№ 26
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ - ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Частно наказателно дело №
20231800200008 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет на делото е признаването и изпълнението на Наказателна
присъда № 231/19.07.2022 г. на Първоинстанционния съд К., произнесена по
преписка № 3921/208/2021 г., изменена с наказателно решение №
1022/А/27.10.2022 г. на Апелативния съд Т. – окончателно решение от
27.10.2022 г., влязло в сила на 27.10.2022 г., с което е наложена финансова
санкция на българския гражданин П. В., роден на 20.04.1978 г., с постоянен
адрес: обл. Софийска, общ. С., с. Р., ул. „П.“ № 27, с ЕГН: ********** -
сумата от 1000 румънски леи, представляваща разходи по съдебното и
административното производство, които са довели до решението,
равностойна на 400,02 лв, за това, че на 09.06.2021 г., около 20:28 ч.,
управлявайки състав от МПС, състоящ се от влекач марка „DAF“, с рег. № ЕВ
**** ВК, и полуремарке SCHMITZ с рег. № ВТ **** ЕЕ, на DN 6, от посока
К. към О., км 438+500 м, е причинил пътнотранспортно произшествие, същия
претърпявайки телесна повреда; в присъствието на полицията, дежурния
лекар, медицински фелдшери и свидетелите Ф. П. и К. М., последният,
говорейки български език, отказал да бъде тестван с апарата за алкохол и да
1
му бъдат взет биологични проби от кръв или урина – престъпление по чл. 337
от Наказателния кодекс на Р. – отказ или укриване от вземане на биологични
проби, в извършването на което В. е бил признат за виновен.
Посоченото решение за установяване на нарушение е изпратено от
издаващата държава чрез Първоинстанционния съд – К., Р.. Образуваното
първоначално пред Окръжен съд – С. производство във връзка с искането за
признаване и изпълнение на финансова санкция е прекратено и изпратено на
настоящия съд по подсъдност, съобразно правилата, установени с
разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура намира искането на
издаващата държава за основателно.
Засегнатото физическо лице П. Н. В. – нередовно призован, не се явява
в съдебно заседание. За него се явява служебен защитник – адв Н. Д. А. от
САК- служебен защитник. Оспорва искането като неоснователно.
Софийски окръжен съд в рамките на своята компетентност по чл. 6, ал.
1 от ЗПИИРКОРНФС и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от същия закон,
определяща правоприлагането на българското законодателство в настоящия
случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали
и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Представеният за изпълнение съдебен акт - Наказателна присъда №
231/19.07.2022 г. на Първоинстанционния съд К., произнесена по преписка №
3921/208/2021 г., изменена с наказателно решение № 1022/А/27.10.2022 г. на
Апелативния съд Т. – окончателно решение от 27.10.2022 г., влязло в сила на
27.10.2022 г., е придружен от посоченото в чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС
удостоверение по образец, съгласно приложение № 2 към същата разпоредба
от закона, а именно удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции.
То съдържа необходимата информация от компетентния орган на
издаващата държава относно вида на решението за плащане на финансова
санкция, датата на постановяването му – 19.07.2022 г., датата на влизането на
окончателния акт в сила –27.10.2022 г., органът, който го е постановил –
Първоинстанционен съд К., Р., данни за физическото лице, на което е
наложена финансовата санкция – българския гражданин П. В., роден на
20.04.1978 г., с постоянен адрес: обл. Софийска, общ. С., с. Р., ул. „П.“ № 27, с
ЕГН: **********.
Посочено е правонарушението, за което засегнатото лице е било
осъдено: за това, че на 09.06.2021 г., около 20:28 ч., управлявайки състав от
МПС, състоящ се от влекач марка „DAF“, с рег. № ЕВ **** ВК, и
полуремарке SCHMITZ с рег. № ВТ **** ЕЕ, на DN 6, от посока К. към О.,
2
км 438+500 м, е причинил пътнотранспортно произшествие, същия
претърпявайки телесна повреда. В присъствието на полицията, дежурния
лекар, медицински фелдшери и свидетелите Ф. П. и К. М., последният,
говорейки български език, отказал да бъде тестван с апарата за алкохол и да
му бъдат взет биологични проби от кръв или урина – престъпление по чл. 337
от Наказателния кодекс на Р. – отказ или укриване от вземане на биологични
проби, в извършването на което В. е бил признат за виновен и му е била
наложена финансова санкция в размер на 1000 румънски леи, представляващи
разходи по съдебното и административното производство, които са довели до
решението.
Представеното Удостоверение е пълно. Касае се за Решение за налагане
на финансови санкции с влязъл в сила в държава – членка на Европейския
съюз акт за налагане на парична санкция, наложена от съдебен орган във
връзка с престъпление по Наказателния кодекс на Република Р., съобразно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
За деянието не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл. 30, ал. 2, т.
1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като се касае за деяние, което според Наказателния
кодекс на издаващата държава се квалифицира като „поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на
разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни
средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.
В конкретния случай деянието е извършено на територията на Р.,
следователно решението не се отнася за деяние, което не е извършено на
територията на издаващата държава и попада под наказателната юрисдикция
на българските съдилища.
Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото
деяние в Р. Б. или в друга държава, различна от издаващата и от
изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно
на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Р. Б., или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай се
касае за финансова санкция в общ размер на 1000 румънски леи, като
3
съобразно официалния курс на БНБ за деня на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция – 27.10.2022 година, равностойността на
финансовата санкция от 1000 румънски леи, в български лева е 400,02 лв.
Видно от представеното удостоверение, производството, по което е
наложена финансовата санкция, е било писмено и съответното лице – П. В., е
било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава, като на
същото е бил изпратен препис от постановената присъда, като е бил уведомен
относно правото си да я обжалва, както и сроковете за обжалването.
С оглед на изложеното, следва представеното решение за налагане на
финансова санкция да бъде признато и изпратено на органите на НАП за
изпълнение.
Наведените от защитата на засегнатото лице доводи за неоснователност
на искането за признаване на финансовата санкция са такива по съществото
на нарушението, поради което не подлежат на преценка от настоящия съд. В
съответствие с принципа за взаимно доверие между страните, членки на ЕС,
за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че решението за
налагане на финансова санкция е било взето в пълно съответствие със
законодателството на решаващата държава и засегнатото лице е било
надлежно уведомено съгласно това законодателство, вкл. относно
възможността за обжалване на акта. Отношенията между държавите – членки
на ЕС се основават на принципите на взаимно доверие и сътрудничество,
поради което искането на защитата националният съд да постави под
съмнение информацията, отразена в Удостоверението и да приеме за
нарушени правата на засегнатото лице се явява изцяло неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 вр. чл. 32,
ал. 1 и чл. 36 вр. чл. 22, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате
на финансови санкции, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА представената за изпълнение Наказателна присъда №
231/19.07.2022 г. на Първоинстанционния съд К., произнесена по преписка №
3921/208/2021 г., изменена с наказателно решение № 1022/А/27.10.2022 г. на
Апелативния съд Т. – окончателно решение от 27.10.2022 г., влязло в сила на
27.10.2022 г., в частта, с която е наложена финансова санкция на българския
гражданин П. Н. В., роден на 20.04.1978 г., с постоянен адрес: обл. Софийска,
общ. С., с. Р., ул. „П.“ № 27, с ЕГН: ********** – сумата от 1000 румънски
леи, представляваща разходи по съдебното и административното
производство, които са довели до решението, равностойна на 400,02 лв. по
курса на БНБ към датата на решението- 27.10.2022 г.
ИЗПРАЩА за изпълнение препис от настоящото решение след
влизането му в сила, ведно с препис на представеното удостоверение по чл. 4
4
от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, на Националната
агенция за приходите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Първоинстанционен съд К. – Р., че решението е признато и след влизането на
решението на българския съд в сила ще бъде изпратено за изпълнение на
Националната агенция за приходите на Р. Б..
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Р. Б..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5