№ 12376
гр. С., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110138215 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Е. Ф. искова
молба насочена против „М.Б. ЕООД, с която са предявени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между нея и ответното дружество са били налични трудови правоотношения, породени
от сключен Трудов договор № 87/08.08.2017г., по силата на който е престирала труд на
длъжност „машинен оператор пр. на сил. чипове“. Сочи, че със Заповед №
17/16.05.2022г., работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание
„уволнение“, с което е прекратил трудовото правоотношение между страните считано
от датата на заповедта. Навеждат се доводи, че уволнението е незаконно, като се
оспорва обстоятелството, че ищцата е закъснявала за всяка от посочените в заповедта
смени, че е налице просрочие на полагащите се в хода на работния ден почивки, както
и че в полза на дружеството работодател е възникнало потестативно право да прекрати
трудовото правоотношение. Оспорват се изложените в заповедта обстоятелства, че
нарушенията на трудовата дисциплина са установени от В. И. К., като се сочи, че
същият никога не е установявал такива. На следващо място се твърди, че на
територията на дружеството функционира „система за достъп до работните
помещения“, респективно се твърди, че не е възможно нито един служител в
дружеството да влиза и излиза без да използва предоставената му карта за достъп.
Навеждат се доводи, че действителната причина за налагане на дисциплинарното
наказание е висящо между страните съдебно производство във връзка с предходно
наложено на ищцата наказание. Твърди се, че наказанието е наложено при нарушаване
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, доколкото не е съобразена тежестта на нарушението
с наложеното наказание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответното
дружество, с който се излагат съображения за допустимост на предявените искове, но
се излагат съображения за тяхната неоснователност. Не се оспорва от ответното
дружество, че между страните са били налични трудови правоотношения, породени от
сключен Трудов договор № 87/08.08.2017г., по силата на който ищцата е престирала
1
труд на длъжност „машинен оператор пр. на сил. чипове“, както и обстоятелството, че
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 17/16.05.2022г., с която
работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи се,
че работното време на служителите на ответника било регламентирано в правилник на
трисменен режим на работа с почивка за хранене в размер на 30 минути и
регламентирани физиологични почивки с продължителност 10 или 15 минути при
спазване изискванията на Наредба № 15/31.05.1999г. Сочи се, че съгласно правилата за
вътрешния трудов ред на дружеството, с които ищцата се твърди да е била запозната,
работниците са разполагали с две физиологични почивки с продължителност по 10
минути. Излагат се подробни съображения, че правилата за трудовия ред са били
поставени на достъпно място, всеки работник се е запознавал със същите при
постъпването му на работа и са били на разположение в отдел „човешки ресурси“,
поради което се формулира извод, че през целия период на трудовото правоотношение
Е. Ф. е била наясно с времетраенето и броя на полагащите й се почивки, но въпреки
това е превишавала продължителността на предоставеното й време за отмора. На
следващо място се сочи, че работните помещения са оборудвани със специална система
за контрол на достъпа, с която може да се установи точното време на напускане и
връщане на работните помещения от всеки служител. Сочи се, че поддържаната от
ответника система не позволява вътрешното й манипулиране от страна на
работодателя. Сочи се, че през процесния период на ищцата е издадена магнитна карта
№ 36152623918436868, като същата била използвана от Е. Ф.. Навеждат се доводи, че
на 14.04.2022г. в отдел „Човешки ресурси“ е представен доклад от В. И. К., заемащ
длъжността „оператор, ръководител група“ – пряк ръководител на ищцата, в който
доклад са индивидуализирани конкретни работни дни и закъснения, които са
допуснати от ищцата, както и продължителността на всяко едно от тях. Релевират се
съображения, че от доклада се установило, че в продължение на 20 работни дни Ф.
системно е закъснявала. Твърди се, че след предоставяне на доклада на 15.04.2022г. са
изискани обяснения от ищцата. В обобщение се сочи, че за периода 10.03.2022г. –
30.03.2022г. ищцата е ползвала 326 минути повече почивка от полагащата й се такава,
поради което се твърди, че наложеното наказание съответства на установеното
нарушение, като се излагат съображения в тази насока.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3
във вр. с чл. 225 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно,
при спазване на формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната
отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието,
спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения преди връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение/, както и че ищецът виновно е
извършил нарушения на трудовата дисциплина, индивидуализирани в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и наложеното за него наказание се явява
съответно.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че през
исковия период между страните са били налични трудови правоотношения, породени
от сключен Трудов договор № 87/08.08.2017г., по силата на който ищцата е престирала
труд на длъжност „машинен оператор пр. на сил. чипове“, както и обстоятелството, че
2
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 17/16.05.2022г., с която
работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“.
На ищцата е наложено най –тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ за
нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 1 КТ. Съгласно цитираната
материалноправна разпоредба „Нарушения на трудовата дисциплина са -закъснение,
преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на
работното време“.
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на
твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като
незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания,
които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на
трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за
признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени
от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение
или надлежното му упражняване /в този смисъл Решение № 158 от 1.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/
2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290
ГПК, Определение № 1557 от 13.12.2011г. по гр.д. № 846/2011г., по описа на ВКС /.
Видно от приложеното на л. 16 копие на заповед № 17/16.05.2022г., дружеството
работодател е наложило на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че
същата на 10.03.2022г., 12.03.2022г., 13.03.2022г., 14.03.2022г., 16.03.2022г.,
17.03.2022г., 18.03.2022г., 20.03.2022г., 21.03.2022г., 22.03.2022г., 24.03.2022г,
25.03.2022г., 26.03.2022г., 28.03.2022г. и 30.03.2022г., е ползвала почивки с
продължителност по-дълга, от тази залегнала в утвърдените правила в приетия от
дружеството „правилник за вътрешен трудов ред“.
Първият спорен по делото въпрос е за това извършени ли са описаните в
заповедта нарушения от ищцата.
Видно от приложеното на л. 41 копие на „правилник за вътрешен трудов ред“ на
ответното дружество, в частност раздел V, чл. 3 – работното време на служителите на
ответника е организирано на трисменен режим, а именно първа смята от 07.00часа до
15.00часа, втора смята от 15.00часа до 23.00часа и трета смята от 23.00часа до
07.00часа, като по време на смените през деня са предвидени по три почивки една в
рамките на половин час за хранене и две по-кратки почивки от 10 минути, които за
нощната смяна са с продължителност всяка една от по 15 минути.
Ищцата, в качеството й на служител на ответника е била запозната с
организацията на работа и приетия правилник, определящ правилата на труд и
вътрешния ред при ответното дружество, обстоятелство, което се установява от
приложеното копие на списък /л.76/, от които е видно, че Е. Ф. е положила подпис, с
който удостоверява, че е запозната с правилата за вътрешния трудов ред.
Режимът на работа и продължителността на смените, респективно предвидените
почивки се потвърдиха и от разпита на разпитания по делото свидетел В. К., като съдът
кредитира показанията му като последователни, хронологично издържани и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Същият по време на разпита си посочи, че познава ищцата, доколкото е бил
неин пряк ръководител от 05.10.2021г. до пролетта на 2022г., когато Ф. се преместила в
друга смята. Същият заяви, че ищцата, както всеки един служител е имал персонална
карта за достъп, като свидетелят заяви, че Ф. е ползвала по-продължителни от
предвидените почивки, като е закъснявала от връщането от почивки почти всяка смяна,
доста често на всяка една от трите почивки на всяка смяна. Според свидетеля тези
3
закъснения са от момента, в който той е започнал работа при ответното дружество,
тоест от месец октомври 2021г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., доколкото същите кореспондират
както с приобщената по делото доказателствена съвкупност, така и със заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза. Видно от процесното
заключение за периода от 10.03.2022г. до 30.03.2022г., ищцата е ползвал 340 минути
повече почивка от полагащата се такава по график, като по време на изслушването
вещото лице поясни, че е констатирал процесното закъснение, след проверка на
системата за достъп, от която е направил експорт на данните, свързани с
предоставената на ищцата персонална карта за достъп.
По гореизложената аргументация настоящият съдебен състав намира за
доказани извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина,
индивидуализирани в процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, респективно неоснователно е възражението, обективирано в исковата
молба, че нарушенията не са извършени.
Спазени са и изискванията за съдържание на заповедта, систематизирани в
материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото същата е мотивирана,
като са посочени нарушителят, нарушенията извършени от същия, датата на
извършване на същите, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
С оглед извода, че процесните нарушения са извършени от ищцата следва да се
разгледа въведеното с исковата молба възражение, че наказанието е наложено при
нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 189, ал. 1 КТ. Съгласно
цитираната разпоредба „При определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя“.
Конкретно при спор относно законността на наложено дисциплинарно
наказание и своевременно релевирано възражение по чл. 189 КТ съдът следва да
извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид - тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. В трайната съдебна практика решение № 167/14.05.2013 г.
по гр. дело № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК, е застъпено
становището, че тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на
изпълняваната работа, с оглед характера на възложените трудови функции и доколкото
те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са свързани с по-
висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Прието е, че следва да се
съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са
повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от
неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни
последици. В тази насока е разрешението на правния въпрос и в решение №
163/13.06.2012 г. по гр. дело № 564/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 227/29.06.2012
г. по гр. дело № 1417/2011 г. на ВКС III г. о., решение № 516/28.06.2010 г. по гр. дело №
94/2009 г. на ВКС, III г. о.
С оглед на цялостното поведение на ищцата - преди и след установяване на
процесните нарушения на трудовото дисциплина, преценено съвкупно с всички
установени по делото обстоятелства, съдът приема, че наложеното най-тежко
дисциплинарно наказание е съответно на интензитета на извършените системни
дисциплинарни нарушения - арг. чл. 189, ал.1 КТ. Съдът достигна до този извод,
съобразявайки обстоятелството, че от материалите по делото се установи, че Е. Ф.
трайно и системно е пренебрегвала установените от работодателя правила, като в един
сравнително кратък период от 20 дни от 10.03.2022г. до 30.03.2022г. е ползвала 340
минути повече, от регламентираните почивки, което време сумарно представлява
почти 6 часа или 75% от продължителността на една смяна. Видно от заключението по
4
изготвената СТЕ на 10.03.2022г. ищцата е ползвала 17 минути повече почивка, на
12.03.2022г. 16 минути повече, на 13.03.2022г. – 14 минути повече, на 14.03.2022г. – 14
минути повече, на 16.03.2022г. – 20 минути повече, като е имало закъснение от всяка
една от предвидените три почивки, на 17.03.2022г. – 14 минути повече, закъснявайки
от две от почивките, на 18.03.2022г. – 11 минути повече с две закъснения, на
20.03.2022г. – 32 минути повече, на 21.03.2022г. – 32 минути повече, на 22.03.2022г. –
1 час и 6 минути повече, на 24.03.2022г. – 15 минути повече, на 26.03.2022г. – 14
минути повече, на 28.03.2022г. – 8 минути повече и на 30.03.2022г. 4 минути повече.
Интензитетът на нарушенията, а именно почти на всяка смяна от процесния
период, като на почти всички смени закъснението е на повече от една от почивките,
говори за липса на самокритичност и мотивация за изкореняване на негативните
трудови навици, формирани у ищцата. Този извод, намира опора в показанията на
свидетеля К., който по време на разпита си посочи, че ищцата е закъснявала от
момента, в който той е на работа при ответника м.10.2021г., тоест установява се, че
нарушенията, за които на ищцата е наложено най-тежкото наказание са извършвани
системно и преди исковия период. Поведението на ищцата, според настоящият съдебен
състав, е в разрез с общожитейската представа за добросъвестност и доверие между
работодател и служител. При установено работно време, нормално е да се допусне
закъснение, но същото, за да бъде прието, следва да е инцидентно, докато при
поведението на Ф. се наблюдава системно неспазване на трудовата дисциплина и
незачитане на приетите правила.
В дадените обяснения, изискани от работодателя, ищцата е посочила, че е
напълно възможно да са налице закъснения, като същата мотивира този факт с
далечното разС.ие от работната зона до зоната за почивка. При внимателен анализ на
заключението на вещото лице по СТЕ се установяват обаче закъснения с
продължителност от над един час – смяната на 22.03.2022г.
За пълнота следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля К. се установи,
че трудовите функции на ищцата са били свързани с проверка на машините, чрез които
се е осъществявал работния процес, като е била назначена на по-висока длъжност,
което говори за гласувано от работодателя доверие и по-висока степен на отговорност,
които не са оправдани от Ф..
В светлината на изложеното, преценено съобразно нормативно установените
критерии, уредени в чл. 189, ал.1 КТ, наложеното дисциплинарно наказание е
съразмерно с тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. Поради тези
правни съображения предявеният конститутивен иск трябва да бъде отхвърлен.
По исковите претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с
чл. 225 КТ.
Основателността на исковите претенции за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение за времето през което
работникът е останал без работа поради уволнението е обусловена от уважаване на
иска за признаване на уволнението за незаконно. С оглед неоснователността на иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и претенциите с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225
КТ.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 1550.00лв., от които
250.00лв. – депозит за вещо лице и 1300.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. Ф. , ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
/АДРЕС/, срещу „М.Б. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
р-н /АДРЕС/, искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване на уволнението, извършено със Заповед № 17/16.05.2022г., за незаконно и
отмяната на заповедта, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „машинен оп.пр. на чипове“ и 344, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение в размер на 2860.10лв. за периода 16.05.2022г. – 16.11.2022г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Д. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „М.Б. ЕООД, ЕИК ****, сумата от 1550.00лв. – разноски.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните,
в двуседмичен срок считано от 11.11.2022г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6