Р Е Ш Е Н И Е
№ 541/30.11.2020 г.
Административен
съд - Монтана,касационно-административен състав , в публичното съдебно
заседание на двадесет и седми
ноември ,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН
ЕВГЕНИЕВ
Членове: С. КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря……...Петя
Видова и с участието на прокурора..Галя
Александрова………като разгледа...............докладваното от съдията
БОЙЧЕВА....КАНД№465/2020г. по описа на съда ,установи следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ,ал.1 ЗАНН.
С решение от 14.09.2020г.,,постановено
по АНД№3/20г.,
Районен съд-Берковица е отменил наказателно постановление №12/001582/ 16.12.2019г. на Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което
на „Й*** С*** ”ООД,гр.Берковица ,представлявано от Ф.Б.Й. -И.
и З.Н.Е.,в качеството му на
работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1500лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във
връзка с чл.414,ал.3 от КТ ,за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ.
Горното
решение е обжалвано с касационна жалба от ИТ-Монтана,с искане да бъде отменено решението
на БРС, като неправилно и незаконосъобразно . В съдебно заседание не изпраща
представител .
Ответникът
по касацията- „Й*** С*** ” ООД,представлявано
от Ф.Й. не изпраща представител, но
в писмена молба,вх.№2063/02.11.2020г. ,чрез адв.С.Г. иска да
се остави в сила обжалваното решение.Претендира разноски за двете инстанции
,съгласно приложен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на
съда за правилно.
Настоящият състав
на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по
чл.211 АПК ,поради което се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна по посочените по-долу
съображения.
Решението
на Районен съд-Берковица е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по
делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за
установяване на административно
нарушение№12-001582/26.11.2019г. и наказателно постановление №12/ 001582/16.12.2019г. за това ,че при
извършена проверка на място на 20.11.2019г. в 10,13ч. и на 26.11.2019г. по
документи от контролните органи на „ИТ”-Монтана по спазване на трудовото
законодателство в обект на търговеца-шивашки цех в гр.Берковица, ул.“С*** “№* е
установено ,че дружеството в качеството му на работодател ,представлявано Ф.Б.Й.
–И. и З.Н.Е. е допуснало лицето Е*** Н***
К*** да работи като „опаковач“ в цеха, преди да има сключен трудов договор ,с което е нарушил чл.61,ал.1 от КТ ,за което
му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ. От тази
фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
За да
отмени НП ,въззивния съд е приел ,че не е налице нарушение на разпоредбата на
чл.61,ал.1 от КТ,която е императивна и разпорежда,че работодателят е длъжен да сключи трудов договор в писмена
форма с работника ,преди постъпването му на работа.За да достигне до този
правен извод съдът се е позовал на следната фактическа обстановка.От
показанията на св. П*** и М*** се установява ,че лицето Е*** К*** не е
била работник във фирмата ,а се е намирала в цеха т.к. е била изпратена от
Бюрото по труда да се запознае с работата ,не е извършвала трудови функции
,като едва след проверката с нея е сключен трудов договор.Настоящата касационна
инстанция споделя мотивите на въззивния съд ,че за да има трудово
правоотношение следва да има уговорено работно време,възнаграждение,цикличност
на престиране на труда и др. белези ,които в случая не са налице.Като не е
съобразил това, административно-наказващия орган е допуснал нарушение на административно -производствените
правила и материалния закон ,при което изводите на съда за незаконосъобразност
на НП са правилни.Решението на съда ,като постановено в унисон с приложимия материален и процесуален закон
следва да се потвърди.
Претендираните от ответника
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 300лв. ,съгласно списъка са
дължими, с оглед изхода на делото на основание чл.63,ал.3 ЗАНН във вр. с
чл.143,ал.1 АПК във вр. с чл.18,ал.2, във
вр. с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба№1/2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,където при санкция 1500лв. размера на адвокатско възнаграждение
е 335лв. за всяка съдебна инстанция,но следва да се присъди в претендирания
размер,съгласно списъка.
Водим от гореизложеното,
административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение от 14.09.2020г.,,постановено по АНД№3/20г.по описа на Районен съд-Берковица .
ОСЪЖДА ИТ-Монтана ДА ЗАПЛАТИ на „Й*** С*** ” ЕООД,представлявано от Ф.Й. ,чрез адв.С.Г. разноски за двете съдебни
инстанции в размер на 300/триста/лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.