Р Е Ш
Е Н И
Е №.....
гр.К.,……….2020
год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при секретаря .........................Х.К.…............................... като разгледа докладваното от съдията............................................гр.дело №3262 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.59, ал.9 вр. с чл.51, ал.3 и чл.150 от СК.
Ищецът твърди, че с ответницата са
родители на детето Ц.П.И., с ЕГН-**********. С решение №243/23.04.2015г.,
постановено по гр.д.№1514/2014г. на КРС, родителските права относно дъщеря им
били предоставени на него, местоживеенето й било определено при него, бил
определен режим на лични контакти на ответницата с детето и тя била осъдена да
заплаща месечна издръжка в размер на*** лв. От датата на постановяване на
горепосоченото решение изминали повече от четири години, като с оглед на
възрастта на детето се увеличили нуждите и потребностите му. Сочи, че
минималният размер на издръжката за едно дете вече е *** лв. месечно, а от
01.01.2020г. се очаквал размерът да стане ***лв. Понастоящем Ц. била ученичка в
4 клас в ОУ „П. Х.“ гр.К. и ежедневно й давал джобни в размер на ** лева, от
които * лв. за храна в стола на училището и ** лв. за други закуски. Детето Ц.
ходела на плуване, за което месечно заплащал такса от 60 лв. Единствено той
купувал на детето дрехи, обувки и учебни помагала. Ответницата не плащала освен
присъдената сума за издръжка никакви други пари за задоволяване на нуждите и
потребностите на детето. Имайки предвид горепосочените обстоятелства,
съпоставяйки нарасналите нужди на детето и възможностите на ответницата да
заплаща издръжка в по-голям размер в сравнение с посочения по-горе, счита, че
са налице условията на чл.150 от СК за увеличаване на размера на присъдената
издръжка от*** лв. месечно, на***лв. месечно. Завява, че решение №243 от
23.04.2015г. постановено по гр.д.№1514/2014г. на КРС на ответницата бил
определен много разширен режим на контакти с детето, който понастоящем не се
спазвал. В обясненията дадени по чл.59, ал.6 от СК сочи, че в резултат
неспазване режимът на лични отношения, детето не се чувствало добре, затваряло
се в стаята, а това не се отразявало добре на психиката му. Моли съда да
постанови решение, с което присъдената по гр.д.№1514/2014г. на КРС издръжка да
бъде изменена, считано от датата на подаване на настоящата молба, от*** лв. на ***
лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и да измени
определения гр.д.№1514/2014г. на КРС режим на лични отношения на ответницата с
детето Ц.П.И., с ЕГН-**********, на
всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя. Моли съда, да постанови предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, ответницата не оспорва исковете по основание. Не оспорва
изложените от ищеца обстоятелство, че от постановяване на съдебното решение, с
което била определена издръжката в размер на*** лв. месечно са изминали повече
от четири години, както и че с оглед възрастта на дъщеря им нуждите й са се
увеличили. Счита, че претендираното с иска увеличение на издръжката на дъщеря
им Ц.П.И. в размер на *** лв. е неоснователно. В края на месец декември 2017г.,
заживяла на съпружески начала с А. М.П., в жилището му в с.К. и от съвместното
им съжителство на 14.12.2019г. се родило детето Б. А. П., с ЕГН-**********, за
която двамата полагали грижи свързани с отглеждането й. С оглед раждането, от
месец май 2019г. до настоящия момент била безработна и в болнични по майчинство
за отглеждане на новороденото дете. Единствено бащата на дъщеря й Б. – А. П.
работел и ги издържал, поради което е в невъзможност да заплаща претендираната
от ищеца издръжка в размер на *** лв. месечно. Заявява, че е съгласна
издръжката на дъщеря им Ц. да бъде изменена и увеличена, но в размер на
минимално определения съобразно на чл.142, ал.2 от СК. Предвид изложеното по-горе,
моли съда, да постанови съдебно решение, с което да измени и увеличи
определената издръжка с влязло в сила съдебно решение, постановено по
гр.д.№1514/2014г. по описа на КРС от*** лв. на минимално определения размер
съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. По отношение промяната на
определения по гр.д.№1514/2014г. по описа на КРС, режим на лични отношения,
счита искането за напълно неоснователно и моли съдът да го отхвърли. Претендира
съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От приложеното гр.д.№1514/2014г. на РС-К. и представените по делото заверени копия на удостоверение за раждане и решение №243/23.04.2015г. по гр.д.№1514/2014г. на РС-К., се установява, че ищецът П.И.И. и ответникът Д.С.Н. са родители на детето Ц.П.И., с ЕГН-**********. С влязлото в сила решение гр.д.№1514/2014г. на РС-К. бракът между страните е прекратен като упражняването на родителските права по отношение на детето Ц. е предоставено на бащата и е определено местоживеенето на детето три него, а на майката е определен режим на лични контакти, който тя да осъществява с детето Ц. всеки петък от 18:00 часа до 14:00 часа в неделя, с две приспивания, един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, всяка четна година-за Новогодишните празници и всяка нечетна година за коледните празници, всяка нечетна година за рождения ден на детето и за великденските празници, като майката Д.С. е осъдена да заплаща на детето Ц.П.И., с ЕГН-********** месечна издръжка в размер на*** лв., считано от датата на предявяване на иска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване- 29.07.2014 г., като при постановяване на решението, съдът е взел предвид възрастта на детето Ц., полаганите от бащата и съжителката му грижи за детето, доходите на родителите и интересите на детето.
От постановяване на решението гр.д.№1514/2014г. на РС-К. са изминали повече от четири години. Към датата на подаване на исковата молба детето Ц. е навършила 10 години. Представена е квитанции №33 за платени *** лв. членски внос на Ц.И. в спортен клуб по плуване „Т.“.
Видно от заверено копие на удостоверение за раждане /л.39/ ищецът П.И.И. и А. Г. А.са родители на детето И.П. И., роден на *** г. Съгласно удостоверение №767/29.11.2019 г. /л.38/ средно месечния доход на ищеца П.И. до м.04.2019 г. е ***лв. Ищецът не е представил доказателства за доходите си за периода м.05.2019 г. до м.12.2019 г., но тъй като е в трудоспособна възраст за негов доход следва да се приеме минималната работна заплата за страната.
От
заверено копие на удостоверение за раждане /л.23/ е видно, че ответникът Д.С.Н. и А. М. П. са родители на детето Б. А. П.,
родена на *** г. Средно месечният брутен доход на ответницата до м.05.2019 г. е
в размер ***
лв. /удостоверение №409/07.02.2020 г./, а от м.06.2019 г. средно месечният й
доход от обезщетени за временна неработоспособност и бременност е ***лв.
/удостоверение от 14.02.2020 г. -л.51/. Съгласно удостоверение №423/10.02.2020
г. средно месечния нетен доход на А. П. е в размер на ***лв./ респ.
брутен доход ***лв.
В показанията си св.А. Г. А.
сочи, че от пет
години живее с ищеца на семейни начала и заедно с него се грижат за детето Ц..
В началото ответницата вземала детето веднъж на два месеца. Имало единични
случаи, когато майката се обаждала, че ще вземе детето, но не го спазвала. През
лятото на 2017г. детето било разтроено, че ответницата не е спазила обещанието
си да я заведе на море. През последната година ответницата вземала Ц. два пъти
в месеца. За първи път през лятната ваканция на 2019 г. детето било при ответницата
10 дни. Ц. ходела на плуване. Заявява, че работи като управител на „И. Л. 2015“
ЕООД, което обслужва три обекта по договор за Ф. на лафка и средно месечният й
доход е от ***-***
лв.
Съгласно показанията на св.В.З. Д. от две години, поне два пъти в месеца детето
Ц. е при ответницата в с.К. и си играе с неговото дете.
Изслушана на
основание чл.15, ал.1 от ЗЗДетето и чл.59, ал.6 от СК малолетната Ц. споделя,
че е ученичка в четвърти клас на ОУ„П. Х.“ в гр.К., че живее с баща си
и с жената, с която той съжителства, че си споделя с тях и се чувства добре в
семейството. С майка си се виждали през седмица, а когато обещаела, но не я
вземала и ставало мъчно, а откакто има сестра, майка й я взема всяка седмица и
се чувства добре в семейството и. Споделя, че и е хубаво, когато е при майка
си, защото общува с нея и вижда сестра си. Детето желае да бъде с двамата си
родители, да прекарва почивните дни на всяка седмицата с майка си, за да бъде с
нея .
По делото е представен социален
доклад на ДСП-К., съгласно който преките и непосредствени грижи за детето Ц. се
полагат от бащата и неговата съжителка. Здравните и образователни потребности
на детето, както и базовите му потребности са задоволени от бащата. Майката
редовно изплаща определената от съда издръжка като погасява и стари издръжки.
Детето Ц. е силно емоционално привързана към двамата си родители. От м.май 2019
г. майката е в болнични по майчинство, а от м.12.2019 г. в платен отпуск по
майчинство за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Бащата споделил, че
работи като мебелист с месечно възнаграждение от *** лв. Според заключението бащата и
майката отговорно изпълняват родителските си задължения и успяват да осигурят
на детето Ц. достатъчно добра среда за неговото развитие. Малолетната Ц. е във
възраст, която поставя все повече изисквания относно задоволяване на
потребностите й и в неин интерес е да се присъди издръжка, която да отговаря н
действителния стандарт на живот.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.150 от СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да
бъде изменена или прекратена. За да бъде уважен искът за изменение на издръжка
на ненавършило пълнолетие лице е достатъчно наличието на една от двете
алтернативни предпоставки: трайно съществено изменение на нужди на издържаното
лице или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице / т.19
от ППВС №5/16.11.1970 г./. От постановяване на предходната издръжка са изминали
четири години- период от време, през който са се изменили/увеличили базовите
нужди на малолетната Ц., респективно и разходите, необходими за тяхното
удовлетворяване. Увеличен е и минималният размер на
издръжката, която родителя дължи на навършилото си пълнолетие дете - ¼
от минималната работна заплата за страната съгласно чл.142, ал.1 от СК, която за 2019 г. е *** лв., а от
01.01.2020 г. е увеличена с ПМС №350/19.12.2019 г. на *** лв. От
събраните по делото доказателства се установява, че средно месечния доход на
ответницата е над минималната работна заплата за страната, а на ищеца в размер
на минималната работна заплата за страната като средно месечния доход на
майката е по-висок от този на бащата. Установи се, че и двамата родители имат
задължения за издръжка и към други малолетни деца. Изхождайки от правната
природа на издръжката на ненавършилите пълнолетие лица, която е абсолютно
задължение на родителите независимо от трудоспособността, доходите или
възможността да се издържат от имуществото си / арг.чл.143, ал.2 от СК/, от
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, регламентираща минималният размер на
издръжката на едно дете- 1/4 от МРЗ и се дължи когато задълженият родител
реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи,
събраните по делото доказателства, както и настъпилите в хода на производството
релевантни за спора факти с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът
приема, че са налице предпоставките на чл.150 от СК за увеличение на
определената по гр.д.№1514/2014 г. по описа на РС-К.
месечната издръжка на малолетното дете Ц.. От необходимите средства за
издръжка, предвид възрастта и потребностите на детето, доходите на родителите и
задълженията им към други малолетни деца, съдът приема, че ответницата следва да
заплаща месечна издръжка на детето Ц. в размер на *** лв., а
останалите средства, ведно с грижите следва да бъдат осигурени от бащата.
Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна
лихва, върху всяка просрочена вноска- арг. чл.146, ал.1 от СК. Искът за
увеличение на издръжката в частта над уважения размер до претендираните *** лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. ал. 3 СК
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК съдът определя режим на лични отношения между
родителите и децата, който включва определяне на период или дни, в които
родителят може да вижда и взема детето, включително през периодите на училищни
ваканции, официални празници и лични празници, а в чл.59, ал.9 от СК
е посочено, че ако обстоятелствата, при които е определен режима се изменят,
съдът по молба на единия от родителите може да измени режима и да определи нов.
В задължителната практика на ВКС, е прието, че по своето съдържание
изменението на обстоятелствата, респ. - новите обстоятелства могат да имат
най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата
поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на
родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната
среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и
материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението
на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият
критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се
има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични
отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под
грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по
принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва
да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето -
с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения,
честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от
другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Преценката по
всяко дело е конкретна като страната която предявява иска следва да установи,
че е налице изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна в
определения режим на лични контакти.
От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, тъй като са преки и непосредствени се установява, че през първите три години след постановяване на решението по гр.д.№1514/2014г. на РС-К., режимът на лични контакти на детето с майката не се е осъществявал в определените параметри по причина на майката и това е разочаровало детето, но през последната година детето и ответницата са прекарвали през седмица укендите заедно, а през последните месеци са заедно всека седмица. Предвид неустановяването на промени в емоционалното и психическо състояние на детето в негативен план, необосновано е искането на бащата за изменение чрез ограничаване режима на лични контакти с майката. Детето е момиче, на 10 години и 8 месеца поради което и връзката му с ответницата е много важна, с оглед израстването и оформянето му като личност, а и предвид навлизането в пуберитетна възраст, то ще има нужда от съветите на своята майка при израстването си като жена. Ответницата е осъзнала, че е значима за детето, осъществява определения режим на лични отношения с дъщеря си Ц. и не желае промяната му. Такова е и желанието на детето, което е емоционално привързано към ответницата, чувства добре в семейната й среда и предпочита през почивните дни на седмицата да бъде с майка си и сестра си. В тази връзка, съдът отчита, че именно в интерес на малолетната Ц. е да има възможност да общува пълноценно с ответницата поради което счита, че определения по гр.д.№1514/2014г. на РС-К. режим на лични контакти е подходящ и удовлетворява в достатъчна степен потребностите на детето да общува с майката, и не са налице промяна на обстоятелства, които да налагат промяната му. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.
По разноските:
Ищецът претендира съдебни разноски в размер на *** лв. съгласно списък по чл.80 от ГПК, от които: *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и *** лв. държавна такса. Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на ***лв. съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът дължи и следва да заплати на ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото в размер на ***лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ***лв. държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ постановената по гр.дело №1514/2014 г. по описа на Районен съд-К. издръжка на основание чл.150 от СК, като:
ОСЪЖДА Д.С.Н., с ЕГН-**********
*** да заплаща на детето Ц.П.И., с ЕГН-********** чрез П.И.И., с ЕГН-********** *** като баща и
законен представител, месечна издръжка в размер на *** лв., считано от
02.12.2019 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над *** лв. до
претендираните ***
лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.И., с ЕГН-**********
*** срещу Д.С.Н., с ЕГН-********** *** иск за изменение на режима на лични
отношения с правно основание чл.59, ал.9 вр. ал.3 от СК като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.С.Н., с ЕГН-**********
*** заплати на П.И.И., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на ***лв.
ОСЪЖДА П.И.И., с ЕГН-**********
*** заплати на Д.С.Н., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на ***лв.
ОСЪЖДА Д.С.Н., с ЕГН-********** *** заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на ***лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдената с решението издръжка на детето Ц.П.И., следва да бъде заплащана от Д.С.Н. по банкова сметка: ***, в „Б. Д.“ ЕАД, с титуляр П.И.И..
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: