Р Е
Ш Е Н
И Е № 260029
гр. Кюстендил, 07.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и
девети септември през две
хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при секретаря Милена Спасова след като
разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.д.№ 152/2020 г. по описа на КнОС и за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 95 от 05.02.2020 г., постановено по гр.д.№1415/2019 г. на
РС- Кюстендил, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В.И.Н., с ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение по НОХД №703/2014г. на КнРС, по което е оправдан, ведно със законна лихва,
считано от 10.07.2019г. до окончателното изплащане, като до пълния размер на
иска от 9 000 лв., съдът
е отхвърлил като неоснователен иска. Със същото
решение Прокуратурата на Република България, гр.София е осъдена да заплати на В.И.Н.
деловодни разноски в размер на 503.33 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България, против посоченото по- горе решение в осъдителната му част. Иска се отмяната му в
тази част като неправилно и незаконосъобразно и редукция на присъденото
обезщетение. В жалбата се твърди, че в хода на първоинстанционното производство
не са събрани доказателства, които да установят, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и отрицателни емоции. Не са
представени такива и относно доброто име, което ищецът е имал преди да му бъде
повдигнато процесното обвинение. Не следва да бъдат кредитирани и дадените от
свидетеля в хода на първоинстанционното производство показания, тъй като същият
се явява заинтересован предвид близките му взаимоотношения с ищеца. Според
представителя на прокуратурата претенцията на ищеца не е съобразена с вида,
характера и интензитета на упражнената принуда. Изразено е становище, че
размерът на присъденото обезщетение е завишен и несъответен на икономическия
стандарт в Република България.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК
не е постъпил отговор от насрещната
страна
В.И.Н., с ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адв. В.М. обжалва посоченото по- горе решение в
отхвърлителната му част. Счита, че районен съд не е спазил законово
установените критерии за определяне на обезщетение по реда на чл.52 ЗЗД Иска се постановяване на съдебен акт, с който
да бъде уважен изцяло предявеният иск.
В рамките
на законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор
по жалбата от насрещната страна.
В съдебно заседание страните взаимно си оспорват жалбите.
Кюстендилският окръжен съд, след като съобрази твърденията и възраженията
на страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото
доказателства, приема следното:
Жалбите на страните са подадени
в срок и производството пред въззивния съд е допустимо. Атакуваното решение на
районен съд е валидно и допустимо.
Първоинстанционното
производство е образувано по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
предявен от В.И.Н., с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България
за сумата 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение за извършено на престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, пр.1, т.41 пр.1 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 10.07.2019г. до изплащане
на главницата.
От материалите на ДП 252/2014 г. по описа на РУП-
Кюстендил се установява, че на ищeца В.И.Н. на 20.06.2014 г. е било повдигнато
обвинение за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4,
пр.1 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
На 22.08.2014 г. в
РС- Кюстендил е бил внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД
№703/2014 г. Пред районен съд са били проведени 8 съдебни заседания, като с
присъда №52/27.10.2015 г., постановена по посоченото наказателно дело В.Н. е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1
във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
По протест на РП- Кюстендил е било образувано ВНОХД
№524/2015 г. пред ОС- Кюстендил. Проведено е било едно съдебно заседание, като
с Решение №56/10.05.2016 г., постановено по посоченото дело е била потвърдена
присъдата на РС- Кюстендил.
От
показанията на свидетеля К. И.- племенник на ищеца, се установява, че поради воденото наказателно
производство Н. спрял връзките с роднините си. Почти не излизал. Получил
заболяване на зъбите и те почнали да му падат. Споделял със свидетеля, че не
идвал в гр. Перник, тъй като го е било срам от брат му, неговата съпруга и
сестра му.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е
приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Наведените от Прокуратурата аргументи, че не са
събрани доказателства, които да установят, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснения и отрицателни емоции, както и че не са представени доказателства и
относно доброто име, което ищецът е имал преди да му бъде повдигнато процесното
обвинение са неоснователни. Съображения:
Съгласно установената практика на
ВКС е нормално да се приеме, че по време на наказателното производство, лицето срещу което то е започнало да изпитва
неудобства,
да се чувства унизено, а също така да се притеснява и да е несигурно.
Няма спор, че се накърняват неговите моралните и нравствените ценности, както и социалното
му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г.
о., ГК). Поради
посоченото не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си
негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът
е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по
своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г.,
IV г. о., ГК).
В двете въззивни жалби основният довод е свързан с приложение на
критериите за прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а именно за
определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди.
В тази връзка следва да се посочи следното:
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост се определя от естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. В настоящия случай срещу
ищеца е водено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК, което е тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, тъй като
предвижда лишаване от свобода от от една до десет години.
Взема се предвид вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в
продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок
и др. В случая
съдът отчита, че цялото наказателното производство водено срещу ищеца
е приключило в разумен срок /около 2 години/. Тази продължителност по
никакъв начин не надвишава критериите на чл.6
от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на
практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ) наказателното
производство е приключило в разумен срок. Предвид на незаконното обвинение, ищецът е претърпял обичайните морални
вреди, изразяващи се в психически и морални терзания, несигурност, загуба на
добро име и доверие в обществото, негативна промяна в начина на живот, загуба
на социални контакти, влошаване на отношенията в семейния кръг, ограничаване на
възможността да пътува за продължително време извън гр. Кюстендил, поради,
наложително явяване за извършване на различни следствени действия, както и в съдебни
заседания и предвид взетата му мярка за неотклонение „подписка“.
Определеният от районен съд размер на
обезщетението- 3000 лв. съответства на характера и степента на търпените
морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална
принуда. Размерът на обезщетението е определен в нормалния за такива случаи
размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за
живот в страната. Отчетено е от първоинстанционния съд, че по делото липсват
доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди
в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните за подобни случай.
С оглед на посоченото по- горе, настоящият съд счита, че обезщетението за неимуществени вреди е съобразено със съдебната практика и критерия справедливост.
Ето защо, обжалваното решение следва да се потвърди като
законосъобразно.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95 от 05.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 1415/2019 г. на Кюстендилския
районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :