О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
31.10.2019 година град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение
на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Евдокия Недкова
Прокурор: Йорданка Дачева
Сложи за разглеждане докладваното от съдия
Георгиева ЧНД № 1036 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, във вр. с чл. 70 от НК. Постъпила е молба от
лишения от свобода М.И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му с присъда №51KLs-144js55/17-15/18 в законна сила от 05.10.2018г. на Областен
съд Дуйсбург Федерална Република Германия наказание от 3 години и 9 месеца лишаване от свобода .
В съдебно заседание молбата се поддържа от
л.св.И. и от защитника му , на посочените в нея основания. Ангажират се
доказателства.
Позицията на упълномощения представител на
началника на затвора-Бургас е, за неоснователност на искането.
Според представителят на БОП не са налице
кумулативно предвидените предпоставки посочени в закона, поради което също
предлага молбата да не бъде уважавана.
След като се запозна с направеното искане,
становищата на страните изразени в днешното съдебно заседание, и събраните по
делото писмени доказателства, съдът приема следното:
Осъденият М.И. е *** гражданин ,
притежаващ статут на постоянно пребиваващ в РБългария до 2025година. За първи
път изтърпява ефективно наказание
лишаване от свобода. Наказван е 9 пъти от немски съдилища според присъдата / в
това число за „ 51 случая на тежка кражба с взлом в банда“, „шофиране на МПС
без свидетелство за правоуправление“-2 отделни случая, „фаршифициране и
подправяне на удостоверителен акт“, снабдяване с фалшиви официални документи“,
закъсняла подадена молба за фалит в съвкупност с измама в 5 случая“, „
злоупотреба на титул“, „предоставяне на заем без разрешение“, „злоупотреба с
лични документи и подпомагане за опит за нарушение на Закона за пребиваване“. Отделно, видно от справката за съдимост,
същия е двукратно освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
основание чл.78а от НК на административни наказания-глоба, съответно за
престъпление по чл.345, ал.1 от НК и за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С присъда №51KLs-144js55/17-15/18 в
законна сила от 05.10.2018г. на Областен съд Дуйсбург Федерална Република
Германия, М.И. е признат за виновен в 21 случая на укриване на данъци ,
съставляващи престъпления по пар.369, 370, ал.1, т.1, т.2, ал.3, т.1, 149 и 150
от Реда за събиране на вземания, пар.18 от закона за данъка върху оборота,
пар.38 и 41 от Закона за подоходното облагане, както и за 19 случая на укриване
и присвояване на работни заплати и социални осигуровки , съставляващи
престъпление по пар.266“а“, ал.1, ал.2, т.2, пар.52 и 53 от НК на ФРГ,
съответстващи на чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от НК и чл.255“б“, ал.3, вр. ал.1,
т.1 и т.2 от НК на Република България. Деянията са извършени в периода
2014-2015г.Общия размер на щетите от деянията е 1 200 000евро. За
посочените престъпления на И. е наложено едно общо наказание от 3 години и 9
месеца лишаване от свобода.
С определение №54 в законна сила от 01.09.2019г. по
ЧНД№862/19г. на БОС, наказанието лишаване от свобода е приведено в изпълнение.
Определен е първоначален общ режим на изтърпяване. Приспаднато е
предварителното задържане на М.И., включително и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по повод издадената спрямо него ЕЗА, считано от 30.10.17г. до 23.11.17г. по
ЧНД№1183/17г. на БОС , както и времето през което се е намирал задържан в
различни учреждения на територията на ФРГ, считано от 24.11.17г. до влизане в
сила на това определение по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА /01.09.2019г./
Съдът намира, че при изчисляване продължителността на
задържането, като начална дата следва да вземе предвид тази на задържането му
на ГКПП-Малко Търново на 30.10.17г., във връзка с издадена по-рано –на
05.10.17г. ЕЗА. Реално обаче, задържането е осъществено именно на българския
граничен пункт, поради което времето именно от този момент нататък се зачита за
фактическо изтърпяване на наказанието.
Съобразявайки действителната датата на задържане,
календарно срокът на лишаване от свобода би изтекъл на 30.07.2021г.
Към настоящият момент, осъденият е
изтърпял от него фактически повече от половината / настъпила на 15.09.19г./ .
Според писмото от 21.06.19г. от
ръководителя на Затвора-Ремшайд, във ФРГ И. е настанен първоначално в
Затвора-Хамборн в гр.Дуисбург, а впоследствие – на 15.01.19г. –в Затвора-Хаген.
От 16.05.19г. се намира в местния затвор-Ремшайд. На 22.05.19г. там е изготвен
план за изпълнение на присъдата. Отразено е също, че на 21.11.18г. веднъж И. се
е проявил дисциплинарно заради заплаха за друг затворник. От 03.06.19г. е
работил в местния шивашки цех. Направил заявление за участие в социални
обучения и възможност за консултации по дълга. За времето на пребиваване в този
затвор, не е бил посещаван от роднини.
От представените от защитата и приети по
делото фишове за възнаграждение за труд от затвора-Хамброн се установява,че
затворникът И. е работил общо в продължение на 10 месеца от престоя си в
затвора. Работил като чистач на коридори, разносвач на храна, занимавал се с
изучаване и шиене на спално бельо/последното през м.юни, юли и август 2019г./
Получавал възнаграждение, от което са правени удръжки за осигурителни вноски за
работника И..
Пред съда , И. заявява, че осъзнава вината си за извършените престъпления и
приема наложеното му наказание. Съдействал е за разкриване обективната истина
по делото в Германия, което е довело и до налагането на по-ниско наказание. Потвърждава
в изявленията си пред настоящия състав, че е осъден да плати сумата от
1 200 000евро за данъци и осигуровки, но същевременно заявява, че
оспорва този размер , който бил само предполагаем.
Действително в текста на присъдата, представена в надлежен превод на
български език, се чете, че при определяне размера на наказанието , съдът е
взел предвид поведението и съдействието на подсъдимия , по време на
разследването и съдебния процес, посочвайки „ той си е признал изцяло деянието,
чрез което процеса е бил съкратен значително“, а „в негов ущърб ..е взел под
внимание големия брой деяния и техния период в продължение на няколко години ,
както и голямата възникнала щета от почти 1 200 000евро.“/ л.24 от
присъдата/. Също така е посочено, че“ не е правил плащания като обезщетение за
вреди“/л.18 от присъдата/.
Наред с това, според първоначалния доклад на инспектор СДВР при
Затвора-Бургас от 17.09.19г. обаче, л.св.М.И. „не приема отговорност за
извършените деяния, като се оправдава и обвинява обстоятелства извън собствения
му контрол, не демонстрира съжаления към причинените имуществени вреди на ФРГ.
Не анализира в дълбочина поведението си и факторите довели до осъждането му.
Разпознава проблемите, но е непоследователен в справянето и в осъзнаването на
собствения си принос. Не предприема стъпки за дългосрочното решаване по
законосъобразен и обществено приемлив начин, не предвижда негативите от
действията си, а насочва вниманието само към ползите. Рискът от вреди се
основава на липсата на контакти и подкрепа от семейството, липса на средства за
покриване на потребности, поддаване на негативно влияние, провокация, поставяне
и преследване на користни лични интереси и незачитане на установените правила и
норми в затвора. Рискът за обществото е свързан с опасността от извършване на
користни деяния по манипулативен начин. Ресурси за постигане целта на
наказанието са образование, трудови навици и умения, желание за полагане на
труд, семейна подкрепа.“
В експресното психологическо изследване се
съдържат сведения, че л.св.И. е с ниско ниво на стрес, комуникативен и
приспособим в условията на затвора.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.К.С.
инспектор СДВР в ЗООТ „Дебелт 1“, която добросъвестно и подробно разясни, че
именно въз основа на този доклад, е следвало в едномесечен срок да изготви план
за изпълнение на присъдата. Същата е провела 5 срещи с л.св.И., като в
разговорите по време на същите, не е поставян въпроса за отношението му към
престъплението за което е осъден и наложеното му наказание . Данните за това, при
изготвяне на доклада/ от 19.09.19г./ по повод искането за предсрочно
освобождаване е почерпила от първоначалния доклад от 17.09.19г., при
привеждането в изпълнение на наказанието лишаване от свобода спрямо И., с
определението на БОС , в сила от 01.09.19г.
Съдът не споделя възраженията на защитата,
за необективност на показанията на св.С., поради предварително заявена позиция
относно наличие на предпоставките за предсрочно освобождаване. Както същата
заяви и пред съда, чистосърдечно, по време на срещата с л.св.И. , тя е
споделила, че краткото време на престой на същия в ЗООТ „Дебелт“ не и е дало
възможност все още за планиране на изпълнението на присъдата, което да е
съобразено и с първоначалния доклад при приемането на лицето , което от своя
страна се явява и пречка да отговори с необходимата категоричност положително
на въпроса за поправянето му , в резултат от изтърпяното до момента наказание.
Видно е, че не се касае за проява на лично отношение към конкретния лишен от
свобода, а до обективна невъзможност , поради липса на наблюдения , в един
достатъчно продължителен период от време. Извън правомощията на същата е и
изискването на допълнително документи, във връзка с изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в затвори извън страната, ако такива документи не са
налични в досието на осъдения.
Съдът не би могъл да знае причините за
настъпилата промяна в отношението към престъпленията /правонарушението/, в
негативен план, което поставя под съмнение извода за настъпване на търсения с
присъдата поправителен и превъзпитателен ефект
на наложеното наказание.
Настоящият съдебен състав не споделя и мнението
на защитника на И., че аналогично на презумпцията за невиновност до доказване
на противното , автоматично с изтичане на повече от половината от срока на
наказанието лишаване от свобода възниква такава за наличие на материалните
предпоставки за предсрочно освобождаване. Съдът в случая следва да установи по
безспорен и категоричен начин, че е настъпила трайна и осмислена положителна
промяна в нагласите и поведението на лишения от свобода , към спазване реда и
законите на страната, даваща убедителни доказателства за поправянето му и
способстваща за успешното му реинтегриране в обществото.
Видно е също, както се посочи, от писмото
от 21.06.19г. от ръководителя на Затвора-Ремшайд, във ФРГ, че са налице данни
за еднократна дисциплинарна проява -на 21.11.18г. Налице са също данни за
получавано възнаграждение за труд, от което както и самия И. посочи, не е
пожелал да извърши макар минимално погасяване на задълженията си за неплащането
на които и осъден -данъци и осигуровки, както и заплати на работници.
Целта на наказанието е деецът да се
поправи и превъзпита.
От една страна, безспорно от данните
представени от затворническата администрация, от началото на изпълнението на
наказанието лишаване от свобода е изтекъл срок по-дълъг от половината от цялото
наказание.
От друга, доброто поведение и честно
отношение към труда са основен индикатор за резултата от извършената с осъдения
корекционна работа. При формиране на изводите за това дали е настъпил търсения поправителен
и превъзпитателен ефект, обаче , се дължи проверка не само на поведението на
осъдения в затвора.
Причинените
в настоящия случай с престъпленията имуществени вреди за са фиска на ФРГермания
и са в значителни/внушителни/ размери, което задължава съда, да извърши
проверка именно относно проявената
активност на лишения от свобода да поправи щетите, като изплати поне минимална
част от паричното задължение, съобразно финансовите си възможности.
Необходимо е в тази връзка да се установи,
с кои свои действия в конкретния случай е дал външен израз на заявеното
желание, да погаси задълженията за укриване и неплащането на които е осъден с
присъдата? Какви активни действия осъдения И. е предприел, с които е демонстрирал усилията си в тази
насока?
Както пред съда заяви обаче лишения от
свобода И., до момента не е правил усилия в тази насока. Причината е , както и самия
той посочи, че размера на щетите е „предполагаем“. Изразената позиция, по
мнение на настоящия съд илюстрира отношението на осъдения към
правонарушението/престъплението/, отговорността за което само формално е
декларирал пред германския съд, че
приема.
Изложеното до тук кореспондира и с констатациите
в първоначалния доклад от 17.09.19г., на инспектор СДВР при Затвора-Бургас /залегнал и в този на инспектор С. от
19.09.19г./изготвен по повод молбата за УПО/, дава основание да се приеме, че
процесът на поправяне и превъзпитание в неговото съзнание е започнал, но корекционната
работа в проблемната зона отношение към правонарушението не е достигнала
крайната си точка.
Всичко това мотивира съда, да приеме, че не
са налице категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостни
положителни промени в неговото съзнание, характер и поведение, които да сочат,
че същият се е превъзпитал и поправил. В този смисъл следва да се приеме, че с
изтърпяната част от наложеното наказание не са постигнати целите визирани в
чл.36 от НК, поради отсъствие на втората от кумулативно изискуемите в чл.70,
ал.1 от НК препоставки.
По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че молбата на
лишения от свобода М.И. за условно предсрочно освобождаване не следва да бъде
уважавана, а корекционната работа по
отношение на същия следва да продължи . Предвид изхода на делото, съобразно
разпоредбата на чл.441 от НПК, нова молба или предложение за предсрочно
освобождаване може да се направи не по-рано от шест месеца от деня на влизане в
сила на настоящото определение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.И. за условно
предсрочно освобождаване от остатъка от наказанието от 3 години и 9 месеца
лишаване от свобода, наложено му с присъда №51KLs-144js55/17-15/18 в
законна сила от 05.10.2018г. на Областен съд Дуйсбург Федерална Република
Германия.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба и
частен протест в седемдневен срок от днес пред Апелативен съд Бургас.
На основание чл. 441 от НПК ново предложение или молба
за условно предсрочно освобождаване могат да бъдат направени не по-рано от шест
месеца от влизане в сила на настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: