№ 17685
гр. С. 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря К. М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110108796 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 695, 17
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № .... от 24.08.2016 г.;
272, 34 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.11.2016 г. до 26.01.2017
г. по същия договор; 60 56 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
25.11.2016 г. до 09.05.2017 г. по същия договор, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2017 г.,
до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.06.2017 г. по ч.гр.д. № 32890/2017 г. по описа на
СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че на 10.02.2020 г. било подписано Приложение № 1/10.02.2020 г. на
основание сключен между ищеца и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД Р. договор за продажба и прехвърляне
на в. на основание чл. 99 ЗЗД, с което било прехвърлено вземането, произтичащо от договор
за потребителски кредит № ...., сключен между Б.ата и ответника. Уведомление за цесията
от 18.02.2020 г. било върнато като неполучено. Сочи, че процесното вземане произтичало от
Договор за потребителски кредит № .... от 24.08.2016 г. между Б.ата и ответника, с който на
последния бил предоставен кредит в размер на 3 079, 98 лв., която сума следвало да бъде
върната заедно с лихвата до 25.11.2017 г. на равни месечни вноски от по 232,84 лв. и
последна изравнителна вноска в размер на 232, 80 лв., като общата сума за връщане
възлизала на 3 492, 56 лв. Посочва и еднократна такса за оценка на риска в размер на 330 лв.
– чл. 7 от договора. Сочи, че годишният лихвен процент бил в размер на 19,37 %. Моли
съдът да се произнесе с решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва да е изпращано уведомление за извършената цесия преди започване
на заповедното производство. Твърди договорът за потребителски кредит между Б.ата и
1
ответника да е нищожен. Оспорва да е представен СЕФ, договорът да е сключен по ясен и
разбираем начин, с предвидения в закона шрифт. Сочи, че не са представени Общи условия
на ответника, че в договора не е записан лихвеният процент на ден, че липсва погаситЕ.
план. Твърди евентуално да са налични нищожни клаузи – такса оценка на риска, която била
в противоречие със забраната за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, както и в противоречие със ЗЗП. Оспорва сумата по
договора да е предадена на ответника. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като не било получено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост.
Оспорва и размера на дължимите суми. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
недействитЕ. поради противоречие със ЗПК и ЗЗП. Сочи, че няма подписани от страните
Общи условия. Посочва нарушение на изискването за посочване на размера на включените
в месечната погасителна вноска суми. Твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК.
Сочи, че възнаградителната лихва в размер на 19,37 % противоречи на добрите нрави.
Оспорва ответникът да дължи възнаградителната лихва по кредита. Прави и възражение за
изтекла погасителна давност на в.та на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира сторените в производството разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление с вх. № 3038055/23.05.2017 г. ищецът е направил искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за процесните суми. Такава е била издадена на
04.06.2017 г. по ч. гр. д. № 32890/2017 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 36-ти състав. В срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК е било подадено възражение от длъжника. На ищеца е било указано,
че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечния срок е била
депозирана исковата молба по делото.
Видно от приобщените по делото писмени доказателства на 24.08.2016 г. е бил
сключен Договор за потребителски кредит № .... между "ТИ БИ АЙ Б." ЕАД и ответника за
предоставяне на кредит. Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит
/л. 6-11 от делото/ и погаситЕ. план, сключен между "Ти Би Ай Б." ЕАД и ответника,
страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 2500, 00 лв. при общ размер на
кредита 3079,98 лв., с годишен лихвен процент 19,37%, и начин на връщане: 15 погасителни
вноски, с краен срок на погасяване – 25.11.2017 г. В погасителния план към договора са
посочени падежите на отделните вноски и техния общ размер, но не са посочени размерите
на главницата и договорната лихва. В чл. 7. 1 от Договора, след посочения размер на
кредита е посочена и "Bank Комбо Живот" 123,75 лв. и "Bank Комбо Безработица" 126,23
лв. Посочен е общ размер на кредита 3079,98 лв. като след него е посочена и еднократна
такса за оценка на риска, в размер на 330,00 лв., дължима в деня на подписване на договора
за кредит, която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителния план. В чл. 7.2.2 е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да
сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка
се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което
кредитополучателя декларира с подписване на договора. В чл. 9 от договора за кредит е
посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 19,37 %, като лихвата се изчислява
ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по
кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл. 10 е посочен годишният
процент на разходите 44,77 %, и обща сума, дължима от потребителя 3492,56 лв. В договора
за потребителски кредит е обективиран и погаситЕ. план с посочване на падежа на всяка
вноска и нейния размер – 232,80 лв.
Представена е застрахователна полица /л. 16-17 от делото/, издадена от "Уника Живот"
2
АД в полза на застрахования потребител –Б. И. и подписана от последния. В
застрахователната полица е предвидено еднократно заплащане на застрахователната премия
на датата на отпускане на кредита.
Видно от приложената по ч. гр. д. № 32890/2017 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 36-ти
състав разписка (л.13), уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на договора за
кредит (л. л.14) е редовно връчено на ответника чрез дъщеря му Е.а И.а на 25.04.2017 г., а
към настоящия момент срокът на договора е изтекъл (падежът на последната вноска е
25.11.2017 г.).
На 31.08.2018 г. между "ТИ БИ АЙ Б." ЕАД и ищеца е бил сключен Р. договор за
продажба на в. (цесия). В чл. 3. 6 от Р.ия договор било уговорено ищецът в качеството на
купувач от името на "ТИ БИ АЙ Б." ЕАД и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Видно от Приложение № 1/10.02.2020 г. към Р.ия договор вземането по
Договор за потребителски кредит № .... от 16.07.2015 г. било също цедирано на ищеца.
По делото е представено уведомително писмо до ответника за уведомяването за
извършеното прехвърляне на вземането по договора за потребителски кредит /л. 31/. Няма
данни същото да е връчено на ответника.
Съдът кредитира изцяло заключението по назначената съдебносчетоводна експертиза,
доколкото същото е изготвено от експерт със специални знания, след запознаване с
материалите по делото и по-специално – извлечение от Б.овата сметка на ответницата при
"ТИ БИ АЙ Б." АД по повод кредита. От експертните изводи и уточненията и разясненията
дадени от вещото лице в проведеното на 11.10.2023 г. открито съдебно заседание се
установява, че сметката на ответника е била заверена на 24.08.2016 г. със сумата в размер на
2500 лева, а в договора и в счетоводството на ищеца е отразено, че са преведени 3079,98
лева, тъй като се включват и другите компоненти по кредита – застраховките по кредита. По
кредита били постъпили плащания в размер на 532,84 лева, с които били погасени главница
в размер на 384,81 лева, договорна лихва в размер на 140,24 лева и лихва за забава в размер
на 7,79 лева. Вещото лице е посочило, че непогасената главница възлиза в размер на 2695,17
лева, непогасената договорна лихва в размер на 272,34 лева, а лихвата за забава за периода е
в размер на 826,74 лева.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните
изводи от правна страна:
Пред първоинстанционния иск са били предявени обективно съединени установителни
искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от
ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и ответника,
предаването на сумата на ответната страна, уговорения падеж на погасителните вноски,
обявяването на предсрочната изискумост на кредита, респ. изтичането на срока на договора.
Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита, както и размера на обезщетението за забава за процесния период. В
тежест на ищеца е да докаже и твърденията си, че е придобил процесните в. по договор за
цесия, за което ответната страна била надлежно уведомена.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да установи
погасяване на паричното си задължение или да докаже останалите си възражения за
недействителност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно
3
прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените в..
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
лихвата.
В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на
24.08.2016 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № .... между "ТИ БИ АЙ Б."
ЕАД и ответника за предоставяне на кредит с посоченото по-горе съдържание. Съгласно чл.
7.2.1. от Договора кредитът се счита за усвоен от Потребителя на датата, когато кредитните
средства постъпят по посочената Б.ова сметка, а видно от заключението на вещото лице по
назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, на 24.08.2016 г., средствата са
преведени на ответника.
Видно от приложената по ч. гр. д. № 32890/2017 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 36-ти
състав разписка (л.13), уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на договора за
кредит (л. л.14) е редовно връчено на ответника чрез дъщеря му Е.а И.а на 25.04.2017 г., а и
към настоящия момент срокът на договора е изтекъл (падежът на последната вноска е
25.11.2017 г.), поради което съдът намира възраженията на ответника за неоснователни.
От приетите по делото писмени доказателства се установява също така, че процесното
вземане е прехвърлено с Приложение № 1/25.11.2021 г. към Р. договор за продажба и
прехвърляне на в. от 31.08.2018 г., подписани между "А. за с. на в." ЕАД и "ТИ БИ АЙ Б."
ЕАД. Съгласно посочения договор за цесия, цесионерът се е задължил да изпраща писмени
уведомления по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжниците по в.та, предмет на договора от
името на цедента, за което е изрично упълномощен, видно от представеното с исковата
молба пълномощно. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от
новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор
(Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о.).
Уведомяването на кредитора за станалата цесия, като факт, настъпил след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде взето предвид от съда.
Съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в същия смисъл са и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., І т. о. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). В настоящия случай
уведомлението, заедно с препис от исковата молба и останалите писмени доказателства, са
били връчени на ответника на 30.03.2023 г., поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на в.та по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е
произвело действие спрямо ответника. По изложените съображения, следва да се приеме, че
ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с получаване на препис от
исковата молба и приложенията към нея и по делото успешно се доказва и че е настъпила
цесия на в.та по процесния договор за потребителски кредит, като същите са били
прехвърлени на ищцовото дружество.
4
След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение между
праводателя на ищеца и кредитополучателя – ответника, предоставяне на заемната сума в
размер на 2500, 00 лв., следва да се прецени дали този договор е действитЕ. както с оглед
правните възражения на ответника, така и в изпълнение на служебните задължения за
преценка на действителността на договор /или клаузи от него/ сключен с потребител.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължитЕ. период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействитЕ..
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на
целия договор за потребителски кредит и тъй като самия ответник е релевирал възражения
за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери съответствието на договора
със същите. Това е така, защото ответника има качеството потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в полза на
ответника като физическо лице му е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т.
12 от ДР на ЗЗП. Като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение
задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на
договорните клаузи, включени в потребителските договори следва в допълнение на
гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /решение
№ 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., І т. о. /, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о. и определение № 751/17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о.
/. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в
договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби
на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение №
1/27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК и с новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр.
5
100/2019 г. / се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по
чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в
потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на
такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за
изпълнение.
При постановяване на съдебното решение настоящият съд изцяло споделя съдебната
практика постановена вече по същите правни спорове относно потребителски кредити на
"ТИ БИ АЙ Б." ЕАД /праводателя на ищеца/ при същите параметри на потребителските
кредити обективирана в решение № 331/15.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр.
д. № 195/2023 г., решение № 1444/18.11.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. №
1975/2022 г., решение № 1499/29.11.2022 г. на Пловдивски окръжен съд, в които е приета
нищожност на такива договори за потребителски кредити с кредитодател "ТИ БИ АЙ Б."
ЕАД и поради това констатира, че процесният договор за кредит е нищожен поради
наличието на следните основания:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа "условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погаситЕ. план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпредЕ.ие на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването", а съгласно т. 12 – "погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит".
От съдържащата се в договора информация се установява, че всяка вноска, без
последната, е в размер на 232,80 лева, а последната – в размер на 232,80 лева. Не става ясно
какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата, лихвата и
други такси/разноски. От представените по делото доказателства не може да се установи, че
е изпълнено задължението на кредитора да информира кредитополучателя каква част от
опредЕ.ата месечна погасителна вноска е предназначена за погасяване на главницата, каква
част – за погасяване на задължението за лихва, и каква част – за погасяването на други
разходи и такси (застраховки, оценка на риска и т.н), при наличието на уговорени такива.
Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът на
оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитора от задължението, вменено му с
императивна правна норма от ЗПК, да информира кредитополучателя за условията за
заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от отделните компоненти
ще бъде платена с всяка месечна вноска.
Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 10 ЗПК. Разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК поставя изискване за действителност на потребителския договор за
кредит посочването на общия размер на кредита и условията за усвояването му. В
процесния договор е посочен размер на кредита – 2500, 00 лв., както и общ размер на
кредита – 3079,98 лв., като не е ясно посочено как е формиран общият размер на кредита,
доколкото не отговаря на предоставената на потребителя парична сума. Нормата на чл. 10
ЗПК, от друга страна, поставя изискване към договора за потребителски кредит не само за
сключване в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, формат и размер на
шрифта, а и за сключването му по ясен и разбираем начин за потребителя, което условие в
6
конкретната хипотеза на чл. 7 от процесния договор не е изпълнено.
В чл. 10 от договора е уреден годишният процент на разходите в размер на 44,77 и е
посочено, че общата дължима сума от кредитополучателя е 3492,56 лева.
Кредитополучателят следва да заплати и еднократна такса за оценка на риска в размер на
330 лева съобразно чл. 7. 1, която е дължима в деня на подписване на договора, финансира
се от Кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план и предвид заявеното от кредитополучателя желание в Искането
– декларация. В инкорпорирания в чл. 11. 2 погаситетЕ. план не е обозначено колко от
посочената такса влиза в месечната вноска, а по делото не е представено искане-декларация.
В погасителния план е посочен само размерът на месечната вноска, ведно с всеки падеж. В
чл. 9. 2-9. 3 е уговорено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва
върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината и за
целите на договора лихвеният процент се изчислява като 1/360та част от лихвения процент
по договора (19,37 %). Видно обаче от разпоредбата на чл. 9 от договора лихвеният процент
не е уговорен изрично като фиксиран – в разпоредбата става въпрос и за "процедури за
промяна на лихвения процент" и "различни лихвени проценти", поради което съдът счита,
че посоченият лихвен процент е първоначално уговорения към момента на сключване на
договора.
Предвид изложеното съдът счита, че от така инкропорирания погаситЕ. план в
договора не се установява с всяка вноска каква част от главницата, лихвата (при условие, че
същата не е изрично фиксирана, а има възможност и за промяната ), таксата за оценка на
риска и евентуално разноските по сключената застраховка "B A N K КОМБО ЖИВОТ" и"B
A N K КОМБО БЕЗРАБОТИЦА" се погасяват. Посочените в. не са конкретизирани по вид
или размер в погасителния план, а от уговореното в договора става ясно, че част от същите
съставляват компонент от ежемесечните погасителни вноски и част от същите е възможно
да са променливи. В разписания на втората страница от процесния договор погаситЕ. план
са посочени само падежните дати, размера на отделните вноски, но не е упомената и
оставащата главница. В случая застрахователната премия, представлява част от месечната
погасителна вноска по кредита /самият ищец при формулиране на своята претенция в
исковата молба я сочи и счита за главница/. Общото задължение на ответника е съответно на
вписаните в погасителния план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в
които се включват и задължението за плащане на застрахователна премия /месечният размер
на вноската е начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и горница
ежемесечно за застрахователна премия/. Предвид това съдът счита, че процесният договор за
кредит не съдържа погаситЕ. план, съдържащ последователността на разпредЕ.ие между
различните неизплатени суми, разбивка на всяка вноска, показваща погасяване на главница,
лихва и допълнителни разходи, съответно каква част от кредита остава непогасена след
всяка вноска. От представените по делото доказателства е видно, че кредитът се погасява на
неравни вноски – всички вноски, но не и последната са еднакви, а размерът на
компонентите, включени във всяка вноска, не е ясно онагледен с посочване на точните суми
и не става ясно каква част от задълженията се погасява с всяко направено плащане. Липсата
на горепосочената яснота в уговорките би могла да попречи на потребителя да прецени
обхвата на задълженията си, включително и в хипотезата на предсрочна изискуемост. Тази
неяснота не би могла да бъде отстранена и при изискването на информация съгласно чл. 12
и чл. 13 от договора. В ЗПК изрично са закрепени като отделни задължения на кредитора
задължението за инкорпориране на надлежен погаситЕ. план и като отделно задължение –
това за предоставяне на информация за дълга (чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК).
Отделно от това уговарянето на такса за оценка на риска е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
каквото действие е преценка на кредитоспособността на потребителя. С тези клауза,
7
кредиторът недобросъвестно в ущърб на потребителя е уговорил предварително установени
в., които не кореспондират с реално извършвани от него действия по оценка на риска. Целта
на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване на кредита, тъй като те са част
от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Тъй като оценката на риска
предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във
връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно нормата на чл. 10а. ал. 4 ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събира такса трябва да бъдат точно описани в договора, като
кредиторът няма право да събира такси и комисионни, които не са предвидени в договора.
На плоскостта на процесния случай, в потребителският контракт не са описани конкретните
действия, които ще извърши кредиторът с цел предоставяне на услугата "оценка на риска",
които по същество са разходи за оценка на платежоспособността на кандидатстващия за
кредит. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗПК предвижда, че преди сключване на договор за
кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република
България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Следователно чрез клаузата в
договора предвиждаща такса за "оценка на риска" се прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задължението на Б.овата финансовата институция
за предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, което е недопустимо и
води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на разходите по кредита.
Освен всичко изложено обезщетение за забава за периода 01.02.2020 г. – 05.04.2022 г.
/крайния падеж на договора/ е недължимо от ответника и поради обстоятелството, че
съгласно Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г. на
ОСГТК, за периода до настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погаситЕ. план, съответно според клаузите на
договора за кредит, тъй като размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Поради това в случая без
обявена предсрочна изискуемост ищецът не може да претендира обезщетение за забава
преди изтичане на крайния срок на договора за кредит.
В чл. 23 ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействитЕ., потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или
други разходи по него. Тази разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен
недействитЕ. договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена
от съда, независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в заявлението. Действително по
този въпрос е съществувало колебание в практиката на съдилищата, което е преодоляно с
постановени решения на ВКС – вж. решение № 50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3855/2021 г., ІV г. о. по правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато:
допустимо ли е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск да бъде уважен на основание чл. 23
ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до
извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК, е даден положитЕ.
отговор. Аргументите са, че при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.
422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
8
недействитЕ. договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействитЕ. договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на
изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23
ЗПК в специалния ЗПК.
Разрешението, че при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК
недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният
иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата чиста стойност на кредита, без да е
необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55
ЗЗД, е сподЕ.о и в решение № 60186/28.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1023/2020 г., І т. о.,
както и в решение № 50259/12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о.
С оглед на изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК, посочваща, че при неспазването на изискванията на конкретни разпоредби от закона,
договорът за потребителски кредит е изцяло недействитЕ., като между изчерпателно
изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11, т. 12 от ЗПК и и чл. 10а ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК в случай че договорът потребителски кредит е обявен за
недействитЕ., потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Следователно, в настоящия случай, ответникът дължи на ищеца
само непогасената главница по договора. Преди всичко следва да се посочи, че дължимата
главница е в размер на 2500, 00 лв., тъй като с оглед съдържанието на представения договор
за потребителски кредит не се установява на ответника да е отпуснат кредит в размер на
3079,98 лв. Напротив, предоставената сума е в размер на 2500, 00 лв., а разликата до 3079,98
се състои от начислени застрахователни премии в общ размер от 249,98 лв. и такса "Оценка
на риска" в размер на 330,00 лв. Тези суми обаче не са част от главницата - заетата сума, а са
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те могат да се
претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени съгласно клаузи от
същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се
дължат. Следователно претенцията за главница за сумата над 2500, 00 лв. е изначално
неоснователна /дори договорът за потребителски кредит да бе действитЕ./, доколкото с
процесния договор за кредит не е уговаряна главница в по-висок от посочения размер. За да
се определи дължимата главница, следва всички плащания, извършени от потребителя за
погасяване на задължения по договора за кредит, да се вземат предвид в случая като
погашения на дължимата главница, след като останалите задължения по договора не са
дължими, поради недействителност на същия, вкл. на конкретните клаузи за договорна и
мораторна лихва.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установи, че размерът на предоставения кредит е 2500, 00 лв., т. е. на
ответника реално са били предоставени 2500, 00 лв. от Б.ата чиста стойност на кредита
/отпуснатите му заемни средства/, което бе уточнено от вещото лице в проведеното открито
съдебно заседание. Налице са установени плащания по кредита от ответника в общ размер
на 532,84 лв.
Следователно ответникът дължи на ищеца сумата от 1967,16 лв., която е чиста сума по
кредита след приспадане на направените плащания – 2500, 00 лв. минус 532,84 лв. /така и
9
обяснение на в. л. в о. с. з. от 11.10.2023 г. /, т. е. усвоената главница по договора за кредит е
в общ размер на 2500, 00 лв., като след приспадане на извършените плащания остава
дължима от ответника сума в размер на 1967,16 лв.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение за давност. Кредитът е
обявяван за предсрочно изискуем, поради което дължимите по него суми са станали
изискуеми на 25.04.2017 г.(датата на получаване на уведомлението), а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 23.05.2017 г.
При това положение настоящият съд намира, че предявения иск за установяване
съществуването на в. на ищеца "А. за с. на в." ЕАД спрямо за сумата 2 695, 17 лв.– главница
следва да бъде уважен, но само до размера от 1967,16 лв. /за горницата над този размер е
неосноватЕ./, а исковете за сумата от 272, 34 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 25.11.2016 г. до 26.01.2017 г. и сумата от 60 56 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 25.11.2016 г. до 09.05.2017 г. отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по
описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за исковото производство в размер на общо 299,19 лв. /юрисконсултско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за ССЧЕ/ и разноски за заповедното
производство в размер на общо 136,78 лв. /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/ съразмерно на уважената част от исковете.
От своя страна ищецът дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част от претенциите.
Претендира се адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗАдв. В
заповедното производство е оказана безплатна правна помощ на ответника от адв. Б., а в
исковото производство от адв. Илчев. Своевременно релевираното от процесуалния
представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. Съдът приема, че когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу опредЕ. ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният
размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този
смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т.
о., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият съдебен състав приема, че дължимото за исковото
производство адв. възнаграждение е в размер на 602,80 лева, а за заповедното производство
в размер на 451,40 лева. В този смисъл и при съобразяване цената на предявените искове,
свързания им предмет, фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане
пред първоинстанционния съд в едно съдебно заседание и съобразно размерът на
отхвърлената част от предявените претенции, настоящият съдебен състав приема, че
дължимото за исковото производство адв. възнаграждение е в размер на 211,19 лева, а за
заповедното производство в размер на 158,15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК от "А. за
с. на в." EAД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. "Д-р П.Д." № сграда
Л., ет. 2, оф., срещу Б. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. И., ул. „И.д.е“ №, искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК,
вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че Б. Г. И. дължи на "А. за с. на в." EAД сумата от
1967,16 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № .... от
24.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК от 04.06.2017 г. по ч.гр.д. № 32890/2017 г. по описа на СРС, 36 състав като
ОТХВЪРЛЯ искът за главница за сумата над 1967,16 лв. до пълния предявен размер от
2695,17 лева, искът за сумата от 272, 34 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 25.11.2016 г. до 26.01.2017 г. и и скът за сумата от 60 56 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 25.11.2016 г. до 09.05.2017 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. И.,
ул. „И.д.е“ № да заплати на "А. за с. на в." ЕАД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: град С. бул. "Д-р П.Д." № офис сграда Л., ет. 2, оф., сума в размер на 299,19 лв.,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, както и сума в размер на
136,78 лв., представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на "А. за с. на в." ЕАД с ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: град С. бул. "Д-р П.Д." № офис сграда Л., ет. 2, оф. да
заплати на адв. К. И. Б. на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от
158,15 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Б. Г. И.
безплатна правна помощ в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на "А. за с. на в." ЕАД с ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: град С. бул. "Д-р П.Д." № офис сграда Л., ет. 2, оф. да
заплати на адв. Н. И.И. на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от
211,19 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Б. Г. И.
безплатна правна помощ в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11