решение на ВАС № 12795/15.12.2021г. по адм.д. № 4835/2021г., използваното в практиката понятие за персонална компетентност е инерция в транскрибирането на понятието ratione personae, с което се означава степенната компетентност. Компетентността се обвързва с мястото на органа в системата на администрацията и се възприема като обем от правомощия, характеризиращ публичноправната правосубектност. Не е признак на компетентността личността на упражняващото публичната функция длъжностно лице. Заради динамиката на процесуалното правоотношение е възможна замяна на длъжностното лице, участващо в конкретното производство. Затова и не е порок на заповедта на кмета на община Варна по чл.4, ал.4 ЗМДТ определянето на служителите от общинската администрация с функции на органи по приходите чрез означаване на длъжността и структурното звено в общинската администрация, а не чрез индивидуализиране с признаци от гражданската регистрация, какъвто е името на длъжностното лице.

Неоснователно е и оплакването за липса на компетентност, т.к. АУЗ е следвало да бъде издаден от кмета на Община - Варна. Съгласно чл.4, ал.3, вр. ал.1 ЗМДТ, в производствата по установяване на местни данъци и такси служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. От друга страна разпоредбата на чл.4, ал.5 ЗМДТ изрично предвижда, че кметът на Общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, т.е. има функциите на решаващ орган при обжалване на ревизионни актове/АПВ за задължения по ЗМДТ. В производствата по чл.106 и чл.107 ДОПК, кметът на общината няма правомощия нито на издател, нито на решаващ орган. Единствените му правомощия в производствата по издаване на АУЗ са изрично възложените му от закона – да определи с нарочна заповед служителите по чл.4, ал.3 ЗМДТ.

Неоснователно жалбоподателят поддържа нищожност на АУЗ и по съображения, че не е доказано отсъствието на кмета на общината към датата, на която е издадена Заповед № 2888/15.07.2019г. От представените от ответната страна справка-дневник за ползван платен годишен отпуск по чл.43а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за периода 01.07.2019г. - 31.07.2019г., и фиш за заплати - извлечения от софтуера за работни заплати, заверени от директора на Дирекция „ФСД“, безспорно се установява, че на 15.07.2019г. кметът на Община - Варна е бил в отпуск, в който период съгласно Заповед № К-045/12.07.2019г. е заместван от зам.кмета П. П..

Следва да се има предвид, че съгласно чл.38, ал.2 ЗМСМА длъжността „кмет на община“ е изборна, поради което за нея липсва работодател по смисъла на КТ, съответно липсва орган, който да разрешава ползването на полагащия се платен годишен отпуск на лицето, заемащо такава длъжност. Така, при ползването на платен годишен отпуск от кмета на община се прилага само уведомителен режим, поради което и противно на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, представените от ответника доказателства са достатъчни за доказване на релевантния факт – ползването на отпуск от кмета на Община-Варна за деня, в който е издадена Заповед № 2888/15.07.2019г. Съставянето на представения дневник за ползван платен годишен отпуск се изисква изрично от разпоредбата на чл.43а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Този дневник, както и представения фиш за изплатено възнаграждение са заверени за вярност от директора на Дирекция „ФСД“, който, доколкото се касае за счетоводни документи, по арг. от разпоредбата на чл.10 ЗСч носи отговорност за достоверността на информацията в тях. По изложените съображения и по арг. от чл.182 ГПК съдът приема, че от така представените писмени доказателства безспорно се установява, че на датата 15.07.2019г. кметът на Община – Варна И. П. е бил в отпуск, и поради това определеният от него на основание чл.39 ЗМСМА заместник, е имал компетентност да я издаде.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че след като в производството по издаване на АУЗ са установени релевантни за облагането обстоятелства, различни от декларираните, установяването на задълженията за ДНИ и ТБО е следвало да се извърши в ревизионно производство. Всъщност, в процесното установително производство не са констатирани обстоятелства, които са различни от декларираните. Установените с АУЗ задължения касаят декларирания недвижим имот – земя, декларираните ид.ч. от правото на собственост, изчислени са при съобразяване на служебно попълнената част от декларацията – че имотът се намира в строителните граници и е издаден в хипотезата на чл.107, ал.3 ДОПК – поради неплащане на задълженията в срок, което е достатъчно задълженията за ДНИ и ТБО да могат да бъдат установени с АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК.

Неоснователно се твърди нищожност на АУЗ и по съображения, че имотът е необлагаем и е налице превратно упражняване на власт. При наличие на подадена, приета и надлежно заведена декларация по чл.14 ЗМДТ, въпросът дали имотът е облагаем и за него се дължат ДНИ и ТБО, е въпрос по законосъобразност на акта, а не по неговата валидност.

Оспореният АУЗ е и мотивиран. В същия, органът по приходите е посочил имота, за който са установени задълженията, номер и дата на подадената за него декларация по чл.14 от ЗМДТ, номера на откритата партида, вид и административен адрес на имота, правата на данъчнозадълженото лице, установени въз основа на приложените документи за собственост, както и данъчната оценка на имота, в т.ч. на притежаваната от жалбоподателя ид.част от него. В разпоредителната част на акта са посочени периода, вида и размера на установените задължения, съответните лихви за просрочие, както и че същите са изчислени към 26.07.2023г. – датата на издаване на акта.

В обжалвания АУЗ не са посочени приложените ставки за облагане и началния момент, от който са начислени лихвите, но това не е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта, т.к. ставките за облагане и сроковете за заплащане на задълженията са нормативно установени и това е достатъчно за да се извърши проверка във фазата на съдебния контрол относно законосъобразността на установения размер – вж. чл.22 и чл.28 от ЗМДТ, и чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община-Варна – за ДНИ; чл.66, ал.3, чл.69, ал.2 от ЗМДТ, чл.20 и чл.22, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна, и чл.18 от Приложение 1 към нея – за ТБО; чл.54 ЗМДТ за ДПС; чл.175, ал.1 от ДОПК и чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания – относно размера на лихвите за невнесени в срок публични задължения.

В АУЗ не са посочени и конкретните изчисления при формиране на данъчната оценка на имотите, но това също не е съществен порок, доколкото формулите за изчисляване на данъчната оценка са нормативно установени – чл.20 от ЗМДТ, вр.чл.13 (за земите в строителните граници, без земеделските земи), респ. чл.19 (за земеделските земи и горите) от Приложение 2 към ЗМДТ, и съобразно вида на имота (според тълкуването на приходната администрация) и декларираните за него показатели, не се препятства възможността за извършване на проверка на коректността на изчисленията.

По отношение на задълженията за ТБО е съобразена издадената от кмета на район „Аспарухово“ Служебна бележка рег.№ УСКОР23001313АС_001АС от 05.07.2023г., според която процесният имот не попада в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, определени със съответните заповеди, като с АУЗ са установени задължения само за третия компонент на ТБО по чл.62, т.3 от ЗМДТ – за „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“, в който смисъл и представената от ответната страна методика на изчисленията.

Оспореният АУЗ обаче е издаден при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, което налага неговата цялостна отмяна.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали ПИ с ид. 10135.5059.12 е облагаем по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и жалбоподателят е данъчнозадължено лице за него по смисъла на чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ?

От значение за правилното разрешаване на този спор е отговорът на въпроса дали обстоятелството, че процесният ПИ попада в строителните граници на гр. Варна съгласно ОУП е достатъчно условие същият да се счита за облагаем или е необходимо да има и конкретно предназначение, определено с ПУП по чл.8, т.1 ЗУТ, както и предназначението на земята да е променено от земеделска за неземеделски нужди?

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчно облагане за отделни категории имоти са лимитативно изброени в разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3, и чл.24 от ЗМДТ.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ, редакция към ДВ, бр.39/20.05.2011г. – приложима за задълженията 2018 - 2022г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно чл.10, ал.3 ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗУТ според основното им предназначение, териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат, е регламентирано в чл.8 ЗУТ. Всеки поземлен имот попада поне в една от категориите по чл.7, ал.1 от ЗУТ и има поне едно от конкретните предназначения по чл.8 от ЗУТ.

С разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ са обособени две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение: 1/ поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места (чл.3, ал.1 ЗАТУРБ) и селищните образувания (чл.2, ал.3 ЗАТУРБ), като и населеното място, и селищното образувание представляват урбанизирана територия. Границите на териториите на населените места (§ 5, т.6 ДР ЗУТ) и селищните образувания се определят съгласно чл.106, т.1 ЗУТ с общия устройствен план, а съгласно чл.8, т.1 и чл.112, ал.1 ЗУТ, с подробен устройствен план се определя конкретното предназначение за урбанизирани територии, т.е. за населените места и селищни образувания; 2/ поземлени имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ.

Съгласно § 1 ДР на ЗМДТ, „поземлени имоти“ са тези по смисъла на § 5, т.2 ДР на ЗУТ, т.е. част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.

Неоснователно процесуалният представител на ответната страна твърди, че след като законът не борави с понятието „урегулиран поземлен имот“ по смисъла на § 5, т.11 ДР на ЗУТ, а с понятието „поземлен имот“, то предназначението, дадено с ПУП е ирелевантно за облагането по ЗМДТ. Противно на така застъпеното становище, разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ борави с понятието „поземлени имоти“, които имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ, т.е. имат се предвид именно урегулираните поземлени имоти. Това е така, защото за целите на данъчното облагане релевантно е само предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ, като имотите с това предназначение могат да бъдат в урбанизирана територия или отделни поземлени имоти извън нея. Първите попадат в строителните граници на населените места и селищните образувания, а вторите се намират извън строителните им граници, като и двете групи следва да имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Конкретното предназначение по чл.8, т.1 ЗУТ се установява с подробен устройствен план по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 ЗУТ, като безспорно поземлените имоти в строителните граници на населените места, т.е. в урбанизирана територия, трябва да имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ.

Освен предвижданията на плана е налице и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен от предвиденото по плана. Съгласно чл.9, ал.1 ЗУТ, в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи на закон. Според ал.2 на с.р.1 промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план и по реда на този закон.

От цитираната правна уредба следва, че само когато и трите кумулативни предпоставки са осъществени – имотът да попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание, да има предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно облагане обект.

В случая от събраните по делото доказателства – документи за собственост, Удостоверение изх.№ 25-182578/22.06.2023г. за характеристики и Удостоверение изх.№ ПО-21-377-1/02.08.2023г. на н-ка на ОСЗ - Варна, офис Белослав, безспорно се установява, че ПИ с ид. 10135.5059.12 е с трайно предназначение – земеделска и с НТП – нива, и до момента за него няма одобрен ПУП, няма извършена процедура по промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и ППЗОЗЗ, и не е постановявано решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ.

Не се спори и от заключението по СТЕ се установява, че според ОУП на Община – Варна, процесният ПИ попада в т.н. нова строителна граница на гр. Варна, територия с отреждане ЖМ2 (жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания), но противно на доводите на ответника, това обстоятелство не е достатъчно за да се приеме, че имотът е облагаем с ДНИ, респ. че за него се дължи и ТБО.

Общият устройствен план определя само характера на територията, на която се намира процесния имот – урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл с оглед разпоредбата на чл.106 от ЗУТ, да установи конкретно предназначение на този имот.

Наред с изискването в чл.10, ал.1 от ЗМДТ поземленият имот да е в строителните граници на населеното място, за да е обект на данъчно облагане, същият трябва да има и конкретно предназначение измежду посочените в чл.8, т.1 ЗУТ, което да е определено според подробен устройствен план по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 ЗУТ, а това условие в случая не е изпълнено – така в Решение на ВАС № 341/12.01.2023г. по адм.д. № 5730/2022г.; Решение на ВАС № 3913/11.04.2023г. по адм.д. № 6888/2022г.; Решение на ВАС № 5218/17.05.2023г. по адм.д. № 8975/2022г.; Решение на ВАС № 5739/31.05.2023г. по адм.д. № 8854/2022г.; Решение на ВАС № 5429/23.05.2023г. по адм.д. № 8842/2022г.; Решение на ВАС № 7374/05.07.2023г. по адм. д. № 11434/2022г.; Решение на ВАС № 8283/03.08.2023г. по адм.д. № 5217/2022г.; Решение на ВАС № 12377/12.12.2023г. по адм.д. № 6884/2023г., както и по-старата практика, изразена в Решение на ВАС № 659/20.01.2015г. по адм.д. № 8066/2014г.; Решение на ВАС № 4660/30.09.2019г. по адм.д. № 8302/2015г.; Решение на ВАС № 8918/26.06.2014г. по адм.д. № 16828/2013г.; Решение № 5542/26.04.2018г. по адм.д. № 13436/2016г.; Решение на ВАС № 8923/12.06.2019г. по адм.д. № 14274/2017г.; Решение на ВАС № 13663/15.10.2019г. по адм.д. № 14612/2017г.; Решение № 14568/27.11.2018г. по адм.д. № 8236/2018г.;

Както е прието и в Решение на ВАС № 5218/17.05.2023г. по адм.д. № 8975/2022г. – по което страна е бил също директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, неоснователна е тезата на общинската приходна администрация, че изискването ПИ да имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ според ПУП, се отнася само за тези от тях, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но не и за разположените в строителните граници, както и че с включването на земеделските земи и гори в строителните граници на населените места и селищни образувания, определени с ОУП, те губят качеството си на такива.

Както в Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, така и в Закона за горите /ЗГ/ е регламентиран реда за промяна на предназначението на земеделските земи и гори, когато това се налага за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) – чл.17а, ал.1, т.2 ЗОЗЗ и чл.73, ал.1, т.3 ЗГ.

Според чл.20, ал.1 ЗОЗЗ, границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии се определят с общ или подробен устройствен план, а според ал.2, промяна на предназначението на земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, може да се извършва и по квартали в съответствие с разработките на плана по предложение на кмета на общината. Според чл.73, ал.1, т.4, буква „б“ ЗГ, промяна в предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има влязъл в сила общ устройствен план. Тоест, специалните закони – ЗОЗЗ и ЗГ, регламентират ред за промяна на предназначението на земеделските земи и на поземлените имоти в горски територии, в случаите, когато те са включени в строителните граници на населените места с влязъл в сила ОУП.

В контекста на тази специална правна уредба основателно жалбоподателят твърди, че предвиденото с ОУП разширяване на строителните граници с включването в тях на нови поземлени имоти, не води автоматично до промяна на тяхното предназначение с влизането в сила на ОУП. Нещо повече, ОУП, а впоследствие и ПУП, са необходимо, но не достатъчно условие за промяна предназначението на поземлените имоти – земеделски земи, т.к. промяната настъпва едва след влизане в сила на решението на компетентните органи по чл.24, ал.2 ЗОЗЗ и чл.77, ал.2 ЗГ. – така в Решение на ВАС № 538/14.01.2020г. по адм.д. № 8567/2019г.

Както приема ВАС в цитираното по-горе решение по адм.д. № 8975/2022г., именно затова, когато изменя чл.10, ал.1 ЗМДТ (ДВ, бр.106/2004г.) и въвежда облагаемостта с ДНИ на поземлените имоти, вместо на дворните места и парцели, законодателят въвежда изискването те да имат предназначение според подробен устройствен план по чл.8, т.1 ЗУТ, а чл.8, т.1 ЗУТ визира поземлени имоти в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях. С допълнението (ДВ, бр.98 от 2010г.) законодателят въвежда и още един критерий за определяне облагаемостта на имотите – да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Акцентът върху промяната на предназначението на земята по реда в специалните закони (земеделските земи и горите – по реда на ЗОЗЗ и ЗГ) сочи, че такава промяна следва да е налице по отношение на ПИ, включени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и по отношение на ПИ, които са извън тях. Изменението на чл.10, ал.1 от ЗМДТ цели синхронизиране на режима на промяна на предназначението за данъчно облагане с тези по действащите други специални закони, като поставя изискването освен влязъл в сила ПУП, с който е определено предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ, да е приключила и процедурата по промяната предназначението, а в случая такава промяна за процесните имоти не е извършена – така и в Решение на ВАС № 222/09.01.2015г. по адм.д. № 2908/2014г.

Идентични мотиви са развити от ВАС и в Решение № 7374/05.07.2023г. по адм.д. № 11434/2022г., по което страна е бил също директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна.

Че разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ следва да се тълкува именно в този смисъл безспорно следва от внесения през 2015г. от Правителството на РБ, по предложение на министъра на финансите, законопроект към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане- file:///D:/Downloads/%D0%97%D0%98%D0%94%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%97%D0%9A%D0%9F%D0%9E%20-%20%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20(2).pdf, който в § 15 е предвиждал изменение в ЗМДТ от 01.01.2016г., както следва:

а) алинея 1 да се измени така: „(1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания - урбанизираните територии. Облагат се с данък и поземлените имоти и земеделски земи извън строителните граници на населените места, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон“.

б) алинея 3 да се измени така: „(3) Не се облагат с данък земеделските земи извън строителните граници - урбанизираните територии, които имат характера на такива и са регистрирани по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен“.

Видно публикуваните на сайта на Министерство на финансите - file:///C:/Users/Dell/Downloads/%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%20%D0%97%D0%98%D0%94%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%97%D0%9A%D0%9F%D0%9E%20-%20%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20(2).pdf, мотиви към законопроекта, „С проекта се предлага промяна в чл.10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти. Предложението е с цел, от една страна, да се предотврати възможността за отклонение от данъчно облагане, а от друга страна, да се осигури равнопоставеност на лицата, които са променили предназначението на земеделските земи, попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания“.

Така предложеното изменение в ЗМДТ, станало известно в медиите като данък „Градина“, е отхвърлено от бюджетната комисия, съответно не е прието от Народното събрание – https://www.investor.bg/a/333-byudzhet-i-finansi/206673-parlamentat-othvarli-predlozheniyata-za-danak-gradina-i-danak-uikend.

По изложените съображения съдът не възприема тълкуването, дадено от състави на ВАС в решенията, на които се позовава ответната страна, според което изискванията за дадено предназначение с ПУП и за промяна на предназначението на земята, се отнасят само за имотите, които са извън строителните граници на населените места и селищните образувания.

В този смисъл неоснователно в писмените бележки процесуалният представител на ответната страна твърди, че заключението по СТЕ е вътрешнопротиворечиво и не следва да бъде кредитирано. Всъщност вещото лице не е установило нищо по-различно от това, което е установено при служебното попълване на данните от декларацията – че имотът попада в строителните граници по ОУП. Липсва спор между страните, че за процесния ПИ няма одобрен и влязъл в сила ПУП, респ. не е сменено предназначението на земята от земеделска в неземеделски нужди, като констатацията на вещото лице, че имотът попада в урбанизирана територия, но е земеделска земя, кореспондира изцяло с действащата правна уредба и не е налице основание заключението да не се кредитира.

Ирелевантно е и обстоятелството как е изчислена данъчната оценка за имота при прехвърлянето му през м.08.2023г. - Удостоверение изх.№ **********/09.08.2023г. /л.87/. Така изготвеното удостоверение за данъчна оценка е за целите и нуждите на охранителното производство, и представянето му пред нотариуса не може да се тълкува като признание на жалбоподателя, респ. като удостоверяващо с обвързваща страните и съда сила, че имотът е облагаем.

Неоснователно ответната страна се позовава и на разпоредбата на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, според която земеделски по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. Макар в случая имотът да попада в урбанизирана територия, определена с ОУП, за да бъде земеделска земя е достатъчно да не попада в територия, обхваната от ПУП, какъвто е настоящият случай – така в Решение на ВАС № 8431/19.06.2014г. по адм.д. № 1823/2014г.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за процесния ПИ няма влязъл в сила ПУП, с който да му е отредено предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ, респ. не е и няма как да е провеждана и процедура по промяна на предназначението на ПИ от земеделска земя за неземеделски нужди.

В графичната част на ОУП на Община-Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г., територията, заключена между съществуващата строителна граница и новата строителна граница, е предвидена с общия устройствен план за разширяване на територията на населеното място, но за територията и поземлените имоти, предвидени в ОУП за разширяване на границите на населените места и селищните образувания, не се променя автоматично тяхното предназначение с одобряването на устройствения план.

По арг. от чл.9, ал.2 и чл.12, ал.2 от ЗУТ, това е възможно само при наличие на влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по силата на закон. Както вече беше изложено по-горе в мотивите на настоящото решение, наличието на влязъл в сила общ устройствен план е необходимо, но не достатъчно условие за извършване промяна в предназначението на територията и начина на трайно ползване на поземлените имоти. Промяната на трайното предназначение и на начина на трайно ползване се извършва по предвидените в Закона за горите /ЗГ/ и Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, като предназначението се счита променено след влизане в сила на решението по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ, съответно по чл.77, ал.2 от ЗГ – каквито процедури в случая не е доказано да са проведени и приключили по предвидения ред.

По изложените съображения в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗМДТ с АУЗ № МД-АУ-5842-1/26.07.2023г. е прието, че [ПИ] е облагаем и за същия се дължи ДНИ.

Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е. собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с ДНИ са имотите по чл.10, ал.1 от ЗМДТ.

След като процесните имоти не са облагаеми с ДНИ, жалбоподателят няма качеството на задължен за ТБО правен субект.

По изложените съображения АУЗ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени изцяло.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски. Същите, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, се претендират общо в размер на 3010,00лв., от които 10лв. държавна такса, 500,00лв. депозит за вещо лице и 2500,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие серия Б **********/03.11.2023г. е изплатено изцяло в брой при подписване на договора .

Основателно е възражението на ответната страна за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.

Обжалваният материален интерес е в размер на 2037,86лв., в който случай дължимото възнаграждение съгласно чл.8, ал.1, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения е в размер на: 400,00лв. + 10 % х (2037,86лв. – 1000лв.) = 503,79лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, в полза на жалбоподателя следва се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 503,79лв. Общо в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1013,79лв. (хиляда и тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Д. М. Г., [ЕГН], гр. Варна, ул.“Кап. І Р. Г. К. № 13, Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-5842-1/26.07.2023г. на инспектор по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, с който за периода 2018г. - 2022г. по парт. № 5305Н558432, са му установени задължения за ДНИ общо в размер на 1371,20лв. и лихви 416,42лв., както и за ТБО общо в размер на 191,95лв. и лихви 58,29лв.

ОСЪЖДА Община - Варна да заплати на Д. М. Г., [ЕГН], гр. Варна, ул.“Кап. І Р. Г. К. № 13, разноски за производството в размер на 1013,79лв. (хиляда и тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.