№ 3023
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110142320 по описа за 2023 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Д. Г. Р. с ЕГН:
**********, гр. София, Ж.К. ВРЪБНИЦА-1, бл.501, вх.Б, ет.7, ап.43, действащ чрез адвокат
С. К. със съдебен адрес в гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, и И. Г. Р. с
ЕГН: **********, гр. София, ЖК ВРЪБНИЦА-1, бл.502, вх.А4, ет.10, действащ чрез адвокат
Д. Ч. със съдебен адрес в гр. София, ул. Владайска № 19, за установяване дължимостта на
сумите, както следва: за цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., включително, в размер на по 577,09 лв. (петстотин седемдесет
и седем лева и 09 стотинки) от всеки от длъжниците, ведно със законна лихва за периода от
28.03.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
27.02.2023 г. в размер на по 101,72 лв. (сто и един лева и 72 стотинки) от всеки от
длъжниците, цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на по 12,52 лв.
(дванадесет лева и 52 стотинки) от всеки от длъжниците, ведно със законна лихва за периода
от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до
27.02.2023 г. в размер на по 2,99 лв. (два лева и 99 стотинки) от всеки от длъжниците, -
искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
ВРЪБНИЦА-1, бл.501, вх.Б, ет.7, ап.43, аб.№ 154426 за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., но не са изпълнили задължението си да заплатят доставената в имота им
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
1
Ответната страна Д. Г. Р. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, чрез пълномощник. Оспорва основанието за дължимост на сумите, размера в
погасителната давност, а именно за сумата от 214.46 лв. за периода 01.05.2019 г. до
31.03.2020 г., като в другата част не оспорва размера. Оспорва да е потребител на топлинна
енергия в имота като счита, че няма представени категорични и безспорни доказателства, че
е собственик и вещен ползвател на имота. Оспорва иска за стойността на услугата дялово
разпределение и лихви върху същата, като сочи, че няма доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество или по друг начин, поради което не
е установено, че ответникът е изпаднал в забава. Излага подробни доводи за
неоснователност на исковите претенции. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответната страна И. Г. Р. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, чрез пълномощник. Оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва качеството си на потребител
на топлинна енергия. Оспорва иска за стойността на услугата дялово разпределение и лихви
върху същата, като сочи, че няма доказателства относно датата на публикуване на сумите в
сайта на ищцовото дружество или по друг начин, поради което не е установено, че
ответникът е изпаднал в забава. Излага подробни доводи за неоснователност на исковите
претенции. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва иска, представя
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 16041/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, но в
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което е оспорил сумите по
заповедта, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за вземането
си. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
Видно от представените писмени доказателства (л. 137-138) от делото, И.ка
Стоименова Р.а е прехвърлила процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к.
Надежда 5 част, бл.501, вх. Б, ет.7, ап.43, на сина си Гриша Младенов Р. срещу задължение
за гледане и издръжка с закупен с Нотариален акт № 4, том ХLIХ, дело № 9391 от 25.04.1997
г. Прехвърлителката, която си е запазила вещното право на ползване върху имота, докато е
жива, е починала на 07.10.2005 г., което е установено чрез служебна справка за физическо
лице от 06.12.2023 г. по искане на ищеца. Идентичността на имота се установява от писмо
на Столична община на л. 28 по делото. Приобретателят на имота Гриша Младенов Р. също
е починал като разведен на 28.03.2016 г. като е оставил за свои законни наследници три деца
– ответниците и Юлиана Гришова Р.а, и тримата длъжници по заповедното производство.
Представени са и доказателства за образувано делбено производство по отношение на
процесния топлоснабдяем имот, но данни за приключило такова и извършена делба не са
2
ангажирани, липсват данни и в Агенция по вписванията за извършени сделки с имота.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала
имота, като са попълнени документите за главен отчет, подписани от потребител. Отчетите
са коректно отразени в изравнителните сметки. През 2021 г. не е осигурен достъп до имота
и не е извършен реален отчет на уредите в имота. В процесното жилище не е имало
монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, но има три броя щранг лири за
отопление в банята, коридора и мокро помещение, за които се начислява служебна
тотплинна енергия, отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода,
начислявана служебно на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за
денонощие, съгласно НТ. Изготвени са изравнителни сметки от ТЛП след всеки отоплителен
сезон, като в тях се съдържа топлинна енергия за отопление. Установено е от експертизата,
че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за топлинна енергия за
сградна инсталация възлиза на 408.28 лв., за отопление в имота – 483.63 лв., за подгряване
на топла вода – 1102.28 лв., като общото задължение възлиза на 1994.19 лв. Вещото лице е
установило, че за периода са извършвани периодични проверки на топломера в абонатната
станция и са налични протоколи за тяхната смяна на всеки две години.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца е
погасена сума в размер на 577.09 лв., която съответства на дела на длъжника по заповедното
производство Юлиана Р.а, срещу която е издаден изпълнителен лист на 30.06.2023 г.
Непогасената главница за периода възлиза на 1341.41 лв. за топлинна енергия и главница за
такса дялово разпределение, както и лихвите за периода върху двете главници възлиза на
209.42 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответниците се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответниците като наследници
на приобретателя на процесния имот, са собственици на топлоснабдяемия имот заедно с
третия длъжник по заповедното производство Юлиана Р.а, при равни квоти, поради което и
съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, същите се явяват потребители на топлинна
енергия, доставяна в имота, като договорът за доставка на такава е сключен при общи
3
условия, публично известни и одобрени от КЕВР. Ето защо, искът се явява основателен
срещу ответницата.
Следва да се разгледа възражението за размера на главницата за топлинна енергия и
лихви, в това число и възражението за погасяването им по давност, наведено в отговорите
на исковата молба. Съдът приема за установено по безспорен начин от СТЕ и ССЕ, че
дължимата и непогасена главница за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение
за периода възлиза на 1341.41 лв. Сумата не е погасена, което е установено от вещото лице
по счетоводната експертиза. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което е спряна
давността на 28.03.2023 г., а исковият период е от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. Следва да се
извърши проверка дали част от вземанията са били погасени по давност, съобразявайки и
периода по време на обявеното в страната извънредно пандемично положение, във връзка с
което давностните срокове са спрени със Закона за извънредните мерки от 2020 г. за
периода 20 март – 27 май 2020 г. Тъй като се касае за периодично вземане, то същото се
погасява с кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Относно исковия период, при горните предпоставки, вземанията, които биха били
погасени по давност, са за период преди 11 декември 2019 г., съобразявайки периодите на
спиране на теченето на давностните срокове по силата на ЗЗД и на Закона за извънредните
мерки от 2020 г., съдът приема, че погасени по давност са сумите, станали изискуеми преди
тази дата, а именно за периода месец май 2019 г. до месец ноември 2019 г., включително.
Такива са сумите за топлинна енергия в размер на 342.63 лв., респективно и лихви в размер
на 60.39 лв. Остава дължима главница за топлинна енергия в размер на 961.22 лв., като част
от същото е погасено чрез плащане в размер на 427.41 лв., а друга част – по давност,
съгласно изложеното по-горе в мотивите. Предвид това, че срещу третия длъжник по
заповедното производство е издаден изпълнителен лист, съдът счита, че погасяването е
станало чрез плащане именно от този длъжник, който не е страна в исковото производство.
Така, всеки от ответниците остава да дължи сумата от по 480.61 лв. за топлинна енергия.
Ответниците оспорват и вземането за дялово разпределение, като съдът счита
възраженията в тази насока неоснователни. Предвид това, че главницата за дялово
разпределение се претендира за период от месец август 2020 г. до месец април 2022 г., то
съдът счита, че това вземане не е погасено по давност и се дължи в пълен размер, установен
от вещото лице по ССЕ, а именно – 37.42 лв., или по 12.52 лв. (три задължени лица, едното
от които не е оспорило заповедта по ч.гр.д. № 16041/2023 г. на СРС).
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
4
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен за сумата от по
480.61 лв. за главница за топлинна енергия за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.03.2023 г.
до окончателното плащане, както и за главница за услугата дялово разпределение в размер
на 12.52 лв. за процесния период, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.03.2023 г. до окончателното плащане, а относно
претендираните лихви върху двете главници – се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на по 13.89 лв. за държавна такса за всеки от двамата ответници в заповедното
производство и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по 16.67
лв., както и в исковото по 13.89 лв. за държавна такса, по 250 лв. за депозити за вещи лица,
както и 75 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, определено
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 150 лв. Общо разноските на ищеца възлизат
на по 369.45 лв. по отношение на всеки ответник, като от тази сума му се следва съразмерно
на уважената част от иска срещу всеки от двамата ответници сума в размер на по 262.40 лв.
за двете производства.
Ответниците претендират разноски за предоставена правна помощ в заповедното и
исковото производство, като всеки от тях е получил безплатна правна помощ от
упълномощените от тях адвокати, както следва: ответникът Д. Р. е получил правна помощ от
адвокат С. К., а ответникът И. Р. – от адвокат Д. Ч., на които следва да се присъди
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в минимален размер, съобразно
цената на иска срещу всеки ответник и съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции, а именно – по 232 лв. за адвокат К. и за адвокат Ч. за предоставена правна
помощ в двете производства.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., и Д. Г. Р. с ЕГН:
**********, гр. София, Ж.К. ВРЪБНИЦА-1, бл.501, вх.Б, ет.7, ап.43, действащ чрез адвокат
С. К. със съдебен адрес в гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, че ответникът Д. Г. Р.
с ЕГН: ********** дължи на ищеца .” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, сумата от 480.61 лв. (четиристотин и
осемдесет лева и шестдесет и една стотинки) за главница за топлинна енергия за период от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.03.2023 г. до окончателното плащане, както и за
главница за услугата дялово разпределение в размер на 12.52 лв. (дванадесет лева и петдесет
5
и две стотинки) за процесния период, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.03.2023 г. до окончателното плащане, като отхвърля
исковете главница за топлинна енергия над тези размери и до пълните такива, както и за
лихвите върху двете главници, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 16041/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователни и част от тях
погасени по давност.
ОСЪЖДА Д. Г. Р. с ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. ВРЪБНИЦА-1, бл.501, вх.Б,
ет.7, ап.43, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., сумата от 369.45 лв. (триста шестдесет и девет
лева и четиридесет и пет стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат С. К. К. от САК, с адрес в
гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, за предоставена правна помощ на Д. Г. Р.,
сумата от 232 лв. (двеста тридесет и два лева) за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., и И. Г.
Р. с ЕГН: **********, гр. София, ЖК ВРЪБНИЦА-1, бл.502, вх.А4, ет.10, действащ чрез
адвокат Д. Ч. със съдебен адрес в гр. София, ул. Владайска № 19, че ответникът И. Г. Р. с
ЕГН: ********** дължи на ищеца .” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, сумата от 480.61 лв. (четиристотин и осемдесет
лева и шестдесет и една стотинки) за главница за топлинна енергия за период от 01.12.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 28.03.2023 г. до окончателното плащане, както и за главница за услугата
дялово разпределение в размер на 12.52 лв. (дванадесет лева и петдесет и две стотинки) за
процесния период, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 28.03.2023 г. до окончателното плащане, като отхвърля исковете главница за
топлинна енергия над тези размери и до пълните такива, както и за лихвите върху двете
главници, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 16041/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователни и част от тях погасени по
давност.
ОСЪЖДА И. Г. Р. с ЕГН: **********, гр. София, ЖК ВРЪБНИЦА-1, бл.502, вх.А4,
ет.10, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., сумата от 369.45 лв. (триста шестдесет и девет
лева и четиридесет и пет стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
6
ОСЪЖДА “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат Д. Й. Ч. от САК, личен
№ **********, с адрес в гр. София, ул. Владайска № 19, за предоставена правна помощ на
И. Г. Р., сумата от 232 лв. (двеста тридесет и два лева) за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7