ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна
Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 27.10.2020 год., в състав:
Районен
съдия: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №3870 по описа за 2020 год., намира следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск с правно осн. чл.430 ТЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК от „Р.(Б.)" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, р-н *** срещу А.М.Г. с ЕГН **********
***. ***за
установяване дължимостта на сумата от 3898,75 евро – главница по договор за банков кредит от
06.04.2005г., обявен за предсрочно изискуем на 19.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
17.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
С молба от 11.09.2020г. ищецът посочва, че на
27.08.2020г. е поучил плащане от ответника в размер на сумата от 7939,64 лева,
поради което за него е отпаднал интерес
от настоящото дело. С уточнителна молба от 26.10.2020г. уточнява, че оттегля
предявеният си иск. Молбата е придружена с изрично пълномощно за учредена
представителна власт по реда на чл. 34, ал.3 ГПК. Претендира присъждане на
разноски.
По изложените съображения и с
оглед направеното оттегляне, съдът намира, че следва да прекрати производството
по делото като обезсили заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 130/20.01.2020г., постановена по ч.гр. дело №496/2020г. на ВРС и в
останалата част за сумата от 3898,75 евро – главница по договор за банков
кредит от 06.04.2005г., обявен за предсрочно изискуем на 19.11.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в
съда – 17.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдебната практика и в
частност определение №489 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1474/2015
г., II т. о., ТК на ВКС приема, че ищецът има право да
бъде обезщетен за сторените разноски
при прекратяване на делото, въпреки
че той е десезирал съда чрез отказ или
оттегляне на иска, при наличието
на данни, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото.
Разпоредбата на чл.
78, ал.2 ГПК съдържа две кумулативно дадени предпоставки. Първата е ответникът
да не е дал повод за завеждане на иска, а втората е да признае предявеният иск.
В настоящият случай
причина за оттегляне на предявеният иск се явява осъществените в хода на
процеса плащане на задълженията от страна на ответника. Данни за същите се
откриват още в исковата молба, с която ищецът посочва, че ответникът на
12.02.2020г. и 11.03.2020г. (след депозирана на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда) е заплатил част от задълженията си.
Частичното плащане е обосновало и правният интерес на ищеца да предяви в
частичен размер претенцията си по реда на чл. 422 ГПК, а т.е. единствено за
незаплатената част от главницата. С трето и последно плащане на 27.08.2020г.,
ответникът е заплатил окончателно задължението си, което е породило и правото
на ищеца да оттегли предявеният иск, на осн. чл. 232 ГПК.
Така изложеното
налага извода, че не са налице двете кумулативни предпоставки за предявяване на
иск, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
претенцията в съда, като едва след сезиране на съда е погасил задължението си.
На ищеца се дължат разноски сторени както в заповедното, така и в исковото
производство.
При тези съображения
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 216,28 лева разноски в
заповедното производство, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство и 166,28 лева заплатена държавна такса в
заповедното производство. В исковото производство се дължат разноски в размер
на 238,73 лева, от които 100 лева възнаграждение за процесуално
представителство и 138,73 лева доплатена държавна такса, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №3870/2020г.
по описа на ВРС – ХХІ състав, на основание чл.232 ГПК.
Обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
130/20.01.2020г., постановена по ч.гр. дело №496/2020г. на ВРС.
Осъжда А.М.Г.
с ЕГН ********** ***. ***да заплати на „Р.(Б.)" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н *** сумата от 216,28 (двеста и
шестнадесет лева и 28 ст.) лева
разноски в заповедното производство, от които 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство и 166,28 лева заплатена държавна
такса в заповедното производство, както и сумата
от 238,73 (двеста тридесет и осем лева и 73 ст.) лева, от които 100 лева
възнаграждение за процесуално представителство и 138,73 лева доплатена държавна
такса в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: