Р Е Ш Е Н И Е № 80
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на пети март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Мая Стойнева
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 24
по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж,
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, ж.к. „****“ **, Бизнес парк София, сгр. *** е обжалвала с въззивна
жалба решение № 896/
С оспорваният първоинстанционен
съдебен акт КнРС е отхвърлил предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.***, ж.к. „***“, Бизнес Парк
София, сгр.***против К.И.И., ЕГН **********,
с адрес в гр.***, кв.“**“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземания в размер на 964.26 лева - главница
по договор за револвиращ потребителски кредит, възнаградителна лихва в размер
на 270.49 лева за периода от
Решението на районния съд се обжалва изцяло, като въззивното дружество релевира доводи за неговата неправилност. Иска отмяната му и уважаване на предявения установителен иск. Претендира разноски. Счита, че фактът на усвояване на суми по процесната кредитна карта е удостоверен чрез извършените транзакции, което е установено от назначената по делото експертиза. Излага, че усвояването на суми от кредитния лимит от своя страна води до задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми, респективно плащане на минимална погасителна вноска.Счита, че твърдяното от него обстоятелство относно връчване на кредитната карта по договор – CARD - **** на ответника е доказано с представената по делото и приета като доказателство товарителница № ****, в която бил инкорпориран номера на договора. Претендира разноски по водене на делото във въззивното производство.
Въззиваемият К.И.И., чрез особения представител адв. К.Х. от КАК изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че ищцовото дружество не е успяло да докаже своите претенции. Изтъква, че сами по себе си транзакциите не са годно доказателство, а са просто твърдение за наличието на даден факт, с оглед на което тяхното извършване следва да бъде доказано на свой ред. Оспорва довода, че извършените транзакции са удостоверени от изготвената експертиза. Приема, че усвояване на суми по процесния договор за кредитна карта не се е случило и извършването му не е доказано от ищцовото дружество. Оспорва твърдението, че с товарителница № **** е доказано предаването на кредитната карта, доколкото в същата единствено е отбелязано, че се предават „документи“.
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е установена пълно и възприета правилно въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства и доколкото в настоящото производство не са установени други факти и обстоятелства настоящият състав я възприема изцяло.
Между страните е бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги, за което страните не спорят, а и изпълнението на задължения по него не е предмет на правния спор.
В сэдържанието на горепосочения договор са вписани и клаузи общи по съдържание относно дадено от ответника съгласие да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта. Изрично е посочено, че конкретното съдържание по този вид кредит ще бъде детайлизирано чрез конкретни клаузи обективирани в приложение към основния договор.
Като доказателство по делото са приет страниците на Приложение към Договор за потребителски кредит на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - ****съдържащ конкретни клаузи и с одобрен максимален
- 2 -
кредитен лимит в размер на 1 000 лева.На страниците от тази попълнена бланка , включително и на последната такава липсва положен попис на кредитополучател.
От приетото в
първоинстанционното производство закючение на в.л. А. Н. Т. изготвила
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на
Въз основа на
подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е било образувано ч.гр.д. №
1061/2018 г. на КРС и е издадена в
полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за
следните суми: в размер на 964.26 лева -
главница по договор за револвиращ потребителски кредит, възнаградителна лихва в
размер на 270.49 лева за периода от
Ищецът твърди, че кредитната
карта е връчена на ответника – получена от него с пощенска пратка за връчването
на която е прието представено от ищеца доказателство – товарителница № ***** от
С обжалваното решение КнРС е отхвърлил исковете като неоснователни, като е приел, че липсват представени доказателства надложно установяващи сключване на процесния договор между страните, респективно установяващи фактическото получаване на кредитната карта описана в договора, за да се приеме, с извършвани с нея трансакцииса усвоявани пари от ответника. Решението е обжалвано от ищеца.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените оплаквания за неправилност намира следното:
Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по предявени от въззивника срещу К.И. искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с. чл. 240 ЗЗД за установяване на следните вземания в полза на ищеза и дължими от ответника за сумата от 964, 26 лева главница, 270, 49 лева възнаградителна лихва и акцесорно вземане за 48, 94 лева представляваща изтекла мораторна лихва за забава за горепосочения период.
За да бъде уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки 1. Действителен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2. Неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за потребителски кредит.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е за ищеца, който е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания.
Спорно по делото е обстоятелството дали е налице валидно сключен договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на гореописаната кредитна карта, който обвързва страните, както и предоставяне на самата кредитна карта, съответно и разпореждане с претендираната сума чрез използването й. .В такава насока са дадените от първоинстанционния съд указания, респективно събрани са представени от ищеца доказателства, като съдът не дължи предварителна преценка дали от същите се установяват твърдените факти
Доказателствата, на които ищецът се позовава като установяващи твърдените от него факти и обстоятелства/ спорни между страните и посочени по-горе/ са обсъдени откъм съдържание правилно от първоинстанционния съд и в изложението по-горе.
Не е проведено пълно и главно доказване както на твърдения от ищеца правопораждащ за процесното правоотношение факт – сключването на договора , така обстоятелствата относно предоставянето на кредитната карта на ответника.
Твърденията, че е сключен такъв договор между страните са недоказани - сключваните от ищеца договори сав писмена форма, така както е сключен и основният договор, в който се съдържат общите параметри и клаузи изиращи възможността за отпускане на револвиращ потребителски кредит с предоставяне на кредитна карта. Самото приложение съдържащо конкретиката на процесния договор, т.е самия договор не съдържа подпис на кредитополучателя, което обуславя извод за липса на валидно изразено волеизявление от негова страна.
Предвид това изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на сключен между страните договор е правилен.
Не е проведено пълно и главно доказване и на твърденияте обстоятелства по фактическото предоставяне, респективно получаването й от ответника. Неоснователни са изложените и във въззивната жалба доводи, поддържани и в първоинстанционното производстнво, че доказателства за това, че е получена била приетата като доказателство товарителница. По-горе детайлно е описаното съдържанинето на този документ. От товарителницата се установява единствено, че ответникът с куриерска пратка е получил документи, но какви по вид не става ясно. Не са представени конкретни доказателства кредитната карта да е получена с посочената пощенска пратка.
Недоказването на получаване на кредитната карта изключва възможността да се правят изводи, че с нея именно ответникът е извършвал описани в приетото по делото заключение на в. л. трансакции.
При липсата на доказателства за предоставяне на сумите на конкретното договорно основание, предмет на всяка от исковите претенции, то същите са недоказани – както за търсената главница, така и за акцесорните задължения.
Предвид това исковете се явяван неоснователни и правилно са отхвърлени с обжалваното решение.
Решенинето като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивното ТД не се дължат разноски по водене на делото за въззивното производство. въззиваевиям не е сторил и не епретендирал разноски.
- 3 -
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението на КнОС не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 896/
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: