Р Е Ш
Е Н И Е №
5
гр. Самоков, 19.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
САМОКОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
състав,в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 855-Н/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 7 и сл. от ЗЗДН.
Е.Г.Н.
ЕГН:**********, с настоящ адрес *** ,е подала молба за защита от домашно
насилие срещу С.К.Н. ***, ЕГН:**********, с искане за постановяване на заповед
за незабавна защита от домашно насилие по чл.18, ал.1 от Закона за защита от
домашно насилие/ЗЗДН/.
В рамките на правомощията си по
чл.18 от ЗЗДН, след сезирането си, съдът е издал заповед за незабавна защита.
Молителката
сочи, че с ответника С.К.Н. имат сключен граждански брак от 2009 година и от
брака си имат родени две деца Христиана Станимирова Н. на 10 години и Стилиан
Станимиров Н. на 7 години.Сочи ,че от 10.06.2020 година двамата са във
фактическа раздяла .Молителката заедно с двете деца напуснала семейното жилище
и отишли да живеят при нейните родители в с.Продановци ,община Самоков.Твърди
,че по време на съвместното им съжителство ,ответникът Н. упражнявал над нея
физически и психически тормози това довело до тяхната раздяла.Молителката сочи
,че на 30.07.2020 год. е била издадена Заповед за защита от домашно насилие, в
която съдът е постановил мерки за защита по отношение на нея по гр.д.№ 424-Н/20
год. по описа на РС-Самоков.Съдът е определил тримесечен срок за посочените в
нея забрани.Поддържа ,че забраните в издадената заповед за защита не са
спазвани от ответника С.Н., който многократно е звънял по телефона на
молителката ,крещейки и отправяйки към нея заплахи ,посещавал я е на работното
й място ,както и в домът на родителите й ,където живее с двете деца и се е
доближавал на по-малко от
Молителката
сочи ,че спрямо нея са извършени от ответника –неин съпруг актове на домашно
насилие на 28.09.2020 год. ,30.10.2020 год., 01.10.2020 год. и 03.10.2020 год.
,изразяващи се в психическо насилие и вербална агресия –посетил я е на
работното й място ,обиждал я ,крещял, държал се агресивно ,отишъл в дома на
родителите й в с.Продановци, където също се държал агресивно спрямо нея
,заплашвал я ,както и нейните родители.
Пред
съда молителката лично и с пълномощника си адв.Петкова поддържа молбата.Моли
съдът да постанови исканите мерки за защита срещу домашно насилие спрямо нея.
Ответникът
С.К.Н. се явява лично.Счита молбата за неоснователна.
Съдът ,като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е допустима ,като подадена пред
компетентния съд съгласно чл.7 от ЗЗДН от легитимирано лице и в срока по
чл.10,ал.1 от ЗЗДН, считано от датата на посочения в нея акт за домашно
насилие.
По
същество молбата е основателна.
На първо място, Законът за защита срещу
домашното насилие урежда закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на
домашно насилие от кръга на изброените в чл. 2.Право на закрила имат лицата,
които са пострадали от такова насилие.
По смисъла на чл.2 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо
и психическо насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния
живот извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка. Законът осигурява възможност за защита на всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг /чл. 3, т.1 от ЗЗДН/.Под
„психическо насилие” следва да се схваща всяко поведение, имащо вредно
въздействие върху психичното здраве и развитие на пострадалия.То може по смисъла на закона да се изрази в конкретен и еднократен акт,
причиняващ увредата на психичното здраве, както може да се прояви и в поредица от действия, които в своята съвкупност
да имат това неблагоприятно въздействие.
В настоящия случай безспорно от събраните
по делото писмени и гласни доказателства /декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН и
свидетелските показания на Иванка Атанасова Ангелова ,Любомир Истилянов Мишов, Симеон Георгиев Цинцов и Петър Янков Вуков/ се установи, че ответникът С.К.Н.
е осъществил акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, като на
28.09.2020 год. ,30.09.2020 год., 01.10.2020 год. и 03.10.2020 год. ,е
осъществил акт на психическо насилие по отношение на молителката Е.Г.Н., изразяващо
се в посещение на работното й място ,дома на родителите й в с.Продановци ,в
двора на къщата ,в която тя и децата й живеят,агресивно настроен ,създавайки
скандални ситуации ,отправяйки към нея обиди, ругатни,както и обиди към нейните
родители и брат и закани за
убийство. Това е предизвикало
у молителката чувство на обида, стрес ,емоционално напрежение и страх за живота и здравето й,на нейните роднини
,страх и за децата й.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че
спрямо ответника следва да бъде приложена мярка по чл.5, ал. 1 ЗЗДН, чрез която
ще се даде защита на пострадалото лице.
В конкретният случай, предвид данните по
делото, съдът счита, че възможната с оглед ефективност мярка за защита,
съобразена с тежестта на извършено домашно насилие е предвидената в чл. 5,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита, които ще създадат достатъчно гаранции
за пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие
- ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
/безсрочно,както следва от разпоредбите на чл.5,ал.2,вр.ал.1,т.1 от ЗЗДН и
служебно- без да е необходимо искане за това /, както и на същия да бъде
забранено на основание чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН да приближава жилището, което обитава молителката ,находящо
се в с.Продановци,
община Самоков ,местоработата на молителката и местата за
социални контакти и отдих на по-малко от
На основание чл.5, ал.3 ЗЗДН, съдът следва
кумулативно да наложи на ответника и глоба, като определи същата в минимален
размер от 200 лв.
Неизпълнението на заповедта за защита ще
доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 2 ЗЗДН последици.
При този изход на делото и на основание
чл.11,ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Самоков държавна такса в размер на 25,00 лева.
Воден от
горното ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНАВЯВА
МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА от Закона за защита от домашното насилие/ЗЗДН/ по молба на Е.Г.Н.
,с настоящ адрес ***, ЕГН:********** срещу С.К.Н. ***, ЕГН:**********,както следва:
ЗАДЪЛЖАВА,на
основание чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН, С.К.Н. ***, ЕГН:********** да се въздържа от
домашно насилие ,изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо ,сексуално, психическо
,емоционално или икономическо насилие,както и опитът за такова
насилие,принудително ограничаване на личния живот ,личната свобода и личните
права по отношение на молителката Е.Г.Н..
ПОСТАНОВЯВА
ЗАБРАНА,на основание чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН за С.К.Н. ***, ЕГН:********** да
ПРИБЛИЖАВА жилището ,в което живее Е.Г.Н.,***, както и местоработата й и
местата за социални контакти и за отдих на по-малко от
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита за постановените мерки за защита,която подлежи на
незабавно изпълнение ,като обжалването на решението не спира изпълнението на
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
С.К.Н.,че при неизпълнение на издадената заповед по силата на настоящото
решение ,на основание чл.21,ал.3 от ЗЗДН,полицейските органи са длъжни да го
задържат и незабавно да уведомят органите на прокуратурата.
ПРЕПИС
от издадената заповед за защита да се връчи на страните и да се изпрати на
Началника на РУП-Самоков.
НАЛАГА
на С.К.Н. ***, ЕГН:********** глоба в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА С.К.Н.
***, ЕГН:********** ,на основание чл.11,ал.2 от ЗЗДН да заплати по сметка на
Самоковски районен съд държавна такса в размер на 25.00 лева.
След
влизане в сила на решението да се издаде изпълнителен лист за присъдената
държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: